Определение № 248 от 17.03.2023, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 248 гр. София, 17.03.2023 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно частно гражданско дело № 20231800500115 по описа за 2023 година

Софийският окръжен съд е сезиран с частна жалба от Б. П. Д. от гр. К. чрез адв. К. Д. от САК срещу определение от 25.11.2022 год. по гр.д. № 707/2019 год. по описа на РС-К., с което по реда на чл. 248 от ГПК съдът е оставил без уважение искането на жалбоподателя за допълване на решение № 260003/04.01.2021 год. в частта за разноските, като ищецът „К.Т.“ ЕООД бъде осъден да му заплати сумата от 270 лева за направени разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 360/2018 год. по описа на КРС.

Ответникът „К.Т.“ ЕООД не взема становище по частната жалба.

След преценка на доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Производството пред КРС е било образувано по реда на чл. 422 от ГПК по предявени искове от „К.Т.“ ЕООД против Б. Д. от гр. К. за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 2151 лева. В хода на производството ответникът е представил списък по чл. 80 от ГПК, в който е посочено, че се претендират разноски в исковото производство в размер на 600 лева, както и направените разноски в заповедното производство в размер на 270 лева. С решение № 260003/04.01.2021 год. КРС е отхвърлил изцяло предявените искове. В срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК ответникът е поискал допълване на решението в частта за разноските чрез присъждане на направените разноски в исковото и в заповедното производство. С решение № 2600020/08.03.2021 год. съдът е допълнил решението от 04.01.2021 год., като е осъдил ищецът да заплати на ответника Б. Д. сумата 600 лева разноски. С обжалваното определение е оставено без уважение искането за допълване на решението чрез присъждане на ответника и на сумата 270 лева – разноски в заповедното производство.

1

В заповедното производство по ч.гр.д. № 360/2018 год. по описа на КРС е издадена заповед за изпълнение № 290/30.04.2018 год. по чл. 417 от ГПК срещу жалбоподателя за сума в размер на 2 151 лева, по заявление на „К.Т.“ ЕООД, въз основа на запис на заповед от 01.11.2016 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 09.02.2018 год. до изплащане на вземането, както и сумата 43,02 лева – държавна такса и сумата 800 лева адвокатско възнаграждение. Издадено е разпореждане за незабавно изпълнение и е издаден изпълнителен лист. Длъжникът е депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК чрез адв. Д. от САК, поради което съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок. На 11.07.2019 год. е постъпила и частна жалба от длъжника чрез адв. Д., с която се обжалва издадената заповед в частта за разноските, като се твърди прекомерност на присъдените със заповедта разноски на заявителя и се иска намаляването им. С частната жалба е представено пълномощно, в което е определен обема на представителната власт – запознаване с делото и изготвяне на жалба срещу заповедта в частта за разноските.

Уговореното и заплатено възнаграждение на адв. Д. е в размер на 270 лева. С определение от 12.09.2019 год. по ч.гр.д. № 626/2019 год. по описа на СОС частната жалба е оставена без разглеждане с указания, че въпросът за разноските в заповедното производство следва да се разреши в исковото производство.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Молбата за допълване на решение № 260003/04.01.2021 год. е подадена преди съобщаването му - на 05.01.2021 год., поради което на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК е допустима.

Разгледана по същество, молбата за присъждане на направените от ответника разноски в заповедното производство, е основателна.

Установява се от събраните по делото доказателства, че ответникът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство в размер на 270 лева, като пълномощното на адв. Д. е дадено за запознаване с делото с оглед подаване на възражение и частна жалба срещу заповедта в частта за разноските. Пълномощникът на страната е извършил всички необходими процесуални действия в заповедното производство, като е представлявал надлежно ответника при подаване на възражение срещу заповедта в срока по чл. 414 от ГПК и депозиране на частна жалба срещу заповедта в частта за разноските на заявителя с възражение за тяхната прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Предвид отхвърлянето на установителните искове в производството по реда на чл. 422 от ГПК, исковият съд е следвало да се произнесе и по направените от ответника разноски в заповедното производство, с оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Според разясненията, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство - относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и 2 уважената част от иска. В това производство съдът следва да разгледа възраженията на страните за неправилно изчисляване на разноските от съда в заповедното производство, искането на ответника за присъждане на разноски за заповедното производство и възраженията по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение .

Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.

При подадено възражение и образувано исково производство по реда на чл. 415, ал. 1, респ. чл. 422 ГПК, администрирането и разглеждането на частната жалба е обусловено от решението по установителния иск. Ако производството по установителния иск приключи с влязло в сила решение, частната жалба е без предмет и следва да се върне поради произнасянето от съда в исковото производство по разноските, направени по издаване на заповедта за изпълнение. Обстоятелството, че частната жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските е оставена без разглеждане с определението по ч.гр.д. № 626/2019 год. на СОС не означава, че същата е безпредметна, тъй като направените с нея доводи и възражения за прекомерност на претендираните от заявителя разноски за адвокатско възнаграждение при евентуално уважаване на исковете подлежат на разглеждане, но не в заповедното, а именно в исковото производство. Следователно, всички разноски на ответника за адвокатско възнаграждение в заповедното производство подлежат на заплащане от страна на ищеца, тъй като са направени за извършване на всички необходими процесуални действия, предприети от пълномощника на страната – запознаване с делото, подаване на възражение и на частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските.

Тъй като изводите на настоящата инстанция не съвпадат с тези на районния съд, обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него съдът следва да постанови друго, с което да допълни първоинстанционното решение на КРС, като осъди „К.Т.“ ЕООД да заплати на Б. П. Д. от гр. К. допълнително сумата 270 лева, представляваща направените разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 360/2018 год. по описа на КРС.

При този изход на спора ответникът по частната жалба следва да бъде осъден да заплати на въззивника и сумата 15 лева, представляваща направените в настоящото производство разноски.

Воден от горното, Софийският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 25.11.2022 год. по гр.д. № 707/2019 год. по описа на РС-К., като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „К.Т.“ ЕООД, гр. София да заплати на Б. П. Д. ЕГН ********** от гр. К. сумата 270 /двеста и седемдесет/ лева, представляваща направените разноски в заповедното 3 производство по ч.гр.д. № 360/2018 год. по описа на КРС, предвид изхода на спора по предявените искове по чл. 422 от ГПК в производството по гр.д. № 707/2019 год. по описа на КРС, на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА „К.Т.“ ЕООД, гр. София да заплати на Б. П. Д. ЕГН ********** от гр. К. сумата 15 /петнадесет/ лева, представляваща направените разноски в настоящото производство.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4