Решение № 21122 от 20.12.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 66140/2021
- Вид
- Решение № 21122
- Подписан
- 20.12.2023
- Състав
- РАДОСЛАВ РУМЕНОВ АНГЕЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 232, ал. 2, предл. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 233, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 236, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.365 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 21122 гр. София, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20211110166140 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по реда на Глава XIII ГПК (Общ исков процес) Образувано e по искова молба от „П-----“ АД, с която са предявени искове срещу В. Н. Н., А. Н. Н., Г. Н. Н. и Г. М. И..
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане на В.
Н. Н., А. Н. Н., Г. Н. Н. и Г. М. И. да заплатят на „П-----“ АД сумата от 4889.58 лева, представляваща авансово платен депозит по договор за наем от 21.11.2006 г., подлежаща на връщане от ответниците при прекратяването на наемния договор от дата 21.05.18г., претендирана от ответниците разделно, а именно: от Г. М. И. сумата от 2444.79 лева, представляваща 1/2 част от получен депозит в качеството на наемодател по договора и 1/4 част от вземането като наследник на Н-, от В. Н. Н., А. Н. Н., Г. Н. Н. сумата от по 611.19 лева, представляваща 1/4 част от вземането.
В исковата молба се твърди, че на основание договор за наем от 20.11.2006г. ответникът Г. М. И. и Н--, починал на 08.02.2021г., на „Н----“ ЕООД бил предоставен за временно и възмездно ползване недвижими имоти, съставляващи магазин № 4 и магазин № 5, гр. С---. На 21.11.2006г. между „Н1 ---“ ЕООД и ищеца „П-----” АД бил сключен договор за наем по отношение на посочените имоти, който бил със срок от 10 години и бил вписан в имотния регистър към Агенция но вписванията. На 03.10.2007г. ищецът заплатил на „Н----“ ЕООД гаранционен депозит по договора за наем в размер на 4889.59лева, съставляваща левовата равностойност на уговорения по чл. 6 от договора месечен наем от 2500 евро, който подлежал на връщане при изтичане срока на договора, съобразно постигнатата между страните уговорка в чл.6, ал. 2 от договора. Поддържа се, че договорът бил прекратен на 21.11.2016 г. с изтичане на уговорения срок, като на основание чл. 23 от Договор за наем от 21.11.2006г. собствениците на имота встъпват в правата и задълженията по договора за наем с ищеца. С анекс 1 от 25.01.2012г. към договора за наем от 20.11.2006г. Г. И. и Н- са дали съгласие да заместят като страна „Н----“ ЕООД, както и са декларирали, че са получили от „Н----“ ЕООД и гаранционния депозит, платен от ищеца по силата на договора от 21.11.2006г. Договорът за наем от 20.11.2006г., сключен между Г. И. и Н-, като наемодатели, и „Н----“ ЕООД, като наемател, бил прекратен по взаимно съгласие, считано от 31.01.2012г. Поддържа се, че заплатеният от ищеца депозит не е върнат при прекратяване на договора за наем от 21.11.2006г., поради което се претендира в условията на разделност от ответниците Г.
Молмчилова И. и наследниците на Н- - В. Н. Н., А. Н. Н., Г. Н. Н.. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен и недоказан.
Твърди се, че на 21.11.2016г. по отношение на процесните имоти е сключен нов договор за наем между Н-- и Г. М. И., като наемодатели, и от ищеца, като наемател, за срок от 10 години. В чл.20 от договора от 21.11.2016г. между страните е било постигнато съгласие и са приели, че всички предходни договори, сключени между тях по повод процесните имоти, се прекратяват и че нямат претенции по тях, което било приложимо и относно процесното вземане. Поради изрично постигнато съгласие между страните, поддържа, че предявеният иск е неоснователен.
Ответниците Г. М. И. и В. Н. Н., А. Н. Н., Г. Н. Н. са предявени осъдителни искове за 9523.38 лева, представляваща паричната равностойност на нанесени в имот - имуществени вреди по външната фасада на сградата, в която се намира имота, както и за сумата от 1000 лева, 2 представляваща обезщетение за ползването на имота за помещаване на терминално устройство АТМ - банкомат, за периода от 10.09.2021 г. до 08.02.2022 г., както и сумата от 389.02 лева, представляваща заплатена стойност на потребена електроенергия за функциониране на терминално устройство АТМ (банкомат) за периода от 10.09.2021г. до 08.02.2022 г.
В насрещната искова молба се твърди, че на 21.11.2016 г. между наследодателя на ищците и ответника „П-----“ АД бил сключен договор за наем за обект - офис, находящ се в гр. София, район „На----, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 105 кв.м., който е идентичен с двата имота, по отношение на които е сключен първоначалният договор за наем от 21.11.2006 г. Договорът бил сключен за срок от 10 години. Същият бил прекратен след подадено от страна на „П-----“ АД на писмено предизвестие, считано от 10.09.2021 г., като за предаване на имота бил съставен протокол от същата дата и владението на имота било предадено на ищците. В югозападната част на имота останало терминално устройство АТМ (банкомат), което било в експлоатация и е ползвано за предоставяне на услуги на клиенти на „П-----“ АД до 08.02.2022 г., когато устройството било демонтирано. При демонтажа на помещението на ищците и на външната фасада на сградата били нанесени имуществени вреди, които не били отстранени по подходящ начин от ответника, като се твърди, че същите се равняват на претендираната от ищците стойност от 9523.38 лева, съобразно получена от ищците оценка на вредите за материали и труд. Поддържа се, че ответникът дължи заплащане на обезщетение за ползването на имота без основание за процесния период от 10.09.2021 г. до 08.02.2022 г., претендирано в размер от 1000 лева. От страна на ищците била заплатена и сумата от 389 лева- стойност на потребена електроенергия за функциониране на терминално устройство АТМ (банкомат) за периода от 10.09.2021 г. до 08.02.2022 г. При тези твърдения се прави искане за уважаване на предявените насрещни претенции.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът по насрещните искове-“П-----“ АД, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва същите по основание и размер. Поддържа се, че ищците не са процесуално легитимирани страни да предявяват претенция по отношение на фасадата на сградата, която съставлява обща част за етажната собственост. Твърди се, че сградата е била 3 пребоядисана и са извършвани допълнителни строително - ремонтни дейности за сметка на ответника, по отношение на които не е направено възражение от ищците и ремонтните дейности са били приети от наемодателите.
Релевира се възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищците имуществени вреди. Твърди се, че от страна на ищците не е оказано необходимото съдействие за сключване на договор за наем на банкомата, както и че от ответника са заплащани консумативни разходи за електрическа енергия за целия недвижим имот, въпреки че между страните не бил сключен формален договор, включително и за период, за който имотът е ползван единствено от ищците по насрещния иск. Имотът бил предаден на наемодателите на 10.09.2021г., като на 17.12.2021 г. партидата за ползвана ел. енергия е закрита и за периода от 17.12.2021 г. до 13.01.2022г. банкоматът не е работил в обекта. Същият е бил демонтиран на 08.02.2022 г., а отворът в стената след демонтирането е бил затворен и от „К-“ ООД са били извършени необходимите строително-ремонтни дейности за възстановяване на фасадата на сградата, които са били заплатени от ответника.
Ответникът по насрещните искове „П-----“ АД въвежда срещу ищците по насрещния иск Г. М. И., А. Н. Н., В. Н. Н. и Г. Н. Н. изрично възражение за прихващане за сумата от 938.47 лева, представляваща обща стойност на заплатени от „П-----“ АД консумативни разходи за периода от 10.09.2021 г. до 17.12.2022г. в целия имот за ползвана вода и ел. енергия за периода след прекратяване на наемното правоотношение, с които наемодателите са се обогатили.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът поддържа исковата молба, отговора на насрещния иск и всички последващи молби по делото. Моли съдът да уважи предявения иск като основателен и доказан. Претендира разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното от другата страна възнаграждение.
Ответниците, редовно призовани за о.с.з., не се явяват, представляват се от адв. Х. и адв. Ангелов. Оспорват първоначалната искова молба по аргументи в отговора. Поддържат и насрещната искова претенция във вида, както е предявена. Молят съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендират разноски съгласно представен 4 списък по чл. 80 ГПК.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 4889.58 лева, представляваща авансово платен депозит по договор за наем от 21.11.2006 г., подлежаща на връщане от ответниците при прекратяването на наемния договор от дата 21.05.18г., претендирана от ответниците разделно, а именно: от Г. М. И. сумата от 2444.79 лева, представляваща 1/2 част от получен депозит в качеството на наемодател по договора и 1/4 част от вземането като наследник на Н-, от В. Н. Н., А. Н. Н., Г.
Н. Н. сумата от по 611.19 лева, представляваща 1/4 част от вземането.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест, по иска по чл. 79, ал. 1, ЗЗД ищецът следва да докаже пълно и главно по делото предаването на сумата за депозит, както и наличието на основание за връщането - прекратяването на договора, а така също и че е изправна страна.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи наличие на годно правно основание да задържи търсената сума, както и правоизключващите и правопогасяващите си възражения.
Между страните не се спори, а и от материалите по делото се установи, че първоначално между ищеца и „Н----“ и сключен договор за наем за процесните обекти за срок до 21.11.2016 г. Не се спори, че по този наем е даден депозит в размер на 2500 евро, равно на процесната сума от 4889.58 лева. Не се спори, че този договор е видоизменен с анекс от 25.01.2012 г., като по договора наемодатели са Г. И. и Н- и по него също са получили депозит в размер на 2500.00 лева. Не се спори, че на 21.11.2016 г. е сключен нов договор между Г. И. и Н- за отдаване на процесните помещения с ищеца за срок от 10 години. Новият договор изтича на 21.11.2026 г. Съгласно чл.20 от този договор страните са се договорили, че се съгласяват и приемат, че всички предходни договори, сключени между тях по повод процесните имоти се прекратяват и нямат претенции по тях (л.29 от делото).
5
Съдът приема, че този договор представлява спогодба по смисъла на чл.365 ЗЗД, с който страните сключват нов договор за наем и пререждат вече съществуващи отношения. С клаузата, че страните нямат претенции по тях следва, че страните са се договорили, че няма никакви задължения помежду си във връзка с предходния договор от 2006 г.
Искът е допустим, защото са налице всички положителни предпоставки за предявяването му и липсват процесуални пречки. Сключването на споразумение в нов договор между страните за уреждане на предишни договорни отношения, не се ползва със силата на пресъдено нещо (СПН) и не е процесуално пречка да се води иск относно преуреждане на правата, предмет на споразумението.
Договорът от 2016 г- не е изменян, прекратен, развален или отменен.
Чл.20 от този договор има силата на спогодба по чл.365 ЗЗД. Тя урежда материално правни последици от предишните договори за наем. Именон подписаното споразумение препятства преуреждане на въпроси относно търсените материални претенция. В този смисъл е ТР № 3/29.11.2018 г. по тълк. д. № 3/2015 ОСГТК на ВКС.
Исковата претенция се основа именно на този договор от 2006 г. След като страните са се договорили, че нямат претенции помежду си по повод предишни договори, то следва, че спорът е решен. Искът е неоснователен.
Разпечатката съдържа 32 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4d5bfe1a-a46a-4da3-ae05-f65c0912d232