Решение № 479 от 05.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 479 гр. Пловдив, 05.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20245330106110 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от С. Т. П., ЕГН **********, с адрес: ** против ЗК „Уника“ АД, ЕИК 040451865, със седалище и адрес на управление: гр. С. 1000, район „Възраждане“, бул. „Тодор Александров“ № 18, представлявано съвместно от ** и **, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация по чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 669, 15 лева – главница, представляваща остатъкът от дължимо застрахователно обезщетение по щета № **г., равняващо се на разликата между стойността на заплатения от ищцата ремонт на лек автомобил „**“, модел „**“, с рег. № ** и получената от застрахователя сума, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 03.04.2024г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на **г. около 16:40 часа в гр. С., ищцата управлявала собствения си лек автомобил с марка „**“, модел „**“ с рег. № ** по бул. „**“ в посока ж.к. „**“. Приближавайки кръстовището, образувано между бул.“**“ и ул. „**“ тя се пристроила в най-лява лента на булеварда с цел да направи ляв завой на светофара и да навлезе на улица „**“. В същия момент и в същата лента пред управлявания от нея автомобил се движил лек автомобил с марка „**“, можел „**“, рег.№**, управляван от Д. Б..

Последният направил опит да извърши маневра завой наляво на същото кръстовище, но не успял и се качил на отсрещния тротоар, след което включил 1 задна предавка и рязко тръгнал назад, без да се съобрази с останалите превозни средства, в резултат на което се ударил в автомобила на П., който все още не е започнал да извършва маневрата завой наляво. Ударът настъпил в задната част на лек автомобил с марка „**“, респективно предна лява част на лек автомобил с марка „**“. На мястото на ПТП бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП. Вследствие на произшествието върху автомобила на ищцата били нанесени повреди, както следва: предна броня, декоративна решетка на предна броня, решетка на ляв халоген.

Твърди се, че към момента на настъпване на ПТП, гражданска отговорност във връзка с управлението на лек автомобил с марка „**“, можел „**“, рег.№** била покрита при действието на валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, съставен и подписан между ЗК „Уника“ АД и собственика на същия автомобил, обективиран в застрахователна полица **.

Посочва се, че във връзка с реализираното ПТП и настъпилите вреди ищцата уведомила по електронен път застрахователя на виновния водач за настъпилия пътен инцидент и отправила претенция за изплащане на обезщетение за причинените имуществени вреди, в резултат на което при ответника била образувана щета с №** от **г. При подаване на претенция ищцата изявила желание ремонтът на собственото МПС да бъде извършен в сервиз **, а застрахователното обезщетение да бъде определено по издадената фактура, на което застрахователят не се е противопоставил. За извършения ремонт били съставени Проформа фактура от 01.03.2024г. и Фактура №** от 05.03.2024г., като и двете били на стойност 842.35лв. с включен ДДС, като сумата била изплатена от ищцата по банков път на 01.03.2024г. Освен посочената сума по фактура тя заплатила и сумата от 100 лева за поставяне на защитно фолио на предна броня, доколкото при процесното ПТП старото такова е било скъсано и следвало да се смени. Поставянето на фолиото станало в сервиз „Стопи Тинт“ ООД **.

С писмо от 12.03.2024г. застрахователят е уведомил П., че е определил и заплатил застрахователно обезщетение в размер на 273,20 лв. с ДДС. Като причина за по-ниския размер обезщетение ответникът посочил, че документите, издадени за ремонт на ППС с три или повече години експлоатация се приемат след извършване на сравнителен експертен анализ, след което се извършва калкулация на база предоставената фактура. Ищцата счита, че така определеният размер на обезщетение с драстично занижен и крайно недостатъчен, доколкото същият не покривал дори 1/3 от необходимата и заплатена от нея сума за възстановяване на процесното МПС в състоянието му отпреди настъпване на ПТП.

Поради горепосоченото ищцата иска ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 669,15лв., съставляваща разликата между пълния размер на средствата, необходими за влагане с оглед пълното възстановяване на увредения лек автомобил/ 942,35лв./ и изплатената от застрахователя сума в размер на 273,20лв., ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателно плащане на главницата. Претендират се и разноски.

2

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който се оспорва предявения иск като неоснователен и завишен по размер. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение между ЗК „Уника“ АД и Е.Б.Т. обективирано по Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, полица по номерация на ответното дружество №** и номер в Гаранционен фонд №** с период на валидност 00.00 часа на 12.06.2023г.- 24.00 часа на 11.6.2024г. Към датата на настъпване на ПТП между ответника и делинквента **г. е имало действаща застраховка. В резултат на процесното събитие била регистрирана претенция № **, като застрахователят бил разгледал всички предоставени документи по доброволна претенция и бил определил застрахователно обезщетение в размер на 273,20лв., което било изплатено на дата 29.03.2024г. в полза на ищцата.

Обезщетението се твърди, че е определено въз основа нормативните разпоредби, определящи, че разходите при срок на експлоатация на автомобилите 3 и повече години, се приемат след извършване на сравнителен експертен анализ с описа на констатираните вреди по отношение на нормовремената съгласно нормативи от производителя и нормативите в приложение №6 при часова ставка от 12 лева. След извършена калкулация била определена заплатената в полза на ищцата сума.

Сочи се, че при вреди на имущество обезщетението не следва да надвишава действителната стойност на причинената вреда, а за МПС обезщетенията се определяли в съответствие с приета от КФН методика.

Въз основа на това ответникът намира, че претенциите на ищцата, че претърпените от нея вреди подлежат на допълнително обезщетяване над изплатеното от застрахователя, са неоснователни и недоказани, претенцията се оспорва изцяло както по основание, така и по размер. Възразява се срещу заплащането на законна лихва върху претендираното обезщетение поради акцесорния му характер.

Районен съд – Пловдив, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За основателността на прекия иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в повреда на собственото му МПС, вследствие на ПТП, неговия механизъм и размера на вредите, като установи и размера на обезщетението.

По делото не съществува спор , че гражданската отговорност на третото лице Д. Б. за лек автомобил „**“, модел „**“, с рег. № **, е застрахована при ответното дружество по силата на валидна застраховка “Гражданска отговорност”, сключена със застрахователна полица № **; че ищцата е депозирала застрахователна претенция до ответника, както и обстоятелството, ч е ответното дружество е заплатило на ищцата сумата от 273, 20 лева за възстановяване на вредите, причинени от застрахования при ответното 3 дружество автомобил, вследствие на настъпило на **г. в гр. С. ПТП. Горните обстоятелства се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства и експертно заключение по назначената СТЕ, изготвена от ВЛ М., която се кредитира от настоящия съдебен състав.

Спорен между страните по делото е въпросът за размера на причинените вследствие на настъпилото ПТП щети.

Относно размера на щетите, настъпили от процесното ПТП по делото е назначена СТЕ, изготвена от вещото лице М..

Според заключението на вещото лице, о писаните повреди на л.а. „** **“ са възможни и вероятни да са настъпили по посочения механизъм на произшествието. Уврежданията могат да се обяснят с пряк удар в предната лява част на л.а. „** **“, причинен от автомобила „** **“, който е извършил неочаквано движение назад след неуспешен опит за завой. Стойността на ремонта за възстановяване на повредите по процесния л.а. „** **“ рег. № **, включително консумативи и труд е 844 лв. Стойността на ремонта за възстановяване на повредите по процесния л.а. „** **“ рег. № **, включително консумативи, труд и защитно фолио е 944 лв.

Експертът посочва, че стойността на ремонта за възстановяване на повредите по процесния л.а. „** **“ рег. № **, собственост на ищцата, включително консумативи, труд при часова ставка 12 лв./час и защитно фолио е 506 лв.

Съдът кредитира така депозираното заключение на вещото лице по СТЕ – инж. М. като обективно и обосновано, изготвено от лице, в чиято компетентност и безпристрастност няма основание да се съмнява, а и същото не е оспорено от страните.

Съдът не споделя направеното от ответника възражение, че обезщетението се определя въз основа нормативните разпоредби, определящи, че разходите при срок на експлоатация на автомобилите 3 и повече години, се приемат след извършване на сравнителен експертен анализ с описа на констатираните вреди по отношение на нормовремената съгласно нормативи от производителя и нормативите в приложение № 6 при часова ставка от 12 лева, съгласно Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС въведена с чл.1 ал.3 от Наредба № 24/08.03.2006г. на Комисията за финансов надзор. Това е така, доколкото константната практика на ВКС / напр. Решение № 52 от 08.07.2010 год. по т.д.№ 652/2009 год., ВКС и др./ приема, че Методиката (съгласно чл.4 от нея) се прилага като минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства /фактури/ за извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка. Поради това, при определяне размера на обезщетението, прилагането на Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди по чл.4 на Приложение №1 към чл.15, ал.4 от Наредба № 24/08.03.2006г. на Комисията за финансов надзор, не е задължително . Както бе посочено по-горе, остойностяването на вредата съобразно Методиката не е задължително и се прилага в случаите, когато не са представени доказателства 4 за извършените разходи при ремонта на МПС.

В настоящия случай, по делото са представени писмени доказателства от ищеца за отремонтиране на процесния авомобил в автосервиз „М Кар“ ООД, поради което съдът приема, че реалната стойност на ремонта за възстановяване на повредите по процесния л.а. „** **“ рег. № **, включително консумативи, труд и защитно фолио възлиза в размер на 944 лева, съгласно заключението на САТЕ, като в тази насока съдът кредитира показанията на свидетеля Т.П. досежно наличието на поставено защитно фолио върху декоративните решетки на процесното МПС при условията на чл.

172 ГПК.

Предвид изложеното, предявеният осъдителен иск се явява основателен и като такъв ще се уважи.

При този изход на спора, право на разноски се поражда за ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, които видно от представения по делото списък по чл. 80 ГПК възлизат в размер на 250 лева, от които : 50 лева – за заплатена ДТ и 200 лева – депозит за САТЕ.

В производството по делото ищецът е бил защитаван на основание чл.