Определение № 399 от 21.07.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 399 гр. Варна, 21.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20263000500309 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК, образувано по частната жалба вх.№ 19574/16.06.2026 на И. Т. И. ЕГН ********** от гр. ***, против Определението на ОС-Варна № 2918/09.06.2026 по ч.гр.д.№ 1214/2026, с което е прекратено производството по делото поради недопустимостта на подадената жалба.

Счита същото за неправилно, като поддържа становището, че висящият спор за нищожност на дарение на ид. част от същия имот има пряко значение за определяне квотите на съделителите и, следователно, за допустимото и правилно развитие на делбеното производство. Нарушението на ВОС не се състои в извода за недопустимост, а в това, че съдът е приел недопустимостта абсолютно формално, без да обсъди особеностите на конкретния случай.

Поддържа, че спорът за нищожност на дарението засяга правата върху същия имот и може да промени квотите. Следователно, отказът за спиране не е обикновено определение по движение на делото, а акт с пряко отражение върху правилното развитие и решаване на делбения процес. Ако междувременно делбата навлезе във втора фаза или бъдела извършена при неправилно определени квоти, последващият контрол не би предотвратил вече настъпилите процесуални последици. Счита, че ВОС е отказал служебен контрол в случая, като е изложил само съображения за необжалваемост, без да отчете, че се касае за отказ да бъде приложено задължителното основание за спиране по чл.229 ал.1 т.4 ГПК при висящ спор относно собствеността върху същия имот.

Отправя искане за отмяната на обжалваното определение.

В законоустановения срок по чл.276 ал.1 ГПК ответната страна по ч.ж.

Ж. Т. И. ЕГН **********, чрез адв.Б. Д. – П. от АК–Варна, е подал писмен отговор със становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване 1 постановеното определение.

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД намира частната жалба за допустима – подадена е в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт.

Разгледана по същество е неоснователна по сл. съображения:

Производството по гр.д.№ 9731/2019г на РС-Варна е образувано по иск за делба, предявен от И. Т. И. срещу Ж. Т. И..

Ищецът Ив. Т. е отправил искане до съда, обективирано в молба вх.№ 260320/5.03.2026г /л.304 от 1-воинст.д./ за спиране на производството по делото, като е посочил, че по предходно гр. дело под № 458/2024г на ВРС била подадена молба до ВКС на осн.чл.303 ГПК за отмяна на влязло в сила решение, за което имало образувано к.д.№ 710/ 2026г на ВКС. Делото било с предмет прогласяване нищожност на нотариалното удостоверяване, касаещо представения по настоящото дело договор за дарение /л.60-I/ .

Според жалбоподателя решението по касационното дело е от значение за правилното решаване на спора по настоящото гр.д.№ 9731/ 2019г на ВРС и затова има основание за спирането на производството по чл.229 ал.1 т.4 ГПК.

С определението си от о.с.з. на 6.03.2026г РС-Варна е оставил без уважение искането на ищеца Ив.Тод.И. за спиране на производството по делото.

Срещу така постановеното определение ищецът е подал ч.ж. вх.№ 260870/18.03.2026г, за което е образувано ч.гр.д.№ 1214/2026г на ВОС.

За да прекрати производството по същото ВОС е приел подадената частна жалба за недопустима, тъй като, съгл.чл.274 ал.1 ГПК, определенията на съда могат да бъдат обжалвани, когато преграждат по нататъшното развитие на делото, както и в случаите, изрично посочени в закона. А обжалваното такова не попада под нито една от посочените хипотези.

Тези изводи се споделят от настоящия съд. Протоколното определение от о.с.з. на 6.03.2026г по гр.д.№ 9731/2019г на ВРС за оставяне без уважение искането на съделителя-ищец И. Тод.И. за спиране на делбеното производство на осн.чл.229 ал.1 т.4 ГПК до приключване на твърдяния висящ преюдициален спор, не попада сред посочените по-горе две категории актове, подлежащи на обжалване – същото няма преграждащ характер, тъй като не препятства хода на делото, нито неговото обжалване изрично е предвидено в закона. Затова и не подлежи на самостоятелен съдебен контрол /в т.см. Опр. на I ГО, ГК, на ВКС № 3429/23.06.2026г по ч.гр.д.№ 2045/2026г/. Евентуалната неправилност на постановения отказ за спиране, въпреки наличието на предпоставки за това, би било основание за недопустимост на решението по предявения иск. Това, обаче, следва да бъде наведено като оплакване при инстанционния контрол на постановеното съдебно решение по реда на Гл.XX от ГПК.

Ето защо частната жалба, подадена срещу неподлежащ на обжалване акт, като недопустима не подлежи на разглеждане по същество, в каквато посока е и трайната практика на ВКС : Опр. № 369/8.10.2018г по ч.гр.д.№ 3486/2018г на III ГО; Опр.№ 220/12.05.2015 по ч.гр.д.№ 2222/2015г; Опр.№ 170/18.04.2022г по ч.т.д.№ 569/2022г на II ТО; Опр. № 657/17.11.2015г по ч.т.д.№ 3066/2015г на II ТО.

Предвид изложеното, обжалваното определение като правилно следва 2 да бъде потвърдено.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определението на ОС-Варна № 2918/09.06.2026 г по в.ч.гр.д.№ 1214/2026г, с което производството по делото е прекратено поради недопустимостта на подадената жалба.

Определението не подлежи на касационно обжалване по арг. от ТР № 2/23.06.2022г по тълк.д.№ 2/2018г на ОСГТК на ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3