Решение № 129 от 07.03.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Велико Търново, 06.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Йордан Воденичаров

Ангелина Богданова като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело № 20244100500147 по описа за 2024 година

За да се произнесе, съобрази:

Производство по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Постъпила е жалба от М. З. Б. – длъжник по изпълнително дело № 437/2023г. на ЧСИ Ивелина Цанкова, срещу постановление от 15.12.2023г. на ЧСИ Цанкова.

В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановлението на ЧСИ, като се сочи, че съдебният изпълнител неправилно е счел, че не е налице плащане и не е намалил дълга поради изпълнение преди поканата за доброволно изпълнение. Съдебният изпълнител не се е произнесъл и по това как трябва да се отразят направените плащания .

Адвокатското възнаграждение за процесуално представителство и защита в заповедното производство е несъобразено с Наредба № 1 / 2004г. Неправилно е изчислена таксата по чл. 26 ТТРЗСЧСИ и е налице прекомерност при определяне на дължимите такси към ЧСИ. ЧСИ не е посочил в поканата за доброволно изпълнение как се формират разноските и не е изготвил сметка.

В постъпило в законоустановения срок възражение взискателят по изпълнителното дело И. Б. И., заема становище за неоснователност на подадената жалба. Сочи, че длъжникът не е възразил срещу размера на дължимите суми по издадената против него заповед за изпълнение, както и срещу разноските по заповедното производство по законоустановения ред.

Посочва, че възнаграждението за адвокат в изпълнителното производство е определено в минимален размер съгласно Наредба № 1/2004г.

В мотивите си, депозирани по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител сочи, че към подадените от длъжника по изпълнителното дело 1 възражения липсват доказателства за извършени плащания. Счита, че ЧСИ не е оправомощен да се произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство и по техния размер. Посочва, че правилно е определил таксата по чл. 26 от ТТРЗЧСИ, като е начислил и ДДС върху нея.

Тъй като поканата за доброволно изпълнение е изготвена при образуване на изпълнителното производство, в нея са посочени само таксите за образуване, водене и приключване на изпълнителното производство. Съдебният изпълнител сочи, че е изготвял както нарочни разпореждания за приетите в изпълнителното производство разноски, така и сметки за всички платени от взискателя разноски.

Великотърновският Окръжен съд, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, доводите на взискателя, мотивите на ЧСИ и като се запозна с приложеното към настоящото дело копие на изпълнително дело № 437/2023г. на ЧСИ Цанкова, намира за установено следното :

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем акт на съдебния изпълнител, поради което е процесуално допустима.

По същество жалбата е неоснователна, по следните съображения :

Изпълнително дело № 437/2023г. на ЧСИ Цанкова е образувано въз основа на представен от взискателя И. И. изпълнителен лист, издаден в негова полза против длъжника М. Б., за посочени в изпълнителния лист суми, въз основа на Заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 599/2023г. на РС- Павликени.

Съдебният изпълнител е връчил покана за доброволно изпълнение на длъжника, в която е посочил дължимите съгласно изпълнителния лист суми и размера на разноските по изпълнителното дело – такса по чл. 26 ТТРЗЧСИ и адвокатско възнаграждение.

На 05.12.2023г. по изпълнителното дело е постъпило възражение от длъжника, с което е посочил, че при получаване на поканата за доброволно изпълнение е разбрала за наличието на образувано дело срещу нея, а именно –ч.гр.д. № 599/2023г. на РС - Павликени. Твърди, че е налице плащане на дължимите суми.

Длъжникът отправя възражение срещу поканата за доброволно изпълнение и моли съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело, понеже в противен случай трябва да заведе установителен иск за недължимост на вземането, с което можело да се породят неблагоприятни правни последици за кредитора, като заплащане на държавни такси, адвокатско възнаграждение и други, които, ако делото бъде прекратено, ще бъдат избегнати.

С посоченото възражение длъжникът обжалва заповед за изпълнение № 306/15.08.2023г. на РС-Павликени в частта й относно разноските.

С обжалваното постановление, съдебният изпълнител е отказал да уважи молбата за прекратяване на производството по изпълнителното дело.

Постановлението е правилно, тъй като, за да бъде прекратено изпълнителното производство, следва да е налице едно от основанията, посочени в чл. 433,ал.

1 от ГПК. Освен че в случая нито едно от основанията не е налице, 2 длъжникът и не твърди наличието на което и да било от тях. Липсата на знание у длъжника за издадена срещу него заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК , не е основание да се прекрати образуваното въз основа на издаден по същата заповед изпълнителен лист изпълнително производство. Колкото до възражението на длъжника срещу сумите, посочени в изпълнителния лист, в това число и разноските по изпълнителното производство, съдебният изпълнител при изготвяне на поканата за доброволно изпълнение е посочил сумите, които длъжникът дължи съгласно представения му изпълнителен титул.

По отношение на разноските в изпълнителното производство, които към момента на изготвяне на поканата за доброволно изпълнение са се изчерпвали с таксата по чл. 26 от ТТРЗЧСИ и адвокатски хонорар на пълномощника на взискателя, съдът намира, че предвид размера на дълга, дължимата към ЧСИ такса е определена правилно и при спазване на критериите на чл. 26 ТТРЗЧСИ. В случая ЧСИ не е трябвало да изготвя нарочна сметка за дължимите разноски, тъй като те се изчерпват единствено с таксата по чл. 26 ТТРЗЧСИ и адвокатското възнаграждение.

Оплакването, че ЧСИ не е отчел извършено плащане не е основателно, доколкото доказателства за такова липсват по изпълнителното дело. При изготвяне на поканата за доброволно изпълнение съдебният изпълнител е длъжен да се ръководи от посоченото в изпълнителния титул и би могъл да отрази извършено плащане от страна на длъжника само ако взискателят е потвърдил, че му е платена конкретна част от дълга и не желае тя да бъде събирана от ЧСИ. Такова изявление по изпълнителното дело липсва.

Правилно в този случай съдебният изпълнител е отразил в ПДИ дължимите суми съобразно представения му изпълнителен лист.

Възраженията срещу издадената заповед за изпълнение и срещу размера на разноските по заповедното производство не може да бъдат разгледани от ЧСИ, поради това, че законът не му е възложил такива правомощия.

Длъжникът по издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК може да се защити срещу заповедта по реда, посочен в глава тридесет и седма на ГПК, а не по реда на обжалване действията на съдебния изпълнител.

Гореизложеното мотивира съда да остави без уважение подадената жалба от М. З. Б. – длъжник по изпълнително дело № 437/2023г. на ЧСИ Ивелина Цанкова, срещу постановление от 15.12.2023г. на ЧСИ Цанкова по същото изпълнително дело.

Водим от горното , Великотърновският Окръжен съд,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената жалба от М. З. Б. – длъжник по изпълнително дело № 437/2023г. на ЧСИ

Ивелина Цанкова, срещу постановление от 15.12.2023г. на ЧСИ Цанкова по същото изпълнително дело.

3

Решението не подлежи на жалба.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4