Решение № 826 от 18.04.2024, Административен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 826

Добрич, 18.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Добрич - III състав, в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

КРАСИМИРА ИВАНОВА

При секретар ВЕСЕЛИНА САНДЕВА като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИРА ИВАНОВА административно дело № 358 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХIХ от ДОПК.

Образувано е по жалба на Г. В. В., [ЕГН], от [населено място], против Ревизионен акт № Р – 03000822003062 – 091 – 001/ 01.02.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, изменен с Решение № 73/ 19.05.2023 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) - Варна при ЦУ на НАП, с което е установена отговорност по реда на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, във връзка с чл. 19, ал. 4 от ДОПК в размер на 6 500.00 лв. за непогасени задължения на „Данивон“ ЕООД, [ЕИК].

Жалбоподателят не е съгласен с фактическите и правни изводи, изложени в Ревизионния акт (РА) и Решението на Директора на ОДОП – Варна в потвърдителната му част. Счита, че РА е незаконосъобразен, като постановен в противоречие с материалния закон, при нарушено право на защита на задълженото лице. Твърди, че Ревизионният доклад (РД) и приложените към него доказателства не са му връчени, като е нарушена процедурата по чл. 32 от ДОПК за връчване на РД, с което му е отнета възможността за представяне на възражение. Настоява, че събраните в ревизионното производство доказателства за преценени неправилно, което е довело до необосновано ангажиране на отговорността му като управител на „Данивон“ ЕООД за невнесените от дружеството задължения за данъци и осигурителни вноски. Прави в тази връзка възражение, че неправилно е счетено от ревизиращите органи, че предоставеният от дружеството паричен заем представлява разпореждане с имущество, водещо до намаляване на същото до степен, която се явява причина за неплащане на данъци и осигурителни вноски. Продължава, че в противоречие с изводите на ревизиращите органи паричният заем не е предоставен безвъзмездно, а е договорено възнаграждение в размер на 5 % годишна лихва за периода на предоставянето му, която е надлежно отчетена от дружеството. Излага довод, че имуществото на дружеството не е намаляло с представянето на заема, а се е трансформирало от един актив в друг, т.е. наличните парични средства са се превърнали във вземане по договор. Оспорва твърдението за недобросъвестност на управителя. Оспорва качеството „свързано лице“ на лицето, получило заема. Настоява, че предоставянето на заема не води до обременяване на дружеството с тежести, нито е послужило за обезпечаване на чужд дълг, както и че липсва причинно – следствена връзка между дадените в заем парични средства и намаляването имуществото на дружеството. Допълва, че задълженията на дружеството не са установени по надлежния ред, поради което неправилно е ангажирана отговорността на управителя му. Иска отмяна на РА в частта, в която не е отменен с Решението, както и присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът по делото - Директорът на Дирекция „ОДОП“ - Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и иска съдът да я отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. С., редовно упълномощен, който поддържа жалбата и прави доказателствени искания за установяване твърденията в нея. С вх. № 1327/ 05.04.2024 г. представя Писмени бележки, в които развива доводите си за основателност на жалбата. Моли да бъдат кредитирани събраните по делото писмени доказателства, при съвкупната преценка на които счита, че е установена основателността на изложените в жалбата възражения и липсата на основания за ангажиране на отговорност по чл. 19, ал. 2 от ДОПК на жалбоподателя. Според него събраните в ревизионното производство доказателства са неправилно преценени от приходните органи, което е довело до необосновано ангажиране на отговорността на физическото лице като управител на „Данивон“ ЕООД за невнесените от последното публични задължения. Изразява становище, че обжалваният акт е незаконосъобразен поради несъответствие на правните изводи с фактическата обстановка, постановен е в нарушение на материалния и процесуалния закон. Не оспорва, че Г. В. е едноличен собственик и управител на „Данивон“ ЕООД, поради което може да бъде субект на отговорност по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, както и че дружеството е имало непогасени публични задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски към датата на издаване на РА в общ размер от 15 853.40 лв.. Сочи, че всички задължения са възникнали в резултат на декларирани от дружеството с декларация обр.6 и с ГДД по чл. 92 от ЗКПО данни.

Въпреки признанието на горните факти настоява, че декларираните задължения не са годни да ангажират отговорността на управителя по реда на чл. 19 от ДОПК, тъй като размерът им не е установен по реда на ДОПК. От разпоредбата на чл. 165 от ДОПК извежда, че събирането на държавните публични вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от компетентен орган, като добавя, че съгласно чл. 166, ал. 1 от ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. В тази връзка прави извод, че, за да бъде ангажирана отговорност по чл. 19 от ДОПК за непогасени задължения на дружеството, не е достатъчно същите да са декларирани, а следва да са предварително установени с акт по чл. 107 от ДОПК или с ревизионен акт по чл. 118, във връзка с чл. 108 от ДОПК. Сочи, че в конкретния случай по делото не са събрани доказателства, че задълженията на „Данивон" ЕООД са определени по посочения ред.

Оспорва наличието на третата предпоставка по чл. 19, ал. 2 от ДОПК и настоява, че неправилно органите по приходите са я обосновали с извършено предоставяне на парична сума в размер на 6 500 лв. по договор за заем от 11.02.2022 г., сключен с И. В. - майка на съпругата на жалбоподателя, за срок до 11.05.2022 г., с мотива, че за предоставения заем не се дължи лихва, т.е. претендирайки хипотезата на безвъзмездност на предоставения заем, за което е счетено, че е довело до намаляване имуществото на дружеството. Обсъжда, че извършеното плащане по договора за заем не представлява скрито разпределение на печалбата, което да е довело до намаляване на имуществото на „Данивон" ЕООД, като се позовава на определението за това понятие в § 1, т. 5 от ДР на ЗКПО. Оспорва и наличието на хипотезата на безвъзмездно отчуждаване на имущество на дружеството чрез предоставянето на заем за определен срок, като излага становище, че по принцип заемът не покрива хипотезата на безвъзмездно отчуждаване на имущество, доколкото същият подлежи на връщане в определен срок и представлява възмезден договор съгласно чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Позовава се на заключенията на вещото лице и счита, че може да се направи извод, че с предоставения заем в размер на 6 500 лв. е налице трансформация на един актив в друг - от парични средства във вземания, а не безвъзмездно отчуждаване на имущество, каквито са твърденията на приходните органи. Моли съдът да съобрази, че Данивон" ЕООД е разполагало с парични средства, достатъчни за погасяване на публичните задължения, както преди, така и след даване на заема, като сочи, че към датата на приключване на ревизионното производство общият размер на публичните вземания е 15 853.40 лв. и преди предоставяне на заема на 11.02.2022 дружеството е разполагало с парични средства в размер на 27 009.62 лв., а на следващата дата - със сума в касата в размер на 20 509.62 лв., т.е. че към всеки един момент дружеството е могло да погаси своите задължения изцяло и даването на заем в размер на 6 500 лв. не е довело до намаляването на разполагаемите парични средства в брой до размер, който да е по-малък от задълженията на дружеството, респ. че предоставянето на заем по договора от 11.02.2022 г. не е станало причина за неплащането на задълженията на дружеството.

На следващо място, прави възражение, че отговорността на физическото лице е ангажирана с издаване на РА, след като сумата по заема вече е била възстановена, а начинът на провеждане на ревизионното производство и приобщените доказателства са за период, който е неотносим към заема. Процесуалният представител на жалбоподателя продължава, че от второто заключение по задача № 1 на вещото лице се установява, че в периода от даване на заема 11.02.2022 г. до неговото връщане на 11.05.2022 г. са настъпили други обстоятелства, водещи до намаляване на разполагаемите парични средства, поради което намаляването размера на паричните средства към 11.05.2022 г. е в резултат на стопанския оборот на дружеството и е неотносимо обстоятелство към ангажираната отговорност по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, съответно извежда, че не е налице четвъртата предпоставка за ангажиране отговорност по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, а именно управителят да е действал недобросъвестно.

Оспорва и наличието на петата предпоставка, а именно невъзможност за събиране на публични вземания - данъци и задължителни осигурителни вноски. Счита за неправилни изводите на органите по приходите, че тази предпоставка е налице, тъй като в резултат на предприетите и извършени от публичния изпълнител действия публичните задължения не могат да бъдат събрани. Според процесуалния представител на жалбоподателя публичният изпълнител не е извършил всички възможни действия по обезпечение и принудително изпълнение срещу имуществото на задълженото дружество, от което извежда, че не е спазено изискването за поредност по чл. 20 от ДОПК. Изтъква, че твърденията на приходните органи за „несъбираемост" на дълга на дружеството са основани единствено на вписаните в информационните масиви на НАП данни по отношение на открити банкови сметки, наличие на МПС и недвижими имоти, но не е изследвано счетоводството на дружеството, за да се установи с какви други активи е разполагало същото. Сочи, че още към 31.12.2021 г., респ. 01.01.2022 г., дружеството е разполагало със суми в брой в размер на 27 859.01 лв., отчетени по с-ка 501 (Каса в лева) и посочени в актива на баланса за 2022 г., Раздел III - Парични средства, като набляга, че това е установил и решаващият орган в Решението на стр. 4, абзац четвърти. В тази връзка настоява, че при задължения в размер по-малък от 15 000 лв. и наличности в каса към 01.01.2022 г. в размер на 28 000 лв. изводът е за наличие на достатъчно парични средства, а не за несъбираемост на дълга, както е приела приходната администрация.

Счита, че е неправилна и датата, към която е установена несъбираемост на задълженията на дружеството. В тази връзка излага становище, че приходните органи незаконосъобразно са приложили чл. 19, ал. 2 от ДОПК при констатиране на задължение, което не е определено като несъбираемо и при частично предприети мерки за принудително изпълнение. От факта, че дружеството е разполагало с касова наличност и вземания от клиенти извежда отново, че поведението на управителя, свързано с предоставяне на заем, не е станало причина за неплащане на задълженията.

Оспорва и шестата предпоставка - причинно - следствена връзка между поведението на управителя и невъзможността за събиране на задълженията за данъци. Сочи, че за да е налице тази предпоставка, следва действията на управителя да са довели до намаляване на имуществото на дружеството до степен на невъзможност за събиране на задълженията, като набляга, че в случая наличието на това обстоятелство се опровергава от събраните по делото доказателства. При тези съображения претендира отмяна на РА в обжалваната му част и присъждане на сторените по делото разноски, като обосновава искането си за разноски и оспорва това на ответника.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт Екимова, която оспорва жалбата. С вх. № 1385/ 09.04.2024 г. представя Писмени бележки, в които излага подробни съображения за неоснователността на жалбата. Счита, че в съдебното обжалване не са представени и не са ангажирани достоверни доказателства от страна на жалбоподателя, които да оборят констатациите на органа по приходите в обжалвания акт.

Разпечатката съдържа 20 от 107 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4d59d7ab-5415-4c88-984a-2ee615d5b25a