Решение № 111 от 10.08.2009, Районен съд - Несебър

Р Е Ш Е Н И Е

№111 гр. Несебър, 10.08.2009г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

НЕСЕБЪРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на седми август две хиляди и девета година, в състав: районен съдия: Мариела иванова при участието на секретаря К.Л., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 408/2009г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 330 ГПК.

Образувано е по молба с правна квалификация чл. 100 СК на С.Ж.Ж., ЕГН ********** *** и М.Х.Х., ЕГН ********** *** за прекратяване на брака им, сключен на 30.06.2001г., към която е приложено споразумение по чл. 101, ал. 1 СК.

В съдебно заседание съпрузите поддържат молбата си и молят постигнатото между тях споразумение да бъде утвърдено.

Съдът, след като обсъди направените доводи и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от удостоверение за сключен граждански брак серия ВР, № 5137 от 30.06.2001г., издадено от Община Айтос въз основа на акт за граждански брак № 72/30.06.2001г., С.Ж.Ж., ЕГН ********** и М.Х.Х., ЕГН **********, са сключили граждански брак на 30.06.2001г., като съпругата след брака е приела да носи фамилното име Христова.

От представеното удостоверение за раждане № II-1068/10.09.2001г. се установява, че молителите по делото са родители на детето Пламен Минчев Х., ЕГН **********.

По делото е представен социален доклад, видно от който детето е запознато с проблемите в семейството, както и с предстоящите промени. Между членовете на семейството имало изградени силни емоционални връзки и добри отношения, като се излага становище, че постигнатото споразумение не противоречи на интересите на детето.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

I. По молбата с правна квалификация чл. 100 СК.

Молбата за развод по взаимно съгласие е подадена от лица, между които е сключен граждански брак преди повече от три години (чл. 100, ал. 2 СК), поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

Между съпрузите, с оглед заявеното от тях в молбата до съда и в съдебно заседание, е налице сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за развод. При това мотивите за развода са ирелевантни, съгласно чл. 100, ал. 1 СК, поради което съдът не следва да ги издирва. Наред с това съпрузите – молители в настоящото производство, са представили споразумение по чл. 101, ал. 1 СК, в което са уредили въпросите относно упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете, родено от брака – Пламен Минчев Х., личните отношения с него и издръжката му, имуществените отношения по между си, включително издръжката, ползването на семейното жилище и фамилното име. Така постигнатото споразумение не противоречи на закона и защитава интересите на малолетния син на съпрузите-молители.

С оглед на гореизложеното и на основание чл.330 ГПК, бракът между молителите следва да бъде прекратен, а представеното споразумение – утвърдено.

II.

Относно разноските за производството.

На основание чл.6, т.3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и изразеното становище в представеното споразумение, всеки от тях следва да заплати по сметка на НРС окончателна държавна такса за развода в размер на по 7,50 лева, а молителят Х. и държавна такса за определената издръжка съгласно чл.7 от Тарифата в размер на 36 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 330