Решение № 1737 от 04.03.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 04.03.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА

ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ мл. с. АДРИАНА

АТАНАСОВА при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Адриана Атанасова в. гр. д. № 1635 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258

- чл. 273 от ГПК.

С решение №

528948/08.11.2018г., постановено по гр.д. № 51335/2016г. на СРС, ГО, 56-ти състав, е признато за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу С.Н.К. и Л.Г.К. искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, , вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.

149 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, че последните дължат солидарно на „Т.С.“ ЕАД за абонатен № 92251 за топлоснабден имот с адрес: гр. София, общ. Възраждне, ж.к. „**********, сумите както следва: 2874, 14 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от м.05.2013г. до м.04.2015г., ведно със законната лихва, считано от 28.06.2016г. до окончателното плащане, сумата от 370,93 лв.,представляваща мораторна лихва за период от 16.09.2014г. до 15.06.2016г., начислена върху главницата за доставена топлинна енергия за период от м. 05.2013г. до м.04.2015г., сумата от 29,28 лв., представляваща главница за възнаграждение за услугата дялово разпределение за периода от м.05.2013г. до м.04.2015г., ведно със законната лихва, считано от 28.06.2016г. до окончателното плащане, сумата от 3,71 лв. , представляваща мораторна лихва, считано от падежа на всяко едно от отделните вземания за възнаграждение за дялово разпределение до 15.06.2016г., начислена върху главницата за възнаграждение за дялово разпределение за периода от м.05.2013г. до м.04.2015г.. В останалата част предявените искове са били отхвърлени.

С горепосоченото решение Л.Г.К. е осъдена да заплати на ищеца на основание чл.

78, ал. 1 и 8 ГПК сумата от 751,07 лв., представляваща разноски по делото, както и сумата от 56,51 лв., представляваща разноски в заповедното производство, а С.Н.К. е осъден да заплати на ищеца сумата от 751,07 лв., представляваща разноски по делото, както и сумата от 56,51 лв., представляваща разноски в заповедното производство.

Решение №

528948/08.11.2018г., постановено по гр.д. № 51335/2016г. на СРС, ГО, 56-ти състав е постановено при участието на „Т.С.” ЕООД като трето лице – помагач на страната на ищеца.

Срещу така постановеното съдебно решение в частта, с която са уважени предявените искове е депозирана въззивна жалба от ответницата Л.Г.К., чрез назначения й особен представител адв. С.С. - САК. Излага съображения, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че между ответницата и ищцовото дружество е налице облигационна връзка, като изтъква, че съдът неправилно още с доклада по делото е приел, че не се нуждае от доказване обстоятелството за наличие на облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия между ищеца и ответниците за процесния период.

Поддържа се, че неправилно СРС е приел, че Общите условия са влезли в сила и същите са били публикувани, тъй като по делото няма данни за кои общи условия се приема от съда, че са влезли в сила, респ. защо приема, че същите са влезли в сила. Сочи се, че е останало недоказано по делото, че ответницата е била в облигационни отношения с фирмата, посочена за извършваща топлинно счетоводство „Д.” ЕООД. Оспорва се приетата по делото съдебно – техническа експертиза. Навеждат се твърдения, че стойността на незаплатената услуга дялово разпределение се дължи на „Д.” ЕООД, а не на ищеца, като следователно не следва да се присъжда и лихва върху тази сума в полза на ищеца. Сочи се, че фактурите не са публикувани на интернет страницата на „Т.С.” ЕАД, като дори и да се приеме, че се дължат суми на ответника, то тяхната изискуемост не е настъпила. Твърди се още, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че посоченият абонатен № 092251 принадлежи на топлоснабдения имот, тъй като по делото не е било представено заявление/молба/ декларация за откриване на партида. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД и третото лице – помагач на ищеца

„Т.С.” ЕООД.

Въззивна жалба от ответника С.Н.К., не е постъпила, поради което решението спрямо него като необжалвано е влязло в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал.2 ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, , вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ за топлоснабден имот – апартамент №

75, находящ се в гр. София, общ. Възраждне, ж.к. „**********, като му дължат солидарно сумата от общо 3448,33 лв., от които: 2937,37 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2013г. –м.04.2015г., 464,86 лв. – законна лихва за забава от 30.06.2013г. до 15.06.2016г., както и 39,48 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода от м.05.2013г. –м.04.2015г и 6,62 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 15.08.2014г. до 13.06.2017г., ведно със законната лихва от 28.06.2016г. – датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК вх. № 3041272 до окончателното изплащане на сумите. Ищецът претендира установяване на вземанията му, предмет на издадената заповед за изпълнение, както и сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците С.Н.К. и Л.Г.К. са депозирали писмени отговори на исковата молба, чрез назначените им особени представители. Поддържат, че не е налице облигационно отношение между страните поради липсата на писмен договор.

Излагат се съображения, че ищецът не е представил по делото информация относно измервателните уреди, въз основа на които се измерва и отчита потребената топлинна енергия, за която се претендира плащане за процесния период, като липсват и данни относно техническата изправност на измервателните уреди. Прави се възражение за погасена давност на вземанията на ищеца за м.05.2013г. и м.06.2013г. Оспорва се и твърдението, че Л.К. е собственик на имота, който е описан в представения по делото нотариален акт за учредяване на договорна ипотека. Оспорват се представените с исковата молба писмени документи – съобщение към фактура от 31.07.2014г., Протокол от ОС на етажните собственици от 03.08.2002г. , Списък на абонатите от етажната собственост, извлечение от 15.06.2016г. за абонатен номер 092251. Сочи се, че представените нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, договор за прехвърляне на дружествен дял, сключен между „И.И.ГмбХ” и

„Т.Е.С.ГмбХ” и решение на „Т.Е.С.ГмбХ” са неотносими по делото. Молят съда да отхвърли исковата претенция на ищеца и претендират разноски по делото.

На 28.06.2016г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу С.Н.К. и Л.Г.К. за сумата 2976,85 лв. – главница, както и 471,48 лв.

– мораторна лихва за периода 30.06.2013г. – 15.06.2016г. В т.12 от заявлението е пояснено, че длъжниците са ползвали доставена от ищеца топлинна енергия за периода 01.05.2013 г. – 30.04.2015г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. Възраждне, ж.к. „**********.

Посочено е, че дължимите суми са, както следва: за доставена, но неизплатена топлинна енергия: 2937,37 лв. - главница и 464,86 лв. лихва, а за дялово разпределение: 39,48 лв. - главница и 6,62 лв. - лихва.

С разпореждане от 01.07.2016г. по ч. гр. д. № 35045/2016г. на СРС, 56 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение срещу С.Н.К. и Л.Г.К. за сумата от 2937,37 лв. – главница, представляваща цена на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2013 г. – 30.04.2015г., и 464,86 лв. лв.- законна лихва за забава от 30.06.2013г. – 15.06.2016г., ведно със законната лихва от 28.06.2016г. до окончателното изплащане на сумата и разноски по делото, а именно: 68,97 лв. държавна такса и 350,69 лв. възнаграждение на юрисконсулт.

В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжниците, с което оспорват вземанията по издадената заповед за изпълнение.

В срока по чл. 415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, ж.к. „Сердика”, бл. *******, етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „В.Е.С.” ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение. В списъка фигурира името на ответника С.Н. К. с положен подпис срещу него.

Пред СРС е ангажиран договор № У № 323/15.07.2011г., сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител и „И.Б.“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

Към исковата молба са представени и договор за прехвърляна на дружествен дял от19.08.2014г. между „И.И.ГмбХ” и „Т.Е.С.ГмбХ”, с който са прехвърлени дяловете на дружеството „И.И.ГмбХ” на „Т.Е.С.ГмбХ”. По делото е налично и решение на „Т.Е.С.ГмбХ”, с което се променя фирмата на дружеството на „Д.” ЕООД.

По делото е ангажирана и молба от „Т.с.” ЕООД, с която третото лице – помагач заявява, че „Д.” ЕООД (впоследствие преобразувано в Т.с.” ЕООД) е изготвяло дяловото разпределение за аб. № 92251 с титуляр С.Н.К. /съпруга на ответницата/ и за процесния имот – ап. 75, находящ се в гр. София, ж.к. „********, в съответствие с всички действащи през процесния период нормативни актове, като е представило по делото и намиращите се в него документи, а именно – дялово разпределение за период 01.05.2013г. – 30.04.2014г., дялово разпределение за период 01.05.2014г. -30.04.2015г., документи за главен отчет за период 01.05.2013г. -30.04.2014г. и 01.05.2014г. - 30.04.2015г.

По делото е представен и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот от 05.11.2007г., съгласно който за обезпечаване на отпуснатия им кредит С.Н.К. и Л.Г.К.

/съпрузи/ учредяват в полза на кредитора „Б.ДСК” ЕАД ипотека върху следния свой собствен недвижим имот, придобит по време на брака им, и представляващ съпружеска имуществена общност, именно – ап. 75, находящ се в гр. София, общ. Възраждне, ж.к. „********състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 79,36 лв., заедно с принадлежащото избено помещение N 12, без посочена площ съгласно доказателствения акт за собственост, заедно с припадащите се 2,748 % идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото – държавна земя.

От заключението на вещото лице инж. Б.В.-Т.по изслушаната пред СРС съдебно - техническата експертиза се установява, че количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. С оглед въведената система за дялово разпределение отчитането на топлинната енергия е извършвано от третото лице - помагач съобразно договор, сключен с етажните собственици на топлоснабдената сграда. При условията на сключения договор третото лице - помагач е отчитало отдадената топлинна енергия. От заключението по СТЕ се установява, че начисляваната от ищеца за имота топлинна енергия е такава за отопление на имота от щранг –лира в банята,; енергия, отдадена от сградната инсталация и енергия за горещо битово водоснабдяване. Според СТЕ начисляваната за процесния период топлинна енергия за отопление на имот е начислена в съотвествие с формулата съгласно Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е начислена в съответствие с нормативната уредба, а монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата топлинна енергия. Същото обстоятелство се установява и от представените от ищеца протоколи за периодична проверка на топломера с електронен блок тип Multicall 66 C в абонатната станция, съгласно БДС 1434-2001 и протоколи за тяхната смяна, които са извършвани на всеки две години – от 2012г., 2014г. и 2016г. При извършената проверка се е установило, че уредите съответстват на одобрените стандарти. Количествата потребена топлинна енергия са начислявани при спазване поднормативната уредба. В заключението е посочено, че общо дължимата сума за потребена топлинна енергия през процесния период е в размер на 2874,14 лв. Съдебно - техническа експертиза е изготвена след запознаване с материалите по делото и направените справки в „Т.С.” ЕАД и фирмата за дялово разпределение „Д.” ЕООД.

Разпечатката съдържа 41 от 107 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4d5917fd-4624-4c85-bfa5-c5f507960074