Решение № 390 от 30.06.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 390 гр. Б., 30.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Габриела Тричкова при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно гражданско дело № 20221200500181 по описа за 2022 година и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба вх.№ 903001/19.11.2021г. подадена от В. Й. П., с ЕГН **********, с адрес гр.С. ул.“С.“ № 21, бл.3, чрез пълномощника си адв. Н.Г., със съдебен адрес гр.С., бул.“В.“ № 1А, ет.2, оф.225Б против Решение № 905643/13.10.2021 г., постановено по гражданско дело № 1193/2020г. по описа на Районен съд Б., в частта с която са уважени предявените срещу нея осъдителни искове.

Във въззивната жалба се навеждат доводи, че първоинстанционното решение в обжалваната част е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Поддържа се, че оспореното решение е недопустимо, тъй като РС Б. не е компетентен да разглежда и разрешава правен спор с предмет управление на средства, принадлежащи на етажни собственици, формирани по реда на ЗУЕС. Сочи се, че същия не притежава и функционална компетентност да дава указания на органът на управление на Етажната собственост, как да реализира функциите си по закон. Посочва се, че районния съд е бил длъжен да се произнесе изрично в крайния си съдебен акт по възражението за липса на компетентност, направено своевременно още с отговора, като такова произнасяне липсва. Излага се, че изрично е оспорена представителната власт на Р.Й.А., като същата въпреки че е в нейна тежест не е представила доказателства в подкрепа на този довод. Твърди се, че отделно от това В.И.а не притежава валидно пълномощно за участие в ОС, проведено на 18.12.2018г., като в пълномощното, намиращо с в кориците на делото пише да представлява собственика Н.Д. по гр.д.№ 2978/2016г. по описа на РС Б.. Твърди се, че липсват данни за надлежно упълномощаване на лицето Й.А. от собствениците А.С.А., Р.А.А. и Б.А.А.. Твърди се, че пълномощника на въззивника е получила уведомително писмо от което видно, че А. е уведомена надлежно, че не е, и не може да бъде регистрирана, защото не е избрана по правилата на ЗУЕС. Поддържа се в жалбата становище, че решението е неправилно, тъй като при постановяване на същото съдът не е отграничил спорното от безспорното. Сочи се, че не е спорно, че между Етажната собственост в гр.С. ул.“С.“ № 21 и М. ЕАД, С. през 1

2006г. е възникнало наемно правоотношение с предмет възмездно отдаване на покривно пространство и общи части на сградата в етажна собственост за поставяне на съоръжения за разпространение на мрежата за мобилни телефони от оператор А1. Твърди се, че е спорно защо Й.А. на 10.06.2020г. е подписала от името на ЕС Анекс, към договора за наем с А1 от 2006г., след като към тази дата е изтекъл срокът за който е бил сключен, без да има представителна власт и при изричното несъгласие на по – голямата част от етажните собственици, в т.число и представителите на Община С.. Сочи се, че е налице висящ спор касателно съществуването на наемното правоотношение по гр.д.№ 1187/2020г. по описа на РС Б.. На следващо място се твърди, че липсват данни за присвояване на средства принадлежащи на Етажните собственици от етажния собственик В.П.. Сочи се, че средствата получени от наемателя М. ЕАД се намират в сметка с предназначение движение само и единствено от името и за сметка на Етажната собственост. Фактът, че само В.П. има спесимен да се разпорежда със средствата по банковата сметка на ЕС, не означава, че тя се ползва от тези средства за да е налице предпоставка – да се възстановят. Твърди се, че не е налице предпоставка и за постановяване на диспозитив П. да заплати на ЕС сумата от 4195,26 лева невъзстановена на ЕС и сумата от 1372,96 лв. неоснователно получени от П..

Излага се, че е спорно, че сумата от 1372,96 лв. е получена неоснователно по сметката на В.П.. Сочи се, че сумата е платена от наемателя в полза на ЕС в период на действие на наемното правоотношение. За периода на плащане от януари – юни 2017г. няма изменение в наемното правоотношение в който смисъл изводът на съда е и правно и фактически несъстоятелен. Твърди се, че е спорно от кога и на какво основание сумите от наема се превеждат по банкова сметка на Й.А., при липса на представителна власт и липса на съгласие на по- голяма част от етажните собственици. Твърди се, че на Й.А. и е известен мандата по ЗУЕС – 2 години, което означава, че в срока до 11.12.2018г. тя не е имала правомощия поради висящност на процеса по оспорване на избора. Твърди се, че изрично в с.з. в което е изслушана ССЕ, е направено възражение за разграничаване на периода извън мандата на А., П.. Твърди се, че първоинстанционният съд не е отчел възраженията на ответницата в насока, че липсва решение на ОС на ЕС да предаде средствата на ЕС – на кое лице и за кой период, както и че Й.Р. А. не е лицето на което трябва да се извърши предаване на вещи и/ или документи на Етажната собственост. Сочи се, че ищеца не е доказал всички предпоставки за уважаване на иска, като не е налице решение на ОС на ЕС, с което на Й.А. е възложено да предяви такъв иск. Твърди се в жалбата, че при постановяване на обжалваното решение съдът е допуснал и процесуално нарушение. На първо място голяма част от етажните собственици – с квота 49,95 % не са упълномощили Й.А. за предявяване от тяхно име на искове по реда на чл.23 от ЗУЕС. Съдът не е отчел, че А. е упражнила чужди права отново без представителна власт. Оспорва се решението и в частта относно акцесорните искове и в частта за разноските.

По изложените в жалбата съображения се прави искане за отмяна на атакуваното решение в осъдителните му части, като неправилно и необосновано, като се иска да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира се присъждане на разноски пред първостепенния съд и пред въззивната инстанция.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника по жалбата, в който се оспорва изцяло същата. Излага се в отговора, че правилно съдът е уважил исковата претенция като основателна и доказана, тъй като по делото са събрани безспорни доказателства, от които е видно, че предявените искове са основателни, както по основание така и по размер. Твърди се, че са неоснователни направените възражения от процесуалния представител на ответника за липсата на активна легитимация за предявяване на исковата молба. Заявено е, че Р.Й.А. се легитимира като управител на етажната собственост с адрес: гр. С. бл. 3, ул. „С.” №21, въз основа на Решение от 18.12.2018 г. на общото събрание на етажната собственост, за което е съставен представения с исковата молба протокол от ОС на ЕС № 10/18.12.2018 г. Твърди се, че на събранието са присъствали следните съсобственици и ползватели, притежаващи общо 91.54% ид. ч.: С.И. - 11.17% ид. ч. от общите части на сградата; В.П. - 5.37% ид. ч. от общите части на сградата; А.Й. - 8.46% ид. ч. от общите части на сградата; Г.Ф. - 16.46% ид. ч. от общите части на сградата; З.И. - 5.37% ид. ч. от общите части на сградата; М.Т. - 8.46% ид. ч. от общите части на сградата; Й.А. - 11.17% ид. ч. от общите части на сградата; Ц.Н. - 8.46% ид. ч. от общите части на сградата; В.И.а участвала като ползвател на апартамент 10 от етажната собственост и пълномощник на 2

Н.Д., притежаваща 11.17% ид. ч. от общите части на сградата; В.Н. - притежаваща 5.37% ид. ч. от общите части на сградата. Излага се, че в т. 2 от посоченото решение Й.А. е избрана за управител с мнозинство от собствениците, притежаващи 50,05% от идеалните части от общите части на сградата. Поради това тя е легитимирана да представлява етажните собственици в производството. Посочва се, че срещу решението в тази му част е депозирана искова молба по чл. 40 от ЗУЕС, с която се иска неговата отмяна, като към настоящия момент е налице решение на първоинстанционния съд - Решение №3564 от 27.04.2020 г., постановено по гр. д. 174/2019 г. по описа на PC - Б., с което исковата молба е отхвърлена.

Същевременно не е постановявано спиране на изпълнението на решението на общото събрание до решаване на спора. Излага се, че по делото са доказани по един безспорен начин от събраните доказателства по делото - приетата съдебна експертиза, писмените доказателства по делото и гласните доказателства, че в резултат на проведено на 27.12.2005 г. Общо събрание на етажните собственици в етажната собственост с адрес: гр. С. бл. 3, ул.

„С.” № 21, е сключен Договор за наем от 03.01.2006 г. между етажните собственици, представлявани от управителя /наемодател/ и „М.” ЕАД /наемател/, по силата на който дружеството[1]наемател получава срещу заплащане правото да ползва 30 кв.м. от покривното пространство на сградата. Уговорената наемна цена е в размер на 130 евро месечно. Сумата се изплаща по сметка на управителя на етажната собственост към съответния момент, като при смяна на управителя се съставят Анекси към договора за тази цел. Твърди се, че през 2012 г. за управител е избрана В. Й. П. въз основа на решение на общото събрание, отразено в Протокол №1 от 15.01.2012 г. В резултат на този избор на 13.03.2012 г. е сключен Анекс №1 към договора с М. ЕАД, съгласно който наемната цена следва да се изплаща по банкова сметка в лева на новия управител на етажната собственост - ответника В.П.. Функцията е изпълнявана от П. до 11.12.2016 г., когато за управител на ЕС отново е избрана Й.А., с което представителните правомощия на ответника П. са прекратени. Това решение е атакувано от В.П., но предявените от нея искове са отхвърлени с влязло в законна сила Решение №7919 от 26.08.2019 г., постановено по гр. д. 2978/2016 г. на БлРС, потвърдено с Решение №803 от 18.02.2020 г., постановено по в.гр.д. 800/2019 г. на ОС - Б.. Твърди се, че при прекратяване на правомощията си ответника В.П. е представила отчет относно управление на бюджета на етажната собственост за периода от 2014 г. до 2016 г., в който същата е била управител. Съгласно този отчет към 01.12.2016 г. наличната сума на етажната собственост по разплащателната сметка на управителя в „Банка ДСК” АД е 4 195,26 лв. Същевременно е представен отчет за разходите, в който като един от разходите е отразена сумата от 377 лв. разходвана на 28.10.2015 г. за извършване на нов ремонт на комин. Тъй като няма решение на Общото събрание и необходимост от подобен ремонт общото събрание е отказало да приеме отчета в тази му част /т. 1 от дневния ред на ОС на ЕС, проведено на 11.12.2016 г./ и в тази му част решението е било атакувано, като искът е отхвърлен с цитираното по-горе решение на PC - Б.. Следователно налице е липса на имуществото на етажната собственост, поверено на управителя В.П., която липса безспорно следва да бъде възстановена, като паричната сума бъде предадена на действащия управител.

Излага се, че по силата на чл. 23, ал. 6 от ЗУЕС при избор на нов управител съхраняваните документи, както и наличните парични средства, данни за банкови сметки и банкови карти се предават с протокол, който се подписва от членовете на предишния управителен съвет (управител), от членовете на новоизбрания управителен съвет (управител), от председателя на контролния съвет (контрольора) и от касиера. За целта се твърди, че е поканена устно и в четири поредни общи събрания на ЕС, със специално предвидена точка в дневния ред В.П. да предаде наличните суми съгласно дадения и отчет и да възстанови липсващите 377 лв., за които твърди, че са разходвани за гореописаните ремонтни дейности. Посочва се, че е изготвен приемо-предавателен протокол с дата 15.01.2017 г., който В.П. е отказала да подпише, както и е отказала да предаде каквито и да било документи и парични средства.

Отказът е бил удостоверен с подписите на четирима свидетели. Поради това на същата дата е съставен протокол, описващ тези факти и той е бил изпратен на В.П. за запознаване. Сочи се, че наред с това се е указало, че в началото на месец януари 2017 г. по банковата сметка на П. е бил заплатен наемът по договора с „М.” ЕАД за още 3 месеца - януари, февруари и март 2017 г. в размер на 686,48 лв. Тъй като П. категорично е отказала да изпълни тези свои задължения, то в последен опит за доброволно уреждане на спора е било свиканото общо събрание с Покана от 29.01.2017 г., като т. 3 от дневния ред е предвиждал възможност за 3 ответника да изпълни задължението си по чл. 23, ал. 6 от ЗУЕС. Твърди се, че след сключването на Анекс №2 към договора за наем, подписан на 03.04.2017 г., съгласно който е актуализирано лицето, което следва да получи наема в качеството си на управител на етажната собственост, в периода на подписването на това споразумение в началото на месец април ответницата П. - вече бивш управител, е получила по своя сметка още 686,48 лв. от наемателя по договора за месеците април, май, юни 2017 г. Заявено е, че на няколко общи събрания П. е била поканена да възстанови сумите и предаде документите на етажните собственици. Това не е сторено, което е породило и нуждата от иницииране на настоящото производство. Твърди се, че е безспорно, че В.П. следва да възстанови, както наличните суми към датата на прекратяване на правомощията й като управител, така и неоснователно получените от нея суми след този момент, а също и установената липса от средствата на етажната собственост, които са незаконно отразени от нея като изразходвани за ремонтни дейности. Излага се, че съгласно приетата по делото експертиза е установено, че освен П. друг не е теглил суми от банковата сметка. Поддържа се, че към настоящия момент ответника В.П. дължи на етажните собственици сумата в размер на 5 945,22 лв., от които: 4 195,26 лв. представляват невъзстановени по реда на чл. 23, ал. 6 от ЗУЕС от В.П. парични суми на етажните собственици; 1 372,96 лв. представляват неоснователно получени от В.П., след като правомощията й като управител са били прекратени, суми по Договор за наем от 03.01.2006 г., представляващи наемните вноски за периода януари - юни /включително/ 2017 г.; 377,00 лв., подлежащи на възстановяване от В.П., в качеството й на управител на ЕС с прекратени правомощия, липси от паричните средства на етажните собственици; Наред с горното се излага, че на основание чл. 23, ал. 6 от ЗУЕС В.П. следва да предаде на новия управител - Й.А., документите на етажната собственост, което затруднява работата на етажната собственост и прави невъзможна проверката на извършените в периода, в който тя е била управител разходи. Излага се, че са неотносими към настоящия спор доводите изложени във въззивната жалба относно липсата на регистрация на сдруженията в режим на етажна собственост в община С..