Решение № 10880 от 06.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10880 гр.С., 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БОРЯНА В. ПЕТРОВА при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. Т.А като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20221110144094 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени от .... „ФИРМА“АД искове с правно основание чл. 499, ал.7 от КЗ за сумата от 10 000 лева – частичен иск от 37671,40 лева, представляваща ½ от сумата по регресно вземане за изплатено по застраховка „Г.О.“ на автомобилистите обезщетение по щета № ...../05.03.2019г. за имуществени и неимуществени вреди на пострадало лице от ПТП, настъпило на 22.01.2016г. в района на ПП ...., км.

197+500 по вина на водач на товарен автомобил „...“, с рег. № .... със сключена при ответника застраховка „Г.О.“ на автомобилистите, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 15.08.2022г. до окончателното изплащане и иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 533,33 лева – мораторна лихва за периода от 05.02.2022г. до 15.08.2022г.

По иска по чл.499, ал.7 от КЗ ищецът .... „ФИРМА“ АД твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за застраховка „Г.О.“ на автомобилистите е настъпило събитие – ПТП в причинна връзка, с което са причинени имуществени и неимуществени вреди на пострадало лице Л. Б. К. на стойност 75 342,80 лева.

Твърди, че е изплатил застрахователно обезщетение в посочения размер, включващо действителните вреди, претърпени от пострадалото лице Л. К.. Твърди, че вина за процесното ПТП имат както водачът, застрахован при ищеца, така и водачът на товарен автомобил „...“, с рег. № ...., чийто застраховател по застраховка „Г.О.“ на автомобилистите е ответникът.

Предвид това намира, че в неговия патримониум е възникнало регресно вземане за ½ от платеното на пострадалото лице обезщетение от застрахователя по застраховка ГО на 1 съпричинилия ПТП –то водач на т.а. „...“. Поканил ответника да погаси задължението си, но той не заплатил сумата, поради което претендира присъждане и на мораторна лихва.

Ответникът оспорва предявените искове. Оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП. Оспорва да е налице противоправно и виновно поведение на застрахования при него водач, като счита, че вина за произшествието има единствено застрахованият при ищеца водач на автобус „....“. Оспорва да е налице причинно-следствена връзка между ПТП и вредите, предявени в настоящото производство. Счита, че изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение е в завишен размер. Оспорва периода, за който се претендира мораторна лихва.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, че на 22.01.2016г. в района на ПП .... (....) е настъпило ПТП с участието на автобус „....“ с рег.№ ...., т.а. „... 50 Ц 35“, с рег.№ .... и автобус „....“ с рег.№ ...., в резултат на което са причинени имуществени и неимуществени вреди на пострадало лице Л. Б. К. на стойност 75 342,80 лева. Не е спорно, че вина за процесното ПТП има водачът на автобус „....“, с рег.№ ..... Не е спорно и наличието на твърдените застрахователни правоотношения към датата на ПТП. Не се оспорва и, че по образуваната при ищеца преписка по щета № ...../05.03.2019г. е определено и платено застрахователно обезщетение в размер на 75 342,80 лева за претърпените от процесното ПТП вреди на пострадалото лице Л. К.. Не е спорно, че ответникът е бил поканен да възстанови на ищеца ½ от платеното по щета № ...../05.03.2019г. обезщетение, което той не е сторил.

Спорното по делото обстоятелство е има ли вина за настъпилото ПТП водачът на т.а.

„...“с рег.№ .... и причинените в негово следствие на пострадалото лице имуществени и неимуществени вреди, което би обосновало правото на ищеца да потърси като регресно вземането от ½ от заплатеното застрахователно обезщетение на пострадалата по арг. от чл.499, ал.7 от КЗ от страна на ищеца. Това е така, защото възникването на деликтна отговорност за това лице е основание по чл. 499, ал. 7, изр. 2-ро КЗ за пораждане на солидарна отговорност между ищеца и ответника, който е застраховател по сключена за т.а.

... застраховка "Г.О.". Предвидената в нормата на чл. 499, ал. 7, изр. 2-ро КЗ солидарна отговорност между застрахователи е функционално обусловена от солидарната отговорност по чл. 53 ЗЗД, когато увреждането е причинено от неколцина.

За установяване на това спорно обстоятелство са разпитани свидетели – М. К. Е., управлявал автобус „....“, К. Й. Т., В. С. Г., В. С. Г. и Л. Б. К. и са приети заключения на САТЕ и повторна тройна САТЕ.

Изслушана и приета е била и СМЕ, която е отразила тежките наранявания, които е получила в следствие на удара Л. Б. К..

Според свидетелските показания на свидетеля М. Е., докато шофирал автобуса „....“, на разклона на с.К. след моста и по надолнище го изпреварил бял бус „...“. Твърди, че 2 човекът с бусчето се прибрал и след няколко стотни автобусът „....“ се ударил право в него.

На огледалото за задно виждане на своя автобус „....“ свидетелят Е. видял, че бусът го изпреварва, след което го изпреварил и се прибрал пред него. Твърди, че се опитал да се отклони в дясно на своята пътна лента, за да избегне сблъсъкът с автобуса „....“, даже влязъл в страничната канавка, но ударът настъпил в неговото платно за движение. Минал през канавката, през мантинелата, която се скъсала и спрял в една полянка край пътя. Свидетелят Е. заявява, че към момента , в който белият бус го изпреварвал, той виждал пред себе си автобуса „....“ на около 500 метра. Бусчето не е отклонявало траекторията си, изпреварило управлявания от свидетеля автобус и се прибрало пред него. В момента, в който автобус „....“ ударил автобус „....“ бялото бусче било отпред, пред автобус „....“.

Разпитан пред съда свидетелят К. Й. Т., управлявал автобус „....“, заявява, че докато кара в посока .... в далечината вижда автобус „....“, който се движи платното за насрещно движение. Изведнъж бял бус „...“ излиза иззад автобуса „....“, за да го изпревари. Твърди, че като вижда буса, предприема маневра по спиране и отбиване в дясно, но там имало мантинела, която не го пуснала да заходи на дясно, а го върнала към буса, с който се ударил.

Твърди, че ударът с буса настъпил в неговото платно - на автобус „....“. Бусът се мушнал между автобусите, а ударът между двата автобуса настъпил челно. Свидетелят Т., твърди че е управлявал автобус „....“ с около 86 км/ч, видял много близо белия бус и ударът с него настъпил в лентата за движение на автобус „....“. След удара с буса, автобус „....“ се отклонява в дясно, в мантинелата, която го връща обратно към платното и тогава настъпва удара с автобус „....“. Категорично твърди, че към момента на настъпване на ПТП-то белият бус не се е прибрал пред автобуса .... и ударът му с автобус .... настъпва в платното за движение на автобус .....

Разпитан пред съда свидетеля В. С. Г., водач на бус ..., завява, че помни катастрофата.

На едно нанадолнище по пътя изпреварвал автобус ...., прибрал се в платното си и внезапно срещу него изскочил друг автобус, който го ударил. За първи път свидетелят Г. е възприел насрещния автобус .... едва като се прибирал в своята лента за движение и не знае каква е била причината за водача на .... да навлезе в пътната лента на ....

Свидетелят Л. Б. К., която се е возила като пътник в автобуса „....“ подробно описва нараняванията, които е получила. За механизма на самия сблъсък не дава информация.

По делото е изслушана оспорената и от двете страни единична САТЕ, която съдът няма да кредитира, т.к. определените от вещото лице скорости на участвалите в процесното ПТП превозни средства, свързаните с тях изчисленият на отстояния, опасни зони и предотвратимост на удара, доколкото по отношение на тях вещото лице е ползвало мотиви от съдебни актове на други съдебни инстанции, които са разглеждали в други производства и между други страни процесното ПТП и които нямат задължителна обвързваща сила за настоящата инстанция. Съдът ще кредитира и ще се ползва при формиране на вътрешното си убеждение извода, направен при изслушването на вещото лице Й. в открито съдебно заседание, за това, че ако автобус .... беше запазил праволинейно движение в собствена пътна лента нямаше да настъпи удар и че ударът е настъпил в лентата за движение на бус ..., 3 който се е прибрал в своята лента за движение. Съдът намира този извод за обоснован фактически, житейски и технически и в непосредствена кореспонденция със събраните гласни доказателства по делото чрез разпита на двамата водачи на автобуси, участвали в сблъсъка.

Приетата без възражение от страните повторна тройна САТЕ, изготвена от вещите лица проф.С. К., доц. Х. У. и инж. В. Д., която е напълно кредитирана от съда приема следния механизъм на ПТП :

Автобус .... се е движил в посока от гр. В. за грС. със скорост на движение от около 96 км/ч. Движението се е осъществявало при мокра пътна настилка от разтопен сняг, студено и влажно време. Опасната зона за спиране на автобуса при определената скорост е била 119м.

В същото време зад автобуса се е движил автомобил ... със скорост на движение от около 120км/ч. Опасната зона за спиране на автомобила е била около 131 м.

В същото време в посока от грС. за гр.В. се е движил автобус .... със скорост на движение от около 110км/ч. Опасната зона за спиране на автобуса е била около 149 м.

Водачът на автомобил ... е предприел маневра изпреварване, когато автомобилът е бил на разстояние на не по – малко от 767 м от насрещно движещия се автобус ...., като същият е успял да извърши пълната маневра за разстояние от около 400 м. и да се престрои изцяло в собствената дясна пътна лента и пред автобус .....

Водачът на .... е възприел опасността от удар с насрещно движещия се в неговата лента автомобил ... на разстояние не по – малко от 74 м от мястото на удара и когато ... е бил на около 80м от мястото на първия удар. Той е предприел промяна на направлението на движение с навлизане в лентата за насрещно движение. В момента на възприемане на опасността от водача на .... автобус .... е бил на около 85 м от мястото на втория удар при разстояние между първия и втория удар от около 28 м.

При така установеното движение на автобус .... е последвал удар между челната лява част на автобуса и страничната лява част на .... Уадарът е бил на около 74 м от ориентира и на около 1 м в лентата на .... При този удар автомобил ... е продължил движението си напред и надясно спрамо собствената си посока, а след това на ляво и е напуснал платното от лявата страна, като е достигнал крайното си положение на покой.

След първия удар е последвал втори удар между челните леви части на двата автобуса в лентата за движение на автобус ..... Ударът е бил на около 46 м от ориентира и на ниво от 1,5 до 2,2 м. в лентата на автобус ..... При този удар автобус .... е продължил движението си напред и надясно и е напуснал платното за движение към крайното си положение на покой. Автобус .... е продължил движението си напред и надясно спрямо неговата посока за движение и , като се е установил косо на платното за движение.

Съгласно извършения кинематичен анализ е установено от вещите лица, че водачите на ... и на .... не са имали техническата възможност да предотвратят ПТП при предприетото действие от водача на .... с навлизане в неговата пътна лента. Водачът на ... е завършил 4 маневрата си изпреварване, като се е пристроил изцяло в дясната пътна лента. При маневрата си автомобил ... е навлязъл в опасната зона за спиране на автобус ...., но при технически правилни действия двете МПС биха се разминали. Водачът на .... е възприел насрещно движещия се в неговата пътна лента автомобил ... и е предприел технически неправилни действия, като е отклонил автобуса към насрещната пътна лента. Технически правилно е водачът на .... да предприеме спиране.

С предприетите действия при маневрата изпреварване водачът на ... е създал опасност за водач на .... като е навлязъл в неговата опасна зона за спиране. Въпреки това той е успял да завърши маневрата изпреварване , като се върне в собствената си пътна лента. Това означава, според вещите лица, че разминаването между ... и .... е било осъществимо. За автобус .... не е имало техническа възможност да избегне удара. Вещите лица посочват, че ударът би бил предотвратим единствено ако водачът на автобус .... запази движението си с установената скорост в своята собствена лента на движение. Така не би настъпил удар нито в ..., нито в ..... Основната техническа причина, довела до възникването на ПТП е предприетата технически неправилна маневра от водача на автобус .... с навлизане в лентата за насрещно движение, след като водачът на .... е възприел насрещно движещия се автомобил ..., който е навлязъл в опасната му зона за спиране.