Решение № 344 от 19.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 344 гр. Пловдив, 19.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20235330102364 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, предложение първо ЗЗД, във връзка с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК за прогласяване недействителността на клауза за неустойка и клауза за възнаградителна лихва по сключения между страните договор за потребителски кредит от 11.03.2022г. Предявени са насрещни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.240 ЗЗД.

В исковата молба от Д. И. И. против „Сити Кеш” ООД се твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит на 11.03.2022г., по силата на който е отпуснат кредит в размер на 1000 лв., при ГЛП – 40.05 %, ГПР – 47.93 %, като общата сума за погасяване е 1 344.73 лв. Според чл.5 от договора било установено задължение за предоставяне на обезпечение, в противен случай следвало да се заплати неустойка в размер на 1 655.27 лв. Клаузата за неустойка по чл.11 от договора противоречала на добрите нрави, като излизала извън присъщата й обезщетителна функция. Действително приложеният в кредитното правоотношение бил различен от посочения в договора. Уговорената неустойка не била включена в ГПР. Поради това договорът бил недействителен, поради което на основание чл.23 ЗПК се дължала само чистата стойност на кредита. В случай, че се приеме, че договорът не е нищожен, се прави искане да се приеме, че уговорената договорна лихва противоречи на добрите нрави. Договорената лихва надхвърляла четирикратния размер на законната лихва. С уточняваща молба са прецизирани предявените искове, като е направено искане за прогласяване нищожността на клаузата за неустойка по чл. 11, ал.1 от договор за потребителски кредит № ***/11.03.2022г., както и за прогласяване за нищожна на клаузата 1 за договорната лихва в размер на 40.05 %. Претендирани са разноски.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил отговор на исковата молба от „Сити Кеш“ ООД.

Подадена е насрещна искова молба, в която не се оспорва сключването на договор за кредит от 11.03.2022г. Сумата била усвоена от потребителя, като се сочи, че до датата на предявяване на насрещния иск кредитополучателят не бил извършвал плащания за погасяване на задълженията си по договора. Съдържа се позоваване на чл.6, ал.3 от договора, като се сочи, че кредитополучателят бил в пълно неизпълнение на вноска № 1 с падеж 11.04.2022г., вноска № 2 с падеж 11.05.2022г., вноска № 3 с падеж 13.06.2022г., вноска № 4 с падеж 11.07.2022г., вноска № 5 с падеж 11.08.2022г. и т.н., поради което, считано от 11.04.2022г. за ищеца било възникнало правото да направи кредита предсрочно изискуем. Направено е изявление, че ищцовото дружество счита кредита за предсрочно изискуем. Сочи, че размерът на възнаградителната лихва е 334.16 лв. за периода от 11.04.2022г. до 11.04.2023г. Предмет на осъдителните искове била тази сума, както и сумата от 790.35 лв. непогасен остатък от главницата по падежиралите вноски за периода от 11.04.2022г. до 11.04.2023г., както и сумата от 209.65 лв. непогасен остатък от главницата по непадежирали вноски № 14 и № 15, обявени за предсрочно изискуеми с исковата молба, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Вземането за неустойка не било предмет на исковете. Направено е искане за осъждане на Д. И. да заплати на дружеството посочените суми, като са претендирани и направените по делото разноски.

По делото не е постъпил писмен отговор на насрещната искова молба.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Представен е по делото договор за потребителски кредит № *** към искане № *** от от 11.03.2022г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и Д. И. И., в качеството им съответно на кредитор и кредитополучател, с размер на отпуснатия заем 1000 лв., при фиксиран годишен лихвен процент: 40.05 %, ГПР: 47.93 %. Представено е и Приложение № 1 към договора за кредит – погасителен план.

Сключен е между ищеца и „Кеш Пойнт“ ООД договор за посредничество за предоставяне на потребителски кредит от 11.03.2022г., по силата на който клиентът възлага, а кредитният посредник приема и се задължава да уреди сключването на договор за потребителски кредит или да посочи възможност за сключването на такъв с финансовата институция кредитор, съобразно заявените от клиента предпочитания. Представен е Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.

По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което размерът на непогасения остатък на главницата по договора от 11.03.2022г. е 1 000 лв., като няма извършени плащания от Д. И. И.. Размерът на непогасения остатък на възнаградителната лихва е 344.73 лв. за периода от 11.04.2022г. до 12.06.2023г.

2

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че на 11.03.2022 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит № *** към искане № ***, по силата на който „Сити Кеш“ ООД е предоставило на Д. И. И. в качеството му на кредитополучател сумата в размер на 1000 лв., която е следвало да бъде върната в срок до 12.06.2023г. с плащането на 15 месечни погасителни вноски. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност, а ответникът е предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Предвид неравнопоставеното положение между страните по правоотношението ЗПК предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху действителността на облигационното правоотношение – глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна – чл. 21, ал.

1 ЗПК.

В чл.5 от договора е предвидено, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения – банкова гаранция или поръчител, отговарящи на посочените условия. Според чл.11 в случай, че кредитополучателят не представи договореното в чл.5 обезпечение в 3-дневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 1 655.27 лв., с начин на разсрочено плащане, посочен в Приложение № 1 към договора за кредит. Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В случая страните са уговорили клауза за задължаване на кредитополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като обезпечението следва да отговаря на конкретно посочени условия /чл.5 от договора/, като при неизпълнение са предвидили неустойка във фиксиран размер от 1 655.27 лв. – чл.11 от договора. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира кредитополучателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на 3 главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите да се предостави обезпечение и риска по предоставянето на кредит към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита.

Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за кредитора, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума, поради което същата излиза извън присъщата й обезпечителна функция и се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, се налага извод, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 11 от договора. Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск за недействителност на клаузата за неустойка, предвидена в чл.11 от договор за договор за кредит от 11.03.2022 г., поради противоречие с добрите нрави е основателен и следва да бъде уважен.

С исковата молба е направено искане за прогласяване нищожността и на клаузата за договорната лихва в размер на 40.05 %. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, в договора за потребителски кредит трябва да е посочен лихвеният процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти. Съгласно чл.22 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.9 ЗПК договор за потребителски кредит е недействителен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в договора е посочено, че лихвеният процент е фиксиран – 40.05 %. Липсва обаче разпоредба за условията за прилагането му, както и уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният процент – дали върху целия размер на кредита, върху остатъчната главница или върху главницата и предвидените такси. Т.е. не става ясно как е разпределян лихвеният процент във времето – за какъв период, върху цялата дължима главница и останалите посочени вземания или съобразно поетапното й намаляване. Следователно не става ясно как е формирана възнаградителната лихва и защо възлиза на претендирания размер. В този смисъл съдът намира, че е налице

4 нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, която е императивна, поради което искът е основателен и следва да бъде уважен.

По предявените насрещни искове: С насрещната искова молба се претендират сумите от 334.16 лв. възнаградителна лихва за периода от 11.04.2022г. до 11.04.2023г., 790.35 лв. непогасен остатък от главницата по падежиралите вноски за периода от 11.04.2022г. – 11.04.2023г., 209.65 лв. непогасен остатък от непадежирали вноски от № 14 и № 15, обявени за предсрочно изискуеми, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, се установява, че по договора плащания от страна на кредитополучателя не са извършвани, следователно налице са били към датата на подаване на насрещната искова молба предпоставките по чл.6 от договора за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Следва да се отбележи, че в хода на производството по делото е настъпил и крайният срок по договора – 12.06.2023г., което обстоятелство следва да бъде взето предвид на основание чл.235, ал.3 ГПК. Преценката за дължимите по договора от страна на кредитополучателя суми следва да се извърши с оглед на твърденията по исковата молба за недействителност на договора за кредит, както и на изложените по-горе от съда съображения. Според разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В случая не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването. ГПР следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Непосочването на допусканията, които са взети предвид при изчисляването на ГПР, не позволява да се прецени как е получена неговата стойност. Според чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Както се посочи, в договора е уговорено задължение за заемодателя в срок до три дни от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от посочените обезпечения, като при неизпълнение на това задължение заемателят дължи сумата от 1 655.27 лв. неустойка, която се заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски. Поради това съдът намира, че размерът на неустойката следва да бъде включен в ГПР. Доколкото това не е сторено, следва да се приеме, че посоченият в договора годишен процент на разходите от 47.93 % не отговаря на действителния. Следователно сключеният договор за потребителски кредит е недействителен, поради което на връщане съобразно разпоредбата на чл.23 ЗПК подлежи само чистата стойност на кредита. Доколкото с насрещната искова молба страната претендира присъждане на сумата от общо 1000 лв. главница съдът намира, че сумата 5