Решение № 260461 от 09.10.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№....... гр. София, 09.10.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение,

ІІ - Д въззивен състав, в публичното заседание на втори октомври две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ:

СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

Мл. съдия ИВЕЛИНА

СИМЕОНОВА при секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова в. гр. д. № 15480 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № II-55-14346 от 17.01.2019 г. по гр. д. № 51514/2018 г., изменено с определение № 104063 от 25.04.2019 г. по реда на чл. 248 ГПК, Софийски районен съд, II ГО, 55 - и състав, е осъдил на основание чл. 557, ал. 1, т.

2, б. „а“ КЗ Г.Ф., със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Р.Г.В., ЕГН **********, с адрес: ***№ 34, със съдебен адрес:***, сумата 5 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП на 26.01.2018 г. на главен път в село Манолово, община Павел баня, причинено виновно от Б.А.Р., управлявал л. а. „Пежо 806“ без валидна към датата на събитието застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от 12.06.2018 г. до окончателното плащане, като е отхвърлил иска за горницата над 5 000 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв., предявен като частичен от 20 000 лв., като неоснователен.

Осъден е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38 ЗА Г.Ф.да заплати на адвокат П.К. сумата 498 лв. - адвокатско възнаграждение за осъщественото от нея безплатно процесуално представителство на ищцата по делото, както и да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК на Софийски районен съд сумата 200 лв. - държавна такса, както и сумата 250 лв. - възнаграждение за вещи лица.

Осъдена е на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Р.Г.В. да заплати на Г.Ф.сумата 75 лв. - разноски за юрисконсулт и 75 лв. - разноски за експертизи.

В законоустановения срок по чл.

259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищцата Р.Г.В., чрез адвокат П.К., срещу първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск. Твърди се, че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е в изключително занижен размер. Присъдената сума не отговаря на претърпените от ищцата морални вреди, както и на съдебната практика при аналогични казуси, не е съобразен и установеният лимит на отговорност на застрахователя към датата на ПТП (с цитирана и приложена съдебна практика на Софийски апелативен съд и ВКС).

Излагат се доводи, че съдът не е съобразил в достатъчна степен броя и вида на уврежданията, продължителността на възстановяването, неудобствата, ограниченията и усложненията, които е търпяла пострадалата, нейната възраст, обострянето на автоимунното й заболяване в резултат на стреса, отражението на инцидента върху психиката й, нарушението на съня, както и че към настоящия момент болките (в областта на лявото бедро и гърба) не са отшумели напълно. Предвид изложеното, се моли въззивният съд да отмени решението в обжалваната част и да уважи изцяло предявения иск. Претендира се адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

Въззиваемата страна - Г.Ф., чрез юрисконсулт К.Я., взема писмено становище в срока по чл.

263, ал. 1 ГПК. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение в обжалваната част - потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в минимален размер.

Третото лице - помагач на страната на ответника - Б.А.Р., ЕГН **********, не взема становище по въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.

Първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, с която осъдителният иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ за обезщетяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди е уважен до сумата от 5 000 лв., поради което в тази част решението е влязло в законна сила.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл.

235, ал. 2 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.

269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Въззивната инстанция намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като настоящият състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба за неправилност на решението в обжалваната му част, следва да се добави и следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ за обезщетяване на претърпени от ищцата неимуществени вреди, настъпили в резултат на пътно - транспортно произшествие (ПТП) от 26.01.2018 г., на главен път в село Манолово, община Павел баня, причинено виновно от Б.А.Р., управлявал л. а. „Пежо 806“ без валидна към датата на събитието застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Тъй като решението на районния съд е влязло в законна сила в посочената по - горе част, то основанието на предявения иск е установено със сила на присъдено нещо, а именно, че на 26.01.2018 г., около 16,20 ч. на главен път в село Манолово, община

Павел баня, ул. „Цар Борис“ III, в района на км. 18, е настъпило процесното ПТП, по вина на водача на л. а.

„Пежо 806“ (без регистрационен номер), който управлявал лекия автомобил без свидетелство за управление на МПС, нарушил правилата за движение по пътищата, като отнел предимството на преминаващия през кръстовището по път с предимство л. а. „Ауди 80“ с рег. № *****управляван от Г.Х.Г., и го ударил, като в резултат на удара на ищцата (пътувала на задна лява седалка в л. а. „Ауди 80“) са причинени телесни увреждания - контузия на ляво бедро и контузия на шийни прешлени.

Спорът пред настоящата инстанция се съсредоточава върху обстоятелството дали правилно са приложени критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, търпени от ищцата.

С оглед установяване на претърпените от ищцата увреждания, настъпили в резултат на процесното ПТП, в хода на производството пред първоинстанционния съд е изслушана съдебно - медицинска експертиза (СМЕ), неоспорена от страните, която въззивният съд кредитира изцяло като компетентно изготвена. Съгласно заключението от приложените медицински документи (съдебно - медицинско удостоверение № 94/2018 г., фиш за спешна медицинска помощ № 0221605/26.01.2018 г.) и след личен преглед, при пострадалата Р.Г.В. след претърпяното ПТП са установени само мекотъканни увреждания: контузия на лявото бедро и контузия на шийния отдел на гръбначния стълб. Според вещото лице, тези травми могат да се получат при ПТП, по съобщените от пострадалата време и начин. В заключението е посочено, че по делото са налице данни за провеждане на лечение с аналгин - една ампула от БМП в деня на инцидента. Напълно е възможно при продължаващи болки да се е налагало и провеждане в следващите дни на медикаментозно обезболяващо лечение, както твърди пострадалата. Вещото лице е посочило, че за мекотъканните увреждания не е отразена морфологична характеристика (размер, форма и др.), липсват и проведени инструментални изследвания за функционално състояние. При тези данни изводите за възстановителния период могат да са само относителни. Добавено е, че при по - обширни травми със засягане на подкожна мускулатура възстановяването настъпва за 2 - 3 седмици след инцидента. Последиците от по - повърхностни и малки увреждания отшумяват напълно до 1 - 2 седмици. В случая съществуващите преди ПТП заболявания при пострадалата (по данни на последната автоимунно заболяване - капиляро - токсикоза - болест на Шонлайн - Хенох, ревматоиден артрит, доказан и активен хепатит С) са от естество, което може да доведе до по - продължителен оздравителен процес дори и при по - леко травмиране. Вещото лице е заключило, че към настоящия момент пострадалата е напълно възстановена.

В открито съдебно заседание на 22.11.2018 г. експертът посочва, че е възможно при удар странично на колата и при положение, че пострадалата е седяла на задна лява седалка, да се травмира лявата част на крайниците. Травмата на долните крайници може да настъпи не само при удар, но и при пластични деформации, които настъпват в зоната, където е седяла пострадалата. Налице са данни за инерционно движение на шията - при удара в лявата част на автомобила има странично камшикообразно движение на главата и шията, от което е възможно да настъпи и травмиране на шията. Вещото лице е посочило, че автоимунното заболяване на пострадалата би могло да се обостри от стреса, както и че коланът е по - малко ефективен при страничен удар, както е в случая.

В първоинстанционното производство е изслушана и автотехническа експертиза (АТЕ), която настоящият съдебен състав кредитира напълно, от която се установяват механизмът на настъпване на ПТП, щетите по автомобилите, уточнено е каква е функцията на предпазния колан (с оглед възражението на ответника за съпричиняване на настъпилите вреди поради липса на поставен обезопасителен колан от пострадалата) - да фиксира тялото на водача и пътниците към облегалката и седалката на автомобила, да ограничи движението им напред при рязко спиране и да предотврати контакт с детайли от вътрешността на купето на автомобила. Посочено е, че в конкретния случай ударът за л. а. „Ауди А80“ е страничен, в областта на задна лява част. Тялото на пътуващата на задна седалка вследствие на удара е политнало напред и вляво. При поставен колан долната лента би задържала тялото към седалката. Горната част на тялото има възможност за изместване наляво, а долните и горните крайници и главата са свободно движещи се. По делото няма данни къде се е намирало тялото на пострадалата пътничка след настъпване на произшествието. В заключението е посочено още, че л. а. „Ауди А80“, рег. № *****е фабрично оборудван с триточкови колани от инерционен тип за предни и задно ляво и задно дясно място. На задно средно място автомобилът е оборудван с колан тип „хълбок“.

В съдебно заседание на 22.11.2018 г. вещото лице поддържа, че коланът е ефективен при челен удар, а в случая ударът е страничен. При положение, че пострадалата е седяла на задна лява седалка тялото й полита наляво и напред при този конкретен удар. Главата е свободна и не се задържа от колана и е възможно движение на главата, крайниците също не се задържат от коланите и е възможна травма на ляв крак при този удар.

В първата инстанция по делото е разпитан един свидетел - П. С.И., приятелка на ищцата от около 30 години, във връзка с претърпените от последната болки и страдания. Настоящият състав цени изцяло дадените показания като последователни, логични, вътрешно непротиворечиви и подкрепящи се от събрания по делото доказателствен материал. Свидетелката заявява, че знае за процесния пътен инцидент. Ищцата й се обадила по телефона, разказала й за катастрофата, помолила я да отиде при нея в Бърза помощ в Казанлък. Според свидетелката, излизайки от болницата, ищцата накуцвала, имала остри болки в левия крак и пареща болка в тазобедрената част. Близо два месеца се възстановявала след инцидента. Свидетелката заявява, че всеки ден след инцидента ходела в жилището на пострадалата, пазарувала, помагала в къщната работа. Към момента ищцата изпитва страх да шофира. След инцидента се обострило автоимунното й заболяване, получавала отоци по краката с червени петна. Първите пъти викали медицинско лице, за да й бие урбазон, била на болкоуспокояващи. Свидетелката допълва, че след катастрофата ищцата близо два месеца не ходела на работа.

Разпечатката съдържа 39 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4d57ea99-88d1-4252-b7a0-259d723341ad