Акт от 23.10.2020, Районен съд - Видин
- Съд
- Районен съд - Видин
- Дело
- 365/2020
- Подписан
- 23.10.2020
- В сила
- 16.03.2021
Други актове по делото
Цитирани разпоредби
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 201, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 202, ал. 2, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 1, б. "б" · Наказателен кодекс
Р Е
Ш Е Н
И Е № 680 гр. Видин, 23.10.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Видинският районен съд, гражданска колегия, 3- ти състав в публичното заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Милена Стоянова при секретаря Красимира Илиева като разгледа докладваното от съдия Стоянова гр.дело № 365 по описа за 2020 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от Е.Г.И. *** против Прокуратурата на РБългария, с която са предявени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ за причинени неимуществени вреди.
Претенциите на ищеца произтичат от това, че през 2016г. с постановление по ДП № 389/2012г. по описа на ОДМВР – Видин, е бил привлечен в качеството на обвиняем в престъпление по чл. 201, ал. 1 от НК. Въз основа на внесен обвинителен акт от 11.07.2016г. срещу ищеца и е образувано НОХД № 893/2016г. по описа на Районен съд – Видин, по което е постановена присъда № 266/29.05.2018г., с която е признат за невинен. Присъдата е потвърдена от ОС – Монтана с решение от 31.07.2019г., което не подлежи на обжалване.
Поддържа, че по време на водения наказателен процес ищецът е претърпял редица психически притеснения, стрес и унижения, като всичко това довело до психически травми, които не може да преодолее до днес, които са се отразили и на здравословното му състояние.
Иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответната страна да му заплати сумата от 10 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление, ведно със законната лихва, считано от датата на възникване на правото на обезщетение – 31.07.2019г. до окончателното плащане.
Ответникът в срока за отговор е оспорил исковите претенции по основание и размер. Наведени са доводи, че ищецът не е доказал, че твърдените неимуществени вреди са във връзка с воденото срещу него наказателно производство. Посочено е, че наказателния процес е протекъл в разумни срокове, като по отношение на ищеца е била взета най – леката мярка „подписка“. Посочено е също, че е имало и други обвиняеми по наказателното производство, което е обусловило по – голяма фактическа сложност. Възразено е срещу размера на претендираното обезщетение като силно завишен.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е съдебно-психологическа експертиза. Приложено е НОХД № 893/2016г. по описа на Районен съд – Видин.
Видинският районен съд след преценка на събраните доказателства по отделно и в съвкупност, намира следното от фактическа страна:
От материалите по приложеното НОХД, се установява, че с Постановление от 17.11.2015г. разследващият орган е привлякъл в качеството му на обвиняем Е.Г.И. за престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 201, ал. 1 от НК за това, че на 13.07.2013г. в гр. Видин в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б.
„б“ от НК, а именно управител на „Алтернатив Енерджи 2010“ ЕООД с ЕИК201187964, присвоил от „Алтернатив Енерджи 2010“ ЕООД с ЕИК201187964 с едноличен собственик на капитала Давид Самуил Бехар от гр. Видин сумата от 22 230.00 лева, връчени в това му качество да ги пази и управлява, която сума представлява големи размери. Със същото постановление на И. е взета мярка за неотклонение „подписка”. Постановлението му е предявено на 25.11.2015г. В деня на привличане на лицето в качеството му на обвиняем са извършени процесуално следствени действия с негово участие.
На 12.07.2016г. прокурор при РП – Видин е внесъл в РС –
Видин обвинителен акт срещу Е.Г.И. за извършено престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 201, ал. 1 от НК, за което е образувано НОХД № 893/2016г. по описа на РС – Видин. С присъда № 266 от 29.05.2018г. подсъдимият И. е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото обвинение. Оправдателната присъда е потвърдена с решение от 31.07.2019г. по ВНОХД № 89/2018г. по описа на Окръжен съд Монтана. Решението е окончателно.
Разпитаните в настоящото производство свидетели Юлиян
Петров и Румен Балтанов установяват, че във връзка с воденото срещу ищеца наказателно производство, същият се променил, станал по-затворен, раздразнителен, срамувал се да излиза навън. И двамата свидетели посочват, че изпаднал в депресия, получил здравословни проблеми, не можел да спи. Свидетелят Балтанов установява, че след оправдателната присъда, ищецът е в процес на преодоляване на стреса, отчасти възвърнал самочувствието си.
Съдът дава вяра на свидетелските показания като последователни, обективни и логично дадени.
Вещото лице по назначената и изслушана съдебно-психологическа експертиза е дало заключение, че повдигнатото обвинение, за което се предвижда наказание „Лишаване от свобода“, е предизвикало психични, психосоматични и здравословни проблеми, дали отражение върху нарушаването на обичайния начин на живот на ищеца, последици от които има и към момента.
Вещото лице е посочило, че към момента на изследването, ищецът е с нормална степен на тревожност и средно ниво на депресия.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ за сумата от 10 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
Съгласно чл. 2, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Всички тези хипотези представляват самостоятелни основания, въз основа на които може да се претендира обезщетение по ЗОДОВ. От друга страна, това са и изрично визирани хипотези, които не могат да се тълкуват разширително или да се претендира обезщетение за вреди причинени от действия на посочените органи извън изрично изброените. Следователно отговорността на държавата е фиксирана при строго определени случаи.
От доказателствата по делото е установено, че образуваното наказателно производство против ищеца е приключило с оправдателна присъда. Същото е продължило около 3г. и 8м. На ищеца е била взета мярка за неотклонение „подписка“, която впоследствие е отменена от първоинстанционния съд. Следователно, в процесния случай безспорно е налице хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ като материално правно основание за обезвреда – правно положение, при което лицето е оправдано по повдигнатото му обвинение, което е основание за търсене на обезщетение за вреди.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността на държавата, за действията на правозащитните органи е обективна, безвиновна, т.е. тя отговаря независимо дали органите, чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинили вреди. В конкретния случай вредите са причинени от незаконните действия и актове на Прокуратурата, тъй като е било образувано досъдебно производство и ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление.
Нормата на чл. 2 от ЗОДОВ има за обект на защита честта, достойнството и доброто име на гражданите. Държавата може да накърни законно това право единствено когато чрез своите органи упражнява свое материално право по предвидения за това ред. В наказателния процес това е правото на държавата да счете някого за престъпник и да му наложи наказание за извършено престъпление по реда предвиден в НПК. Неоснователността на материалната претенция на държавата води до незаконност на предприетите за реализацията й процесуални действия. Щом обвинението не съответства на истината, то задължението за разкриването й е станало неизпълнено и то е незаконно, в това число незаконно се явява и ограничението, чрез метода на процесуална принуда. Обвинението е незаконно, когато неговата основателност не е доказана по предвидения в закона ред, както е в процесния случай.
При определяне размера на обезщетението съдът следва съобрази критерия за справедливост съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Обезщетението за претърпени неимуществени вреди следва да бъде определено с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, както и наличието на причинна връзка между незаконно обвинение, респ. задържане под стража или друга мярка за неотклонение и претърпените вреди. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди е индивидуален и се свързан с конкретния случай. Същият се определя от съда по справедливост, което понятие не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни и обективни съществуващи обстоятелства.
В настоящия случай, от ангажираните от ищеца гласни доказателства –показанията на разпитаните свидетели, се установява, че ищецът след привличането му като обвиняем се е променил. Воденото срещу него наказателно производство се е отразило негативно на психическото му състояние – станал по-затворен, раздразнителен, срамувал се да излиза навън, изпаднал е в депресия, получил здравословни проблеми. Психическото състояние на ищеца започнало да се подобрява след оправдателната присъда, като в този смисъл е заключението на вещото лице по назначената и приета по делото съдебно психологическа - експертиза. Вещото лице е посочило, че повдигнатото обвинение е дало отражение върху обичайния ритъм на живот на ищеца, като последиците са и към момента.
Ищецът не ангажира доказателства за страдание от конкретно заболяване. Безспорно е обаче, че привличането на един човек като обвиняем, призоваването му да се явява в това качество пред разследващите органи, внасянето на обвинителен акт и призоваването му като посъдим, се отразява негативно върху емоционалното и психическото му състояние което от своя страна неминуемо рефлектира и върху здравословното състояние.
Следва да се вземе предвид и продължителността на воденото наказателно производство около 3г и 8 м. – от 25.11.2015г. - датата на привличането на ищеца като обвиняем по ДП до 31.07.2019г. – датата на постановяване на решението на Окръжен съд Монтана, с което е потвърдена оправдателната присъда на ищеца.
Съдът намира за основателен довода на ответника относно завишеност на размера на претендираното обезщетение, като счита същото за прекомерно съобразно тежестта на обвинението и периода, за който е траело увреждането, тъй като наказателното производство се е развило както в досъдебната фаза, така и в съдебно производство в разумни срокове около 3г. и 8 м.
Настоящият съдебен състав приема, че на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 3500.00 лева. Този размер е съобразен със събраните по делото доказателства, с принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД и е адекватен да репарира претърпените от ищеца неимуществени вреди. Безспорно е, че ищецът е преживял отрицателни емоции в резултат на това, че е привлечен като обвиняем, а в последствие и като подсъдим. В производството не се събраха доказателства за претърпени неимуществени вреди извън обичайните такива. Искът за разликата над тази сума е неоснователен. Правото на обезщетение по ЗОДОВ възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда, от който момент същото става изискуемо – 31.07.2019г.
С оглед изхода на делото, ответната страна ще следва да заплати на ищеца разноски съобразно уважената част от исковете в размер на 8.75 лева за платена държавна такса и в размер на 227.50 лева
– адвокатско възнаграждение.
Воден от горното , Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБългария - София да заплати на Е.Г.И. с ЕГН ********** *** сумата от 3500.00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на повдигнато и поддържано срещу него незаконно обвинение за престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 201, ал. 1 от НК, по което е оправдан с присъда по НОХД № 893/2016г. по описа на РС – Видин, ведно със законната лихва, считано от 31.07.2019г. до окончателното издължаване, като иска до пълния претендиран размер над присъдената сума до сумата от 10 000.00 лева – отхвърля като неоснователен.
Разпечатката съдържа 42 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4d578ac0-04e1-4f8c-ac6a-d421fdeb9a50