Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 9669 от 21.07.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 10774/2025
Вид
Определение № 9669
Подписан
21.07.2026
В сила
16.09.2026
Състав
Христина Колева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9669 гр. Варна, 21.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина Колева като разгледа докладваното от Христина Колева Гражданско дело № 20253110110774 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Постъпила е молба вх. № 46270/10.06.2026 г., подадена от И.. Ф.С ЕООД, юрк. А,В, за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. От молителя са изложени доводи за неправилност на съдебния акт, досежно присъдените на насрещната страна съдебно-деловодни разноски.

Насрещната страна е депозирала отговор на молбата в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК.

Сочи се, че искането е неоснователно, като моли съда, молбата да се остави без уважение.

Молбата е подадена от надлежна страна, в пределите на преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което съдът приема, че следва да бъдат разгледана по същество.

С решението по делото съдът е уважил предявения от ищеца иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. с чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

На ищеца са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 260 евро, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Изрично в мотивите си, в акта по същество, настоящият съдебен състав е посочил, че признанието на иска не е достатъчно, за да се приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК.

Съдът намира, че не са налице основания да ревизира посочените аргументи и се придържа към вече изложените в решението нарочни мотиви, с които ги е обосновал, като за пълнота следва да се посочи и следното:

Правото на разноски, като акцесорно материално право на страна в процеса е регламентирано с разпоредбата на чл. 78 ГПК, в правилото на която е залегнал принципът за недопустимост на неоснователното разместване на блага между правните сфери на страните, като разноските се възлагат в тежест на страната, станала причина за неоснователно водене на процеса.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.

Видно от посочената разпоредба е, че възлагането на разноските в тежест на ищеца е предпоставено от кумулативното наличие на две изисквания - с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска.

1

В настоящия случай не може да се приеме, че ответникът не е дал повод за завеждане на иска. Наведените от ответната страна твърдения, че е било възможно доброволно уреждане на отношенията, не обуславят извод за приложение на чл. 78, ал. 2 ГПК.

Направеното искане за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение също е неоснователно. Действително от Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г., което съобразно чл. 633 от ГПК е задължително за всички съдилища, следва, че съдът не е императивно обвързан в преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, вкл. и в хипотезата на чл. 38 ЗАдв, с фиксираните в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери на адв. възнаграждения, и може да определи възнаграждение и в по-нисък размер. Съгласно преобладаващата съдебна практика, нормите от наредбата могат да служат единствено като ориентир при служебното определяне на възнаграждения, като преценката на съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото.

Неоснователно се явява и твърдението, че ищецът злоупотребява с разпоредбите на чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА, защото не е представил доказателства за материална затрудненост, предвид осъществената безплатна правна помощ. Видно от представеният договор за правна помощ на л. 81 по делото, същия е възмезден, като е записано, че плащането на адвокатското възнаграждение от 260 евро е извършено в брой на 14.04.2026г.

В обобщение съдът намира, че молбата по чл. 248 ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 46270/10.06.2026 г., подадена от ИЗИ ФИНАНС ЕООД, с искане за изменение на решение № 2068/26.05.2026 г., постановено по гр.д. № 10774/2025 г. по описа на ВРС, ХXIХ състав, в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2