Определение № 9669 от 21.07.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 10774/2025
- Вид
- Определение № 9669
- Подписан
- 21.07.2026
- В сила
- 16.09.2026
- Състав
- Христина Колева
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал.1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 22 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 9669 гр. Варна, 21.07.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Христина Колева като разгледа докладваното от Христина Колева Гражданско дело № 20253110110774 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Постъпила е молба вх. № 46270/10.06.2026 г., подадена от И.. Ф.С ЕООД, юрк. А,В, за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. От молителя са изложени доводи за неправилност на съдебния акт, досежно присъдените на насрещната страна съдебно-деловодни разноски.
Насрещната страна е депозирала отговор на молбата в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК.
Сочи се, че искането е неоснователно, като моли съда, молбата да се остави без уважение.
Молбата е подадена от надлежна страна, в пределите на преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което съдът приема, че следва да бъдат разгледана по същество.
С решението по делото съдът е уважил предявения от ищеца иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. с чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
На ищеца са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 260 евро, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Изрично в мотивите си, в акта по същество, настоящият съдебен състав е посочил, че признанието на иска не е достатъчно, за да се приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Съдът намира, че не са налице основания да ревизира посочените аргументи и се придържа към вече изложените в решението нарочни мотиви, с които ги е обосновал, като за пълнота следва да се посочи и следното:
Правото на разноски, като акцесорно материално право на страна в процеса е регламентирано с разпоредбата на чл. 78 ГПК, в правилото на която е залегнал принципът за недопустимост на неоснователното разместване на блага между правните сфери на страните, като разноските се възлагат в тежест на страната, станала причина за неоснователно водене на процеса.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
Видно от посочената разпоредба е, че възлагането на разноските в тежест на ищеца е предпоставено от кумулативното наличие на две изисквания - с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска.
1
В настоящия случай не може да се приеме, че ответникът не е дал повод за завеждане на иска. Наведените от ответната страна твърдения, че е било възможно доброволно уреждане на отношенията, не обуславят извод за приложение на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Направеното искане за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение също е неоснователно. Действително от Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г., което съобразно чл. 633 от ГПК е задължително за всички съдилища, следва, че съдът не е императивно обвързан в преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, вкл. и в хипотезата на чл. 38 ЗАдв, с фиксираните в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери на адв. възнаграждения, и може да определи възнаграждение и в по-нисък размер. Съгласно преобладаващата съдебна практика, нормите от наредбата могат да служат единствено като ориентир при служебното определяне на възнаграждения, като преценката на съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото.
Неоснователно се явява и твърдението, че ищецът злоупотребява с разпоредбите на чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА, защото не е представил доказателства за материална затрудненост, предвид осъществената безплатна правна помощ. Видно от представеният договор за правна помощ на л. 81 по делото, същия е възмезден, като е записано, че плащането на адвокатското възнаграждение от 260 евро е извършено в брой на 14.04.2026г.
В обобщение съдът намира, че молбата по чл. 248 ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 46270/10.06.2026 г., подадена от ИЗИ ФИНАНС ЕООД, с искане за изменение на решение № 2068/26.05.2026 г., постановено по гр.д. № 10774/2025 г. по описа на ВРС, ХXIХ състав, в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
2