Решение № 8288 от 19.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8288 гр. София, 19.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: П. ИВ. М. при участието на секретаря Р. ИВ. Г. като разгледа докладваното от П. ИВ. М. Гражданско дело №

20211110142419 по описа за 2021 година

Производство е образувано по искова молба, подадена от „Т.С.” ЕАД срещу С. ГР. П. и ЦВ. ИВ. П., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца разделно при равни квоти сумата от 800 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2016 г. до м.11.2016 г., ведно със законната лихва от 27.01.2020 г. до окончателното изплащане на вземането и 110 лева мораторна лихва за периода от 15.09.2017 г. до 17.01.2020 г. и 0,32 лева лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 31.03.2019 г. до 17.01.2020 г., както следва: С. ГР. П. – ½, а именно: 400 лева главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2016 г. до м.11.2016 г., ведно със законната лихва от 27.01.2020 г. до окончателното изплащане на вземането и 55 лева мораторна лихва за периода от 15.09.2017 г. до 17.01.2020 г. и 0,16 лева лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 31.03.2019 г. до 17.01.2020 г.; ЦВ. ИВ. П. – ½, а именно: 400 лева главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2016 г. до м. 11.2016 г., ведно със законната лихва от 27.01.2020 г. до окончателното изплащане на вземането и 55 лева мораторна лихва за периода от 15.09.2017 г. до 17.01.2020 г. и 0,16 лева лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 31.03.2019 г. до 17.01.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 3726/2020 г. по описа на СРС.

Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди.

Твърди, че съгласно чл.150 ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се 1 осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответниците не са упражнили правата си по чл.150 ал.3 от ЗЕ и спрямо тях са влезли в сила ОУ. Поддържа, че съгласно действащите общи условия купувачите са длъжни да заплащат дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получавани фактури, в 45-дневен срок от датата на публикуване на интернет страницата на Продавача, като дружеството начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задължения по изготвени изравнителни сметки. Твърди, че ответниците са използвали доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, както и дялово разпределение и не са погасили задълженията си. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба с идентично съдържание. Ответниците оспорват предявените искови претенции. Оспорват твърдението да са собственици или ползватели на процесния имот. Оспорват ишцовото дружество да се е намирало в търговски отношения с фирмата за дялово разпределение. Оспорват, че процесният имот е топлоснабдяван, наличието на книжа, удостоверяващи изградена сградна инсталация и претендираната от ищеца проектна мощност на радиаторите. Оспорват да е извършвано заснемане на отоплителната инсталация в процесния имот, ищецът да притежава одобрени строителни книжа в части „АС“ и „ОиВ“, измервателните уреди да са сертифицирани. Релевират възражение за изтекла погасителна давност. Твърдят, нищожност на претенцията за лихва поради противоречие с разпоредби от ЗЗП. Оспорват редовността на водене на счетоводните книги на ищцовото дружество. Оспорват да е доставена топлинна енергия на процесната стойност, както и такава да е ползвана от ответниците. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендират разноски.

С молба от 10.03.2022г. третото лице-помагач „Т.“ ЕООД на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД заявява, че счита иска за основателен и доказан, както и че дяловото разпределение за процесния имот е извършвано в съответствие с нормативните актове.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

На 31.01.2020г. съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3726/2020г. по описа на СРС, 175 състав, с която двамата ответници са осъдени да заплатят на „Т. С.“ ЕАД разделно при равни квоти за сумата от 3385,06 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва за периода от 27.01.2020г. до изплащане на вземането, сумата от 434,03 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2017г. до 17.01.2020г., сумата от 4,29 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.02.2019г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва за периода от 27.01.2020г. до изплащане на вземането и сумата от 0,32 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 31.03.2019г. до 17.01.2020г. върху главницата за дялово разпределение.

С подадените в срок възражения срещу заповедта за изпълнение двамата ответници са 2 признали частично дължимостта на вземанията по заповедта, като са посочили изрично, че оспорват единствено следните суми: всеки от тях оспорва вземането за главница за топлинна енергия до размера от по 400 лева и за периода от 01.05.2016г. до 30.11.2016г., вземането за мораторна лихва върху тази главница до размера от по 55 лева за всеки от тях за периода от 15.09.2017г. до 17.01.2020г. и вземането за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от по 0,16 лева – изцяло.

Именно така оспорените вземания се явяват предмет на настоящото производство по чл.

422, ал. 1 ГПК, доколкото за останалите суми заповедта за изпълнение е влязла в сила.

За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на факти и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.

В случая собствеността на ответниците върху процесния имот се установява от приетия Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ № 47, том XII/88г. от 30.05.1988г., по силата на който ответниците ЦВ. ИВ. П. и С. ГР. П. са придобили правото на собственост върху апартамент № 51, находящ се в гр. София, ж.к.

„Надежда“, бл. 265, вх. В, ет. 2. Релевираното от ответниците възражение, че тяхната самоличност не се установявала от съдържанието на договора, защото в него липсвало посочване на техните единни граждански номера, е неоснователно. Единните граждански номера на двамата ответници са посочени от самите ответници в подаденото от тях заявление от 29.07.2016г., с което са поискали отписване на погасени по давност задължения към м.06.2013г., както и сключване на споразумение за изплащане на 3 задълженията за доставена топлинна енергия в процесния имот за периода от м.07.2013г. до м.06.2016г. От съвкупността на тези писмени доказателства се установява по безспорен начин, че купувачи по договора от 30.05.1988г. са именно двамата ответници. Следователно страни по неформалния договор за доставка на топлинна енергия при общи условия за процесния имот и период се явяват двамата ответници като собственици на имота. При липса на други данни и на основание чл. 30, ал. 1 ЗС, квотите на ответниците в съсобствеността и в процесните задължения във връзка с имота, са равни.

Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от представените с исковата молба,протокол от ОС на етажната собственост във входа за избор на изпълнител на услугата дялово разпределение, от представените от третото лице-помагач документи за годишен отчет, както и от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза. От експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява, че през процесния период в имота не е имало отоплителни тела, а единствено един брой топломер за топла вода. Процесното вземане е формирано от цена на доставена топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване /БГВ/ и за сградна инсталация. Топлинната енергия за БГВ е начислена по реален отчет, като вещото лице сочи, че показанията от протокола за главен отчет са нанесени правилно в подробните изравнителни сметки. Отдадената от сградната инсталация топлинна енергия е била изчислена по формула съгласно т. 6.1.1. от приложението към НТ /отм./ на база инсталирана отоплителна мощност на инсталацията и денградусите за периода. Вещото лице е установил, че са приспаднати технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната станция за сметка на ищцовото дружество, а разпределението на топлинната енергия през процесния период е извършвано в съответствие с действащата правна уредба на ЗЕ, НТ /отм./ и Общите условия на ищцовото дружество.

Експертът е установил, че през процесния период общият топломер в абонатната станция е преминавал периодични технически проверки на всеки две години и съответства на одобрения тип.

Относно стойността на топлинната енергия, съдът кредитира изцяло експертното заключение по СТЕ, доколкото същото се основава на съставените отчетни документи, както и на извършените от вещото лице изчисления на денградусите през процесния имот, а не единствено на счетоводните записи на ищцовото дружество. Освен това същото съответства изцяло и с осчетоводената и фактурирана стойност на топлинната енергия, установена от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, поради което възраженията за нередовност и недостоверност на счетоводните записи е изцяло неоснователно. Съгласно експертното заключение по СТЕ стойността на реално доставената топлинна енергия за периода от 01.05.2016г. до 30.11.2016г. е в размер на 573,86 лева, до който общ размер исковете срещу двамата ответници се явява основателни и доказани, а до пълния размер от общо 800 лева исковете следва да бъдат отхвърлени.

Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна 4 енергия съдът намира, че видно от експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено, лихвата е начислена за периода от 15.09.2017г. до 17.01.2020г. върху главниците по три броя общи фактури издадени на 31.07.2017г., на 31.07.2018г. и на 31.07.2019г. Следователно по отношение на процесните лихвиса приложими общите условия на ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че месечната дължима сума по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава, съгласно чл.