Решение № 474 от 20.11.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 474 гр. ХАСКОВО, 20.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20245600500899 по описа за 2024 година

Производството е по реда на ал. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника по изпълнението Н. Д. К., подадена чрез пълномощник срещу постановен Отказ от 06.06.2024г. за прекртяване на изп. дело № 20118750400929 по описа на ЧСИ Захари Запрянов с рег. № 875 КЧСИ, с район на действие Окръжен съд-Хасково, във връзка с отправена от длъжника молба основана на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Според жалбоподателката по изпълнителното дело не са били предприемани никакви изпълнителни действия от взискателя повече от 10 години до 13.06.2024г.. В случая следвало да настъпи прекратяване на изпълнителното дело поради перемция,която настъпвала по силата на закона.Позовова се и на Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по т.д.№2/2-13г. на ОСГТК на ВКС. Счита също,че по изпълнителното дело не се съдържали данни дали и кога взискателя е поискал насочване на опис на движими вещи,както и подадени молби за извършване на изпълнителни действия.Дори да се приеме,че по делото имало изцвършени действия,същите били по вече прекратено по силата на закона изпълнително производство.Претендира от съда за отмени обжалвания отказ по направено искане за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК и да се прогласи настъпилото прекратяване.Претендира и присъждане на разноски.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК, от правото да упражни възражение по депозираната жалба се е възползвал взискателят „ЕВН Електроснабдявмане“ЕАД1 гр.Пловдив ,който чрез пълномощника си излага съображения за неоснователност на жалбата.Поддържа,че длъжникът Н. Д. К. е била конституирана като длъжник по делото след смъртта на първоначалния длъжник Д.Г.К.,неин съпруг през 2016г.,като в периода от 2017г.-2023г. взискателят редовно е депозирал молби за предприемане на изпълнителни действия,поради което не били налице предпоставките на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.Претендира отхвърляне на жалбата и потвърждаване на обжалвоното действие на ЧСИ.Претендира и присъждане на разноски.

В приложените по делото обяснения на ЧСИ Захари Запрянов се оспорва жалбата и се излагат доводи за нейната неоснователност.

Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и приложените писмени обяснения на ЧСИ приема за установено от фактическа и правна сктрана следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна в изпълнителното производство и срещу действие на съдебния изпълнител, подлежащо на съдебен контрол с оглед разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, поради което е процесуално допустима. В предметния обхват на жалбата попада отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство по изрично отправено до него искане от длъжника мотивирано с предпоставката на чл. 433, т. 8 ГПК. Разбира се на общо основание длъжника може да сочи опорочаване на дадени действия на съдебния изпълнител, които сами по себе си не подлежат на самостоятелен съдебен контрол, но на общо основание могат да бъдат преценявани от съда с оглед въздействието им върху обжалваното изпълнително действие.

Производството по изпълнително дело №20118750400929 по описа на ЧСИ Захари Запрянов, с рег.№875, район на действие-Окръжен съд-Хасково е образувано по молба на взискателя „ЕВН България Електроснабдяване“АД-гр.Пловдив/сега „ЕВН България електроснабдяване“ЕАД-гр.Пловдив/ срещу длъжника Д.Г.К. въз основа на издаден в полза на взискателя изпълнителен лист от 21.04.2011г. по ч.гр.д.№1065/2011г. по описа на РСХасково,съгласно който Д.Г.К. е бил осъден за заплати на взискателя следните суми,а именно: 1137,70лв.-неплатена стойност на електроенергия и 213,87лв. обезщетение за забава,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 24.03.2011г. до окончателното изплащане на вземането,както и направени разноски в общ размер на 126,91лв. С молбата за образуване на изпълнително дело е поискано и предприемането на действия по изпълнение с всички предвидени в ГПК способи.

В пределите на инициирания изпълнителен процес се констатира, че съдебния изпълнител е изпратил покана за доброволно изпълнение на длъжника Д.Г.К., която му е била редовно връчена на 28.09.2011г. Започнал е проучаване имущественото състояние на длъжника, като е събрал сведения от Службата по вписвания при РС- Хасково; изискал е справки от КАТ относно налични МПТ и е наложил е и запор върху такова МПС собственост на длъжника. В хода на изпълнителното производство длъжникът Д.Г.К. е починал на 24.05.2012г., като по силата на закона производството е било спряно, а в последствие с Постановление от 26.09.2016г. като длъжници по изпълнението са били конституирани неговите наследници, а именно: Н. Д. К./съпруга/, Н. Д. Г. /дъщеря/ и 2

Г.Д.Г./син/ и изпълнителното производство е възобновено. На новоконституираните длъжници са били изпратени и покани за доброволно изпълнение, като на длъжникажалбоподател в настоящето производство тази покана е била връчена при условията на чл.47 от ГПК чрез залепване на уведомление . С констативен протокол от 03.11.2016г. ЧСИ разпорежда уведомлението на длъжника К. да се приложи по делото. Длъжникът Г.Д.Г. наследник на първоначалния длъжник Д.Г.К. и негов син е направил отказ от наследство и в последствие изпълнителното производство срещу него е било прекратено.

Установено по изпълнителното производство е, че на 11.10.2017г. е постъпила молба от взискателя с искане за пристъпване към изпълнение, чрез налагането на запори върху банкови сметки и сейфове. След извършена справка е било констатирано, че длъжникът Н.

Д. К. притежава банкови сметки в „Банка Пиреос“АД и „Банка ДСК“, върху които са били наложени запори /уведомление до длъжника от 27.11.2017г. и писма от съответните банки до ЧСИ/.

На 16.10.2018г. отново е постъпила молба от взискателя с искане за пристъпване към изпълнение чрез налагането на запори върху банкови сметки и сейфове като в тази връзка са извършени справки е и насрочено на 12.12.2018г. извършването на опис на движими вещи в дома на наследниците на починалия първоначален длъжник, който в последствие е бил отменен с протокол от 12.12.2018г. поради нередовно уведомяване на длъжника Н. Д. К..

Молби за предприемане на действия по принудително изпълнение са били подавани от взискателя съответно на

22.08.2019г./стр.205/; на

02.10.2020г./стр.222/; на

04.10.2021г./стр.232/ и на 18.01.2023г./стр.235/ и същите са насочени към събиране на дълга по изпълнителното дело ,но същите касаят единствено длъжника Д.Г.К., б.ж. на гр.***, починал на 24.05.2012г.

По делото има данни и че върху МПС собственост на длъжника Н. К. е наложен запор, за което на 20.02.2023г. е уведомено ОД на МВР-***, Сектор пътна полиция КАТ С молба от 06.06.2024г. длъжникът Н. Д. К. чрез пълномощникът си е поискала прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, по която е постановен и отказа предмет на проверка за законност от съда. В последствие отново са наложени запори върху МПС и възбрана върху недвижим имот.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

В чл. 433 ГПК законодателя изчерпателно е уредил хипотезите, в които се стига до прекратяване и приключване на изпълнението. Сред тези основания водещи до прекратяване на изпълнението е визирано и това по т. 8, където е предвидено, че изпълнителното производство се прекратява ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Позоваването на жалбоподателката е именно за реализацията на така соченото прекратително основание.

Това основание почива на разбирането, че при иницииран изпълнителен процес взискателя е субекта, който следва да проявява активност в действията си и да инициира пред съдебния изпълнител предоставените му от закона изпълнителни действия посредством приложението 3 на които в крайна сметка да постигне успешно удовлетворение на изпълняемото си право.

Същевременно тази процесуална норма съставлява и санкция за онзи кръг от кредитори, които за един сравнително дълъг период от време /2 години/ бездействат, като не полагат необходимите усилия за успешната реализация на съдебно признатите им и допуснати до принудително изпълнение права. Разбира се прекратяването на изпълнителното производство не води след себе си до прекратяване на субективните имуществени права, които са били предмет на допуснато принудително изпълнение, но освобождава длъжника от ограниченията които е търпял в рамките на водения спрямо него изпълълнителен процес.

Взискателят на общо основание продължава да бъде носител на материалното си право на вземане и на негово разположение е процесуалното право повторно да поиска образуване на изпълнително дело пред предпочетен от него съдебен изпълнител. По отношение на кръга от изпълнителни действия, които са от категорията на тези прекъсващи законово установения двугодишен срок по смисъла на чл. 433, т. 1 ГПК, трябва да се отбележи, че със своята тълкувателна практика с ТР 2/2013 г. ВКС прие това да са: насочването на изпълнението чрез запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Посочените правила приведени към разглеждания случай мотивират съда да приеме следното:

Установява се, че изпълнителното производство е било образувано на 15.07.2011г. от страна на взискателя „ЕВН България Електроснабдяване“АД-гр.Пловдив, като жалбоподателката станала е адресат на това процесуално правоотношение, доколкото e конституирана, като длъжник по изпълнението с постановлението на ЧСИ от 26.09.2016г., като наследник на първоначалния длъжник по силата на наследствено правоприемство в процеса. В този смисъл същата е процесуално легитимирана да поиска от съдебния изпълнител прекратяване на изпълнителното производство предприето единствено спрямо нея, което означава, че разглеждащия жалбата съдебен състав при преценката си относно предпоставките на чл. 433, т. 8 ГПК следва да се ограничи единствено отчитайки изпълнителните действия, които органа по изпълнението е предприел само по отношение на нея, но не и тези насочени към другите длъжници. В този контекст изпълнително действие, което попада в кръга на тези визирани от законодателя в нормата на чл. 433, т. 8 ГПК водещо до прекъсване на разписания двугодишен срок са наложените запори върху вземанията на длъжника Н. Д. К. по банковите й сметки в „Банка Пиреос“АД и „Банка ДСК“АД, които изпълнителни действия датират от 2017г. и съответно от 2024г. От значение е и насрочения през 2018г. опис на движими вещи в жилището на длъжника, който не се е състоял, както и наложените запори върху МПС през 2023г. и 2024г. Не се констатира обаче нито едно от тези изпълнителни действия да е довело до удържането и превеждането на суми от посочените трети лица по сметка на ЧСИ. Това означава, че прекъсването на 2-годишния срок се е ограничило единствено до момента на предприемане на това действие, като след това срокът отново е започнал да тече. Така, считано от уведомление до длъжника от 27.11.2017г. и писма от съответните банки до ЧСИ за наложени запори върху банкови сметки срокът по 4 смисъла на чл. 433, т. 1 ГПК по отношение на длъжника Н. Д. К. е започнал да тече отново, като спорния между страните въпрос е, дали този срок е бил прекъсван и след така очертания момент чрез предприемане на дадено действие от взискателя или такова прекъсване не е било осъществено, респективно дали релевантния срок е изтекъл на 27.11.2019г. и е довел до приложението на процесуалната норма на чл. 433, т. 8 ГПК – а именно прекратяване на образуваното изпълнително производство спрямо длъжника – Н. Д.