Определение № 149 от 10.07.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 149 гр. Варна, 10.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева като разгледа докладваното от Даниела П. Костова Въззивно частно наказателно дело № 20243000600234 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.341 ал.2 вр.чл.249 ал.3 НПК.

Постъпил е частен протест от Търговишката окръжна прокуратура срещу определение № 521/30.05.2024г. на ОС – Варна по НОХД № 553/202 4г. на Варненски окръжен съд, с което съдебното производство било прекратено и делото върнато на прокуратурата за отстраняване на допуснати процесуални нарушения при изготвянето на обвинителния акт.

Протестът като подаден в срок е допустим. Разгледан по същество се явява неоснователен.

Споделя се виждането на ОС, че обвинителния акт в обстоятелствената си част в този си вид страда от непълноти. Там прокурорът следва да изложи своите виждания по обвинението – какво престъпление според него е извършено, какъв е начинът на извършването му и т.н. Изискванията към тази част на обвинителния акт са поставени от закона – чл.246 ал.2 НПК, както и от обвързващата практика на ВКС на РБ - т. 4.2. от Тълкувателно решение № 2/07.10.2002г. на ВКС по т.н.д. № 2/2002г., ОСНК.

Според Постановление № 6 от 7.Х.1969г. на Пленума на ВС „чл.123 от НК предвижда наказателна отговорност за престъпления, извършени при професионална непредпазливост. Субект на тези престъпления са лица, които упражняват правно регламентирано занятие или дейност, представляващи източник на повишена опасност. Под „правно регламентирано занятие или дейност“ се разбира такова, за упражняването на което се изискват специални 1 знания или опитност по силата на нормативен акт, проверени и удостоверени по съответен ред, за упражняването на които лицето има съответно разрешение, а „източник на повишена опасност“ представляват само такива занятия или дейности, при които и най-малкото незнание или немарливо изпълнение на занятието или дейността създава опасност за живота или за здравето на други лица. Съдилищата са длъжни да установяват по всяко дело допуснатите от деца нарушения на определени правила и норми за охрана на безопасността на труда, на съответен нормативен или поднормативен акт, като изследват задълбочено наличието на причинна връзка между тях и настъпилия противоправен резултат“.

Т.е. ОА следва по съдържание принципно да се ръководи от посоченото ТР на ВКС, а в частност да съобрази и Постановление на ВС, и двете задължителни за правоприлагащите органи, доколкото обвинението е за престъпление по чл.123 от НК. Всеки един елемент от състава на престъплението следва да бъде фактологично описан, за да може след това да бъде и правно обоснован. Нужно е да има яснота каква точно е извършваната правно регламентирана дейност/занятие; източник ли е тя на повишена опасност и кои са основанията за тази констатация; коя конкретна дейност на обвиняемия е създала опасност за живота на пострадалия; има ли причинноследствената връзка между нарушението и настъпилия резултат.

Тъкмо някои от тези базисни обстоятелства подробно засегнал и анализирал ОС в атакуваното определение. Те се споделят напълно от този съд: ОА съдържа множество препратки към конкретна нормативна уредба, без да ги обвързва достатъчно ясно с конкретно поведение на подс.П.. Посочените задължения, които са нарушени, следва да се свържат с конкретните действия или бездействия на подс.П.. Съдът правилно отчел липсата на посочване на конкретната немарливост, която подсъдимия проявил; не посочил как точно тя била причинена – с действие ли бездействие, както и какво точно е то. От друга страна прави впечатление, че подробно било описано какво бил нарушил пострадалия. Същевременно в ОА не фигурира дори заключението на СЕТЕ (том 1, л.114-122), която дава отговори на някои значими по делото въпроси. Не е ясно как са нарушени цитираните правила от подс.П. по някои от посочените текстове на Правилника, при положение, че правилата дават уредба например как се държат вратите на помещенията на ел. уредбите (заключени) и няма пояснения кой точно е следвало да следи за това/или да го извърши и т.н. и не става ясно има ли това отношение към някакви действия, проявени от подсъдимия; или пък негови бездействия.

2

Т.е. допълнителни пояснения в ОА очевидно са необходими, тъй като липсва ясен акцент върху действията на подс.П. по всяко от вменените му нарушение - в ОА били описани задълженията на подсъдимия, след което били посочени множество разпоредби на различни нормативни актове, но няма пълна яснота тъкмо относно действията му, с които предизвикал крайния резултат.

В ОА следва да има ясно посочване кой е отговорен, какво е нарушил, с какво точно е извършил нарушението – действие/бездействие, как това нарушение, проявяващо се в конкретно действие или бездействие е свързано с крайния вредоносен резултат, т.е. причинно-следствената връзка. В конкретния случай това трябва да изглежда така: подсъдимия извършвал правно-регламентирана дейност, източник на повишена опасност (с конкретни мотиви); задълженията на подсъдимия били следните (описание); подсъдимия конкретно сторил действие/бездействие (описание), с което ги нарушил; в резултат тъкмо на това действие/бездействие, настъпил противоправния резултат (описание на причинно-следствената връзка).

В допълнение може да се отбележи също, че част от въпросите, на които обвинителния акт следвало да даде отговор, намерили ответ в частния протест на прокурора, но този протест не може да се счете като част от обвинителния акт, нито като негово приложение. Така например за пръв път в протеста се упоменава, че към КРУ било подадено напрежение, забранено от нормата на чл.469 ал.1 от Правилника и че касателството на подсъдимия към това било, че възложил работа на работниците без да издаден наряд.

Констатираните от ОС непълноти са факт и не дават възможност обвинителният акт да изиграе предписаната му от закона роля – „да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита” (т.4.2. от посоченото горе ТР на ВКС). Поради това и атакуваното определение следва да бъде потвърдено, а след връщането на обвинителния акт прокурорът да го приведе във вид съобразно изискванията на закона, посочени по-горе точно и прецизно да посочи фактите, обуславящи наличието на престъпление, защо според него е налично такова, и кои са доказателствените материали, които дават повод да се стигне до подобен извод.

3

Предвид изложеното и на основание чл.345 ал.1 НПК Апелативния съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 521/30.05.2024г. на ОС - Варна по НОХД № 553/2024г. по описа на Варненски окръжен съд.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4