Акт от 16.01.2017, Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № гр. Варна, ....................2017 г.

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВЕЛИНА СЪБЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН И. мл. с. АНДОН ВЪЛКОВ като разгледа докладваното от младши съдия Вълков въззивно частно гражданско дело № 1978 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с вх. №

33931/08.12.2016 г., подадена от Г.Г.К. – С. и Р.Ж.С., чрез адв. С., с искане за изменение на определение № 2747/14.11.2016 г. по в. ч.гр. дело № 1978/2016 год. по описа на ОС – Варна, в частта за разноските по жалбата на

Г.С.И., в която Г.Г.К. – С. и Р.Ж.С. са осъдени да му заплатят сумата от 727.85 лв., поради прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Твърди се в молбата, че в отговора на частната жалба страните изрично са посочили, че не могат да вземат отношение по размера на адвокатското възнаграждение, тъй като не им е представен списък с разноските или документ за плащането му по който да възразят за прекомерност. Разбрали за исканото адвокатско възнаграждение на адв. С. едва с постановяване на обжалваното определение.

Молителите считат, че присъденото възнаграждение е прекомерно и надвишаващо шесткратно размера по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Молят съда да измени определението си в тази част, като бъде намалено адвокатското възнаграждение на адв. С. до минимума, определен в чл. 11 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Насрещната страна – Г.С.И., чрез адв. С., поддържа становище, че няма прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:

С определение №

2747/14.11.2016 г. по в. ч.гр. дело № 1978/2016 г. по описа на ОС – Варна, предвид изхода на делото, в полза на жалбоподателя Г.С.И. са присъдени и сторените за производството по обжалване съдебни разноски в размер на 727.85 лева, съобразно с уважената част по жалбата му.

Видно от договора за правна защита и съдействие

№ *********/30.08.2016 год. /л.

150 от делото/, уговореното възнаграждение между Г.С.И. и адв.

С. за защита пред ВОС против определение № 7925/16 г. по гр.д. № 8229/16 г. по описа на ВРС, е в размер на 1100 лв., което възнаграждение е заплатено от жалбоподателя на адв. С. в брой.

Видно е още, че по повод администрирането на жалбата, процесуалният представител на Г.С.И.

- адв. С., е заплатил по сметка на Окръжен съд - Варна дължимата държавна такса за обжалване в размер на 15 лева.

Заплатените от Г.С.И. суми, посочени по–горе, представляват извършени от него разноски по повод и във връзка със съдебното производство по обжалване на определението на ВРС, т. е., те съставляват разноски по смисъла на чл. 78, ал. 1 ГПК. Предвид изхода на делото по жалбата на Г.С.И. обаче, съдът е присъдил в полза на Г.С.И. разноски съразмерно с уважената част жалбата му, в общ размер от 727.85 лв. Неоснователни се явяват твърденията на Г.Г.К.

– С. и Р.Ж.С., че не са могли да възразят за прекомерността на възнаграждението, тъй като по делото нямало документ за плащането му, по който да възразят. Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие (л. 150 от делото), става ясно, уговореният начин за плащане между страните е в брой и самото вписване за направеното плащане в договора е достатъчно и има характера на разписка (ТР № 6 по т.д. № 6/2012 г., т. 1, ВКС, ОСГТК). Този договор е бил представен от жалбоподателя още с подаването на жалбата и е бил част от нейното приложение, поради което и страните - Г.Г.К. –

С. и Р.Ж.С., са имали възможност да направят своевременно възражение за прекомерност на въпросното адвокатско възнаграждение, поради което и доводите в молбата им в обратен смисъл, са несъстоятелни.

В обобщение молбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. № 33931/08.12.2016 г., подадена от Г.Г.К. – С. и Р.Ж.С., чрез адв. С., с правно основание чл. 248 ГПК, с която се претендира изменение на Определение № 2747/14.11.2016 г. по в. ч.гр. дело № 1978/2016 год. по описа на ОС – Варна, в частта за разноските по жалбата на Г.С.И., в която

Г.Г.К. – С. и Р.Ж.С. са осъдени да му заплатят сумата от

727.85 лв.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Варна в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове: 1.

2.