Решение № 111 от 22.05.2023, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Враца, 22.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Христо Н. Христов при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20231400500079 по описа за 2023 година

С Решение № 260008/23.05.2022 г., постановено по гр.д.№ 307/2021 г. от Районен съд-Козлодуй, е признато за установено по отношение на „Сортови семена-Вардим” ЕАД, ЕИК ***, представлявано от С. И. Д., и по отношение на И. И. М., ЕГН **********, П. И. Х., ЕГН **********, И. П. Ц., ЕГН **********, и С. Р. Б., ЕГН **********, че аренден договор с нотариална заверка на подписите рег.№ 10978/03.12.2009 г. по регистъра на нотариус В. М., рег.№ *** в НК и район на действие РС-Козлодуй, и вписан в Служба по вписванията при РС-Козлодуй, с вх.рег.№ 4572, № 234, том 10 от 09.12.2009 г., и сключеният анекс към същия договор с нотариална заверка на подписите, рег.№ 1395/27.02.2020 г. по регистъра на нотариус Е. К., рег.№ *** в НК и район на действие РС-Козлодуй, и вписан в Служба по вписванията при РС-Козлодуй с вх.рег.№ 540, акт № 24, том 2 от 28.02.2020 г., с предмет имоти с идентификатори ***, *** и

***, всички в землището на с.***, общ.Козлодуй, нямат действие за стопанските 2020/2021 г. до 2024/2025 години, а за същия период има действие договор за аренда за същите имоти, сключен между Я. Л. Б. и Л. Б.

Й. с нотариална заверка на подписите рег.№ 300/30.01.2017 г. по регистъра на нотариус П. Ц., рег.№ *** НК, с район на действие РС-Враца, вписан в Служба по вписванията при РС-Козлодуй с вх.рег.№ 226, акт № 144, том 1 от 31.01.2017 г.

Със същия съдебен акт е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от ответницата И. И. М. инцидентен установителен иск за 1 обявяване нищожността на договора за аренда, сключен между Я. Л. Б. и Л. Б.

Й. с нотариална заверка на подписите рег.№ 300/30.01.2017 г. по регистъра на нотариус П. Ц., рег.№ *** НК, с район на действие РС-Враца, вписан в Служба по вписванията при РС-Козлодуй с вх.рег.№ 226, акт № 144, том 1 от 31.01.2017 г.,поради заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави и привидност.

С посоченото решение на основание чл.78, ал.3 ГПК са осъдени „Сортови семена-Вардим” ЕАД, И. И. М., П. И. Х., И. П. Ц. и С. Р. Б. да заплатят на Я. Л. Б. направените деловодни разноски в общ размер от 986.00 лв.

Против решението на РС-Козлодуй е подадена въззивна жалба вх.№ 260432/17.06.2022 г. от адв.С. Т., в качеството му на пълномощник на И. И.

М.. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно като постановено в противоречие с материалния и процесуален закон.

Навеждат се доводи, че с оглед приетата от първоинстанционния съд теза, че е налице конкуренция между сключения от ищеца договор от 31.01.2017 г. и сключения между ответниците анекс от 28.02.2020 г. към договор за аренда от 09.12.2009 г., безспорно се налага изводът, че договорът от 09.12.2009 г. предхожда с почти 8 години договора на ищеца и не е с изтекъл срок. Според изложеното в жалбата, районният съд неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл.16 от Закона за аренда в земеделието /ЗАЗ/ вместо тази на чл.18 от същия закон. Посочва се, че ЗАЗ не забранява правото да бъдат продължени договорните отношения на лица, които са съсобственици на по-малко от 50% от дяловете, с оглед на което ОбПК-Козлодуй правилно и законосъобразно е отразила като валиден договора от 09.12.2009 г. и анекса към същия от 28.02.2020 г. Сочи се също, че първоинстанционният съд напълно незаконосъобразно е приел, че посоченото допълнително споразумение е нищожно, без да посочи кои законови разпоредби са нарушени при сключването му. Развиват се съображения, че разпоредбата на чл.3, ал.4 ЗАЗ е неприложима в настоящия спор, тъй като договорът е сключен преди приемането й през м.05.2018 г. и законодателят не е предвидил, че всички договорни отношения, съществуващи към този момент, ще бъдат прекратявани по силата на закона.

Прави се обобщение, че договорът от 09.12.2009 г. е валиден и до настоящия момент и обвързва всички съсобственици, вкл. и третото лице-помагач Л. Й., който е приел по банковата си сметка извършени от „Сортови семенаВардим” ЕАД плащания от по 45 лв/дка за изтеклата стопанска година.

В жалбата се изразява несъгласие и с отхвърлянето на предявения инцидентен установителен иск за нищожност на договора от 31.01.2017 г.

Навеждат се доводи, че по делото са събрани достатъчно доказателства, въз основа на които може да бъде направен извод за основателност на този иск. В подкрепа на това становище се посочва свързаността на договарящите лица и договорената арендна вноска от 20 лв./дка за целия срок на договора от 10 години при значително по-високи цени от 45 до 65 лв./дка за землището на с.***.

Въззивницата моли решението да бъде отменено и да й бъдат присъдени направените разноски пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№

260467/09.07.2022 г. от Я. Л. Б., чрез пълномощника му адв.М. С., в който се 2 оспорва въззивната жалба на И. И. М. като неоснователна.

Навеждат се доводи, че при разрешаване на спора кое от двете съглашения има предимство следва да се вземе предвид моментът на вписването, като предимство имат правата на този, чийто договор е вписан по-рано по аргумент на чл.37б, ал.6 ЗСПЗЗ. Излагат се съображения, че с оглед въведената в чл.16 ЗАЗ забрана за изменение на арендния договор в частта относно срока, следва да се приеме, че сключеният между ответниците анекс през 2019 г. не е изменение на договора от 2009 г., а е продължаване на арнедния договор по смисъла на чл.18 ЗАЗ. Посочва се, че с оглед въведената форма за действителност и срок, в който трябва да стане продължаването на арендния договор, съдебната практика приема, че по своята правна същност юридическият факт на продължаването на арендния договор е приравнен на сключването на нов договор между същите страни. Сочи се също, че изискването за ново вписване на продължаването на договора предполага, че при наличие на конкуренция на права следва да се вземе предвид датата, на която е извършено това вписване, а не датата на вписване на първоначалния договор. Изтъква се, че в случая договорът на ищеца е вписан на 31.01.2017 г., а сключеният между ответниците анекс е вписан на 28.02.2020 г., поради което анексът не може да се противопостави на ищеца.

Според изложеното в отговора, към датата на сключване на анекса е действала разпоредбата чл.3, ал.4 ЗАЗ, според която договор за аренда, както и споразумение за неговото изменение или прекратяване може да се сключи със съсобственик, чиято собственост е повече от 50 на сто идеални части от съсобствения имот. Посочва се, че анексът между ответниците е сключен в противоречие с тази императивна правна норма, тъй като арендодателитеответници притежават по-малко от 15 на сто от правото на собственост, поради което е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД.

Въззиваемият Я. Б. не споделя тезата за нищожност на сключения между него и Л. Б. договор за аренда, поради заобикаляне на закона и нарушаване на добрите нрави. Излагат се съображения, че договорът е сключен преди изменението на чл.3, ал.4 ЗАЗ, поради което към тази дата всеки от наследниците е имал законово право да сключи договор за аренда, без значение каква идеална част от съсобствеността притежава. Изтъква се, че средното арендно плащане за стопанската 2017/2018 г. за землището на с.*** е 42 лв./дка, т.е. над уговореното, но доста под твърдяното от ответниците арендно плащане от 60 лв./дка. Посочва се, че това плащане е договорено при друга икономическа обстановка, както и че същото подлежи на предоговаряне с допълнително споразумение спрямо пазарните цени за всяка стопанска година.

В отговора се посочва и това, че от представеното по делото банково извлечение е видно, че ответникът „Сортови семена-Вардим” ЕАД, в качеството си на арендатор, е заплатило за стопанската 2020/2021 г. по 45 лв./дка на страните по договора, сред които и въззивницата И. М., поради което тя неоснователно претендира плащане в размер на 60 лв./дка от друг арендатор.

Въззиваемият моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Против първоинстанционния съдебен акт е постъпила и въззивна 3 жалба вх.№ 260470/05.07.2022 г. от „Сортови семена – Вардим” ЕАД, чрез пълномощника адв.Г. Г..

В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, немотивирано и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

На първо място в жалбата се навеждат доводи, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.236, ал.2 ГПК, тъй като не са изложени мотиви, в които да се съдържа преценка на доказателствата и фактически констатации. Твърди се, че е допуснато и нарушение на чл.146, ал.2 ГПК, изразяващо се в непълен доклад и неуказване на страните за кои твърдени от тях факти и обстоятелства не сочат доказателства. Посочено е, че районният съд се е произнесъл по нищожност на правна сделка, която е от значение за решаване на спора, без да информира страните и да им даде възможност да изразят становище и да ангажират доказателства.

На следващо място в жалбата се развиват съображения, че от представените доказателства е видно, че между ответниците е сключен валиден аренден договор, съобразен с действалите към този момент разпоредби на ЗАЗ, които са давали възможност на всеки от наследниците да сключи аренден договор за цялата наследствена земя. Посочва се, че съгласно разпоредбата на чл.3, ал.4 ЗАЗ, когато договорът е сключен само от някой от съсобствениците, отношенията помежду им се уреждат съгласно чл.30, ал.3 ЗС. В случая договорът е сключен само от един от съсобствениците, но при спазване на изискуемата от закона форма, поради което е действителен и поражда действие и по отношение на останалите съсобственици. Посочва се, че с всеки от последващите анекси договорът е продължен при условията на чл.18 ЗАЗ, като с последния анекс срокът на договора е удължен до 01.10.2025 г.

Навеждат се доводи, че с измененията на ЗАЗ, обн.ДВ бр.13/07.02.2017 г., е отменена разпоредбата на ал.5 на чл.3 от същия закон, от която Я. Б. се опитва да черпи права, както и че в обжалваното съдебно решение районният съд се е позовал на несъществуваща правна норма.

В жалбата се изразява становище, че първоинстанционният съд неправилно е приел за неоснователно приетото за разглеждане възражение, че договорът за аренда от 31.01.2017 г. е нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, поради заобикаляне на закона. Навеждат се доводи, че договорът е сключен към дата, когато всеки от наследниците може да сключи самостоятелно договор за аренда, но действието на този договор е от стопанската 2020/2021 г., когато е налице разпоредбата на чл.3, ал.4 ЗАЗ, според която такъв договор може да се сключи със собственик или съсобственик, чиито права са повече от 50 на сто от идеалните части от съсобствения имот. Посочва се, че съсобственикът Л. Й. притежава 1/8 ид.ч. от процесните имоти, поради което договорът от 31.01.2017 г. е нищожен, поради заобикаляне на закона.

Изразява се несъгласие и с мотивите на районния съд, че е неоснователно възражението, че договорът за аренда от 31.01.2017 г. не е нищожен, поради противоречие с добрите нрави. Навеждат се доводи, че договор, сключен при нееквивалентност на престациите, е нищожен на посоченото основание. Посочва се, че средното арендно плащане за земеделски земи в землището на с.*** е в размер на повече от 60 лв./дка, а 4 договорът е сключен при арендна цена от 20 лв./дка за 10-годишен период, с оглед на което безспорно е налице нееквивалентност на престациите.

Въззивникът моли обжалваното решение да бъде отменено, да бъде отхвърлен предявения иск и да му бъдат присъдени направените разноски по делото.

Извън срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№ 260594/03.10.2022 г. от Я. Л. Б., чрез пълномощника му адв.М. С. /въззивната жалба е връчена на адв.М. С., в качеството му на процесуален представител на Я. Л. Б., на 09.09.2022 г., а отговорът е депозиран в КРС на 03.10.2022 г/. В отговора се излагат напълно идентични съображения, както в първоначално подадения отговор против жалбата на И. М..