Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 75 от 29.12.2023, Районен съд - Карнобат

Съд
Районен съд - Карнобат
Дело
Административно наказателно дело 248/2023
Вид
Решение № 75
Подписан
29.12.2023
В сила
07.05.2024
Състав
Татяна Станчева Станчева Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл.40-44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.40-44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.40-44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.40-44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 43, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.40-44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, 58 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, 58 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.137а, ал.1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Карнобат, 29.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Ст. Станчева Иванова при участието на секретаря Веска Р. Христова като разгледа докладваното от Татяна Ст. Станчева Иванова Административно наказателно дело № 20232130200248 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на Д. Ж. Д., ЕГН: ********** от град Карнобат, ул. ***, против наказателно постановление №23-0282-000115/16.06.2023г., издадено от В.Х.Х. - Началник РУ в ОД МВР-Бургас, РУ-Карнобат, с което на жалбоподателя, на основание чл.183, ал.4, т.7-предл.“първо“ от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 50,00 лева за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

Във въззивната жалба се излагат твърдения за неправилност и незаконосъобразност на наказателното постановление и се моли за неговата отмяна.

В съдебно заседание, жалбата се поддържа от жалбоподателя и пълномощника му – адв.В.. Ангажират се доказателства и се претендират разноските по делото.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Наказателното постановление е връчено на Д. Д. на 11.07.2023г.

Жалбата е депозирана пред административния орган на 17.07.2023г., при спазване на срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице, имащо право да обжалва и отговаря на изискванията на закона.

Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 24.05.2023г. вечерта около 23,50ч. на площад Героите в гр.Карнобат (до магазин известен в града като „магазина на Веса“) били паркирани 1 автомобили, които създавали затруднения в движението. Есин от тези автомобили, бил управляваният от Д.Д. лек автомобил Фолксваген Голф с рег № ***, който бил паркиран пред магазина, в посока за движение към училище „Кирил и Методий“. В автомобила освен Д. били и нейни близки приятели: Г.Б., З.Т. и Д.Д..

Вечерта на 24.05.2023г., на работа по график били полицейските служители Н. Ч., М. Н. и Н. И.. Те извършвали обход със служебен автомобил. Установили създадената ситуация на площад „Героите“. Спрели служебния автомобил успоредно на автомобила на жалбоподателката в посока обратна на движението на автомобила на Д.Д. (в посока часовниковата кула) и направили устна забележка на водачите да ги преместят. Д. потеглила в посока към училище „Кирил и Методий“, а полицейският автомобил потеглил в обратна посока. Полицаите забелязали, че при потеглянето на автомобила водачът Д. Д., не била с поставен обезопасителен колан.

Полицейският автомобил последвал автомобила управляван от Д. и го спрели близо до училище „Кирил и Методий“. До автомобила на Д. отишъл св.Ч. и установил, че водачът вече е с поставен обезопасителен колан. Полицаят уведомил Д.Д., че ще й състави на акт за административно нарушение, тъй като при потеглянето на автомобила тя не е била с колан. Д. Д. възразила твърдейки, че това не е вярно.

Н. Ч. в присъствието на свидетеля М. Н. съставил срещу Д. Д. АУАН № 779578 от дата 24.05.2023г. за нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДВП. Д. Д. отказала да подпише акта и се обадила на приятеля си Р.Д. (брат на св.Д.Д.).

Отказът да подпише и възраженията на Д. са отразени в АУАН (лист7). При пристигането си Р.Д. паркирал автомобила си зад полицейския автомобил, разговарял с полицаите и не им позволил да потеглят със служебния автомобил. Впоследствие дошъл бащата на жалбоподателката и други близки на Д.. За възпрепятстване работата на полицаите Р.Д. бил задържан в РУКарнобат.

На 16.06.2023г. Началника на РУ-Карнобат издал обжалваното наказателно постановление с което за нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДВП основание чл.183 ал.4 т.7 от ЗДВП на Д. Д. е наложено административно наказание глоба в размер на 50,00 лева.

Описаната фактическа обстановка съдът приема въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства.

В хода на въззивното производство бяха разпитани, като свидетели, приятелите на Д., пътували с нея в автомобила и полицейските служители Н.

Ч., М. Н. и Н. И.. Съдът не кредитира на показанията на приятелите на жалбоподателката: Г.Б., З.Т. и Д.Д., в частта в която единодушно твърдят, че Д. при потеглянето на автомобила е била с поставен колан. Тримата свидетели са в близки отношения Д. и като такива се солидаризират с приятелката си, а един от свидетелите - Д.Д. е брат на задържания Р.Д..

Твърдяното от пълномощника на жалбоподателя наличие на 2 противоречие между показанията на Ч. и Н. по въпроса кой от тях е управлявал служебния автомобил е лесно обяснимо с предвид изминалия период от време - около шест месеца от нарушението констатирано на 24.05.2023г. до датата на която свидетелите са разпитани от съда. Не може да се приеме за основателно и възражението на адв.В. „че се създава усещането от показанията на тримата(полицаи) че тримата не са били заедно“.

Всички свидетели допуснати по искане на жалбоподателката твърдят че тримата полицаи са били в полицейския автомобил и на проверката, посочват ги по имена и очевидно ги познават. Няма противоречие между показанията на полицаите относно факта, че при потеглянето на автомобила водачът Д. е била без колан. Съдът кредитира показанията на полицаите, защото ако техните твърдения не съответстваха на истината, т.е. полицаите са лъгали единствено за да бъде съставен АУАН на Д., то същите свидетели биха твърдели (лъгали), че Д. е била без колан и при спирането на автомобила й близо да училище „Кирил и Методий“.

От правна страна съдът приема следното:

При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяна на наказателното постановление.

Актосъставителят и административнонаказващият орган са спазили разпоредбите, съответно на чл.40-44 и чл.57, 58 от ЗАНН. Твърдяното нарушение на чл. 43, ал.2 от ЗАНН – липса на трите имена и адрес на свидетеля на отказа Д. да подпише АУАН не е от характер да ограничи правото й на защита. Същата е била напълно наясно за какво нарушение и е съставен акта, видно от подадените от нея заявление на 25.05.2023г. и сведение на 30.05.2023г.

Разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП предвижда задължение за водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. В ал. 2 на същата разпоредбата за определени категории лица законодателят е предвидил изключение от задължението по ал.1. От данните по делото се установява, че жалбоподателката Д. не спада към нито една от посочените в чл. 137а, ал. 2 ЗДвП категории лица и следователно за нея съществува задължение да използва обезопасителен колан при управление на МПС. Нарушението на чл.

137а, ал. 1 ЗДвП е формално и изисква водачът при движение да е с поставен колан и това той следва да стори преди потеглянето на автомобила. В настоящия случай жалбоподателката е била без колан при потеглянето на автомобила и го е поставила след потеглянето, т.е. допуснатото нарушение е отстранено почти незабавно, поради което се касае за маловажен случай на нарушението на чл.137а, ал.1 от ЗДВП.

С оглед изложените съображения съдът следва да упражни правомощието си по чл. 63, ал. 4 от ЗАНН и да отмени обжалваното наказателно постановление, като предупреди нарушителя, че при извършване 3 на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Предвид отмяната на наказателното постановление ОД МВР Бургас следва да заплати на жалбоподателя разноските по делото в размер на 500,00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №23-0282-000115/16.06.2023г., издадено от В.Х.Х. - Началник РУ Карнобат в ОД МВР-Бургас, с което на Д.

Ж. Д., ЕГН: ********** от град Карнобат, ул. ***, на основание чл.183, ал.4, т.7-предл.“първо“ от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50,00 лева за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

ПРЕДУПРЕЖДАВА Д. Ж. Д., ЕГН: **********, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящото решение, за това друго нарушение ще й бъде наложено административно наказание.

ОСЪЖДА ОД МВР –Бургас да заплати на Д. Ж. Д., ЕГН: ********** с адрес: град Карнобат, ул. *** разноските по делото в размер на 500,00 лева.

НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Бургас в 14-дневен срок, считано от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________ 4