Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 118 от 22.02.2022, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 184/2021
Вид
Протокол № 118
Подписан
22.02.2022
В сила
22.02.2022
Състав
Светлана Тодорова

Цитирани разпоредби

  • чл. 199 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 56, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 291 · Наказателен кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 118 гр. Варна, 22.02.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светлана Т.а при участието на секретаря Мария Д. Манолова

Сложи за разглеждане докладваното от Светлана Т.а Търговско дело № 20213100900184 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 15:04 часа се явиха:

ИЩЦИТЕ ИВ. М. Н., Н. Д. Н., са редовно уведомени от съдебно заседание, явяват се лично, представлява се от адвокат А.Ж., редовно упълномощeн с подаване на исковата молба.

ИЩЦИТЕ М. Н. Н., ЦВЕТАНА ГОЕРГИЕВА Г. И М. Г. М., са редовно уведомени от съдебно заседание, не се явяват лично, представлява се от адвокат А.Ж., редовно упълномощeн с подаване на исковата молба.

ОТВЕТНИКЪТ ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” АД , редовно уведомени по реда на чл. 56, ал.2 от ГПК, не се явява законният представител на дружеството, представлява се от адвокат И.Е. редовно преупълномощен от адв. Х. и приет от съда от днес.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Й. Люб. М. е редовно призован, явява се лично.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д. АНГ. Д. е редовно призован, явява се лично СВИДЕТЕЛЯТ В. Е. Р. ЕД., нередовно призован с отметна от призовкаря, че на посочения адрес има четири къщи. По сведения на Д. търсеното лице е непознато. На ул. Първа № 7, по справка от Гугъл мапс се намира хотел „Траката“, който не функционира повече от една година.

АДВ. Ж.: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. Е.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което 1

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

С Ъ Д Ъ Т докладва молба от ответното дружество вх. № 2708/03.02.2022г. с приложен отговор писмо от МЗ Център за спешна медицинска помощ изх. № 94-4-1 от 18.01.2022г. с изявление, че не могат да представят данни за лицето Н. към 2017г., тъй като съгласно „Номенклатура на делата със срокове за съхраняване“ към ЦСМП – Варна, медицинската документация се съхранява за срок от 3 години, след което се унищожава.

СЪДЪТ докладва постъпило заключение вх. № 2948/07.02.2022 г. по допуснатата съдебномедицинска експертиза и констатира, че същото е изготвено в срока по чл. 199 от ГПК.

СЪДЪТ пристъпи към изслушване на заключението на вещото лице, като сне самоличността й, както следва:

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д. АНГ. Д., 54 години, българин, български гражданин, без родство и дела със страните, предупреден за отговорността по чл. 291 НК, дал заключение по съвест.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.: Поддържам заключението си.

На въпроси на АДВ. Е.:

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.: Изхождайки от приложените по НОХД медицински документи и САТЕ – аз се запознах с цялото дело, към същото дело има приложен фотоалбум, непосредствено след произшествието, където са приложени фотоснимки на предпазната каска, имайки предвид уврежданията, които са установени по време на аутопсията, а именно тежките увреждания в областта на лицевия череп на пострадалия, уврежданията, които са в областта на каската точно в тези области, съм преценил, че към момента на съприкосновение с вредоносния фактор-лекия автомобил, пострадалият е бил с поставена предпазна каска. Имах възможност да се запозная с материалите на НОХД № 140/2018г. по описа на ВОС, което е приложено по търговско дело № 29/2021г.

Пострадалият е бил с шлем с визьор. Долната част и част от визьора са значително деформирани –натрошени са. Косвено съдя, че е възможно да се получат тези увреждания. Синусите могат да се счупят от много части на 2 каската. Могат да се счупят както от деформация на предпазния шлем на долната част, когато тръгне нагоре. И носните кости също, както и могат да се счупят от самия шлем, от визьора. Кинетичната енергия, за да се преодолее здравината на тази каска е достатъчна, за да се получат тези увреждания.

При удар на главата в превозното средство, в конкретния случай беше мисля лек автомобил /л.а./ Хюндай, удар на главата отпред назад, при лицевата травма, която е получил, действието на частите от каската е в посока отпред назад за главата на пострадалия. Съдя, че мотоциклетистът се е ударил в автомобила, защото има съприкосновение с дясната част на л.а. - предна дясна врата.

Нямам задачи да изследвам, дали има счупени стъкла на колата. Реално тези увреждания, които той е получил, мисля на предна дясна врата беше силната деформация на л.а., но въпросите, които бяха в експертизата са съвсем различни. Аз нямам въпроси дали е прелетял над колата и къде се е ударил. На въпроса дали е носил предпазно облекло – единственото задължително е предпазна каска. Преценил съм, че травмите могат да бъдат получени и са получени с предпазна каска. Аз съм лекар, не съм физик, за да знам с каква скорост би трябвало да се удари, за да се счупи каската. С достатъчна сила, която да преодолее здравината на каската. Аз съм лекар и преценявам тези увреждания как са получени. В зависимост от мястото, където се травмира главата, може да се получат тези увреждания и при 50км/ч. Щом се налага да се ползва тази каска, шлемът предпазва при ПТП.

Несъмнено това увреждане, което е получил с каската, може да се получи и при падане и удар на главата в подлежащата настилката. И това е възможно, щом казвате, че механизмът е прехвърляне през капака на автомобила.

АДВ. Е.: Оспорвам заключението. Считам, че вещото лице не е работило пълно и не е дало всеобхватно, и безпристрастно заключение. Моля да не се приема.

АДВ. Ж.: Нямам въпроси. Да се приеме заключението.

СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на вещото лице по съдебномедицинска експертиза, следва да бъде прието и приобщено, като доказателство по делото, поради което 3

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото днес изслушаното заключение на съдебномедицинската експертиза, ведно с представената справка-декларация.

О П Р Е Д Е Л Я окончателно възнаграждение за изготвянето на съдебномедицинската експертиза в размер на 200,00 /двеста/ лева, съгласно представената Справка-декларация, което ДА СЕ ИЗПЛАТИ на вещото лице, в размер на внесения от ответника депозит (издаден РКО за сумата от 200,00 лева по вн.б. от 19.11.2021г.).

АДВ. Е.: Моля да се допусне комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, както е поискана още с отговора. Защото отговорите на поставените от нас въпроси, предполагат комбинирано съчетаване на специфични технически познания, съответно медицински.

СЪДЪТ докладва постъпило заключение вх. № 2288/31.01.2022 г. по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза и констатира, че същото е изготвено в срока по чл. 199 от ГПК.

СЪДЪТ пристъпи към изслушване на заключението на вещото лице, като сне самоличността й, както следва:

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Й. Люб. М., 40 години, българин, български гражданин, без родство и дела със страните, предупреден за отговорността по чл. 291 НК, дал заключение по съвест.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Поддържам заключението си.

На въпроси на АДВ. Е.:

Вещото лице М.: Нямаме конкретни данни, спрямо които да можем по категоричен начин да изчислим скоростта както на л.а., така и мотоциклета.

Именно поради тази причина се разглеждат няколко варианта на движения на автомобилите и съответно се определя скоростта, която отговаря на конкретния механизъм и травми. Мотоциклетът би могъл да се движи с поголяма скорост, но на практика нямаме данни, спрямо които по категоричен начин да определим, че имаме изключително дълбока деформация на мотоциклетната рама по нейната дължина. Снимковият материал не доказва, че имаме съществено намаляване на междуосието на мотоциклета. Но факт е, и аз съм описал в експертизата, че няма конкретно замерване, както на 4 деформацията на автомобила, така и на мотоциклетната рама. Именно поради тази причина са разгледани няколко варианта на скорости, като съм стигнал до заключението, че дори и при скорост на движение от 50 км/ч ПТП е щяло да настъпи.

В експертизата е обяснено, че при навлизане на автомобила от средата на пътното платно към точката на удара, мотоциклетиста е разполагал с време не повече от 1 секунда за реакция. Именно поради тази причина е дадено заключението, че при реакция на мотоциклетиста едва при забелязване, че автомобилът няма да спре в средата на кръстовището, а ще продължи движението си, той е нямал възможност да реагира. Независимо от скоростта си на движение.

Виждам деформацията на л.а., но това е окомерен метод. Няма я измерена. Има съществена деформация, която е над 15 см към вътрешността на автомобила, но това е единствено и само от практиката, която имам по делата и от автомобили, които съм замервал реално. Конкретно замерване на базата на автомобила и най-дълбокото на деформацията не е извършвано. Не може да използвам „Делта В“ метод да определим каква е скоростта, която е преминала в деформация на автомобила.

Времето за реакция на мотоциклетиста и водача на МПС е константна величина.

Относно изявлението в експертизата, че колкото по-висока е скоростта на движение на мотоциклета, толкова повече се увеличава опасната му зона и се намалява времето за реакция, имам предвид, че се намалява времето за реакция спрямо конкретното разстояние от навлизане от стоп линията към точката на удара.

Т.е. когато имаме по-висока скорост, ние за по-малко време изминаваме разстоянието. Опасната зона съм имал предвид общата опасна зона, тъй като времето за изпълнението на опасната зона, това е събираемо от времето за реакция, за осъществяване на спирането, привеждане на автомобила, т.е. имаме техническо време на самия водач за превеждане на автомобила в спряно състояние, т.е. нараства спирачното усилие. Това е техническата част. И третата част е осъществяване на спирачния процес. Т.е. колкото по-висока е скоростта, толкова повече намалява времето, в което имаме възможност да реагираме своевременно. Времето се увеличава. И 5 обратно погледнато - спрямо нашата скорост на движение - колкото е поголяма тя, толкова по-голямо време ние необходимо. Ние разполагаме с една константа от стоп линията до точката на удара. Колкото е по-голяма скоростта, се увеличава и по-голяма дистанция ни е необходима за извършване на опасната зона. Колкото е по-висока скоростта, за същото време изминаваме по-голямо разстояние, докато изпълняваме тези функции – първа, втора и трета част от движението.

Технически погледнато, ако трябва да влезем в запетайките от формулите, означава, че трябва да разгледаме допълнително опасна зона, където тези константи, както ги нарекохте, са в зависимост от скоростта на движение. Т.е. разграничаваме скорост до 50км/ч, над 50км/ч. и над 100км/ч.

Т.е. трябва да получим още около десетина варианта от експертизата, за да може да си харесаме точно кой да бъде. Говорим за харесване, тъй като както казах нямаме скъсяване на мотоциклетната рама, след като нямаме скъсяване на мотоциклетната рама, нямаме скорост над 70км/ч. или 80км/ч. Има изчисления, които не са базирани на обичайната литература, която ползваме, това са изчисления на Американската служба за напътен контрол, където се отчита смачкването на предните вилкови носачи на мотоциклета, т.е. скъсяването на мотоциклетната рама. Имаме ли скъсяване на мотоциклетната рама, имаме ли удар в радиатор от предното колело, се разглежда от удари над 40км/ч и 50 км/ч. Но тук нямаме изследване на мотоциклета. Не бих могъл да приложа нищо различно от това, което съм използвал. Както е видно от снимковия материал от ДП, имаме една косвена деформация отпред в дясно. Нямаме дори челно отместване на абсолютно всички пластмаси от спойлерите, нямаме отместване на резервоара. Обичайно при голяма скорост на движение, моторите понасят поражение мотоциклетната рама. Както предното колело да се прибере към радиатора и двигателя, така да се премести резервоара от настъпващата деформация. Обичайните скорости, при които забелязваме тези деформации са от 80 и повече км/ч.

Считам, че ударът на мотоциклета може да се отчете към удар в стена.

Имаме голяма разлика в теглото на двете МПС-та, имаме и сериозна разлика във височината на автомобила, тъй като той се води лек автомобил, но е високопроходим лек автомобил с висока база 1,76м. - 1,8м., в зависимост от гумите, които са избрани да бъде снабден. Т.е. при този тип удар, мотоциклетът може да се каже, че се е ударил в неподвижно препятствие и 6 предвид, че имаме малка деформируемост на уличената дясна част на въпросния лек автомобил, считам, че скоростта не е била изключително различна от 50км/ч. Но въпреки това съм дал, че минималната скорост, който удовлетворява това ПТП да настъпи е 50км/ч. Всяка по висока скорост води до по-трудно овладяване на МПС-тата и извършване на аварийни действия.