Решение № 255 от 30.09.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 255 гр. Пловдив, 30.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно търговско дело № 20255001000312 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №106 от 04.04.2025г., постановено по т.дело №175/2023г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора, ЗК“Лев Инс“АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Студентски, бул.“Симеоновско шосе“№67А, е осъдено да заплати на Ж. Р. А. с ЕГН:**********, от гр.С, ул. Х. № *********, сумата от 59000лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на смъртта на наследодателя му Р Ж А. вследствие на претърпяно ПТП на 10.11.2005г., ведно със законната лихва от 13.07.2020г. до окончателното изплащане на вземането, като иска за разликата над присъдената сума до претендирания размер от 119000лв. е отхвърлен като неоснователен, а искът за законна лихва за периода от 09.03.2018г. до 12.07.2020г. е отхвърлен като погасен по давност; ЗК“Лев Инс“АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Студентски, 1 бул.“Симеоновско шосе“№67А, е осъдено да заплати на Т. Р. Д. с ЕГН:********, от гр.С З, ул. С в № *********, сумата от 59000лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на смъртта на наследодателя й Р Ж А. вследствие на претърпяно ПТП на 10.11.2005г., ведно със законната лихва от 13.07.2020г. до окончателното изплащане на вземането, като иска за разликата над присъдената сума до претендирания размер от 119000лв. е отхвърлен като неоснователен, а искът за законна лихва за периода от 09.03.2018г. до 12.07.2020г. е отхвърлен като погасен по давност; ЗК“Лев Инс“АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Студентски, бул.“Симеоновско шосе“№67А, е осъдено да заплати на Ж. Р. А. с ЕГН:**********, от гр.С, ул. Х. № *********, сумата от 60000лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на смъртта на наследодателя му Н Й А.а вследствие на претърпяно ПТП на 10.11.2005г., ведно със законната лихва от 13.07.2020г. до окончателното изплащане на вземането, като иска за разликата над присъдената сума до претендирания размер от 120000лв. е отхвърлен като неоснователен, а искът за законна лихва за периода от 09.03.2018г. до 12.07.2020г. е отхвърлен като погасен по давност; ЗК“Лев Инс“АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Студентски, бул.“Симеоновско шосе“№67А, е осъдено да заплати на Т. Р. Д. с ЕГН:********, от гр.С З, ул. С в № *********, сумата от 60000лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на смъртта на наследодателя й Н Й А.а вследствие на претърпяно ПТП на 10.11.2005г., ведно със законната лихва от 13.07.2020г. до окончателното изплащане на вземането, като иска за разликата над присъдената сума до претендирания размер от 120000лв. е отхвърлен като неоснователен, а искът за законна лихва за периода от 09.03.2018г. до 12.07.2020г. е отхвърлен като погасен по давност; ЗК“Лев Инс“АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Студентски, бул.“Симеоновско шосе“№67А, е осъдено да заплати на адв.П. Д. от АКБургас, с адрес: гр.Б., ул. ************* адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ на ищците в размер на 9958,15лв., съразмерно на уважената част от исковете; Ж. Р. А. с ЕГН:**********, от гр.С, ул. Х. № *********, и Т. Р. Д. с ЕГН:********, от гр.С З, ул. С в № *********, 2 са осъдени да заплатят на ЗК“Лев Инс“АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Студентски, бул.“Симеоновско шосе“№67А, направените разноски в размер на 416,73лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете; ЗК“Лев Инс“АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Студентски, бул.“Симеоновско шосе“№67А, е осъдено да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 9520лв. и сумата от 199,16лв., представляваща разноски, платени от бюджета на съда, съразмерно с уважената част от исковете.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателя ЗК“Лев Инс“АД, който чрез пълномощника юрисконсулт З. Т. го обжалва в осъдителните му части досежно присъдените обезщетения за неимуществени вреди със законна лихва с доводи за неправилност, касаещи наличието на валидно застрахователно правоотношение, вината на водача Р А. за настъпилото ПТП, съпричиняване от страна на наследодателите, прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД при определяне на размера на обезщетението като силно завишен, погасителната давност и законната лихва с позоваване на чл.380,ал.3 от КЗ, в подкрепа на което са изложени подробни аргументи, и претендира за отмяна на решението в обжалваните му части и за отхвърляне на предявените искове, както и за присъждане на направените пред двете инстанции разноски и възнаграждение за процесуално представителство.

Въззиваемите страни Ж. Р. А. и Т. Р. Д. са депозирали чрез пълномощника адв.П. Д. писмен отговор на въззивната жалба с развити в него съображения за неоснователност на същата и искане за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноските пред настоящата инстанция.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Предмет на въззивно разглеждане са предявените от Ж. Р. А. и Т. Р. Д. против ЗК“Лев Инс“АД искове по чл.407 /отм./ от ТЗ за заплащане на обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди вследствие смъртта на родителите им Р Ж А. и Н Й А.а, настъпила при ПТП на 3

10.11.2005г., на главен път I, между с.Б. и с. Я, обл. С З по вина на Х И В като водач на лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“ с рег.№*******, със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица №0808209/436 от 22.03.2005г., сключена със ЗК“Левски Спартак“, чийто правоприемник е ответното застрахователно дружество.

Претендираните размери на обезщетенията са от по 119000лв. за смъртта на Р А. след уважаване на частичните искове за по 1000лв. с влязло в сила на 20.04.2023г. като потвърдено от въззивната инстанция Решение №260488/29.12.2020г. по гр.дело №241/2020г. по описа на Районен съд-Стара Загора, предявени след като с влязло в сила на 09.03.2018г. Решение №62/14.02.2018г. по т.дело №275/2016г. по описа на ОС-Стара Загора са отхвърлени предявените от Гаранционен фонд спрямо тях като наследници на Р Ж А. искове за изплатеното на наследниците на Б Д И обезщетение, и по 120000лв. за смъртта на Н А.а, ведно със законната лихва от 09.03.2018г., като претенциите подлежат на въззивно разглеждане до присъдените с обжалваното първоинстанционно решение размери съответно от по 59000лв. и 60000лв. и за уважения период на законна лихва от 13.07.2020г., в които части то е предмет на обжалване пред настоящата инстанция и с оглед забраната по чл.271,ал.1 от ГПК за влошаване на положението на жалбоподателя.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил наличието на валидно застрахователно правоотношение и вината на водача Х В за настъпване на произшествието с позоваване и на влязло в сила решение по гр.дело №3824/2008г. на СГС за установена с него вина на наследодателя на ищците Р А. и присъдено в тежест на Гаранционен фонд обезщетение на наследниците на починалия пътник Б Д И. Оспорил е претенциите по размер като прекомерни, с оглед обективните обстоятелства от значение за прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД. Заявил е възражение за съпричиняване по чл.51,ал.2 от ЗЗД поради непоставяне на предпазни колани от водача Р А. и пътничката на предна дясна седалка Н А.а. Заявил е възражение за изтекла петгодишна погасителна давност, считано от датата на произшествието – 10.11.2005г., както и евентуално от 14.02.2018г., когато ищците твърдят, че с постановеното на тази дата решение по т.дело №275/2016г. на ОС-Стара Загора е установена вината на водача Х В. Оспорил е вземането за изтекла лихва като недължимо, поради това, че дружеството не 4 е станало причина за отлагане във времето на репарирането на претендираните вреди, както и, че вземанията за главница не са ликвидни и изискуеми, а също поради изтекла тригодишна давност.

С допълнителната искова молба ищците считат възражението на ответника относно виновният за ПТП водач и механизма на настъпването му за преклудирано от силата на пресъдено нещо на решението по частичните искове по гр.дело №241/2020г. на РС-Стара Загора. Поддържат възражението за изтекла погасителна давност да е неоснователно, тъй като такава, съгласно чл.84,ал.3 от ЗЗД, тече от откриването на дееца, а в случая първоначално в досъдебното производство е прието, че вина за произшествието има техния наследодател Р А. и едва впоследствие с влизане в сила на 09.03.2018г. на решението по гр.дело №275/2016г. на ОС-Стара Загора за първи път се установява, че вината е била на водача на лек автомобил „Опел Вектра“, като се позовават и на спирането на давностните срокове по силата на чл.3,т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците. Оспорват възражението за съпричиняване с аргумент, че, дори и при поставен предпазен колан, леталният изход е бил неизбежен.

С допълнителния отговор на исковата молба ответникът поддържа възраженията си.

С частично обжалваното първоинстанционно решение е прието, че правопораждащите факти за отговорността на застрахователя по чл.45 от ЗЗД и чл.432 от КЗ и неоснователността на възражението за съпричиняване от страна на пострадалия Р А. са установени по обвързващ начин с влязлото в сила съдебно решение по гр.дело №241/2020г. на РС-Стара Загора, с което са уважени частичните искове, като в настоящото производство е възможно да се изследва единствено размера на дължимото обезщетение, възражението за съпричиняване от страна на Н А.а и възражението за давност. Прието е, че между ищците и техните родители, независимо от липсата на съвместно съжителство, са съществували отношения на обич и разбирателство, характерни за връзката между родител и дете, силна духовна близост и уважение, при което загубата на родител и то по такъв непредвидим и нелеп начин причинява огромни болки и страдания и прави преждевременната му загуба особено тежка, с оглед на което и при съобразяване със социално5 икономическите условия в страната към 2005г., справедливият размер на дължимото обезщетение да е по 60000лв. за всеки от двамата ищци за смъртта на всеки от двамата им родители. Възражението за съпричиняване от страна на пострадалата Н А.а е прието за неоснователно с позоваване на заключението на КСМАТЕ, според което е без значение дали тя е пътувала с поставен предпазен колан или не, тъй като и в двата случая би настъпила тежка гръдна травма. Прието е за неоснователно и възражението за изтекла погасителна давност, каквато да тече от откриването на дееца, съгласно чл.114,ал.3 от ЗЗД, което е станало по-късно от извършването на деянието – с влизане в сила на 09.03.2018г. на решението по т.дело №275/2016г. на ОССтара Загора, от когато и при зачитане спирането на давностния срок за период от два месеца и седем дни, считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г., съгласно чл.3,т.2 от ЗМДВИП, до предявяване на исковете на 05.05.2023г. давността да не е била изтекла, тъй като тя изтича на 16.05.2023г. Прието е за основателно възражението за изтекла тригодишна погасителна давност по чл.111,б.В от ЗЗД по отношение на лихвите за периода от 19.03.2018г. до 12.07.2020г.

Настоящата инстанция, с оглед служебните си правомощия по чл.269 от ГПК, намира първоинстанционното решение за валидно, а в обжалваните му части и за допустимо.