Решение № 241 от 13.01.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 48091/2021
- Вид
- Решение № 241
- Подписан
- 13.01.2022
- Състав
- ЦВЕТОМИР МИЛЧЕВ МИНЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 25, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 95, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 411, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 412, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 241 гр. София, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Цв. М. М. при участието на секретаря Т. Й. Ц като разгледа докладваното от Цв. М. М. Гражданско дело №
20211110148091 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД заплащане на сумите, както следва: 3 961,67 лв., представляваща непогасено регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за вреди на л. а. „Тойота Рав 4“, с рег. № ..., вследствие на ПТП от 15.09.2020 г., в т. ч. и ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 19.08.2021 г. до окончателното плащане, както и 246,52 лв., представляваща лихва за забава за периода от 07.01.2020 г. до 18.08.2021 г.
Ищецът ... твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“ – на 15.09.2020 г., в ... непосредствено до Езикова гимназия „...“ е настъпило застрахователно събитие – ПТП, вследствие на което са причинени вреди на застрахования при него л. а. „Тойота Рав 4“, с рег. № ..., собственост на „..... Поддържа, че ответникът .... е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на другия участвал в ПТП-то л. а. „Хюндай купе“, с рег. № .... Сочи, че събитието е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил – С. В. - Б. която при движение в дясна пътна лента не е съобразила нужното отстояние/дистанция с цел безопасно преминаване покрай спрелия в дясна пътна лента с отворени врати л. а. „Тойота Рав 4“, с рег. № ... и не е спряла своевременно, за да изгегне съприкосновение с него. Заявява, че вредите от ПТП възлизат на обща стойност от 3 946,67 лв. с ДДС, в който размер е заплатил застрахователно обезщетение в полза на извършилия ремонта сервиз – „...“ ООД, като е сторил и ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15 лв. Заявява, че с писмо с изх. № 310023469/04.12.2020 г. ответникът е поканен да заплати процесната сума, като на 07.01.2021 г. той е отказал това, поради което претендира същата в общ размер на 3 961,67 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 19.08.2021 г. до окончателното плащане. Претендира и лихва за забава в размер на 246,52 лв. за периода от 07.01.2020 г. до 18.08.2021 г.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът .... е подал отговор на исковата молба, с който не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на л. а. „Хюндай купе“, с рег. № .... Оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП, причинната връзка между него и вредите, както вината на водача С. В. - Б., като счита, че същото се дължи изцяло на поведението на водача на л. а.
„Тойота Рав 4“, с рег. № ..., който е допуснал нарушение на чл. 95, ал. 1 ЗДвП, тъй като е могъл да избегне удара. Допълва, че същият не е проявил дължимата грижа, съблюдавайки движението на останалите автомобили към момента на отваряне на вратата на увредения автомобил. Оспорва претенцията и по размер, тъй като не съответства на действителните вреди, доколкото използваните материали, боя и часова ставка са завишени. Сичта, че част от тях не са резултат от процесното ПТП. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне. За възникване на регресното главно вземане е необходимо да се установи наличието на следните материални предпоставки: 1. наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3. застрахователят по имуществено застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 4. наличие на действително застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по застраховка „Гражданска отговорност“.
С определение от 12.10.2021 г. съдът е отделил за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 15.09.2020 г., в ... непосредствено до Езикова гимназия „...“, между л. а. „Тойота Рав 4“, с рег. № ..., застрахован при ищеца по застраховка „Каско на МПС“, и л. а. „Хюндай купе“, с рег. № .... застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, е реализирано ПТП, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 3 946,67 лв. с ДДС в полза на извършилия ремонта доверен сервиз - „...“ ООД, като е сторил и ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15 лв.
В случая, от показанията на разпитания по делегация пред Районен съд – Добрич свидетел М. Н. Д., както и от двустранния констативен протокол за ПТП от 15.09.2020 г. и уведомлението за щета при ..., а и от заключението на вещото лице по съдебноавтотехническата експертиза се установява, че процесното ПТП е настъпило по следния механизъм: на 15.09.2020 г., около 10:35 часа, в г..., движейки се по у.... и в района пред Езикова гимназия „...“, водачът на л. а. „Хюндай купе“, с рег. № ....реализира ПТП с паркирания с отворени врати в дясната част на платното за движение л. а. „Тойота Рав 4“, с рег. № ..., при което му нанася материални вреди в лявата странична част. Двустранният протокол за ПТП няма характер на официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно отразения в него механизъм. Той се съставя от водачите на МПС и съдържа съгласувани изявления за знание за настъпили факти и обстоятелства, като тяхното съответствие с 2 действителното фактическо положение подлежи на доказване на общо основание в процеса.
Ето защо, съдът анализира удостоверените в протокола за ПТП обстоятелства относно механизма на настъпване на произшествието във връзка с останалите доказателства по делото – уведомлението за щета при ... от 15.09.2020 г., показанията на свидетеля М.Д., който непосредствено е възприел фактите, за които разказва, както и заключението по съдебно-автотехническата експертиза. В показанията си свидетелят Д. разказва, че изчаквайки приключването на церемонията за първия учебен ден в езиковата гимназия, е паркирал автомобила си в дясната част на платно за движение плътно до бордюра на тротоара и докато двете му леви врати са били отворени, за да почисти стелките си, другият автомобил се е сблъскал в тях, в резултат на което ги е обърнал. Съдът намира, че така обсъдените свидетелски показания установяват поведението на водача на л. а. „Хюндай купе“, с рег. № ....именно по начина, отразен в схемата към двустранния протокол за ПТП от 15.09.2020 г. и уведомлението за щета до застрахователя – ищец от същата дата, в което свидетелят Д. е описал настъпването на процесното ПТП по идентичен начин. Нещо повече, при така установения механизъм е изготвено и заключението по съдебно-автотехническата експертиза, според която описаните в описа на застрахователя щети по л. а. „Тойота Рав 4“, с рег. № ... се намират в причинна връзка с настъпилото на 15.09.2020 г. произшествие в г....
Следва да се отбележи, че принципно така възприетият от съда механизъм на процесното ПТП се потвърждава и от показанията на разпитаната също по делегация пред Районен съд – Добрич свидетелка ..., в които макар да се наблюдават някои неточности относносно точно положение на вратите на увредения автомобил, до голяма степен изясняват обстоятелствата около реализиране на инцидента именно по описания по-горе начин, а именно: при съприкосновение на дясната част на нейния автомобил с лявата странична част на паркиралия на платното за движение друг автомобил. Съдът намира, че процесното ПТП е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил – ..., като за да достигне до този извод от една страна взима предвид показанията на свидетеля М.Д., които безспорно установяват, че при извършване на маневра за преминаване покрай паркирания по посоката му на движение друг автомобил водачът на „Хюндай купе“, с рег. № ....не е оставил достатъчно странично разстояние /безопасна дистанция/ и е допуснал съприкосновение с него в отворените му две леви врати. От друга страна, съдът взима предвид и изводите на експерта по съдебно-автотехническата експертиза, който също е приел, че от техническа гледна точка причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача ..., която при преминаването си не е оставила достатъчно странично разстояние до вратите на паркирания автoмобил, като по този начин е допуснала съприкосновение с него. Нещо повече, при изслушването си в открито съдебно заседание експертът е заявил, че предвид широчината на платното за движение преминаващият автомобил е имал възможност да премине без да настъпи съприкосновение с отворените врати на паркирания автомобил. Така установеното поведение на водача ... несъмнено представлява нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, тъй като при предприемане на маневра за заобикаляне на паркираното превозно средство не се е съобразила местопложението на същото.
По делото, от страна на ответника не са ангажирани доказателства с поведението си водачът М.Д. да е допринесъл за настъпване на процесното ПТП още повече, че към момента на съприкосновението между двата автомобила той изобщо не се е намирал в него, поради което не е имал техническа възможност да го предотврати. В случая, не се доказва твърдяното от ответника нарушение по чл. 95, ал. 1 ЗДвП от страна на водача на л. а.
„Тойота Рав 4“, с рег. № ..., тъй като по делото няма данни, че оставяйки отворени вратите на автомобила си той е създал опасност за останалите участници в движението, още повече, че не се касае за стеснение на участъка от пътя, а за двулентово платно за движение, поради което другият водач е имал възможност да остави достатъчно странично разстояние при преминаването или да спре, за да изчака затварянето на вратите и след това да премине. В 3 допълнение следва да се отбележи, че в двустранния констативен протокол за ПТП от 14.09.2020 г. се съдържа изрично отбелязване, че вина за настъпване на процесното ПТП има именно застрахования при ответника водач - ..., което също е в подкрепа на приетия погоре извод относно обстоятелствата, при които е станало това.
Съобразно установената практика по доказателствената тежест на възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице /Решение № 27 от 15.04.2015 г. по т. д. № 457/2014 г на ВКС, II ТО; Решение № 205 от 30.03.2015 г. по т. д. № 2976/2013 г. на ВКС, II ТО и др./ съдът намира, че ответникът не е опровергал така приетия за установен по-горе механизъм на настъпване на процесното ПТП от 14.09.2020 г., а той изключва участието на поведението на водача М.Д. в причиняването на удара. Предвид изложеното и при съвкупна преценка на обсъдените по-горе писмени и гласни доказателства, както и заключението по съдебно-автотехническата експертиза съдът приема, че ПТП е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, от което са причинени описаните в исковата молба вреди на застрахования при ищеца такъв. Вината се предполага – арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като тази презумция не бе опровергана в настоящото производство чрез пълно и главно обратно доказване от ответника.
Разпечатката съдържа 21 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4d5329e2-a75f-4599-b4af-8730a5290689