Решение № 316 от 19.01.2024, Административен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 316

Хасково, 19.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд -

Хасково - IV състав, в съдебно заседание на деветнадесети декември две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Съдия:

ЦВЕТОМИРА

ДИМИТРОВА

При секретар ЙОРДАНКА ПОПОВА като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТОМИРА

ДИМИТРОВА административно дело № 344 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от

Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 215, ал. 1, във вр. чл. 214, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба на М.А. ***, подадена чрез адв.Д.Т. ***, против отказ за издаване на виза за проектиране, обективиран в писмо рег. индекс № И – СЕОС - 132/09.03.2022г. на Главен архитект на Община Свиленград.

Настоящото съдебно производство е образувано след като с Решение № 3147 от 24.03.2023г. постановено по адм.дело № 11763 от 2022г. на Върховен административен съд е било отменено първоначално постановеното по оспорването Решение № 749/10.11.2022г. по а.д.№ 250/2022г. на АдмС-Хасково и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

Жалбоподателят твърди, че с оспореното писмо главният архитект на Община Свиленград повторно е отказал да издаде виза за проектиране на „Гуми център чрез преустройство на сграда за търговия и част от селскостопанска сграда“ находящи се в УПИ XVII-1932, кв. 102, идентификатор № *** по КК на гр. Свиленград, по подадено до Община Свиленград заявление вх. № В – 1512/28.02.2020г. Посочва се, че по същото заявление бил налице предходен отказ, обективиран в писмо изх. № И-2471/13.03.2020г. на гл.архитект, който е бил отменен с Решение № 870/30.12.2020г. по а.д. № 381/2020г. по описа на АдмС-Хасково, потвърдено с Решение № 11841/19.11.2021г. по а.д. № 2321/21г. на ВАС.

С оспорения акт отново се отказвало да бъде издадена исканата виза за проектиране, като органът приемал, че искането за издаване на процесната виза е недопустимо на основание чл. 19 от Наредба № 7/22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, приложение №5 от Наредба № РД – 02-20-2 от 20.12.2017г. за планиране и проектиране на комуникационно – транспортната схема на урбанизираните територии, Генерален план за организация на движението на град Свиленград и Нaредба

№ 3 за организацията и безопасността на движението и безопасността на водачите на превозни средства и пешеходците в Община Свиленград, както и с оглед това, че имота е в съседство на Основно училище, Детска градина и Център за деца със специални образователни потребности.

Излагат се доводи, че обжалвания отказ е немотивиран. Посочената разпоредба на чл. 19 от Наредба № 7/22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони имала две алинеи, като от текста на оспорения акт не ставало ясно в коя от двете хипотези на разпоредбата попада подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на виза и кое от двете изисквания не е спазено. Неясно било и изброяването в отказа на приложение № 5 от Наредба № РД-02-20-2 от 20.12.2017г. визиращо паркоместа необходими за съответните обекти, при условие, че при предходно образуваното административно дело било прието заключение на вещо лице, според което за изграждане на искания обект, в исканите параметри, паркоместа не са необходими. Генералният план на организация на движението на град Свиленград не бил обявен на гражданите на общината и не бил публикуван на сайта на общината, а в Наредба № 3 на община Свиленград не се съдържали правни норми ограничаващи съществуването на гуми център в близост до основно училище, детска градина и център за деца със специални образователни потребности. Следователно изложените от главния архитект мотиви били несъотносими към подаденото искане за издаване на виза за проектиране. Недопустимо било волята на органа да бъде извеждана по тълкувателен път, а предвид, че искането за издаване на виза за проектиране е допустимо по силата на закона, то като приел същото за недопустимо органът само на това основание постановил незаконосъобразен акт.

В подкрепа на законосъобразността на искането за издаване на виза за проектиране и наличие на благоприятни основания за това, в полза на заявителя било и становището на ОД на МВР - Хасково, сектор „Пътна полиция“ изх. № 125300-2374 от 19.02.2020г., от което било видно, че са спазени изискванията на чл. 14 от ЗДвП при изготвяне на проект за строеж. Оспорващият разполагал и със становище от МОСВ Регионална инспекция - Хасково изх. № ПД-270/18.03.2020г., на която представил своето инвестиционно предложение. От становището било видно, че във връзка с изграждане на „Гуми Център“ в имот с идентификатор № *** по КК на гр.Свиленград нямало нужда от провеждане на процедура по реда на Глава втора от Наредба на ОС.

Излагат се и доводи обосноваващи наличие на правен интерес от оспорване за жалбоподателя, предвид че отказът да се издаде скица-виза за проектиране засягал правната му сфера. Сочи, че издаването на скица-виза представлява административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. “а“ от ДР на Закона за администрацията, като се цитират и разпоредбите на чл. 21, ал. 3 от АПК и § 8 от ПЗР на АПК. Моли се за отмяна на оспорения административен акт и връщане на преписката на административния орган за издаване на скица-виза за проектиране на поземления имот, в срока по чл. 57, ал. 2 от АПК.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от оспорващия лично и чрез процесуални представители - адв. Т. и адв.З..

Претендират се разноски в размер съгласно приложен списък Ответникът - Главен архитект на

Община Свиленград, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, в отговор по жалбата и в писмена молба изразява становище за недопустимост на подадената жалба, като в тази връзка претендира оспореното писмо да не представлява индивидуален административен акт, а да е част от процедурата по издаване на исканата виза. При условията на евентуалност се излагат доводи и за неоснователност и недоказаност на жалбата. Претендира присъждане в полза на Община Свиленград на направените по делото разноски. В случай, че съдът уважи жалбата, оспорва реалното плащане на разноски представляващи адвокатски хонорар и такъв да не бъде възстановяван на оспорващия. При условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски, представляващи възнаграждение за адвокат и моли същото да бъде намалено.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

М.А.А. се легитимира като собственик на УПИ XVII

– 1932, находящ се в кв.102 по РП ан гр.Свиленград, целият с площ от 255 кв.м., с административен адрес: ул.***, е посторените в него сгради жилищна с гараж и търговска сграда – магазин, при граници на урегулирания поземлен имот: от две страни - улици, УПИ ХVIII-1935,

УПИ ХVI-1932, по силата на Нотариален акт за дарение на недвижим имот №, дело № 1046 от 2012г., вписан в СВ гр.Свиленград с вх.рег. № 4693 от 02.11.2012г. акт № 28, том 17, дело № 1753/2012г.

Няма спор по делото, а и се установява от комбинирана скица за проектиране № 372/ 23.07.2019г., че на този УПИ понастоящем е придаден идентификатор № *** по КК на гр.

Свиленград.

Видно от цитираната скица за проектиране в имота собственост на М.А.А. са нанесени 3 сгради: 1. Жилищна еднофамилна сграда 2 ет.

– 112 кв.м. с ид.№ 701.6932.1, 2. Сграда за търговия 1 ет. – 46 кв.м. с ид.№ 701.6932.2 и 3. Селскостопанска сграда – 1 ет. – 33 кв. м. с ид.№ 701.6932.3 На 28.02.2020г. жалбоподателят М.А.А.

*** Заявление с регистрационен индекс № В-1512/28.02.2020г.(л.126 от дело № 250/22г.), с което поискал да му бъде издадена виза за проектиране за строеж: „Преустройство на сграда за търговия с част от селскостопанска сграда в Гуми-център“, находящ се в УПИ ХVII-1932, кв.102, гр.Свиленград, с административен адрес: ул.„*** Посочено е, че към заявлението се прилагат горецитираните документ за собственост – Нотариален акт № 165, том VIII, № 7661/12г. и Скица на имота № 372/2019г., както и Становище № 125300-2574 на ОДМВР – Хасково, сектор „ПП“(л.129 от а.д. № 250/22г.), в което Началникът на сектор“ПП“ при ОДМВР-Хасково е удостоверил, че проекта на строеж: „Гуми център“ в УПИ ХVII, кв.102 по ПУП-ПРЗ, съответстващ на ПИ с № *** по КК на гр.Свиленград, част: пътна, фаза: ПУП, възложител: М.А.А., е изготвен в съответствие с изискванията на наредбите по чл. 14 от Закона за движение по пътищата и е издадено положително становище.

С писмо регистрационен индекс №

И-2471/13.03.2020г. на Главен архитект на Община Свиленград обективирал отказ за издаване на виза за проектиране за строеж: „Преустройство на сграда за търговия с част от селскостопанска сграда в гуми център“, намиращ се в УПИ ХVII, кв.102 по ПРЗ на гр. Свиленград, Община Свиленград поради невъзможност за осигуряване на паркоместа в имота(л.132 от а.д.№ 250/2022г.). Последното е оспорено по съдебен ред и отменено с влязло в сила на 19.11.2021г., Решение № 870/30.12.2020г. по а.д. № 381/2020г. по описа на АС- Хасково(л.56). Във връзка с посочения съдебен акт, главен архитект на Община Свиленград е изпратил до М. А.А. писмо с рег. индекс № И - 7406/22.12.2021г.(л.32 от а.д.№ 250/2022г.), в което е посочил, че с оглед необходимостта от повторно произнасяне по подаденото Заявление за издаване на виза за проектиране с регистрационен индекс № В -1512/28.02.2020г., следва да се представят строителни книжа за стопанската постройка, както и допълнителни книжа за жилищната сграда – като се сочи, че представеното разрешение за строеж е за едноетажна жилищна сграда, а видно от скицата жилищната сграда е на два етажа.

В изпълнение на писмо с рег. индекс

№ И - 7406/22.12.2021г., жалбоподателят представил с молба вх. № В - 420/25.01.2022г.(л.33 от а.д.№ 250/2022г.) следните документи: Разрешение за строеж № 99/14.11.1995г., Протокол за определяне на строителна линия и ниво на строеж № 46 от 14.12.1995г., Протокол обр. 15 – Акт за установяване годността за приемане на строежа от 29.04.2004г., Копие на архитектурен проект с нанесен екзекутив на него, документацията, с която е допълнен кадастъра по т. 5 изготвена от инженер – геодезист, Удостоверение №29/19.05.2004г. за въвеждане в експлоатация на хранителен магазин, Разрешение за строеж № 6/30.02.1983г. на еднофамилно масивно жилище и архитектурен проект.

След представяне на описаните документи, до М.А.А. е изпратено ново писмо с изх. № И- 807/17.02.2022г. на гл. архитект на община Свиленград (л.80 от а.д.№ 250/2022г.), в което е указано да представи пълната екзекутив на документация за строежа по смисъла на чл. 175 от ЗУТ и да конкретизира какъв вид обект по смисъла на Приложение № 5 към чл. 42 и чл. 50, ал.1 и 3 от Наредба № РД- 02-20-2 от 20.12.2017г. за планиране и проектиране на комуникационно – транспортната схема на урбанизираните територии представлява т.нар. „гуми център“, като се посочи какъв вид услуги ще се извършват в гуми центъра – само сервизни услуги, само търговска дейност или и двете.

В отговор на последното, жалбоподателя депозирал до главния архитект на община Свиленград писмо с вх. № В – 1208/04.03.2022г.(л.27 от а.д. № 250/2022г.).

В същото посочил, че е собственик на имота от 2012г., като всички документи предадени му от предходния собственик са предоставени на разположение на Община Свиленград и заявил, че планирания за реализация обект „гуми център“ следва да се причисли към обектите в т. „1-д“ на Приложение №5 към чл. 42 от Наредба № РД – 02-20-2 от 20.12.2017г. за планиране и проектиране на комуникационно – транспортната схема на урбанизираните територии, при който се изисква 1 бр. паркомясто за обекти с площ от 80-100 кв. м. По отношение на дейността, за която се планира да бъде извършавана обекта се пояснил, че ще бъде търговска, съсредоточена в продажба на гуми и аксесоари за тях, а при необходимост и желание на клиента и техническа дейност за смяна на гумите, която ще бъде извършвана в обособено помещение вътре в имота, а не на улицата. По отношение втората посочена дейност е конкретизирано, че същата по бизнес план включва обслужване на до максимум 4 – ма клиенти на ден, по предварително записан час.