Решение № 2 от 10.01.2025, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Габрово, 10.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на двадесет и седми декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

ГАЛИНА КОСЕВА

Кремена Големанова при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско дело № 20244200500586 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е въз основа на подадена въззивна жалба от ищеца по делото Т. Т. Й. против Решение №451/26.09.2024г. по гр.д. №1037/2024г. по описа на Районен съд Габрово.

В жалбата се твърди, че постановеното то районния съд решение в частта, касаеща претенцията за прихващане на заплатени обезщетения по чл.220, ал.1 КТ и присъждане на обезщетение за периода 23.04.2024г.-26.09.2024г. е неправилно и незаконосъобразно. С признаване уволнението за незаконно, не отпадало правото на ищеца да получи обезщетение за неспазено предизвестие. Такова се дължало, защото работодателят не е изпълнил задължението си да предизвести ищеца един месец преди прекратяването на договора, в който месец насрещната страна би получавала трудово възнаграждение. Отмяната на уволнението като незаконно не санирало договорното неизпълнение и не заличавало основанието, поради което неизправната страна е обезщетила изправната. Съгласно служебна бележка с изх. №60-04-02-20626/09.10.2024г. ищцата имала непрекъсната регистрация в Дирекция Бюро по труда гр.Габрово, което се явявало основателно доказателство за обезщетението по чл.225, ал.1 КТ.

Моли съда да отмени постановеното Решение в обжалваната част, касаещо прихващане на обезщетението по чл.220, ал.1 от КТ в размер на 1529.39лв., както и да присъди обезщетение за периода от 23.04.2024г. до 23.10.2024г.

Ответното дружество в депозирано преди с.з. становище оспорва подадената жалба.

Моли съда да я остави без уважение и да присъди направените по делото разноски.

Съдът като се запозна със събраните по делото доказателства намира следното :

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от лице, активно легитимирано да подаде въззивна жалба, поради което същата е допустима.

С Решение №451/26.09.2024г. по гр.д. №1037/2024г. по описа на Районен съд Габрово първоинстанционният съд е уважил предявените от жалбоподателката искове за признаване на уволнението й за незаконосъобразно и възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. Присъдил е обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 КТ в размер на 4729,22лв., в резултат 1 на извършено прихващане между дължимото обезщетение за периода 23.04.2024г.26.09.2024г., в размер на 7788лв. със сумата от 3058,78лв.-заплатени от ответното дружество във връзка с уволнението обезщетение по чл.220, ал.1 КТ-за неспазено предизвестие в размер на 1523,39лв. и в размер на 1529,39лв. за оставане 1 месец без работа по чл.222, ал.1 във вр. с чл.344, ал.1, т.3 КТ. Съдът е отхвърлил иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ за горницата над сумата от 7788лв. до размера на 9042лв., представляваща обезщетение за периода 27,09.2024г.-23.10.2024г. като неоснователно.

Първоинстанционното решение е обжалвано в частта, в която е извършено прихващане и в частта, в която е отхвърлен иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ за периода 26.09.2024г.23.10.2024г. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционния съд е приел следното :

Тъй като искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна е уважен, то са налице предпоставките за заплащане на обезщетение на ищцата за времето през което е останала без работа, но за не повече от 6 месеца от датата на уволнението, ако през претендирания период ищцата е останала без работа. Ответникът признал иска за заплащане на обезщетение за периода от 23.04.2024г. /датата на уволнението на ищцата/ до 26.09.2024г. в размер на 7788лв.

Между страните не било спорно, че брутното трудово възнаграждение на ищцата за последния пълен отработен месец е в размер на 1507лв., като въз основа на този размер за периода от 23 април до 26.09.2024г. вкл. дължимото обезщетение е 7788лв.

Съгласно чл.235, ал.3 ГПК съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, но до приключване на съдебното дирене, тъй като те могат да бъдат установени за този период. В конкретният случай съдебното дирене е приключило на 12.09.2024г. Тъй като от страна на ответника се признава иска за присъждане на обезщетение за периода до 26.09.2024г. вкл., то с оглед признанието на ответника искат следва да бъде уважен за този период. За останалата част от периода не могат да бъдат събрани доказателства относно осъществяване на фактическия състав на иска, и по конкретно дали ищцата е останала без работа. Поради това искът за присъждане на обезщетение за разликата над признатата сума 7788лв. до претендирания размер от 9042лева, явяваща се обезщетение за периода от 27.09.2024г. до 23.10.2024. се явява неоснователен и недоказан.

Първоинстанционния съд приел възражението за прихващане на ответника за основателно по следните причини : ищцата признавала, че е получила обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 1529,39лв. /с правно основание чл.220, ал.1 от КТ/, както и обезщетение за оставане 1 месец без работа в размер на 1529,39лв. /с правно основание чл.222, ал.1 от КТ/, или общо изплатените на ищцата обезщетения във връзка с прекратяване на договора са в размер на 3058,78лв. Посоченото обстоятелство се подкрепяло и от представения фиш за заплати от април до юни 2024г. на ищцата, в който са отразени и начислените обезщетения и от представените платежни нареждания за заплащане на ищцата на сумата 2550,70лева и 1225,80лева. Дължимостта на обезщетенията по чл.220, ал.1 от КТ и чл.222, ал.1 от КТ предполага наличие на законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение, каквото в случая не било налице, поради което е отпаднало основанието за тяхната дължимост от страна на ответника. От страна на ищцата се дължало заплащане на тази сума на ответника, на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД и тя следвало да бъде прихваната от дължимото й се обезщетение и след извършеното прихващане ответникът следвало да заплати на ищцата разликата от 4729,22лв.

Въззивният съд намира следното :

Страните по делото не спорят относно факта, че на ищцата е изплатено от ответника обезщетение за неспазен срок на предизвестие по чл.220, ал.1 КТ в размерна 1529,39лв. и за оставане без работа по чл.222, ал.1 КТ в размер на 1526,39лв., общо в размер на 3058,78лв.

Не е спорно и че за периода от 23.04.2024г. /датата на уволнението на ищцата/ до 26.09.2024г. същата е била без работа. За посочения период при брутно трудово възнаграждение за месеца предхождащ месеца, в който е прекратено трудовото правоотношение брутното трудово възнаграждение на ищцата е било в размер на 1507лв., поради което дължимото за посочения период обезщетение е в размер на 7788лв.

Съгласно трайно установената съдебна практика възражението за прихващане, което е надлежна упражнено от работодателя мое да се уважи безусловно само между обезщетението за незаконно уволнение по чл.225, ал.1 КТ и обезщетения поради неспазени предизвестие по чл.220, ал.1 КТ и при уволнение на конкретни основания – закриване на 2 предприятието, или част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа и спиране на работа за повече от 15 дни по чл.222, ал.1 КТ. В случаите, когато са изплатени такива обезщетения при последващо отпадане на основанието за получаване на обезщетение работникът или служителят не се освобождава от задължение за връщането им. В този см. са Решение №178/09.11.2017г. по гр.д.№375/2017г. ІІІг.о., Решение №156/12.08.2022г. по гр.д.

№3388/2021г. на ІVг.о.

Поради изложеното правилно първоинстанционния съд е уважил направеното от работодателя възражение за прихващане на дължимото обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225 КТ с изплатените на жалбоподателката обезщетения по чл.220 КТ и по чл.222 КТ.

Към жалбата е приложена и служебна бележка от Бюро по труда Габрово, от която е видно, че до 09.10.2024г., вкл. ищцата е била регистрирана като безработна, т.е. към тази дата същата не е била започнала работа по трудово правоотношение. В с.з. ищцата е представила трудовата си книжка, от която се установява, че в срока по чл.345 КТ същата се е явила пред работодателя, за което на 04.11.2024г. е извършено надлежно отбелязване в трудовата книжка, като отразеното прекратяване поради уволнение на ищцата е заличено и е посочено, че корекцията е извършена служебно на осн. чл.344 и чл.345 КТ. В трудовата книжка е отразено ново прекратяване на трудовото правоотношение между страните, считано от 09.12.2024г.

Следователно към 04.11.2024г. - датата на явяване на ищцата пред работодателя и възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност същата е била без работа в продължение на малко повече от шест месеца, поради което работодателят й дължи обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 КТ за целия шест месечен срок, т.е. за периода 23.04.2024г.23.10.2024г. Тъй като за периода 23.04.2024г. до 26.09.2024г. обезщетение й е присъдено (като от дължимата сума за периода са прихванати изплатените обезщетения по чл.220 и чл.222 КТ), то в полза на ищцата следва да се присъди обезщетение за остатък до пълния размер за периода 27.09.2024г.-23.10.2024г. в размер на 1254лв.

Ответното дружество следва да бъде осъден ода заплати ДТ върху присъдената част от обезщетението по чл.344, ал.1, т.3 КТ за периода 27.09.2024г.-23.10.2024г. в размер на 50,16лв

Съобразно направеното от ответника искане и уважената част от въззивната жалба ищцата следва да бъде осъдена да му заплати сумата от 330лв. – разноски във въззивното производство

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №451/26.09.2024г. по гр.д. №1037/2024г. по описа на Районен съд Габрово, В ЧАСТТА, в която е оставен без уважение предявения иск за присъждане на обезщетение за разликата над сумата 7788лв. до претендирания размер от 9042лева, представляваща обезщетение за периода от 27.09.2024г. до 23.10.2024г., като неоснователен и недоказан

ВМЕСТО КОЕТО

ОСЪЖДА „СТС ПРИНТ" АД, ЕИК 107536293, със седалище и адрес на управление: гр.

Габрово, ул. „Станционна" № 14 ДА ЗАПЛАТИ на Т. Т. Й., с ЕГН **********, с адрес: гр.

Габрово, ***** сумата 1254лв., представляваща обезщетение за периода от 27.09.2024г. до 23.10.2024г. вкл. през който ищцата е останала без работа, на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ.

ПОТВЪРЖДАВА Решение №451/26.09.2024г. по гр.д. №1037/2024г. по описа на Районен съд Габрово в ОСТАНАЛАТА обжалвана част.

ОСЪЖДА „СТС ПРИНТ" АД, ЕИК 107536293, със седалище и адрес на управление: гр.

Габрово, ул. „Станционна" № 14 да заплати в полза на бюджета на ОС Габрово държавна такса в размер на 50,16лв. (петдесет лева шестнадесет стотинки), както и ДТ в размер на 5лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за присъдената в полза на ОС Габрово сума.

ОСЪЖДА Т. Т. Й., с ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ***** сумата 1254лв. да 3 заплати на „СТС ПРИНТ" АД, ЕИК 107536293, със седалище и адрес на управление: гр.

Габрово, ул. „Станционна" № 14 сумата от 330лв. (триста и тридесет лева) – разноски въ въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението, на осн. чл.280, ал.3, т.3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4