Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260178 от 12.01.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 8542/2020
Вид
Решение № 260178
Подписан
12.01.2022
В сила
14.01.2022
Състав
ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА, СТАНИМИРА СТЕФАНОВА ИВАНОВА, ИВАЙЛО КРАСИМИРОВ ДИМИТРОВ

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. София, 12.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV - Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО

ДИМИТРОВ

Мл. съдия ИВЕЛИНА

СИМЕОНОВА при секретаря Христина Цветкова, като разгледа докладваното от младши съдия Симеонова в. гр. д. № 8542 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 10988 от 14.01.2020 г. по гр. д. № 40654/2015 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), I ГО, 38 състав, е признато за установено между В.М.К., ЕГН ********** и „К.“ ЕООД, ЕИК ********, че В.М.К. дължи на „К.“ ЕООД сумата от 2018 лв., ведно със законната лихва от 27.03.2015 г. до издължаването, както и ответникът е осъден да заплати на ищеца 1375 лв. – разноски в заповедното и в исковото производство, като е отхвърлен искът за разликата до предявения размер от 2163 лв.

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба вх. № 5019292/05.02.2020 г. от ответника В.М.К., чрез адвокат Д.Ф., срещу решението в частта, с която е уважен искът и ответникът е осъден да плати разноски на ищеца. Излагат се оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението. Сочи се, че СРС е допуснал нарушение на императивните материални норми на Закона за потребителския кредит (ЗПК), като е приел, че обезпечената кредитна сделка е породила валидни права и задължения при съображение, че при обсъждането и сключването на процесния договор съпругата на въззивника му е помагала, на което основание съдът е счел, че на заемателя е предоставена от кредитора цялата релевантна информация. Поддържа се, че ищецът в пряко нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК не е включил в текста на договора за кредит клауза относно дължимата от потребителя възнаградителна лихва, поради което не е ясно каква конкретно цена потребителят ще заплати за ползване на заемните средства. Договорната лихва накърнява и добрите нрави, тъй като не следва да надхвърля повече от три пъти размера на законната лихва, с позоваване на практика на ВКС. Невключването на лихвата в договора има за последица изначална недействителност на кредитната сделка. Освен това кредиторът не е спазил и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК да разпише в договора размера на приложимия годишен процент на разходите, което е пряко нарушение на целта на Директива 2008/48, решение на СЕС от 21.04.2016 г. по дело С-377/14, поради което договорът е недействителен. Налице е и нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК. Липсата на всички тези елементи води до приложимост на чл. 22 ЗПК. Ирелевантно е, че в преговорния процес е участвала съпругата на кредитополучателя. Налице е и неравноправност по чл. 143 ЗПК предвид липсата на информация относно основната престация по договора за размера на дължимата лихва, както и относно разходите, които потребителят ще извърши. Прави се и възражение за изтекла погасителна давност на вземането по обезпеченото каузално правоотношение по договора за потребителски кредит през месец март 2019 г., което се твърди да е новонастъпило обстоятелство, което следва да бъде съобразено от съда. Предвид изложеното се моли за отмяна на решението в обжалваната част. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал.

1 ГПК е постъпил отговор вх. № 5047319/20.03.2020 г. от ищеца „К.“ ЕООД, чрез адвокат Е.А., с доводи за неоснователност на въззивната жалба и искане същата да бъде оставена без уважение. Твърди се, че исковата сума е призната въз основа на запис на заповед, който е редовен от външна страна, не е оспорен, ответникът е навел възражения единствено относно каузалното правоотношение – договора за потребителски кредит. В последния е посочено, че се сключва на основание предварително предоставения на потребителя Стандартен европейски формуляр, в който са посочени както приложимият процент на възнаградителната лихва, така и годишният процент на разходите (ГПР). Посочената информация се съдържа и в чл. 3 от договора. При сключването му съпругата на ответника, служител на „К.“ ЕООД, го е запознала с параметрите, предоставила му е Стандартен европейски формуляр и Общите условия на дружеството. Поддържа се недопустимост на възражението за изтекла погасителна давност на вземането по каузалното правоотношение, което се обезпечава с издадения запис на заповед, поради преклузия – чл. 147, т. 2 ГПК. Предвид изложеното се моли за оставяне на въззивната жалба без уважение и за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част. Претендират се разноски.

Първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът на „К.“ ЕООД срещу В.М.К. за разликата над 2018 лв. до 2163 лв. (след частичен отказ от иска за разликата над 2193 лв. до 2163 лв.), не е обжалвано от ищеца, поради което е влязло в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 535 ТЗ, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 30.04.2013 г. между него и В.М.К. бил сключен договор за паричен заем, по силата на който предоставил на ответника сумата от 1600 лв., като заемополучателят се задължил да върне сумата от общо

2920 лв. на 30 равни вноски от по 94 лв., с падеж на първата вноска – 14.05.2013 г.

Заемната сума била предадена изцяло и в брой на заемателя при подписване на договора, като на основание чл. 6 от същия, вр. с чл. 34 ЗПК бил издаден и запис на заповед от 30.04.2013 г. за обезпечаване на вземанията на кредитора по заемното правоотношение, вкл. и за неустойка по чл. 7 от договора. Поддържа се, че ответникът заплатил следните суми: на 13.05.2013 г. – 94 лв., на 28.05.2013 г. – 94 лв., на 02.07.2013 г. – 188 лв., на 12.07.2013 г. – 94 лв., на 14.08.2013 г. – 328,27 лв. (част от които за обслужване на кредит на трето лице), на 27.09.2013 г. – 65,73 лв., на 08.07.2014 г. – 20 лв., като след подаване на заявлението по чл.

417 ГПК длъжникът извършил ново частично плащане, с което общо погасени били девет вноски по договора за заем. За останалите вноски на основание чл. 7, ал. 2 от договора са начислени такси, с характер на неустойка, общо в размер на 145 лв. (по 9 лв. за вноски от 10 – та до 14 - та) и на основание чл. 7, ал. 4 – 100 лв. за допусната забава с повече от 14 дни. Предвид изложеното се моли за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца общо сумата от 2163 лв. (след частичен отказ от иска за разликата до 2193 лв.) – неплатени вноски и неустойки, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 27.03.2015 г. до окончателното изплащане. Претендират се разноски. С молба – уточнение от 17.05.2017 г. ищецът уточнява, че вземането се претендира въз основа на издадения запис на заповед на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.

538, ал. 1 ТЗ, с който издателят се е задължил безусловно и неотменимо да плати на уговорения падеж – 24.06.2014 г. сумата от 2820 лв., който падеж бил настъпил. Уточнява се, че претендираната сума е в по – малък размер, тъй като след подаване на заявлението по чл. 417 ГПК от ответника е постъпило частично плащане.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът оспорва иска по основание и размер. Излага съображения за нищожност на договора за паричен заем на основание чл. 22 ЗПК, поради непосочване на лихвения процент по кредита – чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, непосочване на годишен процент на разходите по кредита – чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, липса на погасителен план, съгласно изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, непосочване на информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискане и безвъзмездно извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършение и предстоящите плащания – чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, непосочване в договора на информация относно срока, в който кредитополучателят може да упражни правото си на отказ – чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК. Поддържа се и наличието на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, т.

9 ЗЗП, ответникът не бил запознат с условията на договора, не му бил предоставен Стандартен европейски формуляр, както и общите условия към договора за паричен заем и бил въведен в заблуждение относно неговите параметри.

Оспорва, че са настъпили фактите, обуславящи предсрочната изискуемост на заема, поради липса на получено писмено уведомление за това. Счита за нищожни договореностите за заплащане на разходи за събиране на просрочени вземания в размер на 9 лв. и разходи в размер на 100 лв. – дължими при забава с повече от 90 календарни дни (чл. 7, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от договора). Оспорва и дължимостта на възнаградителна лихва. Моли за отхвърляне на иска.

По делото е приложено заповедно дело № 16618/2015 г. по описа на СРС, 38 състав, съгласно което по заявление вх. № 3018681/27.03.2015 г. е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК и изпълнителен лист въз основа на запис на заповед от 30.04.2013 г., с която е разпоредено В.М.К., ЕГН ********** да заплати „К.“ ЕООД, ЕИК ******** сумата от 2193 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 27.03.2015 г. до изплащането й, представляваща задължение по договор за паричен заем № 0000-8/30.04.2013 г., както и 350,62 лв. – разноски по делото, за така издадената заповед длъжникът е уведомен по реда на чл. 418, ал. 5 ГПК, като в срока по чл. 414 ГПК от същия е постъпило възражение от 18.05.2015 г., на 12.06.2015 г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземането по заповедта и такива е представил на 13.07.2015 г.

По делото е представен в оригинал Запис на заповед, издаден в гр. София, ул. „Проф. ********на 30.04.2013 г. за сумата от 2820 лв. По силата на документа В.М.К., ЕГН ********** безусловно и неотменимо се е задължил да изплати сумата в размер на 2820 лв. на поемателя „К.“ ЕООД, с уговорено място на плащане: гр. София, ул. „****************, като е посочено, че кредиторът може да предяви записа на заповед за плащане по банков път като посочи банкова сметка. ***, че записът на заповед е платим без разноски и протест. За падеж на плащане е посочена дата: 24.06.2014 г. Записът на заповед е подписан за издател от В.М.К., чийто подпис не е оспорен в хода на производството.

По делото е приет в оригинал Договор за паричен заем – „К.“ ЕООД № 0000-8/30.04.2013 г., сключен между „К.“ ЕООД като ЗАЕМОДАТЕЛ и В.М.К., като ЗАЕМАТЕЛ, носещ подпис за страните по него, неоспорени от ответника, според чл. 1 от който заемателят удостоверява, че е запознат предварително от заемодателя с всички условия по договора и общите условия, приложими към него, а страните заявяват, че са сключили договора на основание Стандартен европейски формуляр, представен предварително на заемателя и посочващ индивидуалните условия по бъдещия паричен заем, както и искане за сключване на договор за паричен заем, направено от заемателя. Съгласно чл. 2, ал. 2 от договора страните са приели и са се съгласили сспрямо договора да се прилагат Общите условия към договорите за паричен заем, сключвани от „К.“ ЕООД, които са в сила към дата на сключване на договора. Заемателят заявява, че е получил екзепляр от Общите условия и се съгласява с тях, както и че знае, че същите са поместени на официалната интернет страница на дружеството. Според чл. 3, ал. 1 от договора заемодателят предава в собственост на заемателя сумата от 1600 лв., с размер на седмичната погасителна вноска – 94 лв., срок на заема в седмици – 30 броя вноски, дата на първа погасителна вноска – 14.05.2013 г., дата на плащане – вторник, място на плащане – у дома на ответника, с общ размер на всички плащания – 2820 лв., вид на предоставения заем – потребителски заем, уговорено е цялата сума да бъде усвоена веднага след сключване на договора, а условията за издължаване са съгласно погасителен план, неразделна част от договора. В чл. 3, ал. 2 е посочено, че с подписване на договора заемателят удостоверява, че е получил от заемателя изцяло и в брой заемната сума, като договорът има силата на разписка за това. Според чл. 6 от договора страните се съгласяват изпълнението на задължението за заплащане на всичко дължимо по договора за заем, включително за заплащане на разходите по чл. 7, да бъде обезпечено от заемателя чрез издаването на запис на заповед, при съответно прилагане на чл. 34, ал. 2 ЗПК. Записът на заповед се връща на заемателя след окончателното погасяване на всичко дължимо по договора за заем. В чл. 7, ал. 1 страните са постигнали съгласие, че неизпълнението на задължението за заплащане на дължимите погасителни вноски от страна на заемателя ще принуди заемодателя да направи разходи за събирането на просрочените вземания, изразяващи се в изпращането на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждането на телефонни разговори и лични посещения, уведомяващи заемателя за некоректното му поведение, а според ал. 2 в случай, че заемателят забави заплащането на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, същият дължи на заемодателя заплащането на 9 лв. – разходи за събиране на просрочените вземания, а според ал. 3 разходите по чл. 2 се начисляват и за всеки следващ 30 – дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, но не могат да бъдат повече от 45 лв. В ал. 4 на чл. 7 е предвидено, че в случай, че заемателят забави заплащането на погасителна вноска с повече от 90 календарни дни, същият дължи на заемодателя заплащането на 100 лв., направени разходи за събиране на просрочените вземания, включващи ангажиране на дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на вземането/та. При забава за плащане на някоя от погасителните вноски, уговорени в договора за паричен заем, заемателят дължи на заемодателя законна лихва за всеки ден забава. Според чл. 8, ал. 2 от договора, страните се съгласяват, че всички задължения по него стават предсрочно изискуеми, в случай на забава за плащане на която и да е погасителна вноска от заемателя. С подписване на договора заемателят изрично се съгласява, че предсрочната изискуемост настъпва с писмено уведомление от заемодателя.