Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 229 от 03.07.2019, Районен съд - Червен бряг

Съд
Районен съд - Червен бряг
Дело
Гражданско дело 76/2019
Вид
Решение № 229
Подписан
03.07.2019
В сила
18.12.2019
Състав
ВИОЛЕТА ГРИГОРОВА НИКОЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.236 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.8 · Закон за арендата в земеделието
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.37в, ал.3 т. 2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи

РЕШЕНИЕ

№ гр.Червен бряг 03.07.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Червенобрежкият районен съд, четвърти граждански състав, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИКОЛОВА при секретаря Марияна Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Николова Гр.д.№76 по описа за 2019 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство с правно основание чл. 8 Закона за арендата в земеделието .

Образувано е по искова молба от В.Л.Д. с ЕГН **********, адрес: *** / адвокат О.В./ против Д.Х.Н. с ЕГН **********, адрес: ***. Посочва се в исковата молба, че ищецът е наследник на л.ц.г./ негова леля/, починала на 31.12.2016г. , както и наследник на е.ц.д./негова майка/, починала на 21.03.2018г. с наследствен дял и на двете

½ от масата на наследството. Твърди се, че на

21.12.2012г. Л.Ц.Г. сключила с ответника договор за аренда за обща цена в размер на 30 лв. годишно върху декар, платими към 30.09. на съответната година, на следните земи, находящи се в землището на гр.Червен бряг: 1/ поземлен имот №111023, с площ от 7697 кв.м. , трета категория, нива в местността „ Жабек“ ; 2/ поземлен имот № 044012, с площ от 7006 кв.м. , трета категория, нива в местността „Циганска бара“ ; 3/ поземлен имот № 044016 с площ 2102 кв.м. , четвърта категория нива в местността „Липченски прокар“ ; 4/ поземлен имот № 082012, с площ 6000 кв.м. , пета категория, нива в местността „Могилата“ ;

5/ поземлен имот № 227053 с площ 21137 кв.м. трета категория нива в местността „Мерата“. Твърди се в молбата, че дължимата сума от ответника за стопанската година възлиза на сумата от 1381,32 лв. като на ищеца се полага половината като наследник

, а именно сумата от 690, 66 лв. Посочва се още в исковата молба, че на 21.12.2012г. е.ц.д.сключила договор за аренда за обща цена в размер на 30 лв. годишно върху декар, платими към 30.09. на съответната година, на следните земи, находящи се в землището на гр.Червен бряг: 1/ поземлен имот № 111019, с площ 7003 кв.м., трета категория, нива в местността „Жабек“; 2/ поземлен имот №022009, с площ 5402 кв.м. пета категория нива в местността „Въчовото“ ; 3/ поземлен имот № 027020, с площ 6736 кв.м. трета категория нива в местността „Дуровото“ ; 4/ поземлен имот № 027016 с площ 6736 кв.м. четвърта категория нива в местността „Дуровото“ ; 5/ поземлен имот № 094006 с площ 8546 кв.м. четвърта категория нива в местността „ Пордим“ ; поземлен имот №101010 с площ 3151 кв.м. четвърта категория нива в местността „Жабек“. Дължимата сума за стопанската година от ответника за ползването на тези имоти възлизало на сумата от 1208.61 лв. т.е. на ищеца следвало да бъде изплатена половината в размер на

604,30 лв. Твърди се в исковата молба, че до датата на подаване на исковата молба / 23.01.2019г. тези суми не били изплатени от Д.Х.Н.. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 2071,98 лв. , представляваща дължимо арендно възнаграждение по договор за аренда от 21.12.2012г. между л.ц.г.и Д.Х.Н. – плащания с падеж 30.09.2016г., 30.09.2017г. и 30.09.2018г.; лихва за забава върху сумата от 2071,98 лв. в размер на

269,34 лв. , общо за периодите съответно от 01.10.2016г.,

01.11.2017г. и 01.10.2018г. до 11.01.2018г.; сумата от 1812,90 лв. , представляваща дължимо арендно възнаграждение по договор за аренда от 21.12.2012г. между е.ц.д.и Д.Х.Н. – плащания с падеж 30.09.2016г., 30.09.2017г. и 30.09.2018г.; лихва за забава върху сумата от 1812,90 лв. в размер на 235,68 лв. , общо за периодите съответно от

01.10.2016г., 01.11.2017г. и 01.10.2018г. до 11.01.2018г., както и направените съдебно деловодни разноски.

На основание чл.131 ГПК препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника. В законустановения срок е постъпил отговор с вх.№ 1002/25.02.2019г. от ответника, чрез адв.Ф.И. ***. В отговора страната взема становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск Твърди се от ответника, че е изпълнил задълженията си по договор като е престирал на л.ц.г.следните суми: на 13.09.2016г. сумата от 1682,55 лв. – арендно плащане за стопанската 2015/ 2016г. , а на е.ц.д.– на 13.09.2016 – сумата от 1208,61 лв. за стопанската 2015/2016г. Твърди се в отговора , че сумите за стопанските 2016, 2017 и 2018г. е изплатил на лицето Б Л.Д. / брат на ищеца/ , а именно на дата 07.09.2017г. сумата от

2891,16 лв. и на 30.08.2018г. сумата от 2891,16 лв., със задължение последния да ги предаде на В.Л.Д.. Иска се от съда да постанови решение, с което да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани като се претендират съдебно деловодни разноски.

В съдебно заседание, ищецът редовно призован, се явява лично и с адв. Д.Ц.. Страната и процесуалният й представител молят съда да уважи изцяло исковете като основателни и доказани.

Ответникът Д.Н., редовно призован не се явява. Представлява се от адв.Ф.И. ***, който моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

От представените и приети като доказателства по делото и неоспорени от страните документи, които съдът обсъди в тяхната цялост и поотделно, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, че между л.ц.г.респ. е.ц.д.от една страна като аренодадетели и ответника, от друга страна, били сключени валидни договори за аренда от 21.12.2012г. / вписани под № 4085 и 4084 от 21.12.2012г. в Служба по вписвания - Червен бряг/. В тази насока са и представените от ищеца и неоспорени от ответника заверени копия на договори, приложени на л. 4- 7 вкл. по делото.

Безспорно по делото е и не се спори между страните и относно обстоятелството, че Л.Ц.Г. била собственик на следните земи, находящи се в землището на гр.Червен бряг: 1/ поземлен имот №111023, с площ от 7697 кв.м. , трета категория, нива в местността „ Жабек“ ; 2/ поземлен имот № 044012, с площ от 7006 кв.м. , трета категория, нива в местността „Циганска бара“ ; 3/ поземлен имот № 044016 с площ 2102 кв.м. , четвърта категория нива в местността „Липченски прокар“ ; 4/ поземлен имот № 082012, с площ 6000 кв.м. , пета категория, нива в местността „Могилата“ ;

5/ поземлен имот № 227053 с площ 21137 кв.м. трета категория нива в местността „Мерата“ или общо 46.044 дка.

Не се спори и относно обстоятелството, че е.ц.д.притежавала следните земи, находящи се в землището на гр.Червен бряг: 1/ поземлен имот № 111019, с площ 7003 кв.м., трета категория, нива в местността „Жабек“; 2/ поземлен имот №022009, с площ 5402 кв.м. пета категория нива в местността „Въчовото“ ; 3/ поземлен имот № 027020, с площ 6736 кв.м. трета категория нива в местността „Дуровото“ ; 4/ поземлен имот № 027016 с площ 6736 кв.м. четвърта категория нива в местността „Дуровото“

; 5/ поземлен имот № 094006 с площ 8546 кв.м. четвърта категория нива в местността „ Пордим“ ; поземлен имот №101010 с площ 3151 кв.м. четвърта категория нива в местността „Жабек“ или общо

40,287 дка.

Не се спори между страните и се установява от заверени копия на удостоверение за наследници изх.№ 1772/27.03.2018г. и изх.№

1774/27.03.2018г., издадени от Община Пловдив, че В.Л.Д. е законен наследник на л.ц.г.и е.ц.д.. От документите се установява още, че Л Ц Гпочинала на 31.12.2016г. , а е.ц.д.на 21.03.2018г.

Признава се от ищеца в отговора по чл.131 ГПК, че ответникът е заплатил арендното възнаграждение за процесните имоти на Б Л.Д.

/ брат на ищеца/ както следва: сумата от 2891,16 лв. на 07.09.2017г. за стопанската 216-2017г. и сумата от 2891,16 лв. на

30.08.2018г. за стопанската 2917-2018г. със задължение последния да преведе на ищеца полагащата му се ½ част от тези суми.

Спори се между страните изплатено ли е арендното възнаграждение за стопанските 2015/2016г. , 2016/2017г. и 2017/ 2018 години и дължи ли ответника такова на ищеца в качеството на правоприемник на ½ от имотите.

За установяване на спорните по делото обстоятелства са приобщени писмени и гласни доказателства.

Установява се от заверено копие на нотариална покана №3309/03.09.2018г., връчена на Д.Х.Н. на 04.09.2018, ищецът приканил ответника в 20 дневен срок от получаване на поканата да заплати дължимата рента за периода 30.09.2012г.- 30.09.2017г. в размер на 50 % от сумите по арендните договори.

Видно от служебна бележка изх.№

ПО-24-158-1/22.02.2019г., издадена от Общинска служба „Земеделие“ гр.Червен бряг, процесните имоти през 2012/2013г. били включени в регистъра по чл.37в, ал.3 т. 2 от ЗСПЗЗ и средната рентна вноска е внесена от ползвателите по набирателната сметка на Община Червен бряг, където се намират и в настоящия момент.

По делото са представени от ответника заварени копия на РКО №1/21.09.2014г., РКО № 06/03.10.2015г.; РКО № 12/13.09.2016г.; РКО № 05/21.09.2014г.;

РКО № 13/13.09.2016г.; РКО № 07/03.10.2015г.; РКО от 07.09.2017г.; РКО №15/30.08.2018г.

Видно от съдържанието на РКО №

01/21.09.2014г., РКО № 06/03.10.2015г., РКО № 05/21.09.2014г. РКО № 07/03.10.2015г., то плащането касае стопанската 2013- 2014г.,

2014-2015г. , поради което документите не са относими към правния спор между страните и не внасят доказателства в производството.

Видно от заверено копие на РКО от

07.09.2017г. , Д.Н. заплатил на Б

Л.Д. аренда за 2016-2017г. в размер на 2891,16лв. По аналогичен начин от заверено копие на РКО №15/30.08.2018г. Д.Х.Н. заплатил на Б Л.Д. аренда за 2017- 2018г. в размер на 2891,16лв. И в двата РКО липсва отбелязване за номер и дата на пълномощно от името на друго лице вкл. от името на ищеца.

По отношение на два от разходните касови ордери, представени в съдебно заседание от 09.04.2019г. като индигирано копие, а именно разходен касов ордер №12/13.09.2016 г. и РКО №13/13.09.2016 г. , е открито производство по чл.193 ГПК относно авторството на документите.

Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно графическа експертиза, при извършеното изследване на индигирани екземпляри на разходен касов ордер №12/13.09.2016 г. и РКО №13/13.09.2016 г. между подписа в графа срещу текста „подпис“ в графа „получих сумата, пълн.№…ЕГН…, лична карта №…“ на РКО №13/13.09.2016 г. и образците от подписа на Е.Ц.Г.се установиха съвпадения в общите графически признаци,: общ вид и съдържание на транскрипцията, степен на обработеност, свързаност, форма и посока на движенията, размер, разтегливост, наклон, а така също и в частните признаци, по-характерни варианти, от които са проявени в: / сн.8,9.10 и 11, отм. с червен цвят 1-6/.

Форма на движение при изписване на: началния елемент-праволинейна /отм.1/; заключителната част на парафа – дъговидна /отм.2/; началната част на първия елемент на буквен знак, наподобяващ буква „Е“-примковидна/отм.3/; втория елемент на буквен знак наподобяващ буква „Е“-праволинейно-ъгловидна/отм.4/.; Форма на двиениепри свързване на: началния елемент с буквен знак наподобяващ буква „Е“ – примковидна /отм.5/; наличието на диакритичен знак /рефлекторно поставена точка след подписа /отм.6/.

Установените съвпадения са характерни, устойчиви и образуват идентификационна съвкупност, която е достатъчна за да се направи извода, че подписът в графа срещу текста „подпис“ в графа „получих сумата, пълн. №…ЕГН…, лична карта №…“ на РКО №13/13.09.2016 г. е положен от Е.Ц.Г., както и „подпис“ в графа „получих сумата, пълн. №…ЕГН…, лична карта №…“ на РКО №12/13.09.2016 г. Е положен от Л.Ц.Г.. Съдът кредитира изцяло с доверие заключението на вещото лице като обективно и безпристрастно, съответстващо на доказателствения материал по делото. С оглед заключението на вещото лице по делото съдът приема, че проведеното оспорване на авторството на двата документа индигирани екземпляри на разходен касов ордер №12/13.09.2016 г. и РКО №13/13.09.2016 г. е неуспешно и същите се ползват с доказателствена сила по делото.

При така установеното от фактическа страна съдът намира, че се налагат следните правни изводи:

Страните не спорят относно съществуването на договорно арендно отношение между тях създаващо задължение за ответника за заплащане на арендно възнаграждение за ищеца за стопанската 2015-2016г., за 2016-2017г. и за 2017г.-2018г.