Решение № 554 от 09.06.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 554 гр. П., 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Н.Т.З. при участието на секретаря К.АН.ИВ. като разгледа докладваното от Н.Т.З. Гражданско дело № 20251720101327 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК 175074752 против М. П. И., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на сумата от 1 814,80 лева главница по Договор за потребителски кредит № ****, сумата от 642,99 лева възнаградителна лихва, дължима за периода от 15.05.2022 г. до 05.06.2023 г., сумата от 359,01 лева - мораторна лихва за периода от 16.03.2022 г. до 05.06.2023 г. /дата на предсрочна изискуемост/, сумата от 601,24 лева - възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, и сумата от 1050 лева - възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.10.2024 г., до окончателното изплащане на сумите.

Ищецът излага в исковата молба, че на 18.01.2022г. е сключен Договор за потребителски кредит № **** между „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД в качеството му на кредитор, от една страна, и от друга страна Е.З.А., в качеството на клиент и М. П. И., в качеството на съдлъжник по посочения договор за потребителски кредит. Излага, че на основание ОУ към договора във връзка с чл. 121- чл. 127 ЗЗД М.

П. И., в качеството си на съдлъжник по договора за потребителски кредит, се задължил да отговаря солидарно с получателя при условията, посочени в договора.

Твърди, че усвоената сума по кредита била в размер на 2 000 лева, преведена по лична сметка на Е.З.А., срещу задължение да бъде върната в 24-месечен срок, при месечна погасителна вноска в размер на 122,51 лв., ГПР от 49,25 %, ГЛП от 41 % и лихвен процент на ден 0,11 %. Също така било уговорено възнаграждение по допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ в размер на 700 лв. и 1 200 лв., платими ведно с месечната погасителна вноска, с оглед което общото задължение по кредита било в размер на 4840,09 лв. Сочи, че общият размер на погасената сума по кредита била в размер на 616,29 лв. С оглед забавата на кредитополучателя била начислена мораторна лихва. Твърди, че договорът бил прекратен. Поддържа да е настъпила предсрочна изискуемост по кредита, поради което претендира възнаградителна лихва 1 до датата на предсрочната изискуемост. В условията на евентуалност моли съдът да приеме, че ответникът е надлежно уведомен за прекратяване на договора, респ. – за предсрочната изискуемост по кредита с получаване на препис от исковата молба.

Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, чрез адв.В. М. от САК, с който оспорва исковете като недопустими, респ. – като неоснователни. Оспорва да е настъпила предсрочна изискуемост по кредита.

Поддържа, че процесният договор не отговаря на изискванията на ЗПК. Твърди, че клаузите за ГПР и ГЛП са нищожни поради противоречие със закона. Сочи, че ГПР бил посочен единствено като процент, без да бъдат описани отделните разходи по вид и размер. Също така клаузата за възнаградителна лихва е нищожна и като противоречаща на добрите нрави. Споразумението за предоставяне на пакет по допълнителни услуги било нищожно, поради нарушение на императивни разпоредби, респ. – поради противоречието му с добрите нрави. Била нарушена забраната да се събират такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Бил нарушен принципът за еквивалентност на насрещните престации. Твърди споразумението да е нищожно и поради заобикаляне на закона. Претендира присъждане на разноски по делото.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, на основание чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен Договор за потребителски кредит "Профи Кредит Стандарт" № ****, сключен между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, в качеството му на кредитор и Е.З.А. в качеството й на клиент, и М. П. И. в качеството му на солидарен длъжник, по силата на който ищецът се задължил да предостави на клиента сумата в размер на 2000 лева за срок от 24 месеца, при уговорен ГПР в размер на 49.25 % и годишен лихвен процент в размер на 41, 00 %. В договора били договорени допълнителни услуги, както следва: Фаст - предоставяне право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския креди, за която се дължала сумата в размер на 700 лева, и Флекси - предоставяне право на промяна на погасителния план на потребителския кредит, за която се дължала сумата в размер на 1200 лева.

В исковата молба е обективирано признание от страна на ищеца, което не се оспорва и от ответника, а именно, че общата сума на направените плащания по ДПК **** е в размер на 616.40 лева, като последната вноска е била на 15.04.2022 г. От ищцовото дружество е представена и справка с извършените плащания по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пред. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, които са допустими.

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между "Профи кредит България" ЕООД като заемодател и Е.З.А. в качеството й на заемополучател, и М. П. И. в качеството му на солидарен длъжник, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 2000 лева.

Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на 2 кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК. Договорът е с крайна падежна дата 15.01.2024 г.,поради което към датата на подаване на исковата молба е падежирал изцяло, и не се налага обсъждане на изявлението за обявяване на Договора за предсрочно изискуем.

Следва да се отбележи, че съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. В тази насока е и практиката на ВКС (вж. Решение № 198 от 10.08.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5252/2014 г., IV г. о., ГК и Решение № 204 от 5.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3342/2017 г., IV г. о., ГК), съгласно която решаващият съд следи служебно за недействителността на сделките, когато последиците на сделката са явно несъвместими с обществения ред, каквито например са последиците на неравноправна клауза в договор с потребител. В тази насока, настоящият състав намира, че е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК.

В процесния случай клаузата за закупуване на допълнителни услуги Фаст и Флекси в процесния договор за кредит в тежест за заемателя да заплати възнаграждение за извършвани присъщи дейности на кредитора. Същевременно, кредиторът не включва т. нар. от него "допълнителен услуги Фаст и Флекси, към договорната лихва дължима по кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Тези изводи са красноречиво илюстрирани и от факта, че самият кредитор, изначално разсрочва вземането за "заплащане на допълнителни услуги Фаст и Флекси. Именно предвид гореизложеното, съдът счита, че вземането за допълнителни услуги, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите.

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси".

Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече- както вече бе коментирано, в ГПР не е включено дължимото възнаграждение за допълнителни услуги.

Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо 3 кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. В конкретния случай, това е особено съществено предвид обстоятелството, че в Договора е посочена общата сума за заплащане от потребителя, но в тази величина не е включено дължимото възнаграждение за закупен пакет услуги. Дори напротив - при прибавянето на сумата по същия се получава съвсем различна стойност на общия разход по кредита. Тоест, налице е и пълно разминаване между посочения в договора ГПР, дължимата сума за заплащане и действително дължимата величина в края на заемния период.

Несъответното в случая е че заемната сума по договора за кредит възлиза на 2000 лева, а сумата, която е следвало да върнат кредитополучателя и солидарният длъжник е над два и половина пъти по-голяма.

С оглед приетите по-горе постановки, то следва да се приеме, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно чл.

23 ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, в конкретния случай възнаграждение за допълнителни услуги "Фаст" и "Флекси". От съдържанието на приобщения договор по кредит, главницата възлиза на сумата в размер на 2000 лева.