Решение № 1129 от 30.09.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1129 гр. Пловдив, 30.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно гражданско дело № 20245300502446 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 435 от ГПК.

Постъпила е жалба от И. С. Т., в качеството му на длъжник по и.д. № 345/2024 по описа на ЧСИ П. И., против разпореждане, с което е оставено без уважение искането му за намаляване на таксите и разноските по изпълнителнотио дело.

Поддържа, че разноските на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение са прекомерни и не съответстват на фактическата и правна сложност на делото, още повече че е налице доброволно изпълнение на задължението непосредствено след образуване на изпълнителното дело. Отделно от това твърди, че съдът не е длъжен да се съобразява с минималните размери, регламентирани в Наредба №1/2004 МРАВ, с оглед разясненията на СЕС по дело С -438/22. Моли съда да намали таксите и разноските по изпълнителното дело.

Ответната страна, взискател в производството Ю. В. К., поддържа, че жалбата е неоснователна. Счита, че заплатеното от него възнаграждение за адвокат не е прекомерно, доколкото е уговорено както изготвяне на молба за образуване на изпълнително дело, така и да водене на същото, а видно от молбата за образуване е поискано и извършването на различни изпълнителни способи. Така заплатения адвокатски хонорар от 425лв. не се явява прекомерен и е съобразен с правната и фактическа сложност на делото. Поддържа и че е извършил разноски по изпълнителното дело за заплащане на такси за образуване 108лв. Посочва, че задължението по изпълнителен лист е изпълнено след образуване на изпълнителното 1 производство, като дължимите разноски още не са заплатени. Моли жалбата да не бъде уважавана. Претендира разноски.

Съдебният изпълнител поддържа, че жалбата е неоснователна, т.к. адвокатското възнаграждение е заплатено, посочени са изпълнителни способи, задължението не е платено изцяло в срока за доброволно изпълнение, а е заплатена само сумата по изпълнителен лист. След изтичане на срока за доброволно изпълнение е започнало принудително изпълнение за събиране на разноските по делото. По отношение на претенцията за намаляване на такси счита, че същите са дължими и не могат да бъдат редуцирани от съда. Счита, че жалбата следва да бъде оставена без уважение.

След като прегледа материалите по делото и прецени доказателствата поотделно и в съвкупност, съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирано лице, в срок, допустима е, а по същество е неснователна, по следните съображения :

Изпълнителното производство е образувано по молба на Ю. К., чрез пълномощника му адв. И. Д., за събиране вземането му от И. Т. по изпълнителен лист, изд. по нчхд.№ 104/2022, ПРС общо в размер на 1517,80лв. С молбата за образуване на изпълнително дело са претендирани и разноски за заплатено адвокатско възнаграждение и заплатена ДТ. Представено е пълномощно и договор за правна защита и съдействие. С молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано изпращане на покана за доброволно изпълнение и проучване на имущественото състояние на длъжника, налагане на запор върху трудово възнаграждение, банкови сметки , опис на МПС, възбрана на недвижими имоти.

ПДИ е връчена на длъжника на 23.05.2024г., като междувременно е извършено проучване на имуществото му, вписана е възбрана, наложени са запори в банкови сметки.

С молба от 21.05.-2024г. взискателят е уведомил съдбеният изпълнител, че длъжникът е заплатил доброволно сумата по изпълнителен лист и моли производството да продължи за събиране на разноските по изпълнителното дело.

С молба от 04.06.2024г. длъжникът И. Т. е поискал намаляване на таксите и разноските по делото.

Със съобщение от 27.06.2024г. съдебният изпълнител е оставил искането за намаляване на такси и разноски по изпълнителното дело без уважение. Макар и да липсва конкретен акт на съдебния изпълнител, още по-малко пък да са изложени мотИ., съдът приема, че волеизявлението е материализирано с цитираното съобщение / находящо се на л.77 от изпълнителното дело/.

При така описаната фактическа обстановка по изпълнителното дело съдът намира следното по отношение на претендирания адвокатски хонорар:

Възможността за намаляване на претендирани от страната разноски е уредена в 2 общата част на ГПК – чл.78, ал.5 от ГПК, където се регламентира отговорността на страните за разноски в производствата по различни правни спорове.

Изпълнителното дело е образувано са събиране на парично вземане в размер на главница – 1517,80лв.. По делото са посочени изпълнителни способи – запор на банкови сметки на длъжника, възбрана на недвижими имоти, запор на МПС, на трудови възнаграждения. Претендирани са разноски, като са представени и доказателства за извършването им.

В конкретния случай изпълнителното производство не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. При това положение следва, при направено възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, същите да бъдат определени около приетият от практиката минимум.

Вярно е, че след решението на СЕС по дело С-438/22 съдът не е обвързан със законово определения минимум в Наредба №1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но следва да се съобрази с практиката на съдилищата, като се отчита и количеството труд положен от пълномощника на страната.

Съобразно установената практика за подобен род дело минималните размери на адвокатските възнаграждения гравитират около 400лв. В случая освен изготвяне на молба за образуване на изпълнително дело, адвокатът, представляващ ищеца е положил усилия и за посочване и прилагане на множество изпълнителни способи.

Съгл. чл.78, ал.5 от ГПК съдът / в изпълнителното производство съдебният изпълнител/ може да намали размера на претендираното от страната адвокатско възнаграждение по възражение на насрещната страна. В случая, обаче , претендираното такова е близо до минимумите , приемани от практиката, поради което и същото не следва да бъде редуцирано. Без значение е обстоятелството, че задължението по изпълнителен лист е изплатено в рамките на срока за доброволно изпълнение, т.к. изпълнително производство е образувано и до плащане на задължението е налице необходимост от извършване на правни действия по подготовка за събиране на вземането. Ето защо постановеният отказ да се намали адвокатското възнаграждение е правилен и законосъобразен.

В подадената жалба се претендира и намаляване на таксите по изпълнителното дело, макар без да се излагат конкретни оплаквания. Доколкото таксите са нормативно определени, то съдът не може да редуцира същите, а само при неправилното им изчисление да ги коригира. В случая не се твърди да е налице неправилно изчисление на таксите, поради което в тази си част жалбата се явява бланкетна и не следва да бъде уважавана.

Предвид изложеното, жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

По изложеното съдът

3

РЕШИ:

ОСТАВЯ без уважение жалба вх.№ 29315/04.09.2024г. ,подадена от И. С. Т., ЕГН **********, против отказ от 27.06.2024г. на ЧСИ П. И. по изп.д.№ ***, да се намалят таксите и разноските по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4