Решение № 14388 от 17.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14388 гр. С., 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20241110165062 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на ищеца „.“ ЕАД, с която са предявени срещу ответника Ж. Е. Д. обективно кумулативно съединени установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 377,28 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна енергия за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г. в размер на 2404,40 лв., доставена до топлоснабден имот, находящ се в гр. ., за период на забавата от 15.09.2022г. до 15.04.2024г. и сумата от 8,52 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г. в размер на 41,16 лв., за период на забавата от 16.07.2021г. до 15.04.2024г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № .г. по описа на СРС, 145 състав.

Ищецът „.“ ЕАД твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника в качеството му на собственик на топлоснабдения имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят месечните дължими суми. Твърди, че за претендираните вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № .г. по описа на СРС, 145 състав, срещу която длъжникът е възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, в частта, касаеща дължимостта на акцесорните вземания за обезщетение за забава , с оглед на което съдът му е дал указания за предявяване на установителни искове за тях. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявените искове и присъждане на разноски за производството.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника. В заповедното производство ответникът е оспорил дължимостта на вземанията за 1 обезщетение за забава по основание и размер и е направил възражение за погасяване по давност на претендираните вземания. С молба, депозирана след изтичане срока за отговор на исковата молба, оспорва облигационната връзка между страните, както и размера на исковете. Оспорва за процесния период да е имало договор за дялово разпределение и имотът да е бил топлоснабдяван. Счита, че не са налице строителни книжа, които да доказват, че в сградата има изградена сградна инсталация за топлопреносна мрежа, както и оспорва съответните измервателни уреди да са сертифицирани. Оспорва е представителната власт на лицата, подписали протокола на Общото събрание на етажната собственост за избор на .. Оспорва претенциите за лихви като основани на нищожни клаузи по смисъла на Закона за защита на потребителите. Отново заявява евентуално възражение за погасяване по давност на претендираните вземания. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски за производството.

Третото лице-помагач „.“ ЕООД взема становище за основателност на предявените искове.

Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да докаже, че е погасил претендираните вземания чрез плащане.

При така разпределената доказателствена тежест и след преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

Предмет на производството по делото е установяване единствено на вземанията за обезщетение за забава върху главниците за топлинна енергия и цена на услугата дялово разпределение за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г. Посочените главници в размер на 2404,40 лв. за цена на топлинна енергия и в размер на 41,16 лв. за цена на услугата дялово разпределение са изрично признати от ответницата в подаденото по заповедното производство възражение и са платени от същата след завеждане на делото, за което освен изрично признание, са събрани и доказателства чрез изслушване на съдебно-счетоводна експертиза. В този смисъл съдът намира, че с извършеното признание и плащане на вземанията са главници ответницата е признала имплицитно, че за исковия период от м.05.2021г. до м.04.2023г. същата е имала качеството на потребител на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., гр. ., че до имота е била доставена от ищеца топлинна енергия на посочената стойност и е извършена услугата дялово разпределение, чиято цена се равнява на претендираната в заповедното производство и платена сума. В този смисъл всички наведени в хода на исковото производство от ищцата оспорвания относно качеството му на потребител на топлинна енергия и на ползвател на услугата дялово разпределение, както и относно доставката на топлинна енергия и нейния размер за исковия период съдът намира за неоснователни. Независимо от това и само за пълнота следва да се посочи, че от представените с исковата молба писмени доказателства се установява, че ответницата е била собственик на топлоснабдения имот за исковия период и в това си качество е била страна по облигационно правоотношение с ищеца с предмет продажбата на топлинна енергия, която се осъществява при общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от . (чл. 150 ЗЕ).

За исковия период в сила са били Общи условия за продажба на топлинна енергия от „.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С., одобрени с решение № . от 27.06.2016г. на ., в сила от 11.08.2016г., които при липса на твърдения и представени доказателства за сключено индивидуално споразумение между страните по реда на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, 2 обвързват страните и без изричното им писмено приемане с изтичане на 30-дневен срок от публикуването им в един централен и един местен всекидневник (чл. 150, ал. 2 ЗЕ).

Не е спорно и се установява и че за релевантния период ищецът е доставил до имота на ответницата топлинна енергия на стойност от 2404,40 лв., която е платена в хода на производството – на 11.07.2024г. (така допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза).

Спорен между страните е въпросът относно дължимостта на мораторната лихва върху това вземане. Ответницата се позовава на нищожност на мораторната лихва поради противоречие със Закона за защита на потребителите, но доколкото не е посочено коя изрична разпоредба от Общите условия, при които ищецът извършва продажба на топлинна енергия за битови нужди, оспорва ответникът, нито в противоречие на коя разпоредба от Закона за защита на потребителите се явява същата, съдът е лишен от възможност да извърши преценката. Следва да се посочи, че уговорката за дължимост на мораторна лихва при забавено изпълнение на парично задължение само по себе си не е противоправно и представлява закономерна и предвидена в закона (ЗЗД) последица от забавата на длъжника.

В конкретния случай следва да се има предвид следното: Съгласно приложимите към процесния период ОУ от 2016г. (чл. 32, ал. 1 и ал. 2) месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването (по прогнозно количество), се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата (на база реален отчет), се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. В случая се установява, че за процесния период месечната дължима цена се е определяла на база прогнозни месечни вноски, както и че ответникът не е заплатил месечните суми в предвидения в чл. 33, ал. 1 ОУ 45-дневен срок. Тъй като се касае за прогнозно определяне на месечните задължения обаче, съгласно предвиденото в чл. 33, ал. 4 ОУ обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява само за задълженията по чл. 32, ал. 3 ОУ (върху стойността на общата фактура след изготвяне на изравнителни сметки), а падежът на плащане на това задължение настъпва съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В случая 45-дневният срок за плащане на общото задължение за отоплителен сезон 2021г./2022г. е настъпил с изтичане на 45-дневен срок след периода, за който се отнася, т.е. на 15.06.2022г., а за отоплителен сезон 2022г./2023г. – на 15.06.2023г. Видно от представените от третото лице-помагач изравнителни сметки и представените от ищеца общи фактури в срока по чл. 33, ал. 2 от ОУ не е била изготвена нито изравнителна сметка, нито издадена обща фактура за съответния период, поради което и разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ОУ, отнасяща се до изпадането на длъжника в забава не може да се приложи. Съответно за изпадането на ответника в забава за плащане на цената на топлинната енергия ищецът е следвало да се докаже отправяне на покана (чл. 84, ал. 2 ЗЗД) за плащане на общата фактура, издадена след уговорения и поради това неприложим в ОУ срок, но такава ищецът не твърди и не доказва да е отправил. С оглед изложеното предявеният иск за установяване на вземане за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия в размер на 192,90 евро (377,28 лв.) за периода от 15.09.2022г. до 15.04.2024г. е неоснователен и следва да се отхвърли.

Неоснователен се явява и предявеният иск за обезщетение за забава върху признатото в 3 заповедното производство и платено задължение за такси за дялово разпределение в размер на 41,16 лв. за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г. Поставянето на длъжника в забава за заплащането на таксите за дялово разпределение не е доказана по делото при носена от ищеца тежест за това, тъй като ОУ не установяват срок за заплащане на тези задължения, а ищецът не е доказал какъв е определеният от него ред за заплащане на таксите, към който препраща уговорката в чл. 36 от ОУ от 2016г., нито е отправил покана за заплащането им.