Определение № 5509 от 01.12.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5509 гр. София, 01.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Филип Владимиров като разгледа докладваното от Александър Цонев Касационно гражданско дело № 20258002102193 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ш. Г. С. срещу решение № 60/03.02.2025г., постановено по въззивно гр. д. № 1225/2024 г. на Благоевградския окръжен съд в частта му, в която след като частично е отменено и частично е потвърдено решение № 264/09.08.2024 г. по гр. д. № 1680/2023 г. на Петричкия районен съд, като краен резултат е осъдена Ш. Г. С. да заплати на Б. М. Н. на основание чл. 79 вр. чл. 82 ЗЗД сумата от 12 923,75 лв., представляваща обезщетение за вреди, причинени от неизпълнение на устен договор, сключен на 16.06.2023 г. и касаещ организиране на групово посещение през периода 05.09.2023 г. - 12.09.2023 г. на "Иша-йога център", намиращ се в близост до [населено място], Република Индия, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяването на иска - 08.12.2023 г. до окончателното й изплащане, както и е осъдена Ш. Г.

С. да заплати на Б. М. Н. на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 265,85 лв., мораторна лихва върху обезщетението за вреди от неизпълнение на устен договор, сключен на 16.06.2023 г. в размер на 12363,75 лв., за периода 11.10.2023 г. - 08.12.2023 г. и на Б. Б. Г. сумата от 2,30 лв., мораторна лихва върху обезщетението за вреди от неизпълнение на устен договор, сключен на 16.06.2023 г. в размер на 106,75 лв., за периода 11.10.2023 г. - 08.12.2023 г.

В изложението към жалбата се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Б. Н., И. Н., Й. М. и Б. Г. срещу Ш. С., в която са изложени твърдения, че ищците имат качеството на доверители по сключен 1 с ответницата устен договор за поръчка, въз основа на който същата се задължила да организира в периода 05.09.2023 г. - 12.09.2023 г. пътуване до "Иша-йога център", намиращ се в близост до [населено място], като предметът на договора касаел организация на пътуването, включваща планиране на пътуването по маршрут София - Коимбатор - София /издаване на визи, закупуване на самолетни билети във всички посоки/, както и организиране на престоя на всички ищци в йога центъра в посочения времеви периода /нощувки, храна и участие в различни дейности на центъра/. От своя страна, ищците се задължили да заплатят разходите по пътуването - цена на самолетни билети, такса за издаване на виза, разходи за храна, нощувка и курсове в йога центъра, като тези свои задължения те изпълнили своевременно, извършвайки банкови преводи по сметка, притежавана от майката на ответницата. Ищците твърдят, че поради лошо планиране от страна на ответницата - лош подбор на полети за връщане обратно към България, за тях са възникнали имуществени вреди, изразяващи се в следното: ищците не успели да се качат на самолета осъществяващ полет по маршрут от Бенгалуру до Оман, поради което се наложило да заплатят транспортни разходи до несъществуващ хотел в края на [населено място] /всеки от ищците в размер на 62.50 лв./; наложило се Б. Н. да закупи самолетни билети по маршрут Бенгалуру - Доха и Доха - София за 14.09.2023 г. в общ размер на 15 759 лв., като последната заплатила и 560 лв. такса за осъществена мобилна услуга при разговор между сътрудника на С. и последната на територията на летището в Бенгалуру; всяка от страните по договора извършила разходи за неотложни нужди като храна и вода по време на престоя на летището в [населено място] в размер на 44.25 лв. Според ищците себестойността на цялото пътуване възлизала в размер на 3 600 лв. на човек, поради което с исковата молба се иска връщане на разликата между реално заплатената сума и действително дължимата такава по договора.

С подадения отговор в срока по чл. 131 ГПК жалбоподателката-ответник по иска оспорва да е сключвала договор за поръчка с ищците, както и да е поемала задължение да е пряк организатор на посещение в Индия, в условията на евентуалност се навежда довод при положение, че се приеме, че страните са обвързани от мандатно правоотношение, то от нейната страна е налице пълно изпълнение. Според ответницата ищците изпуснали втория планиран полет поради наличие на свръхбагаж. Неоснователна била и претенцията с основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД, защото уговорените суми включвали административни такси и разходите свързани с пътуването на водача на групата.

За да постанови обжалвания съдебен акт Благоевградския окръжен съд, след самостоятелен анализ на доказателствения материал по делото, въведените доводи и възражения, е приел за установено, че между страните в процеса е съществувала твърдяната в исковата молба валидна облигационна връзка, породена от сключения помежду им на 16.06.2023 г. устен договор, по силата на който ответницата Ш. С. се задължила да организира в периода 05.09.2023 г. - 12.09.2023 г. пътуване до йога център, намиращ се в близост до [населено място], Индия, като планира самото пътуване по предварително определения маршрут, закупи самолетни билети, осигури транспорта до самия център, както и престоя в него /като храна, нощувка, участие в организационните дейности на центъра/, а ищците от своя страна поели задължение да заплатят необходимите разходи по пътуване, като размерът на същите е 2 посочен и определен от ответницата индивидуално за всяка от страните. Приел е, че между страните по делото е сключен ненаименован облигационен договор, който съдържа елементи на договор за поръчка - задължението на изпълнителя да сключи договор със съответния йога център за сметка на туристите, респ. договор за превоз с авиокомпаниите, така и такива на договор за изработка, тъй като подготовката на необходимите документи за ползващите услугата, предоставянето на информация на йога центъра, осигуряването на конкретно изпълняваните дейности в този обект, в това число на транспорта от и до, представляват поведение, което по своята същност е предмет на търсен конкретен фактически резултат. Приел е, че в случая конкретната претенция е за договорно неизпълнение, изразено в лошо изпълнение на поетия ангажимент от страна на ответницата във връзка с връщането на групата до България и по-конкретно лошо планиране на първите два полета, като от него произлезли имуществени вреди, под формата на реално сторени разходи - за нови самолетни билети, за транспорт, за храна и напитки.

За неоснователни са приети възраженията на ответницата за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения, вкл. и по отношение допустимостта на свидетелските показания на свидетелите, ангажирани от ищците с оглед разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК. Изложени са съображения, че в случая чрез тези свидетелски показания се установяват обстоятелствата, при които е сключен договорът, както и каква е била действителната обща воля на страните по отношение на него, в който случай съдът е приел, че е допустимо използването на гласни доказателствени средства. Съдът е посочил, че по делото са приобщени и писмени такива, обосноваващи основанието и реалното заплащане на описаните в исковата молба суми.

Въззивният съд е намерил за обоснован извода на първостепенния съд, че причината за изпускането на втория по ред планиран полет в посока България се корени в краткото време между полета, пристигнал от [населено място] и онзи, заминаващ от [населено място]. В тази връзка въззивният съд е посочил, че не отговаря на съдържанието на мотивите към решението на първостепенния съд аргументът във въззивната жалба на ответницата, че съдът е кредитирал избирателно показанията на свидетелите. В проведеното открито съдебно заседание на 12.06.2024 г. първоинстанционният съд не само, че е констатирал съществуващото противоречие по това фактическо положение, но и е провел очна ставка между свидетелите, след което в своите мотиви е изложил съображения, че дава вяра на казаното от свидетелите водени от ищците - св. М. и Ж.. Въззивният съд изцяло е споделил разрешението на първостепенния съд по този процесуален проблем, като единствено е намерил за необходимо да допълни, че както св. М., така и св. Ж. последователно твърдят, че проблем с багажа действително е имало, но той се появил при регистрацията на летището в [населено място], същият обаче не станал повод за изпускане на самолета, като всички свидетели са категорични, че са пристигнали навреме на летището в [населено място], където се наложило да тичат, преминавайки от един терминал към друг, но въпреки това не пристигнали навреме до гишето на авиокомпанията. Въззивният съд е приел, че св. Я. е изразил предположение за причината, поради която представители на авиокомпанията им отказали регистрация - "от авиокомпанията ни обясниха, че сме закъснели с една минута, но 3 според мен, те ни видяха, че сме със свръхбагаж и затова...". Според съда свидетелят не излага конкретен факт, който да е възприел /например да им е дадено обяснение, че пътниците няма да бъдат регистрирани заради наличие на багаж, който е в повече от предвидения/, а единствено допускане, предположение, което дори е в противоречие с онова, което действително е било казано от летищните власти - че е налице закъснение, като именно това обстоятелство споделят и разпитаните други двама свидетели. Като показанията на последните се подкрепяли и от представените по делото писмени доказателства, от които е видно, че самолетът от [населено място] е следвало да кацне на летището на [населено място] в 09:05 ч., а следващият полет до Мускат, Оман е бил предвиден за 10:10 ч., поради което въззивният съд е приел за напълно обосновани думите на св. М., че когато пристигнали на гишето възможността за регистрация била преустановена преди повече от тридесет минути, като групата не успяла да се вмести във времевия график на авиокомпанията за регистриране на багаж и достъп до самолета, с оглед часа им на пристигане на летището, смяната на терминала и полицейската проверка. А последните детайли се признавали и от св. Я..

Въззивният съд се е произнесъл и по оплакванията в жалбата на ответницата относно размера на имуществената отговорност, определена от първата инстанция за сумата от 12 367,75 лв. Посочил е, че по делото са представени - преводно нареждане от 13.09.2023 г. в полза на "Травел Адвайзърс" ООД, с наредител Б. М. Н., в размер на 15 759 лв., с основание "проформа фактура № 201", както и съобщение от същата дата, изходящо от дружеството получател на парите, с прикачени самолетни билети за полети Бенгалуру - Доха - София за 14.09.2023 г., издадени в полза на Й. М., Б. Н., И. Н., Н. П., Д. Ц., С. Ж., Е. М., Б. Г., И. Г..

Посочил е, че посоченото преводно нареждане не е оспорено с отговора на исковата молба, като едва с въззивната жалба на С. се поставя под въпрос дали същото касае закупените билети от страна на Б. Н., като това възражение е преценено за неоснователно, тъй като от представения банков документ е видно, че преводното нареждане е с адресат именно това юридическото лице, представило няколко минути след паричния превод закупените самолетни билети, а в тази насока са и гласните показания на свидетелите М. и Ж..

В мотивите към решението си съдът е изложил съображения, че при неизпълнение на задължението на длъжника да осигури връщането на пътниците на територията на страната, организирайки така техния транспорт, че да е обективно възможно своевременната регистрация на пътник и багаж за всеки един от предвидените по маршрута полети, кредиторът има правна възможност да претендира обезщетение за претърпяната загуба при наличие на предпоставките, визирани в чл. 82 ЗЗД. При договорната отговорност на обезщетение подлежат вредите, пряка и непосредствена последица от неизпълнението. Това са вредите, настъпили като безусловен или закономерен резултат от неизпълнението, и които нормалният и здрав човешки разум би трябвало да допусне при пораждане на задължението.