Определение № 95 от 10.02.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 95 гр. София, 10.02.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

В. Николова

Мадлена Желева като разгледа докладваното от В. Николова Частно касационно търговско дело № 20228003902467 по описа за 2022 година

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Ню Лего“ ЕООД срещу определение №1685/29.06.2022г. по в.ч.гр.д. №644/2022г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 13 състав. С него е потвърдено определение №260130/14.01.2022г. по гр.д. №168/2021г. на Софийски градски с ъ д , VI – 4 състав, за прекратяване като процесуално недопустимо на производството по предявения от „Ню Лего“ ЕООД срещу „Уника“ АД иск с правно основание чл.164 от ЗЗД вр. чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, за сумата от 26 000 лв., частично от 200 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от Е.С. А вреди от ПТП, настъпило на 20.09.2016г.

В частната касационна жалба са наведени доводи за незаконосъобразност, необоснованост и очевидна неправилност на обжалваното определение. Частният касационен жалбоподател поддържа, че въззивният съд не е отстранил допуснатите от първоинстанционния съд пороци; не е изпълнил задължението си да обсъди всички изложени в частната жалба доводи и възражения, както и не е съобразил, че първоинстанционният съд е поставил ищеца в обективна невъзможност да изпълни указанията, дадени му с разпореждане от 03.12.2021г. Твърди, че съдът не е обсъдил законосъобразността на договора за цесия, неговото 1 действие и действителност, нито е отчел договореното, че в случай на недействителност на договора, същият ще се счита за договор за заем. Излага съображения, че решаващия състав е игнорирал обстоятелството, че неправилно СГС е приел иска с правно основание чл.99 ал.1 от ЗЗД за недопустим на основание чл.126 ал.1 от ГПК, както и че неправилно искът е квалифициран с правно основание чл.99, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.226 ал.1 /КЗ/.

Изразява несъгласие с извода на съда за наличие на предпоставките по чл.26, ал.4 от ГПК. Сочи, че исковата му молба е с правно основание чл.99 ал.1 от ЗЗД за заплащане на цедирано вземане, а искът на Е.С. е с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ, като спорен в производството по в.гр.д. №306/2020г. на Софийски апелативен съд е само размерът ан обезщетението. Твърди и допуснато нарушение на служебното начало, тъй като въззивният съд не е съобразил, че с определение №57/08.02.2022г. по т.д. №592/2021г. на ВКС не е допуснато касационно обжалване на решение, постановено по в.гр.д.

№306/2020г. на Софийски апелативен съд. Твърди още нарушение на принципа за установяване на истината, тъй като съдът не е взел предвид, че ищецът не претендира чуждо вземане, с което го е поставил в изначална обективна невъзможност да организира защитата си. Поддържа, че обжалваното определение е очевидно неправилно, поради несъответствие на фактическите и правни изводи на съда с основните начала на процеса; наличието на противоречие между твърденията на страните и очертания от съда предмет, между данните по делото и приетото за установено от съда, както и между фактите и приложената от съда правна норма.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК частният касационен жалбоподател прави искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК, като поставя следните въпроси: 1/ Следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства, възражения и защитни позиции на страните, като изложи мотиви в тази връзка? Следва ли съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва ли да изложи мотиви за това, като мотивира вътрешното си убеждение?; 2/ Длъжен ли е съдът да изясни действителната обща воля на страните по договора, без да я подменя? Обвързан ли е съдът от определения от страните предмет на делото? Длъжен ли е да осигурява на страните 2 възможност и да им съдейства за установяване на фактите, които са от значение за решаването на делото?; 3/ Длъжен ли е въззивният съд, дори без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства?; 4/ Забраната за разглеждане на второ дело по същия правен спор изисква ли пълен субективен и обективен идентитет между делата, а именно едни и същи страни предявяват идентични искания на едно и също основание, т.е. да е налице едно и също спорно право или правоотношение? Обхватът на силата на пресъдено нещо предполага ли обективно тъждество на предмета на разрешения с пресъдено нещо спор по решеното дело и предмета на второто дело, по което се поставя този въпрос?

Длъжен ли е съдът при постановяване на акта си да вземе предвид и фактите, които са от значение за спорното право и са настъпили и след предявяване на иска?; 5/Разпоредбата на чл.226, ал.3 от ГПК прегражда ли правото на иск на приобретателя, когато същият търси защита на придобитото право, което е било предмет на спора по решеното дело, но на друго правно основание и при различен предмет на спора? По първите четири въпроса поддържа наличие на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поради противоречие на определението с практиката на ВКС, като по първи въпрос се позовава на решение №15/30.01.2015г. по гр. д. №4604/2014г. на ВКС, IV г.о., решение №212/01.02.2012г. по т. д. №1106/2010г. на ВКС, I I т.о., решение №24/28.01.2010г. по гр. д. №4744/2008г. на ВКС, I I г.о., решение №97/02.05.2019г. по гр. д. №3457/2018г. на ВКС, I V г.о., решение №151/30.07.2019г. по гр. д. №3044/2018г. на ВКС, I I I г.о., решение №45/25.06.2019г. по гр. д. №1466/2018г. на ВКС, I I I г.о. и решение №146/13.11.2015г. по т. д. №2687/2014г. на ВКС, II т.о.; по втори въпрос – на решение №162/29.01.2019г. по гр.д. №10/2018г. на ВКС, I г.о., решение №102/01.08.2017г. по т.д. №50254/2016г. на ВКС, I V г.о., решение №42/20.07.2016г. по т.д. №3489/2014г. на ВКС, I I т.о., решение №60114/28.10.2021г. по т.д. №1751/2020г. на ВКС, I I т.о., решение №50/16.05.2018г. по гр.д. №2104/2017г. на ВКС, I I I г.о. и решение №289/26.02.2020г. по гр.д. №950/2019г. на ВКС, IV г.о.; по трети въпрос – на решение № 30/10.02.2014г. по гр.д. № 592/2012г. на ВКС, I V г.о., а по четвърти въпрос – на решение № 154/03.07.2018г. по гр.д. № 4251/2017г. на 3

ВКС, IV г.о., решение № 202/16.03.2020г. по т.д. № 2082/2018г. на ВКС, II т.о. и решение № 104/26.11.2020г. по гр.д. № 4871/2019г. на ВКС, I I г.о. По отношение на петия въпрос въвежда допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Позовава се и на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК, като преповтаря изложените в касационната жалба съображения за очевидна неправилност на обжалваното определение.

Ответникът ЗК „Уника“ АД изразява становище за неоснователност на частната касационна жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК.

За да потвърди първоинстанционното определение, с което е върната исковата молба на „Ню Лего“ ЕООД в частта, с която е предявен евентуален иск с правно основание чл.164 от ЗЗД срещу ЗК „Уника“ АД, поради недопустимостта на този иск, респ. поради неизпълнение на дадените с разпореждане от 03.12.2021г. указания, въззивният съд, при позоваване на практика на ВКС, е изложил съображения, че преди да се поправят пороците на исковата молба не възниква надлежно процесуално правоотношение между ищеца и съда, а само при наличие на такова той може да се произнася по искания на ищеца, несвързани с процедурата по чл.129 от ГПК, респ. да преценява дали са налице други особени пречки по движението на делото, представляващи отклонения от развитието на производството. Споделил е извода на Софийски градски съд, че при предявяване на евентуален иск за събиране на заложено вземане по реда на чл.164 от ЗЗД по делото следва да участва като съищец залогодателят Е.С. А, като е изтъкнал, че петитумът следва да е съобразен с твърденията в исковата молба, като се иска присъждане на вземането в молбата на залогодателя като носител на вземането на застрахователно обезщетение.

Отбелязал е, че първоинстанционният съд е констатирал нередовността на исковата молба по чл.127, ал.1, т.5 от ГПК, като с разпореждане от 03.12.2021г. е дал указания за отстраняването й; разпореждането е получено от ищеца на 16.12.2021г., който е направил уточнения с молба от 23.12.2021г. С оглед на това въззивният съд е приел, че „Ню Лего“ ЕООД не е изпълнил в срок указанията на съда за 4 отстраняване на констатираната в петитума на евентуалния иск нередовност, тъй като в молбата от 23.12.2021г. е поддържал, че не претендира чуждо вземане, съответно не е направил уточнения в петитума на исковата молба в съответствие с указанията. Намерил е, че не е налице необходимост от излагане на съображения относно недопустимостта на иска по реда на чл.130 от ГПК, доколкото производството по делото подлежи на прекратяване на основание чл.129, ал.3 от ГПК. На следващо място, въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд не е поставил ищеца в обективна невъзможност да изпълни разпореждането от 03.12.2021г. Изтъкнал е, че съдът е разяснил на страната необходимостта от участие на залогодателя в производството, при съобразяване на разпоредбата на чл.26, ал.4 от ГПК, като е дал указания за уточняване на петитума на исковата молба по евентуалния иск. Изтъкнал е, че въпросите за допустимостта на главния иск по чл.99 от ЗЗД са решени окончателно с разпореждането от 15.02.2021г. по гр.д.№168/2021г. на Софийски градски съд по главния иск, което е потвърдено от Софийски апелативен съд, съответно не е допуснато касационно обжалване на въззивното определение.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.

Поставените от частния касационен жалбоподател въпроси не изпълняват изискванията на общото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК.

Първият въпрос, касаещ задълженията на въззивния съд при постановяване на съдебния му акт, по своята същност представлява единствено оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения, поради което е пряко относим към правилността на обжалваното определение, която не се преценява в етапа по селекция на частните касационни жалби /по аргумент на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. Следва да се отбележи, че противно на тезата на частния касатор, съдът е обсъдил наведеното в частната жалба възражение, че Софийски градски съд е поставил ищеца в обективна невъзможност да изпълни дадените указания. Изрично е посочил, че първоинстанционният съд е разяснил необходимостта от участието на залогодателя в производството, като съответно е дал указания за уточняване 5 на петитума на исковата молба по евентуалния иск.

Вторият въпрос е предпоставен от твърдението за превратно тълкуване и подмяна на общата воля на страните, обективирана в договора за цесия.

Въззивният съд не е постановил определението си в противоречие с постоянната практика на ВКС относно задължението на съда да търси действителната обща воля на страните при сключване на договора. Съдът не е имал възможността да тълкува волята на страните, изразена в процесния договор за цесия, именно защото е приел, че производството по делото подлежи на прекратяване на основание чл.129, ал.3 от ГПК, поради неизпълнение в срок от ищеца на ясните и точни указания на първоинстанционния съд. Следователно въпросът не е от значение за изхода на делото.

Третият въпрос е предпоставен от довод за погрешна правна квалификация на главния иск, дадена от първоинстанционния съд – чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, вместо правилната според частния касатор – по чл.99, ал.1 от ЗЗД. В случая обаче не са приложими разясненията в т.2 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС относно правомощията на въззивната инстанция, когато констатира, че дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на иска е неправилна.