Определение № 3173 от 07.10.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3173 гр. София, 05.10.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Антон Н. Урумов

Виктория Недева като разгледа докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100604130 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.313 и сл. НПК.

Образувано е по повод постъпили въззивни жалби от адв. Л.Д. – САК, в качеството му на упълномощен защитник на подс. Б. А. М., и от адв. В.А. – от САК, в качеството му на упълномощен защитник на подс. И. К. В., срещу присъда от 09.04.2024 г., постановена по НОХД № 735/2020 г. по описа на СРС, НК, 116-ти състав, с която подсъдимият И. К. В. и подсъдимият Б. А. М. са признати за виновни в това, че на 05.07.2018 г., около 03:00 часа, в казино „Лайт“, находящо се в гр. София, бул. „*******, двамата в съучастие като извършители, чрез нанасяне на удари с ръце и с крака в главата на С.Н.С., му причинили средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на първи горен ляв зъб до нивото на венеца, което травматично увреждане е реализирало медико–биологичния признак „избИ.е на зъб, без който се затруднява дъвченето (във фазата на захапване) и говоренето“ – престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, поради което и на основание чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК, във вр. чл.54 от НК, на всеки един от подсъдимите И.

К. А. и Б. А. М., е наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ в размер на по ТРИ МЕСЕЦА, изпълнението на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК, за изпитателен срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.

С присъдата и на основание чл.304 от НПК, всеки един от подсъдимите И. К. В. и Б.

А. М., е признат за невиновен в това, деянието да е извършено чрез причиняване на луксация на първи горен десен зъб, в която част от повдигнатите им обвинения, те са оправдани.

С присъдата и на основание чл.189, ал.3, вр. чл.190, ал.2 от НПК, подсъдимите И. К.

В. и Б. А. М., са осъдени да заплатят солидарно, в полза на Държавата и бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС, сумата от 1524 лева, представляваща разноски по делото в съдебната фаза, както и сумата от 100,80 лева – по сметка на СДВР, представляващи разноски в досъдебното производство, а така също и сумата от 5 лева държавна такса, за служебно издаване на всеки изпълнителен лист.

В подадената от адв. Л.Д. – САК – в качеството му на упълномощен защитник на подс. Б. А. М. – въззивна жалба, се твърди, че атакуваната първоинстанционна присъда е 1 неправилна, необоснована и незаконосъобразна. Изтъкват се конкретни съображения относно твърдяната необоснованост на обжалваната присъда, като се сочи, че изводът на първостепенният Съд относно виновността на подс. М., не почива на събраните по делото доказателства, които според защитата установяват различна от приетата от първия Съд фактическа обстановка, водеща до единствения възможен извод, че подс. М. не е извършил инкриминираното престъпление. Излагат се аргументи, че СРС е допуснал и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е осигурил събирането на доказателства по искане на защитата, направено в няколко открити съдебни заседания, а именно – изготвяне на съдебна поръчка и извършване на разпит по делегация на свидетеля очевидец С.Е.Т.. Защитника счита, че извършените от СРС справки и запитвания имат само информативно значение, като след установяването на настоящото местонахождение на св. Т., а именно – в затвор във Р Франция, Районният съд е следвало да изпълни регламентираната в НПК процедура за международно сътрудничество по наказателни дела чрез извършване на съдебна поръчка, а не неоснователно да го заличи от списъка със свидетели по делото. Като аргумент в тази насока сочи, че разпитът на св. Т. е от съществено значение за разкрИ.е на обективната истина по делото, доколкото са налице множество противоречия в показанията на останалите разпитани по делото свидетели, вкл. св. Т.С. и св. Р.К.. С оглед на така изложените съображения защитника изтъква, че доказателственото искане за разпита на св.

Т. е било основателно и допустимо, а като го е оставил без уважение, първоинстанционният Съд е допуснал съществено процесуално нарушение, довело до нарушаване принципа за разкрИ.е на обективната истина по делото и до нарушаване правото на защита на подс. М..

Предвид изложените аргументи, с така депозираната въззивна жалба се отправя искане към Въззивният съд да отмени изцяло обжалваната присъда и да постанови нова, с която да признае подс. Б. А. М. за невиновен по повдигнатото му от СРП обвинение.

В жалбата, адв. Л.Д. – САК – упълномощен защитник на подс. Б. А. М., посочва, че допълнителни съображения към тази жалба ще направи след запознаване с мотивите към обжалваната присъда, каквито допълнителни изложения до момента не са депозирани въпреки надлежното му уведомяване за тяхното изготвяне.

В така подадената въззивна жалба от адв. Л.Д. – САК – в качеството му на упълномощен защитник на подс. Б. А. М., не се сочи необходимост от събиране на нови гласни доказателства.

В подадената от адв. В.А. – САК – в качеството му на упълномощен защитник на подс. И. К. В. – въззивна жалба, се твърди, че първоинстанционната присъда е постановена при съществени нарушения на съдопроизводствените правила; неправилно прилагане на материалния закон и при явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди се, че първостепенният Съд е допуснал съществени нарушения на процесуалния закон, довели до ограничаване правото на защита на подс. В.. В тази насока се излагат аргументи, че първият Съд не е подложил на обстоен и задълбочен анализ – както по отделно, така и в съвкупност, целия доказателствен материал, което е довело до неправилно установени фактически изводи, а оттам и до грешни правни изводи относно авторството на инкриминираното деяние в лицето на подс. В.. Изтъква се, че между събраните по делото писмени и гласни доказателства, и доказателствени средства, са налице съществени противоречия, които са останали непреодолени в хода на проведеното първоинстанционно съдебно следствие, което от своя страна представлява самостоятелно основание да се приеме, че тезата на държавното обвинение е разколебана. Твърди се, че при проведеното наказателно производство не е извършено всестранно, пълно и обективно доказване, като не е установена и разкрита обективната истина по делото, както и, че авторството на подс. В. не е доказано по безспорен и категоричен начин. Сочи се, че наложеното наказание на този подсъдим, е определено по реда на чл.54 от НК, без да са отчетени всички смекчаващи отговорността обстоятелства.

С оглед изложените съображения се отправя искане към Въззивният съд да отмени 2 атакуваната присъда на СРС и да постанови нова такава, с която да оправдае подс. И. К. В. по повдигнатото му от СРП обвинение. Алтернативно се отправя молба, при условие, че Въззивният съд намери, че са налице съществени нарушения на процесуалния закон, да отмени първоинстанционната присъда и да върне делото на първоинстанционния Съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Отново при условията на алтернативност, се отправя искане Въззивният съд да намали наложеното на подс. В. наказание.

В жалбата, адв.В.А. – САК – упълномощен защитник на подс. И. К. В., посочва, че допълнителни аргументи към тази жалба, доказателства и доказателствени искания, ще направи след запознаване с мотивите към обжалваната присъда, каквито допълнителни изложения и доказателствени искания до момента не са депозирани въпреки надлежното уведомяване и на защитника, и на подс. В. за тяхното изготвяне.

В така подадената въззивна жалба от адв. В.А. – САК – в качеството му на упълномощен защитник на подс. И. К. В., не се сочи необходимост от събиране на нови гласни доказателства.

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, след като се запозна с материалите по делото, НАМИРА за установено следното:

Настоящият съдебен състав установи, че първоинстанционният Съд е допуснал съществено, отстранимо процесуално нарушение, изразяващо се в ограничаване правото на защита конкретно на подсъдимият Б. А. М., който като самостоятелна и различна от защитника си страна в процеса, има право да получи препис от депозираната срещу постановената от СРС присъда въззивна жалба, независимо, че същата е подадена от упълномощения от него защитник; съответно да узнае нейното съдържание, по който начин да му бъде предоставена възможност да вземе отношение във връзка с така подаденият сезиращ Въззивната инстанция документ, съгласно разпоредбата на чл.321, респ. чл.322 от НПК. Обстоятелството, че СРС е изпратил препис от въззивната жалба, подадена от адв.

Л.Д. – САК – в качеството му на упълномощен защитник на подс. Б. А. М. – на СРП, на частният обвинител С.Н.С. и на упълномощеният от него повереник, както и на другият подсъдим по делото И. К. В., и на упълномощеният от него защитник в лицето на адв. В.А.а от САК, без да изпрати препис от тази жалба конкретно на подсъдимият Б. А. М., е съществен пропуск, който следва да бъде отстранен, доколкото не са налице каквито и да е обективни данни, от които да се установява, че този подсъдим е бил търсен на известния за него адрес и не е бил открит, за да му бъде връчен препис от подадената от неговия защитник – адв. Л.Д. – САК, въззивна жалба лично, респ. да бъде получен от него.

На следващо място, Въззивният съд констатира още едно допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в невръчване, респ. неизпращане на препис от депозираната срещу първоинстанционната присъда въззивна жалба, подадена от адв. В.А. – САК – в качеството му на упълномощен защитник на подс.

И. К. В., отново лично на подсъдимия Б. А. М., който е взел участие в хода на съдебния процес пред първата инстанция, безспорно е страна по воденото производство и има правото да бъде запознат лично с подадената от адв. А. въззивна жалба, в частност – с изтъкнатите в нея доводи и съображения, срещу които има право да възрази. Доказателства за връчване на препис и от тази жалба, подадена от адв. В.А. – САК – в качеството му на упълномощен защитник на подс. И. К. В., лично на подс. Б. А. М., липсват.

Неизпращането на преписи от въззивните жалби, подадени срещу постановената първоинстанционна присъда – лично на подсъдимия Б. М., като самостоятелна страна в процеса, който е взел и участие в хода на съдебния процес пред първата инстанция и има правото да бъде запознат индивидуално с така подадените въззивни жалби, в частност – с изтъкнатите в тях доводи и съображения, съответно да допълни или коригира тези, изложени касателно него, доколкото с така подадените жалби се атакува постановената от СРС присъда в цялост, представлява процесуално бездействие, допуснато от първостепенният Съд, което по свое характер е отстранимо, съществено нарушение на 3 процесуалните правила, поради неизпълнение на задължението от СРС по реда на чл.321 от НПК – да съобщи на всички заинтересовани страни /в случая на конкретният подсъдим Б. А.

М. /, за постъпилите въззивни жалби – и от неговия защитник адв. Л.Д. – САК, и от адв. В.А.

– САК – в качеството му на упълномощен защитник на другия подс. И. К. В. – срещу така постановената присъда.

Тук следва да се отбележи и още едно нарушение на процесуалните изисквания, ограничаващо правата на подс. Б. А. М., относимо до невръчване на мотивите към постановената първоинстанционна присъда, респ. неизпращането им за връчване на посочената страна, на известния за него адрес, в която връзка Въззивният Съд установява, че съобщението за тяхното връчване е изпратено, респективно получено единствено от упълномощения от него защитник – адв. Л.Д. – САК, на неговия служебен адрес. Това обстоятелство не освобождава Районния съд от задължението да уведоми лично подсъдимият Б. М., като самостоятелна страна във водения процес, за изготвените мотиви към първоинстанционната присъда, по който начин да му бъде предоставено и осигурено правото да организира процесуалното си поведение пред въззивната инстанция, доколкото след запознаване с изготвените мотиви, подс.М. има право да ревизира както становището си по същество, така и да допълни подадената въззивна жалба със съответни доводи по същество и/или да направи доказателствени искания, а така също и да оспори твърденията на другите страни в процеса, в частност – на подс. И. В. и на неговия упълномощен защитник – адв. В.А. – САК, ако намира, че същите противоречат на неговите интереси.