Решение № 182 от 20.07.2026, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. Враца, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров

Членове:

Борис К. Динев

Христо Н. Христов при участието на секретаря Веселка Кр. Н.ова като разгледа докладваното от Борис К. Динев Въззивно гражданско дело № 20261400500033 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх. № 21729/29.12.2025 г. по описа на Районен съд - Враца, на Д. Г. К., с ЕГН ********** от гр. *** - ответник в първоинстанционното производство, подадена по електронна поща на 29.12.2025 г., чрез процесуалния си представител адв. А. М. - АК-Враца против Решение №841/19.12.2025 г. г. на Районен съд - Враца, Гражданско отделение 7-ми състав по гр.д. 4878/2025 по описа на Районен съд - Враца.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е издал заповед на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН срещу Д. Г. К., ЕГН **********, като е постановил следните мерки за закрила:

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН Д. Г. К., ЕГН **********, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на И. В. С., ЕГН **********, Р. Д. К., ЕГН **********, и Н. В. Й., ЕГН **********.

ОТСТРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН Д. Г. К., ЕГН **********, от съвместно обитаваното с пострадалите лица жилище, находящо се на адрес: гр. ***, за срок от 8 / осем / месеца , считано от датата на издаване на заповедта за незабавна защита – 20.11.2025 г.

ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН на Д. Г. К., ЕГН **********, да приближава И. В. С., ЕГН **********, както и жилището, в което живее, находящо се на адрес: гр. ***, на разстояние по-малко от 50 метра за срок от 8 / осем / месеца , считано от датата на издаване на заповедта за незабавна защита 20.11.2025 г.

ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 4 ЗЗДН на Д. Г. К., ЕГН **********, да осъществява контакт с И. В. С., ЕГН **********, под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и 1 всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от 8 / осем / месеца , считано от датата на издаване на заповедта за незабавна защита – 20.11.2025 г.

ПРЕДУПРЕЖДАВА Д. Г. К., ЕГН **********, че при констатирано от полицейските органи неизпълнение на настоящото решение, ще бъде задържан и предаден на прокуратурата, като неизпълнението на настоящото решение представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 от Наказателния кодекс.

В частта за разноските първоинстанционният съд е осъдил на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, вр. с чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК Д. Г. К., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр. Враца държавна такса в размер на 25 лева /двадесет и пет лева/.

Жалбоподателят обжалва решението като постановено с процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон.

Твърди, че първоинстанционният съд е допуснал процесуални нарушения като не е дал възможност на страните да дадат лични обяснения до приключване на съдебното следствие и е не е уважил искането на въззивника за допускане на въпроси по реда на чл. 176 от ГПК към въззиваемата.

Оспорва твърдените проявни форми на домашно насилие да са доказани по делото, показанията на кредитираните от първоинстанционния съд свидетели били противоречиви и неправилно тълкувани в ущърб на въззивника.

При липсата на доказателства за извършено домашно насилие от въззивника съдът необосновано е кредитирал декларацията по чл. 9, а. 3 от ЗЗДН и то без да изслуша лично въззиваемата.

По делото били събрани доказателства че въззиваемата искала да прекрати съжителството си с въззивника, а неоснователната й молба за защита от домашно насилие била злоупотреба с право. Подържа, че предположенията за срам, страх, унижение като оправдания да не се търси незабавно защита при домашно насилие за несъстоятелни.

Излага, че първоинстанционният съд е направил правните си изводи по делото въз основа на инцидент от мес. април 2025 г., който е извън предмета на доказване по делото. Дори и този инцидент не бил доказан, тъй като се твърди, че е настъпил на обществено място в присъствие на множество свидетели, а въззиваемата не е ангажирала независими свидетели вместо разпитаните по делото нейни приятелки.

Твърди, че твърденията за отнемане на мобилния телефон на въззиваемата са недоказани и се базират на предположения.

Твърди, че доколкото живеел в гр. Враца с молителката едва 3 месеца преди завеждането на делото, нямал познати, които да бъдат разпитани по делото, поради което и лишаването му от възможност да даде обяснения се явявало съществено процесуално нарушение.

Намира, наложената мярка по чл. 5, ал.1, т. 1 и т. 2 от ЗЗДН за непропорционална, тъй като изключва контактите с детето му, което живее във въззиваемата.

Моли съда да постанови решение, с което да бъде отменено обжалваното решение и да бъда отхвърлени исковете като неоснователни и недоказани или да намали срока за който са наложени мерките за защита.

С жалбата се правят доказателствени искания за допускане на въпроси по реда на чл. 176, ал. 1 от ГК към въззиваемата:

1. В периода на съвместното ви съжителство, колко пъти сте била подложена на домашно насилие от ответника и в какво се изразяваха те и кога са се случили?

2. В периода на съвместното ви съжителство наблюдавали ли сте поведение на 2 ответника спрямо Вашите деца, което бихте определили като неподходящо, и ако да в какво конкретно се е изразявало?

3. През настоящата година осъществявали ли сте почивки или пътувания извън обичайното Ви местоживеене и ако да - имало ли е актове на насилие по време, преди или след тези почивки?

4. Споделяли ли сте с трети лица намерение да прекратите отношенията си с ответника по причини, различни от твърдени актове на домашно насилие?

5. След твърдения инцидент на 17.11.2025 г., при който заявявате, че мобилният ви телефон е бил отнет, потърсихте ли съдействие от органите на МВР, и ако не - по какви причини?

6. Вярно ли е, че в периода от 17.11.2025 г. до около 16:00 ч. на 19.11.2025 г. не разполагахте с мобилно устройство?

7. Разполагахте ли в този период с достъп до друго мобилно устройство, собствено или предоставено от трето лице?

8. През посочения период излизали ли сте извън жилището и при тези обстоятелства потърсихте ли помощ от трети лица или институции?

9. Мобилният ви телефон защитен ли беше с код за достъп и известно ли ви е дали ответникът разполагаше с този код?

10. На какво основание твърдите, че ответникът страда от обсесивнокомпулсивно разстройство - поставяна ли му е медицинска диагноза или изхождате от лично възприятие?

11. В както се изразява твърдяното нему ОКР?

12. Осъществявали ли сте доброволен интимен контакт с ответника на 18.11.2025 г.?

Прави се искане за допускане на СТЕ която ограничено и за периода от 01.11.2025 г. до 20.11.2025 г. да установи:

1. осъществявано ли е ползване на мобилния телефон на молителката през посочения период;

2. наличие на изходящи и входящи телефонни обаждания и мобилни комуникации (време и продължителност), без изследване на съдържанието им, освен доколкото е необходимо за установяване факта на използване;

3. наличие на активност в комуникационни приложения и социални мрежи през посочения период, само относно факта на осъществена комуникация, без анализ на личното съдържание, извън необходимото за предмета на доказване.

4. Входящи и изходящи повиквания по телефонни номера.

В случай, че искането за допускане на експертиза бъде отхвърлено моли да му бъде издадено съдебно удостоверение за снабдяване с информация за входящи и изходящи обаждания и продължителност в периода от 01.11.2025г. до 20.11.2025г. на телефонен номер *** - молителката И. С..

Претендира направените по делото разноски пред първата и настоящата инстанция.

Ответниците по жалбата не подават отговор на жалбата.

В съдебно заседание въззивникът лично поддържа жалбата.

В съдебно заседание въззиваемите чрез процесуалния си представител оспорват жалбата. Едва в съдебното заседание прави искане решението на РС-Враца да бъде изменено единствено в частта, с която постановените защитни мерки за молителката по т.2, т.3 и т.4 на чл.5, ал.1 от материалния закон със срок от осем месеца, считано от 20.11.2025 г. да бъдат наложени за максимално предвидения срок от 18 месеца, като поисканите мерки се разпрострат и по отношение на Р. К..

3

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл.17, ал.1 ЗЗДН и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.

259, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищците.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното дело е образувано по молба от И. В. С., ЕГН **********, лично и в качеството й на майка и законен представител на Р. Д. К., ЕГН **********, против Д. Г. К., ЕГН **********, с искане за налагане на мерки за защита по реда на ЗЗДН.