Решение № 5068 от 23.07.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5068 гр. София, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г.

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20251100500282 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от С. Т. чрез адвокат Г. Г. срещу Решение № 19418 от 29.10.2024г., постановено по гр. д. № 40665/2022г. по описа на Софийски районен съд, 82 с-в, с което е отхвърлен, предявеният от жалбоподателя срещу А. И. иск по чл. 108 от ЗС за установяване право на собственост по наследяване въз основа на завещание и предаване на владението върху недвижим имот, с идентификатор ***, по КККР на гр. София, представляващ Апартамент ******** в гр.

София, ж.к. „Фондови жилища“

С жалбата моли решението да бъде отменено и да се уважи искът като се претендират и разноски за двете инстанции.

Изтъкват се съображения за неправилни изводи на СРС досежно валидността на завещанието от което черпи права. Сочи, че според повторна СПГрЕ изписаните под текста на завещанието три имена на завещателя са написани саморъчно от него и няма значение, че самият параф не е изпълнен от завещателя. Позовава се на съдебна практика.

Постъпил е отговор от въззиваемата ищца, с който се оспорва жалбата и се иска потвърждаване на решението.

СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение неговата правилност въззивния съд е ограничен до оплакванията в жалбата и императивните материални норми.

СГС след преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства намира въззивната жалба за основателна по 1 следните фактически и правни съображения:

Между страните няма спор и се установява от събраните писмени доказателства, че ответницата е наследница по закон от четвърти ред на Р.Х.С., която е била собственик на процесния имот. Ищцата черпи правата си от оставено от починалата саморъчно завещание, с което се разпоредила за след смъртта си с всичкото си имущество в полза на ищцата. Така направеното завещание е универсално и придава на ищцата качеството на единствен наследник.

Спорът се свежда до това дали процесното саморъчно завещание от 23.01.2022 г. е написано от завещателката Р.Х.С. и дали е подписано от нея.

Съгласно Закона за наследството (ЗН), завещанието е личен, формален и отменим акт, чиято действителност е поставена в зависимост от ясно изразената и облечена в предвидена от закона форма, воля на завещателя. За да породи действие саморъчното завещание, то трябва да отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗН – да е изцяло написано ръкописно от завещателя, да съдържа означение на датата, когато е съставено и да е подписано от него, като подписът трябва да е поставен след завещателните разпореждания. Липсата на която и да е от горните предпоставки обосновава нищожността на завещанието съгласно чл. 42, б. „б“ ЗН. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест за установяване автентичността на оспореното от ответната страна завещание е на ищцата, която се ползва от същото – тя трябва да докаже, че завещанието е написано и подписано саморъчно от завещателя (в този смисъл Решение № 386 от 30.06.2025г. по гр. д. № 2287/2024г. на ВКС, I Г.О., ГК, Решение № 991 от 12.01.2010г. по гр. д. № 1987/2008г. на ВКС, IV Г.О., ГК, Решение № 508 от 1.06.2009г. по гр. д. № 1190/2008г. на ВКС, IV Г.О., ГК, Решение № 202 от 24.07.2001г. по гр. д. № 583/2000г., на ВКС, I с-в).

В случая, от приетите по делото първоначална и повторна СПГрЕ се установява по категоричен начин, че подписът-параф/спесимен/, положен след ръкописно изписаните имена „Р.Х.С.“, не е изпълнен от Р.Х.С., от чието име изхожда. Следва да се отбележи, обаче, че по отношение на саморъчните завещания, законът не въвежда изискване за начина, по който следва да бъде изписан подписът. Той е материализираното с писмени знаци име на лицето и е допустимо да се състои от едновременното изписване на трите имена (изписване на собственото име, бащиното име и фамилното име) с изписване чрез инициали на някое от тези три имена, а може да бъде положен параф без оглед дали се разчита добре или не. Следователно завещателно разпореждане е подписано независимо дали подписът е положен чрез изписване на име, част от име или чрез параф. Това важи и в случаите, в които завещателят, който има установен подпис чрез част от име, инициали или друго знаково обозначение, изпише саморъчно две от имената си (в този смисъл Решение № 377 от 29.05.1995г. по гр. д. № 321/1995г. на ВС, I Г.О., Решение № 205 от 07.12.2023г. по гр. д. № 4879/2022г. на ВКС, ІІ Г.О., Г.К., Решение № 398 от 16.01.2013 г. по гр. д. № 992/2011 г. на ВКС, ІV Г.О., Г.К, Определение № 454 от 28.03.2014 г. по гр. д. № 7245/2013 г. на ВКС, ІV Г.О., Г.К.).

В настоящия казус, съгласно първоначалната СПГрЕ и разясненията на вещото лице по нея пред СРС в ОСЗ от 06.02.2024г., поради наличието на отдалечен във времето и недостатъчен сравнителен материал, назначеният от съда експерт е заключил, че не може да се отговори на въпроса, дали текстът на завещанието е или не е изписан от Р.Х.С., като е посочил, че ръкописният текст е изпълнен от едно и също лице.

От заключението по повторната СПГрЕ, което не е оспорено от страните и което СГС намира, че следва да се кредитира като пълно и обективно, се установява, че текстът на процесното саморъчно завещание е изпълнен от Р.Х.С., от чието име 2 изхожда. Експертизата изследва допълнителен сравнителен материал спрямо първоначалната СПГрЕ, включително документи от м. 08.2021г., който период е близък във времето до процесното завещание от 23.01.2022г.

Съгласно разясненията на вещото лице, дадени при преразпита му пред въззивната инстанция в ОСЗ от 23.06.2026г., трите имена, изписани след самия текст на завещанието и преди положения параф, са изписани от Р.Х.С.. С оглед изложеното, е проведено успешно доказване от страна на ищцата, че ръкописният текст е написан от завещателката и положеният подпис чрез ръкописно изписване на трите имена е неин. Следователно, завещателното разпореждане е действително и поражда целените правни последици. Неавтентичността на положения параф е без значение, тъй като изписването на имената „Р.Х.С.“, чието авторство СГС приема за доказано, е достатъчно за наличието на валиден подпис.

Твърденията, че завещанието е антидатирано и че завещателката не е разбирала свойството и значението на постъпките си към момента на завещанието (което е възражение за унищожаемост), са направени за пръв път с писмената защита пред СРС, поради което са преклудирани.

За пълнота следва да се отбележи, че не са налице доказателства за същите. От показанията на свидетелката Н.Д.П. не може да се направи категоричен извод за здравословното състояние на завещателката в релевантния за спора момент – 23.01.2022г., а представеното пълномощно от 26.01.2022г., в което е положен пръстов отпечатък вместо подпис на Р.С. и в което е налице отбелязване от нотариуса по реда на чл. 579, ал. 2, във вр. с чл. 189 ГПК, че отпечатъкът е положен поради невъзможност Р.Х.С. да изпише имената си поради старческа немощ, е индиция за възможно рязко влошаване в дните след съставяне на завещанието, предвид напредналата възраст на завещателката (86 години) и обстоятелството, че е същата е починала в деня след датата на пълномощното – 27.01.2022г. Вещото лице по повторната СПГрЕ категорично заявява, че завещанието изхожда именно от Р.С., като е констатирало съществуването на обстоятелства, смущаващи функцията на писменодвигателния апарат, каквито обстоятелства могат да бъдат общо отслабване на функциите на организма, поради напреднала възраст или да се причинени от различни заболявания или медикаментозен прием, без да е възможно да се установи конкретния нарушаващ процеса на писане фактор (за такъв няма и данни по делото). Завещанието е и ясно, структурирано и последователно. Същото е датирано, тъй като в началото му ръкописно е изписан текста „Днес 23.01.2026г.“, който ясно обозначава датата на съставяне, като елемент от формата по чл. 25, ал. 1 ЗН, като същата дата е поставена и в края. (в този смисъл Решение № 205 от 07.12.2023г. по гр. д. № 4879/2022г. на ВКС, ІІ Г.О., Г.К.), а както беше посочено по-горе, съгласно повторната СПГрЕ, текстовата част на завещателното разпореждане е изпълнена от Р.С., което специално бе изяснено от вещото лице при преразпита от въвззивния съд, че се отнася и за датата.

Неоснователно е и възражение за крайна нужда и явно неизгодни условия направено с отговора на иска - това е основание за унищожаемост, което е неприложимо за едностранна сделка (Определение № 3208 от 20.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3144/2024 г., I г. о., ГК). Такъв порок могат да имат само двустранните сделки, по които има насрещна престация, защото този порок е свързан с нееквивалентност на престациите, породена от тежко икономическо състояние на една от страните.

Горното налага отмяна на решението, с което искът по чл. 108 от ЗС е отхвърлен и неговото уважаване.

По разноските:

3

При този изход на делото въззивницата – ищца има право на разноски за двете инстанции за държавни такси в размер на 230,05 евро (449,94 лева), депозити за вещи лица в размер на 382,90 евро (748,90 лева) и адвокатски хонорар в размер на 2720,33 евро (5 320,49 лева).

Водим от гореизложеното, Софийски градски съд, II-A въззивен състав РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 19418 от 29.10.2024г., постановено по гр. д. № 40665/2022г. по описа на Софийски районен съд, 82 с-в КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от С. Ц. Т. с ЕГН ********** срещу А. Н. И. с ЕГН ********** иск по чл. 108 от ЗС, че С. Ц. Т. с ЕГН ********** е собственик по наследяване въз основа на саморъчно завещание, съставено на 23.01.2022г. от Р.Х.С. – бивш жител на гр. София, с ЕГН **********, починала на 27.01.2022г., на недвижим имот с идентификатор ***, по КККР на гр.

София, представляващ Апартамент ******** в гр. София, ж.к. „Фондови жилища“ и ОСЪЖДА, на основание чл. 108 ЗС, А. Н. И. с ЕГН ********** да предаде на С. Ц.

Т. с ЕГН ********** владението върху гореописания недвижим имот.

ОСЪЖДА А. Н. И. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА С. Ц. Т. с ЕГН ********** разноски за двете инстанции в размер общо на 3333,28 евро.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4