Решение № 4500 от 24.07.2020, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 4690/2019
- Вид
- Решение № 4500
- Подписан
- 24.07.2020
- В сила
- 17.09.2020
- Състав
- АНЕЛИЯ ЗДРАВКОВА МАРКОВА, ЛЮБОМИР ИЛИЕВ ИГНАТОВ, ПЕПА СТОЯНОВА ТОНЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.247 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 133, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 111, ал. 1, буква "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 113 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.62 · Закон за защита на потребителите
- чл. 62, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
- §1 · Закон за защита на потребителите
Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 24. 07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав в публичното заседание на осми юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я
ЛЮБОМИР ИГНАТОВ при секретаря ТАТЯНА ЩЕРЕВА и прокурора сложи за разглеждане докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 4690 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 539594 от 20.11.2018 г. по гр.д.№ 9875 по описа за 2018 г., СРС, Първо ГО, 124-ти състав, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че
С.Х.Б. и И.С.К. дължат разделно /1/4 -И.К. и ¾- С.Б. на „Т.С.“ ЕАД, сумата от 4421.42 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 05.2013 г. до м.04.2016 г. за аб.№ 086963, ведно със законна лихва от 15.09.2017 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 700.46 лв. за периода 16.09.2014г. до 11.09.2017 г., сумата от 27.36 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за същия период, ведно със законна лихва от 15.09.2017 г. до изплащане на вземането, както и 6.27 лева лихва за забава върху сумата за дялово разпределение за периода 16.09.2014г. до 11.09.2017 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 03.10.2017г. по гр.д. № 65302/2017г.на СРС, І ГО, 124 с-в, като за разликата до пълните им предявени размери и за периода м.05.2013г. до 15.09.2017г, ОТХВЪРЛЯ исковете като неоснователни.
Решението е постановено при участието на „Н.”
ЕАД като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Срещу така постановеното решение са постъпили въззивни жалби от :
1-„Т.С.” ЕАД, ищец в производството пред СРС. Със същата се обжалва решение № 539594 от 20.11.2018 г., постановено от СРС, 1 ГО, 124 с-в по гр. дело № 9875/2018 г. в частта, в която са отхвърлени предявените искове по чл. 422 ГПК поради погасяване на вземанията по давност, както и в частта за разноските. Сочи се, че решението било постановено в противоречие на чл. 33, ал. 1 от Общите условия на дружеството.
Иска се решението да бъде отменено в обжалваната му част, както и в частта за разноските. Претендира разноски пред настоящата инстанция.
Постъпил е отговор от ответниците пред СРС - С.Х.Б. и И.С.К., в който се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното решение в обжалваната от ищеца-въззивник, част. Не били допуснати сочените нарушения.
2- С.Х.Б. и И.С.К., ответници пред СРС, срещу решение № 539594 от 20.11.2018 г., постановено от СРС, 1 ГО, 124 с-в по гр. дело № 9875/2018 г. Излагат се доводи за неговата неправилност като се сочи, че същото е постановено при нарушение на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, чл.
62, ал. 2 ЗЗП вр. §1 ЗЗП, както и неправилно бил приложен чл. 111, ал. 1, буква „в“ от ЗЗД и чл. 113 и чл. 114 ЗЗД. Предявените искове били неоснователни.
Иска се решението да бъде отменено изцяло. Претендират разноски.
По тази въззивна жалба не е постъпил отговор. Становище се изразява от възззиваемия по тази въззивна жалба – „Т.С.“ ЕАД, в течение на производството като се сочи, че същата е неоснователна.
Третото лице-помагач-„Н.” ЕАД не взема становище по въззивните жалби.
По допустимостта на въззивните жалби:
1-
От „Т.С.” ЕАД, ищец пред СРС:
За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 03.12.2018 г., а въззивната жалба е подадена на 11.12.2018 г., следователно същата е в срока по чл.
259, ал.1 ГПК.
Решението се обжалва в частта, в която не са признати вземания в полза на ищеца /пред СРС/ по чл.422 ГПК като погасени по давност.
Следователно е налице правен интерес от обжалване; въззивната жалба е допустима.
2- С.Х.Б. и И.С.К., ответници пред СРС:
За обжалваното решение всеки един въззивник е бил уведомен на 10.12.2018 г., а въззивната жалба е подадена на 22.12.
2018 г., следователно същата е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК.
Въззивната жалба е допустима в частта, в която решението се обжалва в частта, в която са признати вземания в полза на ищеца, в тежест на ответниците /пред СРС/ по чл.422 ГПК и по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Следователно в тази част е налице правен интерес от обжалване. В частта, в която претенциите по чл.422 ГПК са отхвърлени въззивната жалба е недопустимапоради липса на интерес от обжалване.
По основателността на въззивните жалби:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка съдът приема, че обжалваното решение е постановено в допустим процес и е валидно:
За издадената на 03.10.2017 г. по ч.гр.д. № 65302 по описа за 2017 г., заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК длъжникът И.К. е била уведомена на 29.11.2017 г.
По отношение на С.Б. липсват данни да е уведомена.
В срока по чл.414 ГПК – на 04.12.2017 г. всеки един от длъжниците е подал възражение срещу така издадената заповед за изпълнение.
На заявителя е било указано, че може да предяви иск за сумите по заявлението в 1-месечен срок. Тези указания са му съобщени на 15.01.2018 г.
Исковата молба е подадена в СРС на 12. 02.2018 г. , т.е. в срока по чл.415 ГПК.
По доводите във въззивните жалби:
Въззивната инстанция намира, че първо следва да бъде разгледан доводът на ответниците пред СРС дали същите са потребители на топлинна енергия.
За да достигне до този извод СРС се е позовал на обстоятелството, че ответниците са съсобственици на процесния топлоснабден имот.
Настоящата инстанция приема, че правилно СРС е констатирал, че същите са потребители на топлинна енергия.
На л.15 по делото /пред СРС/ е представено заявление-декларация от И.К., подадено на 30.11.2004 г. отправено до ищцовото дружество за откриване на партида. Това по своя правен характер представлява съгласие за обвързване в облигационно отношение за доставка на топлинна енергия.
Посочено е и, че семейството й се състои от двама члена.
С исковата молба е представен и нот.акт № 79 по дело № 8532 по описа за 1990 г. за придобиване на собственост върху процесния ап. върху държавно място от С.Н.Б..
Последният е починал на 20.10.2004 г. и е оставил за наследници И.К. /дъщеря/ и С.Б. /съпруга/.
Сумите са претендирани от ищеца при квоти за преживялата съпруга от ¾ и за дъщерята – ¼ и по този начин са присъдени от СРС.
Сградата в която се намира имота е топлоснабдена. Последното се установява от заключението на допуснатата, изслушана и приета по делото /пред СРС/ съдебно-техническа експертиза /СТЕ/. За процесния период – 01.05.2013 г.- 30.04.2016 г. в жилището е имало три монтирани радиатора с 3 топлоразпределителя. В имота се ползува и топла вода като са монтирани два водомера за топла вода, с които се отчита разхода.
Относно размера на установените в полза на ищеца вземания:
Вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е посочило като дължим размер сумата 5 355,07 лв. общо, от която за топлинна енергия – 1626, 20 лв., за сградна инсталация - 110, 91 лв., за топлинна енергия за БГВ – 3 617, 96 лв. Размерът на задължението за услугата дялово разпределение възлиза на 74,88 лв. и лихва за забавеното му издължаване – 17,17 лв. Вещото лице не е констатирало плащания от потребителите на топлинна енергия за процесния период.
Относно твърдяното противоречие с чл.62 ЗЗП:
С приемането на
ЗЕ законодателят регламентира доставката на топлинна енергия в сгради под режим на етажна собственост като услуга, която се ползва от самата етажна собственост.
Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в енергетиката законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен потребител на услугата "доставка на централно отопление".
Законодателното решение е обяснимо с оглед особеностите на етажната собственост и невъзможността в заварените сгради централното отопление да бъде доставяно по друг начин, освен чрез представляващата обща част на сградата отоплителна инсталация.
Тази уредба на отношенията в топлоснабдяването на сгради под режим на етажна собственост заварва при влизането си в сила от 10.06.2006 г. ЗЗП, който изрично забрани доставката на централно отопление без искане на потребителя. Непоискана е тази доставка, при която доставчикът предоставя характеризиращата договора престация на потребител, без той да е изразил съгласие за това. Именно поради това законът постановява, че непоръчаната от потребителя доставка на централно отопление не поражда за потребителя задължение за плащане (чл. 62, ал. 2 ЗЗП). Законодателното решение не е в колизия, а е в унисон с уредбата на отношенията в топлоенергетиката към този момент, защото чл. 133, ал. 2 ЗЕ
Разпечатката съдържа 60 от 112 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4d4e0c9b-c226-4678-8174-2759bd3e76b9