Решение № 171 от 22.01.2026, Административен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 171

Добрич, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Добрич - II състав, в съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА

При секретар ВЕСЕЛИНА САНДЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА административно дело № 20257100700664 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 10, ал. 6 от Закона за семейните помощи за деца, във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба от Г. Р., украинска гражданка с временна закрила, с [ЛНЧ], с адрес: гр. Балчик, ул. „Приморска“ № 12 хотел „Лотос“ чрез адв. М. В., срещу Заповед № ЗСПД/Д-В/1075 от 01.10.2025 г. на Директора на ДСП Балчик, с която е отказано отпускане на еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД за детето М. Р. на основание чл. 3, т. 5 от ЗСПД.

В жалбата се настоява оспореният административен акт да се отмени като незаконосъобразен, постановен при противоречие с материалноправните разпоредби, съществени нарушения на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона.

Жалбоподателката твърди, че е украинска гражданка, живуща заедно с нейното дете М. Р. в Република България от началото на въоръжения конфликт в Украйна. На двамата е предоставена временна закрила по смисъла на ЗУБ. М. Р. е записан като ученик в трети клас за учебната 2025/2026 г. в българско училище. Украинската гражданка е поискала отпускане на социална помощ по чл. 10а от ЗСПД. Молбата ѝ не е уважена от административния орган. Отказът се третира като незаконосъобразен, като оспорващата се позовава на ЗУБ, където в чл. 39, ал.1, т. 4 се предвижда, че чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане, което включва социалните помощи по ЗСП. Навежда, че според Конвенцията на ООН за правата на детето, част от вътрешното право на страната с предимство пред останалите вътрешни нормативни разпоредби, и на Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и чл. 47, ал. 1 от Конституцията на Република България, всяка държава зачита и осигурява правата, предвидени в тях без каквато и да е дискриминация, независимо от раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други възгледи, национален, етнически или социален произход, имуществено състояние, инвалидност, рождение или друг статут на детето или на неговите родители или законни настойници. Всяка държава, като израз на нейната социална функция за подпомагане на отглеждането на децата в семейна среда, следва да осигури на детето закрила и грижи, необходими за неговото благосъстояние, съответстващ на неговите нужди за физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие, като се вземат предвид правата и задълженията на неговите родители или законните настойници, спрямо които държавата съобразно своите възможности предприема мерки с цел подпомагане да осъществят това право и в случай на нужда предоставя материална помощ. Прави се обстоен анализ на социалната помощ по ЗСПД, като се извежда заключение, че ограниченията в чл. 3, т. 5 от ЗСПД и чл. 39, ал. 1, т. 4 от ЗУБ, според които чужденците с предоставена временна закрила могат да се ползват само от правото на социална помощ по ЗСП, но не и от правото на социална помощ по ЗСПД, противоречат на Конституцията на Република България, Конвенцията за правата на детето и Директивата относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и следва да останат неприложими.

Ответникът по жалбата - Директорът на ДСП Балчик, редовно ризаван не се явява в съдебно заседание, не представя отговор по жалбата.

Административен съд-Добрич, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима. Оспорващата е адресат на атакувания акт, засегнат неблагоприятно от обективираното в същия властническо волеизявление, поради което има правен интерес от водене на настоящото съдебно производство. Обжалваният индивидуален административен акт подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, а жалбата срещу него е депозирана в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, при връчен акт на 07.10.2025 г. и подадена жалба на 15.10.2025 г.

Г. Р. и М. Р. са украински граждани, със статут на чужденци с предоставена временна закрила по смисъла на чл. 1а, ал. 3 от ЗУБ с адрес в гр. Балчик. В този смисъл е предоставената Регистрационна карта на чужденец с № *********. Не е спорно, че Г. Р. е родител на М. Р..

На 24.09.2025 г. е подадено от Г. Р. до Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Балчик заявление-декларация за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас по чл. 10а от ЗСПД за детето М. Р., ученик в трети клас. В Заявлението е посочено, че лицето е гражданка на Украйна, има регистриран адрес в гр. Балчик, омъжена е, като детето също е с украинско гражданство. Към заявлението е приложена Служебна бележка с изх. № РД-20-464/15.09.2025 г., издадена от училищното ръководство на Средно училище „Христо Ботев“ в гр. Балчик, съгласно която детето М. Р. е записано в трети клас на училището.

Върху заявлението на 30.09.2025 г. е записано от социалния работник, че заявителят не отговаря на условията на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, като са изложени мотиви, че той е с предоставен статут на чужденец с временна закрила, както и че няма подписан договор между Р България и Украйна за изплащане на семейни помощи за деца, поради което се предлага да бъде постановен отказ от директора.

На 01.10.2025 г. е извършен предварителен контрол за законосъобразност преди вземане на решение за предоставяне на социална подкрепа. Според листа за извършен предварителен контрол, заявлението с направеното искане съответства на нормативната уредба, спазени са нормативно регламентираните срокове.

В резултат на осъществената проверка и предварителен контрол на 01.10.2025 г. е издадена оспорената заповед, с която на Г. Р. е отказано отпускане на еднократна помощ за едно дете, М. Р., по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД, тъй като не отговаря на условията на чл. 3, т. 5 от ЗСПД. Уточнено е, че в Договора между Република България и Украйна за социално осигуряване не е посочено да се изплащат семейни помощи по ЗСПД.

Въз основа на така изложените правно и доказателствено релевантни факти съдът стига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице с правен интерес от оспорване, срещу акт, подлежащ на съдебен надзор, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:

Обжалваният акт е издаден от материално и териториално компетентен административен орган, при упражняване и в рамките на правомощията му.

При издаването на заповедта е спазена изискуемата от закона форма, като изложените в нея фактически и правни основания позволяват проверка на материалната ѝ законосъобразност.

В хода на административното производство по издаване на акта не се констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения. При обосноваване на жалбата не се твърдят такива.

По отношение съответствието на атакуваният акт с материалноправните разпоредби и целта на закона:

Съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД на семействата, чиито деца са записани в първи клас или са записани или продължават обучението си, във втори, трети и четвърти клас на училище, се отпуска еднократна помощ за покриване част от разходите в началото на учебната година, когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.

Детето на жалбоподателката е записано в трети клас на училище през учебната 2023/2024 г., живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. Тези обстоятелства не са спорни в делото.

Съгласно чл. 3, т. 5 от ЗСПД право на семейни помощи за деца имат семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Според чл. 39, ал. 1, т. 4 от Закона за убежището и бежанците чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане, а според чл. 2, ал. 6 от Закона за социалното подпомагане правото включва само социалните помощи по този закон.

Последната редакция на чл. 3 от ЗСПД е публикувана в ДВ, бр. 69 от 2004 г., а правото на социално подпомагане по чл. 39, ал. 1, т. 4 ЗУБ на чужденците с предоставена временна закрила е въведено през 2007 г. (ДВ, бр. 52 от 2007 г.). С оглед на това, следва да се съобрази нормата на чл. 39, ал. 1, т. 4 от ЗУБ и да се приложи към процесния случай.

По силата чл. 51, ал. 1 на и чл. 47, ал. 1 от Конституцията на Република България, гражданите имат право на социално подпомагане, а отглеждането на децата до пълнолетието им се подпомага от държавата. Нормата на чл. 26, ал. 2 от Основния закон регламентира, че чужденците, които пребивават в Република България, имат всички права по Конституцията, с изключение на правата, за които се изискват българско гражданство, каквото изискване в случая не е налице.

Основателно е позоваването на процесуалния представител на жалбоподателката – адв. М. В., на Конвенцията за правата на детето, ратифицирана през 1991 г., която съобразно нормата на чл. 5, ал. 4 от КРБ е част от вътрешното ни право и има предимство спрямо останалите норми от вътрешното законодателство, които ѝ противоречат. Според чл. 2 от Конвенцията държавите - страни по същата, зачитат и осигуряват правата, предвидени в тази Конвенция на всяко дете в пределите на своята юрисдикция, без каквато и да е дискриминация, независимо от расата, цвета на кожата, пола, езика, религията, политическите или други възгледи, националния, етническия или социалния произход, имущественото състояние, инвалидност, рождение или друг статут на детето или на неговите родители или законни настойници.

Съгласно чл. 3, § 1 от Конвенцията, висшите интереси на детето са от първостепенно значение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните и законодателни органи. В текста на § 2 е уредено, че държавите, страни по Конвенцията, се задължават да осигурят на детето такава закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като се вземат предвид правата и задълженията на неговите родители, законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за него, и за тази цел те предприемат всички необходими законодателни и административни мерки.

Правото на жизнен стандарт е едно от основните права, признати от Конвенцията. Според чл. 27, § 1 от нея държавите, страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие, а съгласно § 3 държавите, страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия, в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда, предоставят материална помощ, програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището.

Горното обосновава извода, че оспорената заповед е в противоречие с Конституцията на Република България и Конвенцията за правата на детето, която има пряко приложение относно правото на образование и на социалните права.

Оспореният акт е в противоречие и с Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица, която предвижда в чл. 13, т. 2, че държавите-членки създават разпоредби за предоставяне на помощи от „Социални грижи“ на лицата, ползващи се с временна закрила. Такива разпоредби в българското законодателство се съдържат в ЗСПД. В същото време § 76 от ДР на ЗУБ посочва, че ЗУБ въвежда изискванията на Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила и изискванията на Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила. В този смисъл доводите на ответника, че относимите директиви не са транспонирани в българското законодателство, не се подкрепят от закона.

Разпечатката съдържа 38 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4d4ddc91-1481-4560-8fdf-aed911180d31