Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2310 от 06.06.2017, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 1910/2017
Вид
Решение № 2310
Подписан
06.06.2017
В сила
21.10.2017
Състав
ДЕНИЦА ДОБРЕВА ДОБРЕВА

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№……./6.06.2017г. гр. Варна

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,

ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА при участието на секретаря Р. Чивиджиян, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1910 по описа за 2017 година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от Р.Е.Л., ЕГН ********** *** срещу К.Д.В., ЕГН ********** *** обективно кумулативно съединени искове, както следва: брачен иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК за прекратяване на брака на страните с развод, поради дълбоко и непоправимо разстройство на същия, и небрачни искове: за предоставяне родителските права по отношение на детето Емил Красимиров В., роден на *** год. на майката; за определяне режим на лични отношения на бащата с детето, както следва: всяка първа и трета неделя от месеца от 09.00ч. до 19.00ч, и всякога по споразумение между страните; за осъждане на ответника да заплаща на роденото от брака дете, чрез неговата майка ежемесечна издръжка в размер на 200 лева месечно, дължима на първо число от месеца, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска; за осъждане на ответника да заплати на роденото от брака дете, чрез неговата майка издръжка за минало време, а именно за периода от 14.02.2016 до 13.02.2017г. в размер на 1920 лева (12 месеца х 160 лева); за възстановяван на предбрачното фамилно име на съпругата.

В исковата молба ищцата Р.Е.Л., твърди че с ответника К.Д.В., са сключили граждански брак на 23.07.2005 год., от който страните имат родено и ненавършило към настоящия момент пълнолетие дете – Емил Красимиров В., роден на *** год.

Твърди се, че страните са във фактическа раздяла от няколко години и не живеят заедно. Сочи се, че не са правили опити да заздравят брака си и че същият е дълбоко и непоправимо разстроен. След раздялата ищцата твърди, че полага преките грижи за отглеждането и възпитанието на детето, поради което желае да й се предоставят родителските права. Навежда, че ответникът има възможност да общува с детето и тези контакти са насърчавани от майката. Иска да се определи режим на лични отношения на бащата с детето, който да е съобразен с режима на живот на детето. Навежда, че от момента на раздялата между страните ответникът не е заплащал издръжка в полза на детето, а разходите за издръжката му са поемани от майката. Претендира ответникът да заплаща издръжка в полза на детето в размер на 200 лева месечно, като сочи, че в момента детето е на 11 години и е в пети клас на ОУ „П.Р.Славейков”.

Същевременно се сочи, че ищцата работи по трудово правоотношение, като получава трудово възнаграждение в размер на 1200 месечно. Ищецът предявява искане за заплащане на издръжка за минало време в полза на детето в размер на 160 лева месечно за период от една година преди завеждане на настоящата искова молба.

Изразява желание за възстановяван на предбрачното си фамилно име.

В срока по чл.

131 ГПК ответникът К.Д.В. депозира отговор на исковата молба. Не спори, че страните са във фактическа раздяла от няколко години. Същевременно твърди, че през времето на раздялата им не е спирал да полага грижи за детето и че Емил посещава всеки уикенд дома му. Ответникът не възразява родителските права да се възложат на майката. Оспорва размера на претендираната издръжка за бъдещ период. Като сочи, че понастоящем е безработен, ответникът счита, че може да заплаща издръжка в размер не по-висок от 120 месечно. Оспорва претенцията за заплащане не издръжка за минал период, тъй като е давал средства за издръжката на детето за този период.

Счита, че предложеният режим на лични отношения е силно ограничен и настоява да бъде определен следния режим: всяка първа и трета събота и неделя от 09.00 часа на съботния ден до 19.00 часа в неделя с преспиване и един месец от лятната ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск, както и на Коледните празници всяка четна календарна година, а на новогодишни- всяка нечетна година, в деня след рождения му яван на предбрачното фамилно име на съпругата.

В съдебно заседание ищцата се явява лично, заедно с адв.

Маринова.

Ответникът се явява лично и чрез адв. Н..

Контролираща страна Дирекция „Социално подпомагане”- Варна, редовно уведомена не е изпратила представител.

В съдебно заседание страните постигнаха споразумение, уреждащо въпросите относно упражняването на родителски права и режима на лични отношение между роденото от брака дете Емил В. и родителя, който няма да упражнява родителските права – бащата.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа страна:

Страните са съпрузи по силата на сключения между тях граждански брак на 23.07.2005г., за което е издадено удостоверение за сключен граждански брак от 08.02.2017г., въз основа на акт за сключен граждански брак № 972/23.07.2005г.

Липсва спор по делото, че страните са във фактическа раздяла от няколко години и не са правили опити да възстановяват връзката си.

От представеното удостоверение за раждане от ***г. се установява, че от брака на страните е родено детето Емил Красимиров В., ЕГН **********.

Не е спорно между страните, че Емил К.В. е ученик в ОУ „Пенчо Р.Славейков”.

От представените два броя служебни бележки от 18.04.2017г. от „СМБ Ваена”ЕООД, разходни ордери и касови бонове към тях се установява, че Емил В. през учебните 2015/2016 и 2016/2017г. е посещавал редовно курс по математика, за което са заплатени по 200 лева за всеки курс.

От представените фактури, издадени от ТРЕА и касови бонове се установява, че ищцата е закупила училищни униформи на сина си.

От представения по делото нотариален акт № 110, том IV, рег.№ 8004, дело № 555/2002г. се установява, че ищцата притежава в собственост жилище – апартамент в гр.Варна.

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ответникът притежава идеални части от имот, находящ се в гр. Варна, ж. к. „Чайка“, индивидуализиран в нот. акт № 170/1972 г., който НА е представен по делото.

Приложено е по делото извлечение от банкова сметка ***, видно от което на 01.03.2016г. ответникът е наредил в полза на ищцата Р. Васева сумата от 1359.36 лева.

По делото е приложена справка от Националната Агенция по приходите, за получаваните от ответника К.В. доходи, от която е видно, че има данни за осигуряването му за периода от 12.2015г. до 3.2016, както и за м. 1 и м 2- 2017г.

Видно от служебна бележка от 10.02.2017г. ищцата е реализирала облагаеми доходи в размер на 16240.61 лева. за предходната година.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на трима свидетели. Воденият от ищцата свидетел В. К. споделя, че от 6 години страните са във фактическа раздяла и не са правили опити да се съберат. Споделя, че издръжката на детето Емил В. се поема единствено от майка. К. нямал постоянна работа, през сезона свирел на Златни пясъци и в зимните курорти. Според К. за всички нужди на детето- дрехи, храна, учебници се грижи майката.

Свидетелката Дияна

Димитрова също знае, че страните не живеят заедно от няколко години. Споделя, че ответникът няма постоянна работа и работи инцидентно по курортите. Сочи, че Р. полага непосредствени грижи детето, както и че дава около 120 лева седмично за частни уроци на Емил, купува дрехи и необходимите пособия на сина си.

Воденият от ответника свидетел С. С. познава К. от 20 години, съседи са, освен това децата им играят заедно. Свидетелят знае, че детето разполага с „добри” суми. Това разбрал, тъй като двете деца ходели заедно до магазина и Емил черпел сина на свидетеля. Св. С. предполага, че К. купува дрехи и обувки за детето. Сигурен е, че бащата праща пари на детето, когато е извън България и че ответникът разполага със средства.

От така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

По иска за прекратяване на гражданския брак с развод:

Изхождайки от установената по делото фактическа обстановка и изявленията на страните, решаващият състав приема за установено, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. От събраните по делото гласни доказателства по недвусмислен и категоричен начин се установява настъпилата между съпрузите фактическа раздяла.

Установи се по безспорен начин, че съпрузите са разделени от около 5- 6 години и не са правили опити да заздравят брачната връзка помежду си. Съдът приема, че продължителната раздяла между съпрузите е довела до разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение, доверие и другарски отношения между съпрузите, като съществуващата между тях брачна връзка е останала запазена само формална и несъответна по съдържание на уредената в закона брачна връзка. Запазването на брака не е в интерес нито на съпрузите, нито на обществото, което означава, че е дълбоко и непоправимо разстроен по смисъла на чл.49 от СК и трябва да бъде прекратен.

По отношение иска за възстановяване на предбрачното име:

Предвид изрично направеното искане в тази насока след развода ищцата следва да носи предбрачното си фамилно име – Л.. Възстановяането на предбрачното име зависи изцяло от волята на страната, титуляр на правото да възстанови името си.

Относно упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете и режима на лично отношения::

В рамките на настоящото производство страните постигнаха споразумение по всички тези въпроси. То обхваща минималното задължително съдържание по чл.49, ал.4 СК, не противоречи на закона и морала, защитава по надлежен начин интересите на детето при съблюдаване на заложените в ППВС

№1/74г. критерии, поради което следва да бъде утвърдено, по арг. от указанията, дадени със соченото Постановление и нормата на чл.330, ал.3 ГПК- с решение.

Тук е мястото да се отбележи, че в депозираните от ответника писмени бележки е изложен вариант на споразумението, който се различава от постигнатия от страните в съдебно заседание. В случая никоя от страните не е поискала да се извърши поправка на протокол по реда на чл. 151, ал.1 ГПК в предвидения от закона срок. Ето защо съдът приема, че съдържанието на споразумението съответства на възпроизведеното в протокола от открито съдебно заседание, по арг. от разпоредбата на чл. 152 ГПК.

Относно издръжката:

Родителят, който не упражнява родителските права спрямо детето, дължи издръжка в пари. При определяне размера на издръжката, съдът съобразява нуждите на детето и материалните възможности на двамата родители. Съобразно константната съдебна практика, възможността на родителя, дължащ издръжка е обективен показател и се определя от неговите доходи, квалификация, имотно състояние, обстоятелствата дали има други деца, за които също е длъжен да се грижи, отчитайки, че задължението за даване на издръжка на непълнолетно дете е задължение и за двамата родители, съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като релевантно е и кой от тях полага непосредствените грижи за детето.

Задължението на родителите за издръжка на непълнолетните деца е безусловно, т.е то не държи сметка дали те са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

При определяне на конкретния размер на издръжката, законът държи сметка за баланс в интересите на задължения и правоимащия за издръжка, като въвежда изискване отчитане от една страна нуждите на детето, а от друга възможностите на родителите, които я дължат- чл. 142, ал.1 СК. Нуждите на детето пък се предпоставят от обективните условия на живот, като се отчитат възрастта, индивидуални потребности на детето, здравословното му състояние и други конкретни обстоятелства.

В случая детето е навършило 12 години, същото е учени в основен курс на образование, като видно от ангажираните писмени и гласни доказателства детето посещава извънкласни форми на образование- курсове по математика, за което майката е заплащала годишна такса в размер на 200 лева. Отделното от това детето взема и частни уроци всяка седмица. Следва да се съобразят и присъщите разходи за облекло, учебни материали и храна и т.н.

В съдебно заседание ответникът заяви несъгласие детето да посещава курсове по математика, считайки, „експериментът” с курсовете за неуспешен. Практически този довод представлява възражения срещу обоснования от ищеца размера необходимата издръжка. Съдът намира, че разходът за тези курсове не е необоснован, а тъкмо напротив - осигуряването на допълнително образование на детето кореспондира с неговия интерес да придобие знания, които ще са му полезни в бъдеще.