Решение № 35 от 11.03.2025, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Разград, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Теодора М. Нейчева

Светлана К. Чолакова при участието на секретаря Мариан В. Найденов като разгледа докладваното от Светлана К. Чолакова Въззивно административно наказателно дело № 20253300600095 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 7 от УБДХ във вр. с глава 28-ма от НПК.

Постъпила е жалба от адвокат М. Т. защитник на С. М. А. и Ф. И. Ф. против Решение по нахд №115/2025г. по описа на РС-Разград. Изразява несъгласие с постановеното решение, счита същото за неправилно, незоконосъобразно и небосновано, при допуснати процесуални нарушение и наложено явно несправедливо наказание. В жалбата сочи, че не станало ясно какво точно било поведението на третия нарушител Б. М., като доказателство е представен видеозапис, от който е видно, че блъска, удря и хвърля на земята Ф. Ф., като не били допуснати и други свидетели от съда, въдзприели непосредствено конфликта. Намира наложеното наказание за явно несправедливо, тъй като не било отчетено участието на Б. М. в конфликта, както това, че Ф. работи по трудов договор. С. е безработна, домакиня и се грижи за децата си, които са непълнолетни и са ученици – на 12 и 15 години. Семйството живее само и няма кой да поема грижите цза децата, които не могат да бъдат оставени сами на произвола на съдбата в продължение на 10 денонощия. Счита, че следва да бъде попълнен доказателствения материал, като бъде взет предвид направения видеозапис съдържащ се приложена по преписката шлаш-памет. Моли първоинстанционното решение да бъде ревизирано, като бъде изменено наложеното наказание от задържане в поделенията на МВР на глоба. Към молбата са приложени трудов договор, удостоверения за раждане.

1

В с.з. жалбата се поддържа от адвокат Т.. Намира, че не е била установена фактическата обстановка, което е довело до неразкриване на обективната истина. Моли наложеното наказанието да бъде заменено с глоба, като изтъква съображения за това, че нарушителите имат две деца, които при евентуално задържане ще останат без надзор.

Нарушителката С. Ф. поддържа казаното от защитника. Моли да и бъде наложено наказание глоба.

Нарушителят Ф. Ф. поддържа казаното от защитника. Изразява съжаление за стореното и моли да му бъде наложено наказание глоба.

За ОП не се явява представител.

Разградски Окръжен съд се запозна с доказателствата, обсъди доводите на страните и установи следното:

С обжалваното решение РС-Разград е признал С. М. А. за виновна в това, че на 26.02.2025 г. в с. Ловско, обл. Разград, е извършила проява на дребно хулиганство по смисъла на чл. 1, ал. 3 от УБДХ, като на основание чл. 1, ал. 1, т. 1 от УБДХ е наложено административно наказание Задържане в структурно звено та МВР за 10 денонощия.

С решението съдът е признал Ф. И. Ф., за виновен в това, че на 26.02.2025 г. в с.

Ловско, обл. Разград, е извършил проява на дребно хулиганство по смисъла на чл. 1, ал. 3 от УБДХ, като на основание чл. 1, ал. 1, т. 1 от УБДХ му е наложено административно наказание Задържане в структурно звено та МВР за 10 денонощия.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, против подлежащ на обжалване акт, в срока по чл. 7, ал. 2 УБДХ.

Първоинстанционният съд е сезиран с Акт за установяване на дребно хулиганство за извършена от Ф. И. Ф., Б. Х. М. и С. М. А. проява, изразяваща явно неуважение към обществото и изразяваща се според акта в следното: „На 26.02.2025 година около 16.30 часа в с. Ловско, ул. „Стара планина“, на автобусна спирка в близост до кметството, възниква скандал между лицата Б. Х. М. ЕГН ********** и Ф. И. Ф. ЕГН **********, С. М. А. ЕГН **********, като Ф. Ф. спира, управлявания от Б. М. училищен автобус и започва да нанася удари с ръце по предно панорамно стъкло на автобуса. М. слиза от автобуса и между двамата възниква пререкание, което прераства в саморазправа, изразяваща се в блъскане и дърпани с ръце, след което се намесва съпругата Ф. – С. М., която влиза в автобуса, загася двигателя, след което взема контактния ключ. Ситуацията се развива в присъствието на деца, возещи се в автобуса. Водача на автобуса използва резервен ключ, запалва превозното средство и потегля към гр. Лозница. След това Ф. и А. го преследват и като го настигат, конфликта продължава. Започват да се отправят обидни думи. След пристигане на полицейските служители, Б. М. нанася удар с шамар в областта на главата на Ф. Ф., следствие на което той пада на замята. С тези си действия нарушителите будят възмущението на околните и нарушават общоприетите норми за поведение на обществено място “.

Установена е следната фактическа обстановка:

На 26.02.2025г. около 16.10 ч. Б. М., шофьор на училищен автобус, качил деца от 2 средното училище между с. Ловско и гр. Лозница, след което продължил за с. Ловско, където трябвало да ги остави, след това да се върне, да вземе други деца и да ги закара до училището в гр. Лозница. Около 16,20ч. стигнал на автобусната спирка на с. Ловско, където бил пресрещнат от С. А., която спряла автобуса, а Ф. Ф., който бил явно в нетрезво състояние, започнал да удря с ръце по предното стъкло на автобуса. Б. М. отворил вратата на автобуса да слязат децата, като през това време Ф. и А. се качи и започнали да крещят на М. и да го обиждат. Последният се опитвал да ги свали от автобуса, защото трябвало да продължи курса си, като успял да свали само Ф., като изблъскал от автобуса, след което продължил скандала между тях, придружен и с псувни от страна на Ф.. През това време А. изгасила двигателя на автобуса, взела контактния ключ и слязла при другите двама, като се включила в скандала. На място пристигнала св. Е. Д., която се опитвала да прекрати действията на Ф. и А.. Намесила се и св. Г. И. - баба на едно от децата, дошла да го посрещне. Излезли хора от магазина в близост, които успели да издърпат Ф. и А. настрани, а Б. М. с помощта на резервен ключ запалил автобуса и се отправил отново към средното училище между с. Ловско и гр. Лозница. Ф. и А. го последвали с лек автомобил. Б. М. пристигнал пред училището, където свидетелите М. Д. и М. Д. качили в автобуса децата за гр. Лозница. През това време Ф. и А. пристигнали с автомобила си и А. спряла пред автобуса. Двамата слезли като Ф. започнал да дърпа чистачките на автобуса, а А. да удря по вратата и да вика на Б. М. да я отвори. В крайна сметка двамата били убедени от свидетелите М. Д. и М. Д.в да пуснат автобуса да закара децата до гр. Лозница. Двамата свидетели решили да последват автобуса, защото непосредствено преди него тръгнали Ф. и А. с колата си, като не давали на автобуса да ги изпревали, криволичейки пред него, което усъмнило свидетелите, че в гр. Лозница скандала ще продължи. Пред началното училище в гр. Лозница, двамата свидетели видели, че автомобила на А. е спрял пред училищния автобус и още три такива, препречвайки пътя им, а Ф. и А. отново се разправяли с Б. М..

Последният се отбранявал, като бутнал на земята върху снега Ф., през което време А. снимала с телефона си. На място пристигнали полицейски служители, които станали свидетели на случващото се. Действията на нарушителите били прекратени.

В производство като процесното въззивния съд действа като касационна инстанция, като при разглеждане на правния спор съблюдава наведените от жалбоподателя касационни основания предвидени в чл.348 ал.1-3 НПК/допуснато съществено процесуално нарушение, нарушение на материалния закон, явна несправедливост на определеното наказание/, с оглед изричното препращане на разпоредбата на чл.7 ал.1 от УБДХ. Съдът може да събира само писмени доказателства, няма право да променя установената от пъвоинстанционния съд фактическа обстановка, а единствено да следи дали са спазени процесуалните изисквания обуславящи приемането на правно релевантните факти за осъществени, като касационният контрол не е служебен и се извършва в обжалваната част, само по отношение на обжалвалите лица. В случая РС-Разград е проявил процесуална активност като е събрал относимите доказателства, разпитал е всички свидетели, възприели фактически случилото се, което е и предмет на съставения акт.

3

Наведените оплаквания в жалбата за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при осъществяване от първата инстанция на действията по допускане, събиране, на доказателствата по делото - невзет предвид видеозапис, са неоснователни. В мотивите към решението на първостепенния съд е обективиран по ясен начин процеса на формиране на вътрешното убеждение в съдебния състав, чрез оценка на достоверността на гласните доказателствени средства - показанията на разпитаните свидетели и на кореспонденцията между доказателствените факти, изводими от тях.

Посочено е в решението, че по делото няма данни, които да сочат нещо различно от приетите фактически обсотятелства. Неприемането на поцесния видеозапис, не е довел до непълнота на относимите към случая доказателствени данни. От приетата фактическа обсатновка е видно, че не са налице действията на третия нарушител, който да е предизвикал двамата нарушители.

Правилно процесното деяние извършено от двамата е окачествено като административно нарушение по чл.1 ал.3 от УБДХ - непристойна проява, изразена в употреба на обидни на публично място пред повече хора, в оскърбително отношение, държане и скарване - в частност с Б. М., с които се нарушава общественият ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл.325 от НК. От събраните доказателства е установено, че С. А. и Ф. Ф. са извършили непристойна проява, като Ф. в нетрезво състояние на публичн о място - удрял по предното стъкло на училищен автобус, дърпал чистачките, псувал, на висок тон отправял обиди към Б. М. и влязъл във физически сблъсък с него, което се осъществило пред множество хора, включително ученици и деца от детската градина. А. от своя страна принудително спряла училищния автобус, заставала пред него, викала и крещяла срещу Б.

М. и св. Е. Д., влязла в автобуса, взела контактния ключ на както иосъществила физически сблъсък с Б. М., като крещяла обидни думи по негов адрес в присъствие на множество хора, включително ученици и деца от детската градина. В този аспект доводите за нарушение на материалния закон са неоснователни. Съдът не намира да е допуснато нарушение на материалноправните разпоредби на УБДХ. Приетите фактически обстоятелства от първата инстанция правилно са били подведени под нормата на закона.

При определяне на наказанието е съобразена обществената опасност на деянието извършена хулиганска проява през деня пред множество хора, включително и деца, упоритостта на двамата извършители, поради което се солидаризира с наложеното наказание, а именно - задържане в структурно поделение на МВР. При определяне на неговия размер обаче съдебният състав счита, че не са отчетени смекчаващите отговорността обстоятелства - добрите характеристични данни на нарушителите, видно от приложената харектиристична справка. Относно Ф. - същият живее на семейни начала с Ф.ова, няма криминални прояви, няма данни за заведени заявителни материали срещу него, както да е нарушавал обеществения ред, работи по трудов договор. А. към момента е безработа, не е осъждана, няма криминални прояви, няма данни за нарушения на обществения ред, поддържа добри съседски отношения, ползва се с добро име в селото. Поради което намира, 4 че административно наказание „Задържане за срок от пет дененощия“ спрямо двамата нарушители ще изиграе възпираща роля спрямо тях, вздействайки възпитателно, така и поправително.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

Изменя Решение №25 от 05.03.2025 г. по анд №115/2025 г. по описа на Районен съд – Разград, в частта относно размера на наложеното наказание на Ф. И. Ф. ЕГН ********** и С. М. А. ЕГН **********, „Задържане в структурно звено на Министерството на вътрешните работи за срок от десет денонощия“, като го намалява в „Задържане в структурно звено на МВР за срок от пет денонощия“ за всеки един от тях.