Решение № 561 от 12.05.2025, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 561 гр. Горна Оряховица, 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илина В. Джукова-Караиванова при участието на секретаря Емануела Пл. Бангеева като разгледа докладваното от Илина В. Джукова-Караиванова Гражданско дело № 20244120103001 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.127, ал.2 СК.

Ищецът С. М. М. твърди, че с ответницата Р. В. И. са родители на детето М. С. М., роден на 27.01.2020 г. Твърди, че страните са се разделили през месец април 2024 г. и от тогава ответницата не е търсила детето. Твърди, че след като ответницата напуснала детето, то живее и се отглежда изцяло от него с помощта на прабабата и прадядото на детето. Твърди, че детето било диагностицирано с умерена умствена изостаналост. Детето редовно посещава детска градина в гр. ******, като редовно се води и взема от баща си. Твърди, че детето е силно привързано към баща си, майка му го е изоставила и на практика то не я познава. Признава, че не позволява на ответницата да вижда детето при нейни молби за това, както и че връща издръжка и подаръци, предоставени от нея. Счита, че детето не следва да има контакт с нея, защото тя е с друг мъж, който той не познава. Счита, че е по-пригодният за отглеждане на детето родител и моли за постановяване на решение, с което да му бъде предоставено упражняването на родителските права и местоживеенето на детето да бъде определено при него, да бъде определен минимален режим на лични контакти с ответницата и да бъде присъдена издръжка занапред.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответницата Р. В. И. не е подала отговор на исковата молба. В открито съдебно заседание заявява становище за неоснователност на иска. Твърди, че с ищеца са разделени от август 2023 г. и детето се е отглеждало от нея за период от около 8 месеца, през който ищецът 1 е бил в чужбина. Твърди, че братът на ответника е взел детето, казвайки й, че е за два дни, след което не го е върнал. Твърди, че от тогава не е виждала детето поради забрана от страна на ищеца. Моли за постановяване на решение, с което да й бъдат предоставени за упражняване родителските права с последиците от това.

Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно, а и от удостоверение за раждане, издадено въз основа на актове за раждане № 0032/29.01.2020 г. на Община Горна Оряховица се установява, че страните са родители на малолетния М. С. М., роден на 27.01.2020 г. – първо и единствено за всяка от тях дете. От социалния доклад се установява, че страните живели заедно с детето в апартамент, собственост на ищеца в гр. ******. Когато детето било на около 3-годишна възраст, родителите забелязали, че М. не изговаря думи, не се обръща при повикване по име, бързо губи интерес при извършване на определена дейност, изпълнява инструкции избирателно, изнервя се лесно при неудовлетворяване на желанията му, започва да крещи, блъска, проявява агресия и автоагресия.

След престой в болница „Св.Наум“ – гр.София, на детето е поставена диагноза „Лека умствена изостаналост“. Свидетелските показания и социалния доклад сочат, че страните са се разделили през месец септември 2023 г.

След раздялата ответницата заживяла заедно с детето в дома на своите родители в гр. ******. Жилището представлява едноетажна къща, състояща се от пристройка, дневна с хол в едно помещение, две спални, килер и баня с тоалетна. Ищецът за пръв път в устните състезания навежда твърдение, че домът, в който и понастоящем живее ответницата, не представлява сграда, а и липсват каквито и да е данни това да е така. Съгласно социалния доклад, жилището е електирфицирано, водоснабдено, обзаведено с необходимите мебели и електроуреди, като се поддържат добри хигиенно-битови условия.

Ответницата и детето обитавали една от спалните, която била обзаведена според потребностите му и осигурявала достатъчно лично пространство за него. Докато детето се отглеждало от ответницата, то посещавало детска градина, като липсват данни да е ползвало някакви специализирани услуги, да е посещавало специализирано детско или лечебно заведение. През този период ищецът се е виждал с детето винаги, щом проявявал желание и имал възможност за това (тъй като работел в чужбина), като срещите, включително и преспиване, не били препятствани от ответницата. Ответницата признава, че ищецът е предоставял парични средства за детето, но не се установи това да е било регулярно. Свид.И. посочва, че ищецът е правил подаръци на детето и без повод.

През месец май 2024 г. роднини на ищеца взели детето с уговорката да им гостува за няколко дни, но не го върнали при ответницата. Няколко месеца след това, тя заминала за Великобритания и пребивавала там до началото на 2

2025 г. От месец май 2024 г. детето живее в дома на ищеца в с.********, съвместно с неговите родители, като ищецът се прибрал в страната през месец септември 2024 г. Съгласно социалния доклад къщата се състои от пристройка – лятна кухня, кухня, трапезария и баня, като тоалетната е външна. На второто ниво се намират две спални, едната от които се обитава от ищеца и детето.

Стаите са обзаведени според функционалността си, с необходимите мебели и електроуреди. Поддържат се добри битово-хигиенни условия. За детето са осигурени достатъчно лично пространство, вещи за отглеждането му и играчки. За отглеждане на детето помагат родителите на ищеца. Не се установи ищецът да е закупил имот в с.********, доколкото за посоченото липсват писмени доказателства, а свидетелските показания за този факт са недопустими (чл.164, ал.1, т.1 ГПК). Дори и това да не бе така, свид.В. няма преки впечатления и не е виждал имота, а възпроизвежда единствено казаното му от ищеца относно този факт.

Съгласно социалния доклад, от 16.09.2024 г. детето посещава детска градина „Щастливо детство“, като към момента е във втора възрастова група „Мечо пух“. М. посещава заведението два пъти седмично – в понеделник и вторник. През останалите делнични дни посещава Дневен център за деца с увреждания – гр. Горна Оряховица, където съгласно служебна бележка изх. № 172/17.12.2024 г. с него работят ресурсен учител, педагог, възпитател, психолог и логопед. При социалното проучване е установено по данни от детската градина, че М. не успява да се впише добре в групата, изпада често в „кризи“ – променя поведението си внезапно, крещи, посяга да удря деца, проявява агресия към учителите и прави опити да се самонаранява. Не е способен да се придържа към правилата в групата по време на ситуации или игри. Не повтаря думи, не назовава самостоятелно, затруднява се в разбирането на информация. Произнася само кратки думи, издава нечленоразделни звукосъчетания и не е способен да комуникира. Не е способен да се концентрира и не проявява никакъв интерес. При осъществената с детето среща за нуждите на социалния доклад, М. не осъществява зрителен контакт, не се обръща при повикване по име, издава само нечленоразделни звуци, като експресивната реч не е развита. Социалният доклад е установил емоционална привързаност между бащата и детето.

Съгласно епикриза изх. № 6507/61, издадена от УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД – Варна, детето е било на дневен стационар в лечебното заведение в периода от 07.02.2025 г. до 25.02.2025 г. за оценка на състоянието. След провеждане на необходимите изследвания, на М. е поставена диагноза „Генерализирано разстройство на развитието – детски аутизъм – умерена форма на протичане и съответно повлияване върху функционирането“.

Дадени били препоръки за посещаване на масово детско заведение с подкрепа на личен асистент и ресурсен учител в хода на учебния процес, както и системна работа със специалисти – психолог, специален педагог и логопед, за което е уместно посещение на Дневен център.

Ищецът признава, че откакто детето живее в дома му, не е допускал 3 срещи между М. и ответницата и че той й отказва да й предостави детето и не желае тя „да има допир“ с детето, тъй като е с друг мъж, когото не познава.

Признава също, че е връщал пари и подаръци, предоставени от нея, тъй като на детето не му трябват.

Видно от удостоверение с изх. № 5/10.04.2025 г., издадено от „Зони“ ЕООД и справките, издадени от ТД на НАП – Велико Търново, ищецът получава минимална работна заплата. При социалната анкета ищецът е посочил доход от 350 лв. седмично, т.е. най-малко около 1 600 лв. на месец.

Удостоверяването на тези изявления в социалния доклад съгласно чл.179, ал.1 ГПК доказва, че те са направени от ищеца и тяхното съдържание. Те съставляват извънсъдебно признание за неизгодни на ответника факти, които се ползват с материална доказателствена сила, поради което размерът на възнаграждението следва да бъде взет предвид в признатия от ищеца размер.

Съгласно справките от ТД на НАП – Велико Търново ответницата работи по трудов договор с „Миконос трейд“ ЕООД на длъжност „козметик“ почасово с основна заплата 280 лв. При социалното проучване е декларирала получаване на месечен доход от 600-700 лв., поради което и по идентични съображения с посочените по-горе за ищеца, именно този доход следва да бъде съобразен при анализ на имущественото й състояние. Видно от удостоверение за облагаеми имущества и декларирани данни на Община Горна Оряховица страните не притежават недвижими имоти и подлежащи на деклариране движими вещи.

Въз основа на приетите за установени факти, съдът намира от правна страна следното:

Предявен е иск за с правно основание в чл.127, ал.2 СК с предмет решаване на въпросите за упражняване на родителските права, местоживеенето на детето, режима на лични контакти между детето и неупражняващия родителските права родител и издръжката на детето, когато родителите сами не могат да постигнат споразумение за това. Решенията кой от двамата родители да упражнява родителските права, къде да живее детето и какъв режим на отношения с другия родител е подходящ, следва да се подчинят изключително на най-добрия интерес на детето. От съвкупното тълкуване на чл.59, ал.4 СК, чл.124 и чл.125 СК, §1, т.5 ДР на ЗЗДет и съобразно разясненията по т.I, 3 от Постановление № 1/12.11.1974 г. на Пленума на Върховния съд, най-добрият интерес на детето следва да се разбира като необходимостта то да се отглежда и възпитава по начин, който му осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, чрез осигуряване на условия, съобразени с нуждите му от образование и възпитание, социална и културна среда, свобода на възгледите и сигурност. Тази преценка следва да се основе на установеното от фактическа страна, данните от социалния доклад и изслушването по реда на чл.59, ал.6 СК.

В настоящия случай интересът на детето М., с оглед заболяването му и установените специални образователни, интелектуални и социални 4 потребности налага, освен осигуряване на жилищно-битови условия и обезпеченост на основните нужди от подслон, храна, облекло, спазване на предписанията на лекуващия лекар съгласно епикриза изх. № 6507/61, издадена от УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД – Варна. Дневният режим на М. понастоящем е организиран така, че той да посещава както масово детско заведение с цел насърчаване на контакти с връстници, умения за участие в група и спазване на социални правила за поведение, така и извършване на системна работа със специалисти, посочени в епикризата, чрез посещение в Дневен център за деца с увреждания – гр. Горна Оряховица – ресурсен учител, специален педагог, психолог, логопед. Описаният режим отговаря напълно на препоръките и назначенията от лечебното заведение, поради което фактическото състояние обслужва изцяло интереса на детето. Не на последно място, детето е привързано към ищеца и промяна в средата и ежедневието му, предвид заболяването му, биха се отразили неблагоприятно на състоянието му. От друга страна, заболяването на детето е било установено още докато страните са живели заедно, съответно докато детето е било отглеждано от ответницата, тя е била насяно с него. През посочения период детето единствено е посещавало масова детска градина, но не са били осигурени каквито и да е специализирани услуги, които да подобрят състоянието му и да спомогнат за преодоляване на дефицитите му. В посочения подход към специфичните нужди на детето от двамата родители се състои съществената, с оглед интереса на детето, разлика в отглеждането му.