Решение № 260275 от 04.11.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.

София, 04.11.2020 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в открито съдебно заседание при закрити врата на седми октомври две хиляди и двадесета година в състав:

СЪДИЯ:

ДИЛЯНА

ГОСПОДИНОВА при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 543 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.

Молителят - „Л.” ЕООД, твърди, че по силата на Ревизионен акт № Р-22221018006662-091/ 06.06.2019 г., издаден от ТД на НАП – София, който е влязъл в сила, в негова тежест са възникнали изискуеми публично правни задължения за заплащане на сума в размер от 79 580, 08 лв.

– начислена главница и 24 840, 22 лв. – начислена лихва. Посочва, че не разполага с парични средства и с други бързо ликвидни активи, с които да изплати тези свои парични задължения. Счита, че с оглед на това е в състояние на неплатежоспособност. Предвид изложеното моли съдът да обяви неплатежоспособността му и да открие производство по несъстоятелност по отношение на него.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на търговец следва да бъде доказано настъпване на едно от двете установени в закона основания за това, а именно: 1) че търговецът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, или 2) че търговецът е свръхзадължен по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.

Неплатежоспособността представлява обективно икономическо състояние на търговеца, което съгласно дефинитивната норма на чл. 608, ал. 1 ТЗ се изразява в невъзможността му да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, или изискуемо публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или изискуемо задължение по частно държавно вземане. Освен това за да се приеме, че е налице неплатежоспособност, следва да се установи и това, че невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми задължения от вида на посочените, е обективно състояние, т.е. такова, което стои извън волята на задълженото лице и е различна от съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно парично задължение към кредитор, както и че тази невъзможност представлява трайно състояние за търговеца /арг. от чл. 631 ТЗ/. Извод за това дали е налице неплатежоспособност по отношение на даден търговец, с описаните характеристики на това понятие, се прави при изследване на цялостното икономическо състояние на предприятието – длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност, и след отговор на въпроса дали то притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да може да погасява своите краткосрочни, съответно текущи задължения. Приема се, че именно краткотрайните активи, с които разполага едно действащо предприятие, а не дълготрайните такива, са източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца, тъй като тези активи участват еднократно в производствения процес и в резултат на това могат за кратък период от време да се преобразуват в парични средства. Ето защо краткотрайните активи са тези, които са от значение при формиране на извода дали дадено предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения или не, с оглед на което и от икономическите показатели, които подлежат на изследване, водещи за това да се направи извод дали е налице състояние на неплатежоспособност, са показателите за ликвидност и основно този за обща ликвидност.

С оглед на изложеното и за да отговори на въпроса дали молителят е неплатежоспособен търговец, съдът ще разгледа на първо място въпроса дали по делото е доказано, че в негова тежест са възникнали публичноправните задължения към държавата, които са описани в молбата по чл. 625 ТЗ.

От представените в производството писмени доказателства се установява, че в тежест на молителя „Л.” ЕООД са възникнали следните задължения: задължение за заплащане на данък върху добавената стойност, дължим за периода от 10.02.2014 г. до 30.09.2018 г., в размер на 79 580, 08 лв., както и задължение за заплащане на лихва върху неплатения в срок данък върху добавената стойност, което е в размер на 24 840, 22 лв. Това е видно от Ревизионен акт № Р-22221018006662-091/ 06.06.2019 г., издаден от началник сектор „Ревизии” в ТД на НАП – София и главен инспектор по приходите при ТД на НАП – София, с който тези задължения на молителя са установени в хода на проведено ревизионно производство. Ревизионният акт е връчен на задълженото лице на 13.06.2019 г., като няма данни същият да е обжалван пред по горестоящия административен орган или пред съда, поради което следва да се приеме, че е влязъл в сила.

Вземанията на държавата за получаване на данък върху добавената стойност представляват по своя характер публични държавни вземания, доколкото са определени като такива с изричната законова разпоредба на чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК. На основание чл. 162, ал. 2, т. 9 ДОПК такъв характер имат и вземанията на държавата за получаване на лихви върху неплатените в срок данъци.

Тези публичноправни задължения на ответника трябва да се приеме, че са пряко свързани с търговската му дейност, тъй като данъкът, чийто размер е установен с ревизионните актове, е начислен за облагане на извършени за ревизирания период възмездни доставки на стоки, които с оглед вида им са такива, имащи за цел да обслужват дейността, която този търговец извършва по занятие.

Предвид изложеното, следва да се заключи, че в производството се доказа, че в тежест на „Л.” ЕООД са възникнали публичноправни задължения към държавата за заплащане на данъци в общ размер на 79 580, 08 лв. и за заплащане на лихви за забава върху тях в общ размер на 24 840, 22 лв., както и че тези задължения са свързани с търговската дейност на дружеството-длъжник, поради което те са от вида на тези, посочени в чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ и възможността за тяхното изпълнение от търговеца е релевантна при изследване на въпроса дали той е неплатежоспособен.

Съдът приема и това, че посочените задължения са изискуеми, тъй като е настъпил техният падеж, който в случая е определен в закона с нормата на чл. 127, ал. 1 ДОПК, в която е предвидено, че установеното с ревизионния акт задължение подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването на акта. По делото се доказа, че ревизионен акт № Р-22221018006662-091/ 06.06.2019 г., с който са начислени задълженията за заплащане на данък върху добавената стойност, е връчен на молителя на 13.06.2019 г., от която дата тече срокът за доброволното им изпълнение. Този срок изтича на 27.06.2019 г. и считано от 28.06.2019 г. задълженията за заплащане на данъци са изискуеми, тъй като след настъпване на падежа държавата, като кредитор, вече може да претендира изпълнението им, включително чрез предприемане на действия по принудително им събиране.

След като в производството се доказа, че в тежест на „Л.” ЕООД са възникнали публичноправни задължения към държавата, свързани с търговската му дейност, които са изискуеми, то се налага изводът, че е налице първата от посочените предпоставки, при която е предвидено, че един търговец е неплатежоспособен съгласно чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ.

На следващо място, съдът трябва да се произнесе и по въпроса, дали молителят притежава активи, с които да заплати както тези свои публични задължения, а така също и всички краткосрочни, съответно текущи задължения, възникнали в негова тежест, като съобрази събраните в производството доказателства, установяващи финансово-икономическото състояние на длъжника, които в случая са представените по делото годишни-финасови отчети, както и заключението на изготвената съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, което съдържа пълен анализ на проверената счетоводна документация.

Както беше посочено в настоящото изложение, от значение при формиране на извода дали едно предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения или не, е какъв е размерът на краткотрайните му активи, които се приема, че са източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца.

От изводите на вещото лице, изготвило приетата по делото СИЕ, се установява, че към 31.12.2015 г. балансовата стойност на всички притежавани от „Л.”

ЕООД краткотрайни активи е 86 000 лв., към 31.12.2016 г. е 122 000 лв., а към 31.12.2017 г. е 283 000 лв. Вещото лице е констатирало, че към тези дати молителят е имал краткосрочни задължения, които са в размер на 80 000 лв. към 31.12.2015 г., на 115 000 лв. към 31.12.2016 г. и в размер на 275 000 лв. към 31.12.2017 г. По делото няма представени доказателства, от които да е видно, че към 31.12.2015 г., към 31.12.2016 г. и към 31.12.2017 г. молителят е притежавал и други краткотрайни активи, които не са надлежно осчетоводени, нито пък такива, от които да се установява, че някаква част от осчетоводените като краткотрайни активи не са реално реализуеми. В производството не са събрани и доказателства, от които да може да се заключи, че в тежест на „Л.” ЕООД са възникнали и други краткосрочни задължения, които да не са осчетоводени, като това не е констатирано и от вещото лице, изследвало финансово-икономическото състояние на дружество. Ето защо и при изследване на финансовото състояние на молителя трябва да се вземе предвид балансовата стойността на всички краткотрайни активи, които той притежава, както и на възникналите в негова тежест краткосрочни задължения съгласно записванията във финансовите му отчети, без да се извършва корекция на тези стойности.

При съпоставяне на стойностите на краткосрочните задължения на „Л.” ЕООД към края на финансовите 2015 г., 2016 г. и 2017 г. със стойностите на краткотрайните му активи към същите тези моменти е видно, че вторите са в по-голям размер от първите. Това означава, че както към 31.12.2015 г., така и към 31.12.2016 г. и към 31.12.2017 г. молителят е притежавал достатъчно активи, с които да може да заплати своите краткосрочни съответно текущи задължения, което е намерило отражение и в стойността на показателя за обща за ликвидност, който за всеки от посочените отчетни периоди е над референтната стойност от 1. Следователно към края на 2015 г., 2016 г. и 2017 г. търговецът „Л.” ЕООД не е бил в състояние на неплатежоспособност.

В заключението на изготвената СИЕ е направен извод, че към края на следващия отчетен период, който е 31.12.2018 г. балансовата стойност на всички краткотрайни активи, които молителят притежава, възлиза на сумата от 281 000 лв. По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че към този момент търговецът е притежавал и други бързо ликвидни активи, които да не са надлежно осчетоводени, нито пък такива, от които да може да се заключи, че някои от осчетоводените като краткотрайни активи не могат да бъдат обърнати в парични средства в кратък период от време и следователно не са реално ликвидни чрез събиране на вземанията от длъжниците и чрез продажба на материалните запаси /продукция и стоки/ на трети лица. С оглед на изложеното, съдът намира, че при изследването на финансовото състояние на молителя към 31.12.2018 г. трябва да се вземе балансовата стойността на всички краткотрайни активи, които той притежава съгласно записванията във финансовия му отчет, без да се извършва корекция на тази стойност.

Вещото лице е констатирало, че съгласно записванията в годишния финансов отчет на „Л.” ЕООД към

31.12.2018 г. това дружество е имало възникнали в негова тежест краткосрочни задължения в размер на 297 000 лв. Не се установява към 31.12.2018 г. в тежест на ответника да са възникнали и да са станали изискуеми други задължения към негови кредитори, които да бъдат определени като краткосрочни и да не са надлежно отразени в неговото счетоводство. Следователно при изследване на способността на ответника да погасява своите задължения към 31.12.2018 г. няма основание да се извършва корекция на балансовата стойността на краткосрочните задължения, които са възникнали в негова тежест и то трябва да се направи на база на тази стойност.