Решение № 1400 от 11.10.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1400 гр. Русе, 11.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Майя Й. Йончева при участието на секретаря Емилия Д. Добрева като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело № 20224520105659 по описа за 2022 година

Искът е с правно основание по чл.422 ГПК.

Ищецът “Ти Би Ай Банк” ЕАД гр. София, представляван от изп. директори Александър Чавдаров Димитров и Николай Георгиев Спасов, чрез процесуалния си представител твърди, че на 12.05.2020г. сключил с ответника М. А. А. Договор за потребителски кредит №7001207351, съгласно който му предоставил кредит в размер на сумата 3360 лв, от която 3000 лв представлява размера на отпуснатия кредит и 360 лв - еднократна такса за оценка на риска, финансирана от кредитора и която се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски, съгласно Погасителен план.

Уговореният между страните лихвен процент е 28.49 %. Общото крайно задължение на ответника възлиза на сумата 4446.49 лв, разсрочена на 24 погасителни месечни вноски по 185.27 лв и една последна изравнителна вноска в размер на 185.28 лв, като всяка вноска включва два компонента: главница и договорна лихва. С част от отпуснатите средства са погасени стари задължения на ответника към него в размер на 103.00 лв по договор №7001001037 и 1160.00 лв по договор №7001062521. Към 23.06.2022г. задължението на ответника по настоящия договор е било в размер на 3398.50 лв, от които 2336.88 лв главница и 464.11 лв договорна лихва, както и 597.51 лв обезщетение за забава към 07.06.2022г., съгласно чл.9, ал.4 от договора. За събиране на вземането си подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК, образувано в ч. гр. дело №3361/2022г. на Районен съд гр. Русе. Издаденият по същото изпълнителен лист е образуван в изп. дело №724/2022г. на ЧСИ Венцислав Маринов. Тъй като ответникът е 1 направил възражение в законоустановения срок, моли да се признае за установено, че М. А. А. му дължи по Договор за потребителски кредит №7001207351/12.05.2020г. сумата 3398.50 лв общо, от които 2336.88 лв главница, заедно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.417 ГПК - 23.06.2022г. до окончателното изплащане, 464.11 лв договорна лихва за периода от 15.02.2021г. до 15.05.2022г. и 597.51 лв обезщетение за забава за периода от 15.02.2021г. до 07.06.2022г. Претендира разноските по ч. гр. дело №3361/2022г. на РРС, както и разноските по исковото производство.

Ответникът М. А. А. чрез процесуалния си представител е подал писмен отговор на исковата молба, в който взема становище за неоснователност на иска.

Възразява, че

Договор за потребителски кредит

№7001207351/12.05.2020г. е недействителен, съгласно чл.22 ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.9, т.10, т.11 и т.12 ЗПК, във връзка с което излага съображения.

Освен това в договора липсва уточнение какви точно разходи се включват в посочения ГПР по кредита (49.03 %). Клаузата, предвиждаща такса “оценка на риска” не е включена в ГПР, което го поставя в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Във връзка с възражението за нищожност на клаузата, предвиждаща такса “оценка на риска” излага съображения. Оспорва като нищожни още и клаузите за възнаградителна лихва и за обезщетението за забава поради противоречието им с добрите нрави. Моли искът да бъде отхвърлен с присъждане на разноски.

По делото са представени писмени доказателства, назначена е счетоводна експертиза, приложено е ч. гр. дело №3361/2022г. на Русенски районен съд.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Видно е от приложеното ч. гр. дело №3361/2022г. на РРС, че в производство по чл.417 ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №1657/23.06.2022г. срещу М. А. А. за сумите: главница 2336.88 лв, дължима по

Договор за потребителски кредит

№7001207351/12.05.2020г., заедно със законната лихва от 23.06.2022г. до окончателното изплащане, 464.11 лв договорна лихва за периода 15.02.2021г.

- 15.05.2022г., 597.51 лв обезщетение за забава за периода 15.02.2021г. 07.06.2022г., както и за 117.97 лв разноски по производството (67.97 лв държавна такса и 50 лв юрисконсултско възнаграждение). С разпореждане от 23.06.2022г. съдът е допуснал незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК по ч. гр. дело №3361/2022г. на РРС и е издал изпълнителен лист в полза на “Ти Би Ай Банк” ЕАД против М. А. А. за сумите по заявлението.

2

Издаденият изпълнителен лист е образуван в изп. дело №724/2022г. на ЧСИ Венцислав Маринов с район на действие ОС-Русе. Своевременно е направено възражение срещу заповедта за изпълнение от ответника/длъжника, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.

Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен срок.

От представения

Договор за потребителски кредит

№7001207351/12.05.2020г. се вижда, че “Ти Би Ай Банк” ЕАД е предоставило на М. А. А. потребителски кредит за общо ползване в размер на 3000 лв (чиста стойност на кредита) и сумата 360 лв, представляваща еднократна такса “оценка на риска”, финансирана от кредитора и която се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски, съгласно Погасителен план.

Общият размер на кредита в стойностно изражение е 3360 лв с краен срок за връщане 15.05.2022г. Ответникът се е задължил да погасява кредита на 24 равни месечни вноски, представляващи изплащане на главница, такса “оценка на риска”, годишен лихвен процент 28.49 %, годишен процент на разходите 49.03 %, всяка по 185.27 лв и една последна изравнителна вноска – 185.28 лв, при което сумата, която трябва да върне на кредитора възлиза на 4446.49 лв (чл.10).

Съгласно чл.9.4 от договора, при просрочие на паричните задължения потребителят дължи лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочието.

Договорът е подписан двустранно от страните по него: кредитор “Ти Би Ай Банк” ЕАД и потребител М. А. А., чието име е изписано и ръкописно на стр.9 от договора.

От заключението на счетоводната експертиза, потвърдено и допълнено устно от вещото лице С. Т. Х. в съдебно заседание на 12.09.2023г., се установява, че ответникът не е изпълнил задължението си по погасяване на кредита: в периода 15.06.2020г. - 16.12.2021г. е плащал с прекъсвания и след това е преустановил изцяло плащанията. Общо платената сума по потребителския кредит е 1679.27 лв, с което са погасени изцяло погасителни вноски от №1 до №9, последната с падеж 15.02.2021г. е частично платена до размер на 105.65 лв. Размерът на задължението на ответника към момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 23.06.2022г., е представен в два 3 варианта. Първи вариант включва задължението с включена такса “оценка на риска”, при който вариант размерът на неплатената главница е 2336.88 лв, размерът на непогасената договорна лихва е 464.11 лв и размерът на лихвата за забава върху главницата с включена такса “оценка на риска” е 596.62 лв или общо 3397.61 лв. При втори вариант общото задължение не включва таксата “оценка на риска” и е в размер на 3044.48 лв, в т.ч. неплатената главница е 2096.88 лв, непогасената договорна лихва е 416.44 лв, лихвата за забава върху чистата главница е 531.16 лв. Размерът на непогасената такса за оценка на риска е 240 лв.

Експертизата установява, че кредитът е усвоен от потребителя на 12.05.2020г. по посочена от него разплащателна сметка.

Уреждането на породилите се договорни отношения между страните е регламентирано в Закона за потребителския кредит (ЗПК), който е бил в сила към момента на подписването на договора. В самия договор за потребителски кредит е инкорпориран погасителният план към него. В чл.9.1 от договора е договорено лихвен процент в размер на 28.49 %. В договора е посочено, че размерът на кредита е 3000 лв, а еднократната такса за оценка на риска е 360 лв.

Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК изисква договорът за потребителски кредит да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, а разпоредбата на т.12 изисква договорът да съдържа информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно във всеки един момент от изпълнението на договора извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания.

Погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете, условията за извършването на тези плащания, както и разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главница, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и когато е необходимо, допълнителните разходи. Когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителни разходи могат да 4 бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи, съгласно договора за кредит.

Разпоредбите на чл.11, ал.1, т.11 и т.12 ЗПК са въведени от законодателя в изпълнение на задължението му за транспониране на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23.04.2008г., относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. Посочените по-горе текстове пресъздават чл.10, § 2, букви "з" и "и" от Директивата.

В настоящия случай в договора за кредит е инкорпориран погасителен план -чл.11.2, в който са посочени 24 бр. вноски, като 23 бр. вноски са по 185.27 лв и 1 изравнителна – 185.28 лв. Посочени са размерът на вноската и падежната дата. В чл.7.1 от договора е посочено, че еднократната такса за оценка на риска, дължима в деня на подписване на договора за кредит, се финансира от кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски, съгласно погасителния план и заявеното желание. Определен е фиксиран лихвен процент от 28.49 %.

Съдът намира, че потребителският договор съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, съобразно законовото изискване на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК.

Разпоредбата на чл.22 ЗПК, предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т. 7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т. 7 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Доколкото договорът е за предоставянето на потребителски кредит по чл.9 и сл. ЗПК, при извършена преценка за съответствието му с поставените в закона изисквания за действителност и договарянето му при спазването на добрите нрави, съдът намира, че същият в цялост не страда от пороци, водещи до неговата недействителност. Процесният договор е сключен в писмена форма и отговаря на императивните изисквания на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т. 7 - 12 и 20 и чл.12, ал.1, т. 7 - 9 ЗПК към датата на неговото сключване.

Посочени са индивидуализиращи данни за страните, размера на получената сума, общият размер, който потребителят следва да върне, годишният процент на разходите, годишния лихвен процент по кредита, условия за 5 издължаване на кредита – брой и размер на погасителните вноски и периодичността и датите на плащането им, както и останалото изискуемо съдържание според посочените разпоредби. В договора липсва посочване на общия размер на възнаградителната лихва, но същият е лесно определяем като разлика между общата стойност на плащанията и размера на отпуснатия кредит. В договора е включен погасителен план с посочени падежни дати на отделните вноски. В погасителния план е посочена общата стойност на всяка дължима месечна вноска, без да е посочено каква част от дължимата сума погасява отделните задължения. Въпреки това в договора е посочен размерът на всяко едно от задълженията, които сумарно, разделени на посочения брой погасителни вноски, формират размера на всяка вноска, като по същия начин е лесно определима и стойността на всеки компонент от погасителната вноска.