Решение № 2053 от 08.06.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2053 гр. Варна, 08.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М. С. при участието на секретаря А.Ст. А. като разгледа докладваното от М. С. Гражданско дело № 20223110113521 по описа за 2022 година

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” вр. чл. 422 ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от „***“ ЕАД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: град ***бул. „***“ № ***, с която се претендира да бъдат осъдени всеки от И. Г. Т., ЕГН **********, Ж. Г. Т., ЕГН ********** и Ж. Г. Х., ЕГН ********** да му заплати следните суми: по 489,25 лева /по 1/3 от 1467,74 /– цена за потребена и незаплатена топлинна енергия, както и такси за услуга по партида *** за топлофициран недвижим имот находящ се в гр. *** ж.к. „***“, бл.***, вх***, ап.***, за периода от месец юни 2019г. до месец май 2022г., вкл., както и по 75,79 лева /по 1/3 от 227,37/, представляваща законна лихва за забава, изчислена за периода от 01.07.2019г. до 11.10.2022г., ведно със законната лихва върху главниците считано от депозиране на иска – 11.10.2022г. до окончателното им изплащане.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права: В.Н.Т. /починала на ***г./ е била собственик на недвижим имот находящ се в гр. *** ж.к. „***", бл.*** вх.*** ап.***, и е имала качеството на потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като имотът е бил топлоснабден и е сключен договор за доставка на топлинна енергия с партида № ***. След смъртта на В.Н.Т., ответниците по силата на наследственото правоприемство са придобили правото на собственост върху топлофицирания недвижим имот и като такива отговарят според квотите си за задълженията за потребена и незаплатена топлинна енергия, както и такси за услуга по партида *** за топлофицирания имот за периода от месец юни 2019 г. до месец май 2022 г., включително. Претендират се разноските в настоящото производство.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от редовно уведомените ответници.

В проведеното по делото открито съдебно заседание се е явил ответника, който заявява, че признава иска като сочи, че е заплатил задължението за главница и законна лихва.

Съдът, след съвкупна преценка на доказателствата по делото приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените субективно и обективно съединени осъдителни искове са с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

1

От страна на ответниците не са оспорени твърденията на ищеца. Единият от тях признава изрично иска като едновременно с това сочи и доказва, че е заплатил цялото претендирано вземане за главици и лихви, поради което той следва да се отхвърли на това основание.

Доколкото няма твърдения да е платено и вземането за законната лихва върху главниците считано от депозиране на иска – 11.10.2022г. до окончателното им изплащане, това искане не следва да се включва в отхвърлителния диспозитив.

На основание чл. 78 ал. 2 ГПК и доколкото ищците са дали повод за завеждане на исковете, следва да бъдат осъдени да заплатят всички претендирани от ищеца разноски, които според представения списък по чл. 80 ГПК и доказателства за реалното им извършване са на стойност 559,40лева.

Мотивиран от изложеното, ВРС

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „***“ ЕАД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: град *** бул. „***“ № *** искове с правно основание с чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл.

86 от ЗЗД да бъде осъден всеки от И. Г. Т., ЕГН **********, Ж. Г. Т., ЕГН ********** и Ж. Г. Х., ЕГН ********** да му заплати следните суми: по 489,25 лева /по 1/3 от 1467,74 /– цена за потребена и незаплатена топлинна енергия, както и такси за услуга по партида ***за топлофициран недвижим имот находящ се в гр. *** ж.к. „***“, бл.***, вх.***, ап.***, за периода от месец юни 2019г. до месец май 2022г., вкл., както и по 75,79 лева /по 1/3 от 227,37/, представляваща законна лихва за забава, изчислена за периода от 01.07.2019г. до 11.10.2022г., ПОРАДИ ПОГАСЯВАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЕТО ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА.

ОСЪЖДА всеки от И. Г. Т., ЕГН **********, Ж. Г. Т., ЕГН ********** и Ж. Г. Х., ЕГН ********** да заплати на „***“ ЕАД, с ЕИК *** по 1/3 част от законната лихва върху главницата от 1467,74 лева считано от депозиране на иска – 11.10.2022г. до 17.05.2023г.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал. 2 ГПК И. Г. Т., ЕГН **********, Ж. Г. Т., ЕГН ********** и Ж. Г. Х., ЕГН ********** да заплатят на „***“ ЕАД, с ЕИК *** сумата от 559,40 лева – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2