Решение № 198 от 09.11.2023, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. Ловеч, 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА при участието на секретаря ХРИСТИНА Х. като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско дело № 20234300500312 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Постановено е съдебно решение № 74/31.05.2023 г. по гр.д.№ 576/22 г. по описа на РС-Тетевен, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от А. Е. М., ЕГН:********** от село Г., област Ловеч, против В. А. В., ЕГН:********** от село Г., област Ловеч, осъдителен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 6,000.00 (шест хиляди) лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, в следствие нанесени телесни увреди на 05.08.2021 година в село Г., област Ловеч, заедно със законната лихва върху сумата от 05.08.2021 г. до окончателното й заплащане. Със същото решение, А. Е. М., ЕГН:********** от село Г., област Ловеч е осъден да заплати на В. А. В., ЕГН:********** от село Г., област Ловеч, сумата от 550.00 (петстотин и петдесет) лева, представляваща сторени разноски в производството.

Постъпила е въззивна жалба с вх.№ 2873/16.06.2023 г. от А. Е. М., ЕГН:********** чрез адвокат Р. Г. – ЛАК против решение № 74/31.05.2023 г. по гр.д.№ 576/22 г. по описа на РС-Тетевен, с твърдения, че същото е неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

Посочва, че първоинстанционният съд е направил погрешни изводи и неправилно се е позовал на института на неизбежната отбрана, доколкото част от разпитаните свидетели са установили, че В. В. е нанесъл удари на ищеца. Определя като неправилен изводът да съда, че нанесените телесни увреждания на ищеца са станали в ситуация, при която ответникът е 1 защитавал личната си неприкосновенност, както и тази на неговата майка от непосредствено нападение на ищеца. Твърди, че именно агресивното поведение на въззиваемия, който пристигнал на място и без дори да се замисли се нахвърлил върху ищеца е провокирало последващият инцидент, при който е пострадала свидетелката Л. - негова майка. Счита, че е успял да докаже в първоинстанционното производство предявените искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД, наличието на всички елементи от състава на непозволеното увреждане и наличието на всички предпоставки за реализиране правото на обезщетяване по чл. 45-52 от ЗЗД. Изтъква, че в производството пред РС-Тетевен, се е установило наличието на пряка причинна връзка между деянието на ответника и причинения вредоносен резултат, а именно претърпените от ищеца болки и страдания, временно опасни за здравето му за период от 2-3 седмици, както и че тези увреди са могли да доведат до последващите оплаквания на ищеца вследствие на причинените му телесни повреди. Твърди, че никъде в решението на първоинстанционния съд не става ясно кои от свидетелските показания се кредитират от съда с доверие и кои не, че съдът не е изразил становище дали показанията са непротиворечиви, последователни и допълващите се, дали същите кореспондират на събраните по делото писмени доказателства, както и на заключението на съдебномедицинската експертиза.

Моли съда да отмени Решение № 74 от 31.05.2023 г. на РС-Тетевен, постановено по гр.д.№ 576/22 г. като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, и да постанови друго решение, с което да уважи изцяло предявения от А. Е. М. иск против В. А. В., с ЕГН **********, с правно основание чл. 45 от ЗЗД, да му заплати сумата в размер на 6,000.00 (шест хиляди) лева, съставляващи обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди - болка и страдание, вследствие на нанесените му на дата 05.08.2021 г. пред дома му на ул. *** , в с. Г., удари в областта на лицето с юмрук, в резултат на което са му причинени разкъсна рана в областта на брадата (долната челюст), в резултат на което изпитвал дълго време болка и дискомфорт при хранене и бръснене, както и вследствие нанесените му удари по различни части на тялото, с ритници, ответникът му причинил оток и хематом на лактите, охлузна рана на ляво коляно, оток на пръста на ляво ходило и хематом в тилната област, както и законната лихва върху главницата, начиная от датата на увреждането 05.08.2021 г., до окончателното й изплащане.

Моли съда да му присъди разноските по делото пред двете инстанции.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от В. А. В., ЕГН:********** чрез адвокат С. К. С. – ЛАК, с който изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна, поради което моли да бъде оставена без уважение. Твърди, че това е втори опит на адв. Р. Г., който му е известен, след насрещен иск по гр. дело № 595/2020 г. по описа на PC-Тетевен, да се събират доказателства, с които влязъл в сила съдебен акт на наказателен съд, който се ползва със силата на присъденото нещо, да се пререшава въз основа на нови или нововъзникнали доказателства, което поведение е в противоречие с основните принципи на гражданския и наказателен процес. Счита, че решението на първоинстанционния съд не страда от никакви пороци, напълно споделя приетото от съда, което на практика е 2 съобразено както с доказателствата по делото, така и с писмените му бележки, представени по делото, че в случая е налице и хипотезата на чл. 12, ал. 1 от НК, като цитира в тази връзка част от мотивите на Решение №74/31.05.2023 год. по гр. дело №576/2022 год. на PCТетевен. Обръща внимание, че твърдяните страдания и неудобства от ищеца А. Е. М., за първи път се сочат в ИМ по гр. дело № 576/22 год. по описа на PC-Тетевен и че такова здравословно състояние след нанесен му побой на 05.08.2021 год. М. не е твърдял нито в хода на НОХД № 48/2022 год. по описа на PC-Тетевен, нито по ВНОХД № 270/2022 г. по описа на ОС-ЛОВЕЧ за 2022 г. Изтъква, че по делото в ОС-Ловеч, след внимателен анализ на поведението на А. Е. М., именно при случая, станал на 05.08.2021 година в с. Г., област Ловеч, въззивният съд е изменил присъдата в наказателната й част и е постановил М. да изпълнява и пробационна мярка.

Моли съда да потвърди Решение № 74/31.05.2023 год. по гр. дело № 576/22 год. по описа на PC-Тетевен като правилно, обосновано и законосъобразно, и да му присъди направените разноски за въззивната инстанция.

В съдебно заседание въззивника чрез своя пълномощник адв. Г. поддържа въззивната си жалба и моли да й бъдат присъдени разноските за двете инстанции по представен списък, а въззиваемият редовно призован не се явява, но чрез проц.си представител представя писмена защита вх.№5024/5.09.23 г., в която застъпва становището, че решението на ТРС е правилно и следва да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноските за въззивна инстанция по представен списък по чл.80 от ГПК.

От представените по делото доказателства: гр.д.№576/2022 г. на ТРС, от обясненията на въъззивника, от всички тези доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка и обусловеност съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:

Решението на PC-Тетевен е съобщено на А. Е. М. на 05.06.2023 г., а въззивната жалба е подадена на 16.06.2023 г. т.е. в законоустановения срок и от лице с правен интерес, поради което е допустима.

Съдът констатира, че е постановено валидно и допустимо съдебно решение от 31.05.2023 г. на Тетевенски районен съд по гр.д.№576/22 г. и при това положение следва да се обсъди неговата правилност в какъвто смисъл са и оплакванията във въззивната жалба.

Установява се от показанията на свидетелите и от приложеното н.ох.д.№48/22 г. по описа на ТРС, че ищецът А. Е. М. и ответникът В. А. В. са съседи в с.Г., Ловешка област.

На 5.08.2021 г. вечерта майката на ответника, Р. А. Л., заедно с други нейни съселяни, седели на пейката пред домът й в с.Г., ул.***. В този момент при тях дошла внучката й и помолила баба си да каже на ищеца да премести колата си, която била паркирана пред техният дом. Тя отказала и тогава внучката Ф. В.а А.а-дъщеря на ответника, се обадила по телефона на синът на ищеца, който живеел във Ф. да помоли баща си да премести колата си. Малко след това ищецът излязъл от домът си и преместил колата, като между Р. Л. и него възникнало пререкание, съпроводено със закани и псувни. Свидетелката 3

Е. В.а, като видяла конфликта се обадила на съпругът си, ответникът В. А. В., който бил на центъра. Всички свидетели заявяват, че като дошъл ответникът нападнал с юмруци ищецът, двамата се сборичкали и паднали на земята, като бащата на ответника А. В. също се притекъл на помощ на сина си. ./св.С.-очевидец, св.А./ Свидетелката Р. Л. също заявява:

„Синът ми и А. се хванаха двамата и се въргаляха на земята“. Свидетелят А. Л. също признава, че като дошъл синът му от центъра са се хванали с ищеца, сграбчили са се и паднали на асфалта, търкаляли се.

При това съприкосновение помежду им на ищеца са нанесени следните телени повреди:оток с хематом в окосмената част на главата тилно с размери 5 на 5 см, разкъсна рана на долната челюст с размери 3 на 0,3 см, оток и хематом по задна повърхност на десен три на три см и ляв 4 на 5 см лакти; охлузна рана по предна долна повърхност на ляво коляно с размери 4 на 5 см; оток и хематом на четвърти пръст на ляво ходило/мед.свидетелство л.8 от делото и заключение на съдебно-медицинска експертиза на л.71 от делото./ Вещото лице уточнява, че рентгенографията на кости е без отклонения.

Според експертизата на пострадалия са нанесени телесни увреди, довели до болка и страдания с временно разстройство на здравето за период от около две-три седмици без опасност за живота. В заключението се сочи, че нанесените телесни увреди са причинени при удари с твърд тъп предмет или пи падане върху такъв и мога да бъдат причинени по механизма, описан от пострадалия. Според вещото лице причинените телесни увреди са намалили за известен период от време трудоспособността на пострадалия и могат да доведат до нарушаване на психо-соматичното състояние на потърпевшия и да доведат по последващите оплаквания за които има приложена медицинска документация основно в близкия посттравматичен период.

Приложено по делото е експертно решение №90176 от 56/23.03.2021 г.издадено от МБАЛ-Троян ЕООД съгласно което на ищеца е определена военна инвалидност -50% и поради общо заболяване-20%, а от приложената медицинска документация/л-10-15 от делото/ се установява, че той страда и от хипертония.

От показанията на разпитания в с.з. на 18.01.23 г. свидетел В. А. се установява, че ищецът след инцидента е сринат и доста време не е могъл да ходи на работа, вдигал кръвно, ходил по болници и това му състояние е било най-малко две седмици, а може и месец.

Майката на ищеца, чиито показания съдът преценява при възможна тяхна заинтересованост съгласно разпоредбата на чл.172 от ГПК се установява, че той е бил зле, не можел да стане, би отекъл в главата и по гърдите, по гърдите, по главата-кръв отвсякъде.

От инцидента синът й е болен, не може да насече дърва и да внесе подпалки, вдигал кръвно до 230.

С влязла в сила на 17.08.2022 г. присъда по н.о.х.д.№48/22 г. по описа на РС-Тетевен ищецът е осъден за причинена средна телесна повреда на 5.08.21 г. в с.Г., Ловешка област на Р. А. Л., като ме у наложено наказание от една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от 3 години, като е осъден да заплати на пострадалата Л. обезщетение за причинените й неимуществени вреди в размер на сумата 4

4000 лв. и 120 лв. имуществени вреди, като е отхвърлен иска за пълния му размер от 5000 лв. като неоснователен и недоказан. С решение №70/17.08.22 г. постановено по в.н.ох.д.

№270/22 г. по описа на ЛОС е изменена присъда №12/19.05-.2022 г. по но.х.д.№48/22 г. по описа на РС-Тетевен, като на основание чл.67 ал.3 във вр. с чл.42а ал.2 т.2 от НК е наложена на А. М. пробационна мярка-задължителни периодични срещи с пробационен служител през изпитателния срок от три години на наложеното наказание от една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от 3 години на основание чл.66 ал.1 от НК, а в останалата част присъдата е потвърдена.