Акт от 20.02.2020, Административен съд - Русе

О П Р Е Д Е

Л Е Н И Е

№ гр. Русе, 20.02.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Русе, VІ състав, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 780 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 203 ал.3 и сл. от Административно – процесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 1 вр.чл. 2 в от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба с вх.№ 4448 от

11.12.2019 г., подадена от адв.В.Д. като процесуален представител на Х. А. К., И. Ю. К., С.С.Д., С.Ю.С., и от наследниците на Ф. И.- С.А.С., Я.А.Ч., Н.А.Ч. против Министерство на земеделието и храните на РБ, гр.София, Министерски съвет на РБ, Народно събрание на РБ за обезщетение, в условията на евентуалност , като основание на иска е посочен чл.

4, § 3 от Договора за европейския съюз, както следва:

За ищеца Х. К. материални вреди:

- вложени средства, труд и материали за рекултивация на земята за 5 години за периода 09.12.2004 г. до 09.12.2009 г. – обезщетение в размер на 43 500лв.

- пропуснати ползи от нереализирана реколта за 5 години за периода 09.12.2004 г. до 09.12.2009 г.- 21 750лв.

- причинени вреди от унищожена реколта за земеделската 2014 г. - 500 лв.

- пропуснати ползи от неизпълнена облигация по предаване на собствеността на имота - 10 440лв. към 2014 г. нематериални вреди –

25 000лв., заедно с лихвите от изтичането на срока на договорите и до тяхното изплащане

За ищеца И. Ю. К. материални вреди:

- вложени средства, труд и материали за рекултивация на земята за 5 години за периода 03.12.2004 г. до 03.12.2009 г. – обезщетение в размер на 29 000лв.

- пропуснати ползи от нереализирана реколта за 5 години за периода 03.12.2004 г. до 03.12.2009 г.- 14 500лв.

- причинени вреди от унищожена реколта за земеделската 2014 г. 500лв.

- пропуснати ползи от неизпълнена облигация по предаване на собствеността на имота - 10 440лв. към 2014 г. нематериални вреди –

25 000лв., заедно с лихвите от изтичането на срока на договорите и до тяхното изплащане

За ищеца С.С.Д. материални вреди:

- вложени средства, труд и материали за рекултивация на земята за 5 години за периода 09.12.2004 г. до 09.12.2009 г. – обезщетение в размер на 29 000лв.

- пропуснати ползи от нереализирана реколта за 5 години за периода 09.12.2004 г. до 09.12.2009 г.- 14 500лв.

-причинени вреди от унищожена реколта за земеделската 2014 г. – 500лв - пропуснати ползи от неизпълнена облигация по предаване на собствеността на имота - 10 440лв. към 2014 г. нематериални вреди –

25 000лв., заедно с лихвите от изтичането на срока на договорите и до тяхното изплащане

За ищеца С. Ю. С. материални вреди:

- вложени средства, труд и материали за рекултивация на земята за 5 години за периода 09.12.2004 г. до 09.12.2009 г. – обезщетение в размер на 29 000лв.

- пропуснати ползи от нереалзирана реколта за 5 години за периода 09.12.2004 г. до 09.12.2009 г.- 14 500лв.

-причинени вреди от унищожена реколта за земеделската 2014 г.-500 лв.

-пропуснати ползи от неизпълнена облигация по предаване на собствеността на имота - 10 440лв. към 2014 г. нематериални вреди –

25 000лв., заедно с лихвите от изтичането на срока на договорите и до тяхото изплащане За ищеца - сънаследниците на Ф. И.- С.А.С., Я.А.Ч., Н.А.Ч. материални вреди:

-вложени средства, труд и материали за рекултивация на земята за 5 години за периода 09.12.2004 г. до 09.12.2009 г. – обезщетение в размер на 43 500лв.

-пропуснати ползи от нереализирана реколта за 5 години за периода 09.12.2004 г. до 09.12.2009 г.- 21 750лв.

-причинени вреди от унищожена реколта за земеделската 2014 г.-500 лв.

-пропуснати ползи от неизпълнена облигация по предаване на собствеността на имота - 10 440лв. към 2014 г. нематериални вреди –

25 000лв., заедно с лихвите от изтичането на срока на договорите и до тяхното изплащане.

Освен това е направено и „алтернативното особено процесуално искане“- съдът да разпореди на ответника да издаде мотивиран акт, който да прехвърли собствеността на договорните имоти на ищците, като така ще се смята, че ответникът е поправил нанесените на ищците вреди.

Според твърденията в първоначалната искова молба ищците са били наематели на земеделски земи от Държавния поземлен фонд /имотите са индивидуализирани за всеки от ищците/, като ползването им е предоставено при условията и редът по Наредба за оземляване на безимотни и малоимотни граждани /НОБМГ/, приета с ПМС № 218 от 18.10.2000 г., обн., ДВ, бр. 87 от

24.10.2000 г. В подкрепа на тези твърдения към първоначалната искова молба са представени договори, сключени между поземления орган и отделните ищци по чл.228 и сл. от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ и чл.28,ал.1 от НОБМГ, като договорите са сключени пред 2004 год. за срок от десет години.

Сочи се, че с ПМС № 139/13.05.2011г. за изм.и доп. На ППЗСПЗЗ са отменени чл.37-чл.40, чл.42-чл.44 и са отменени раздел I, II и III от НОБМГ, като посоченото в становище на МЗХГ № 94-5913 от 13.01.2015г. твърдение, че тази законодателна промяна е била продиктувана от приложение V раздел “Земеделие“ от Акта за присъединяване на България към ЕС и според писмото от МЗХГ като оземляването на безимотни и малоимотни граждани е със статут на държавна помощ, която е била допустима до 31.12.2009г., е невярно, и че с тази промяна е нарушен чл.4 параграф 3 от ДЕС, както и принципите на равностойност, социална защита и ефективност.

Налице е позоваване на отговор във връзка със запитване № 671345/ 17.02.2015г. към ЕС , в който институциите на ЕС – ЕК Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ посочва, че не може да се намесва по поставените въпроси / частноправни отношения/, чиято компетентност е предоставена на националните съдилища.

Твърди се ,че държавните помощи са предмет на регулация на чл.107 и чл.108 ДФЕС и Регламент 659/1999г на Съвета и Регламент /ЕО/ 800/2008г на Комисията, които са нарушени от ответниците чрез неустановяване, че не се касае за вид забранена държавна помощ, неприлагане на условията за освобождаване на вида държавна помощ, чрез неправилното разбиране,тълкуване и прилагане на правото на ЕС.

Исковата молба съдържа цитати от норми на чл.107, чл.108 ДФЕС, регламент 659/1999г., регламент /ЕО/ 800/2008г., Съобщение на Комисията относно критериите за задълбочена оценка на регионалната помощ за големи инвестиционни проекти от 2009г., ДПРБРЕС, Хартата на основните права на ЕС, всеобща декларация на ООН за правата на човека относно правото на собственост и др., като се твърди нарушаване на задълженията по изпълнение на правото на ЕС.

Пасивната легитимация на МЗХГ е изведена от „ преки действия и бездействия“ нарушаващи правото на ЕС по сключените договори с ищците, на МС от несъобразяване на измененията на ПП на ЗСПЗЗ с поети ангажименти чрез Договора за присъединяване на България към ЕС, а на НС от несъобразяване на чл.20 от ЗСПЗЗ и свързаните с него разпоредби и делегации с поети ангажименти и последици от тях чрез Договора за присъединяване на България към ЕС.

Според твърденията, първият увреждащ ищците акт е неразглеждане на молби от ищците от 03.12.2014г., с които са поискали съгласието на МЗГ да придобият право на собственост върху ползваната под наем земеделска земя от ЗПФ чрез обявяване на договорите за оземляване за окончателни. Твърди се, че в отговор на това искане МЗГ е издал писмо с изх.№ 94-5913/13.01.2015г., в което е посочил ,че с ПМС № 139/13.05.2011г. са отменени отменени чл.37-чл.40, чл.42-чл.44 на ППЗСПЗЗ и са отменени раздел I, II и III от НОБМГ. Твърди се , че само ищците Ф.

И. и И.К. са предявили искане в срока до 08.11.2009г., но с констативен протокол от 29.12.2009г.на нарочна комисия, назначена от Началник на ОСЗ-Ветово е констатирано, че И. и К. не са заплатили дължимата сума в срока по параграф 23 ал.2 от ПЗР ППЗСПЗЗ. В тази връзка се оспорва твърдението в посоченото писмо, че оземляването на безимотни и малоимотни граждани е дефинирано като държавна помощ, допустима само до 31.12.2009г.

Следващият увреждащ акт е твърдение, че отговорът на МЗХГ ,че договорите на ищците са вид недопустима държавна помощ след 31.12.2009г. противоречи на ДПРБРЕС и правилата на конкуренция- Приложение V,раздел „Земеделие“ от Акта за присъединяване на България към ЕС. Същевременно се позовават на отговор от ЕК-ГД“ Земеделие и развитие на селскостопанските райони“, че спорния въпрос е от вътрешно-правен характер. Твърди се и нормативно бездействие след изтичане на сроковете по параграф 23 от ПЗР ППЗСПЗЗ и нерешаване на въпроса с продължаващите договори относно рекултивирането за собствена сметка на земите, тъй като заповедта за определяне на отдадената им земя под наем, като годна за земеделие, а тя се оказала нерекултивирана и негодна за това. Отделно от това, се твърди, че поземленият орган не е уведомил ищците по реда на ГПК за правото им да придобият отдадените им под наем земеделски земи с приемането и при действието на параграф 23 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, приет с ПМС №188 от 2009 г. (ДВ, бр. 62 от 2009 г., изм., бр. 41 от 2010 г. в сила от 1.06.2010 г.); органът не е приел исканията на ищците за придобиване на земеделските земи при условията на цитирания параграф и в резултат на това те не са станали собственици на отдадените им преди това земеделски земи.

По нататък, на няколко страници в изложението, от адвокат-пълномощника на страните се прави твърде обстоен анализ на режима на рекултивация на земи, разписан в Правилника за прилагане на закона за опазване на земеделските земи и Наредба №26 за рекултивация на нарушени терени, подобряване на слабопродуктивни земи, отнемане и оползотворяване на хумусния пласт /обн.ДВ,бр.89 от 22.10.1996 г./. Според твърденията, съгласно този режим се следва издаването на множество административни актове, както следва: административен акт: за съгласуване на проекта за рекултивация; за одобряване на проекта за рекултивация; за приемане на техническата рекултивация от комисия; за категоризация на рекултивираната земя по Наредбата за категоризиране на земеделските земи при промяна на тяхното предназначение; за причисляване към Държавния поземлен фонд на рекултивираната държавна земеделска земя, от които ищците са уврeдени.

С разпореждане от закрито съдебно заседание на 16.12.2019 г., на основание чл.127 от ГПК, съдът е оставил производството без движение поради констатирани нередовности на подадената искова молба, въз основа на която е образувано делото. Указал е подробно на ищците в 7-дневен срок от получаване на разпореждането да отстранят нередовностите, касателно: доказване на надлежно процесуално представителство за всеки един от тях пред съда от подписалия исковата молба като пълномощник - адвокат В.Д.; конкретизиране на обстоятелствената част и формулирания петитум на исковата молба; посочване конкретно кои актове и на кого са в достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, да се формулират конкретни обстоятелства свързани с пасивната легитимация на ответниците, с оглед конкретните претенции за материални и нематериални щети и в тази връзка да се посочат кои конкретно актове, действия или бездействия на административните органи и на всеки един от ответниците са незаконосъобразни и очевидно нарушаващи правото на Европейския съюз, да се изложат ясни, конкретни и точни твърдения относно допустимостта на исковете като се мотивират стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на правото на Европейския съюз и се мотивира ясно и точно какво достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС е допуснато, от кого с какъв акт, действие или бездействие, внасяне на дължимите държавни такси от всеки един от ищците по субективно и обективно кумулативно съединените искове за обезщетения за имуществени и неимуществен вреди. Ищците изрично са предупредени, че ако констатираните нередовности не бъдат отстранени в срок, исковата молба ще бъде оставена без разглеждане, а производството - прекратено.

По повод указанията на съда, от адвокат-пълномощника на ищците е подадена „уточняваща искова молба“, приложена към молба вх.№98 от 08.01.2020г. по описа на съда.