Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 42 от 05.04.2019, Окръжен съд - Добрич

Съд
Окръжен съд - Добрич
Дело
Търговско дело 155/2018
Вид
Решение № 42
Подписан
05.04.2019
В сила
02.01.2020
Състав
ТЕМЕНУГА ИВАНОВА СТОЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.115 · Граждански процесуален кодекс
  • Чл.115 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.25 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.48 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.223 · Кодекс за застраховането
  • чл.226 · Кодекс за застраховането
  • чл.380 ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.343 ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.24 ал.1 т.9 · Наказателно-процесуален кодекс

Р

Е Ш Е

Н И Е № 42

В ИМЕТО

НА НАРОДА гр.Добрич

05.04.2019 г.

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ открито заседание на двадесет и втори март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:Т.СТОЕВА при секретаря ………………………............. и в присъствието на прокурора......................................................................като разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева.......Т.д.№155 от 2018г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от С.И.М. ЕГН ********** ***,чрез Адвокатско дружество“Я. И С.“,със седалище и адрес на управление-гр.Д.,представлявано от адв.Я. и адв.З. срещу ЗАД“ОЗК Застраховане“АД,със седалище и адрес на управление-гр.***,ЕИК ***,представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д. с цена на иска сумата от 60 000 лв.,частичен от 100 000 лв.-обезщетение за неимуществени вреди и сумата от

4 641,80 лв.-обезщетение за имуществени вреди,с правно основание чл.45 и чл.52 от ЗЗД във вр.с чл.223,чл.267 ал.1 и чл.226 от КЗ/отм./във вр.с пар.22 от КЗ.

В исковата молба се излагат следните обстоятелства:

При настъпило на 29.01.2016г.ПТП са причинени телесни повреди на ищеца,изразяващи се в множествено счупване на дясна подбедрица,закрито мозъчно сътресение,контузия на гръден кош и вътреставна фрактура на тибия на долен ляв крайник.

На 29.01.2016г.,управлявайки седлови влекач „VOLVO FH 12“,с Рег.№ ***по бул.“***“№102 в гр.Добрич,водачът на влекача В.А.Д. допуска пътно транспортно произшествие,като се блъска в лек автомобил „Citroen Berlingo HDI“,с Рег.№***,управляван от С.М.,в резултат на което ищецът получава описаните по-горе в исковата молба телесни повреди.

По случая е образувано наказателно производство-ДП №79/2016г. на Първо РУ „Полиция“ на МВР гр.Добрич,прокурорска преписка №153/2016г.по описа на РП гр.Добрич.Същото е внесено в РС гр.Добрич,с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание на водача В.Д. и е образувано АНД№743/2017г.,което е прекратено на основание чл.343 ал.2 от НК във вр.с чл.24 ал.1 т.9 от НПК.

Ищецът счита ,че причината за настъпване на ПТП се корени в субективните действия на водача на седлови влекач „VOLVO

FH 12“,с Рег.№ ***В.Д.,който допуска виновно нарушение на правилата за движение по пътищата.

В резултат от така възникналото пътно транспортно произшествие на ищеца са причинени множество телесни увреждания.В резултат на това пострадалият търпи значителни и ежедневни физически и психически болки и страдания.Непосредствено след произшествието той е приет в МБАЛ-Добрич АД в отделение по ортопедия с окончателна диагноза „множествено счупване на дясната подбедрица,закрито мозъчно сътресение и контузия на гръден кош.“,като състоянието е обусловило лечение и болничен престой в продължение на 16 дни и пострадалия е изписан на 15.02.2016г.Травмата на долен десен крайник е наложила извършване на оперативна интервенция чрез открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация на тибия и фибула с поставяне на метална остеосинтеза-заключваща плака за дистална тибия с шест отвора и 13 заключващи винта.

След изписването му пострадалият изпитва силни болки в областта на подбедрицата на левия долен крайник,поради което М. отново посещава специалист в Медицински център „Солигена 2007“ ООД,гр.Търговище,където след извършен преглед и магнитно резонансно изследване е установено наличието на вътреставна фрактура на тибията с фрагмент интеркондилна еминенция.След проведеното оперативно лечение в областта на дясната подбедрица,пострадалият продължава да търпи ежедневни болки и страдания.Претърпяната травма е обусловила необходимостта от трайно обездвижване на долния десен крайник,а след установяване на фрактурата в областта на лявата подбедрица е възникнала и необходимостта от обездвижване на левия долен крайник.Въпреки лечението ищецът е продължил да изпитва в областта на дясната подбедрица силни болки и дисконфорт,което наложило отново да бъде хоспитализиран в „Клиника по ортопедия и травматология,хирургия на ръка и реконструктивна хирургия“ към УМБАЛ“СОФИЯМЕД“.След постъпването му в болницата отново е проведено оперативно лечение и му е поставена заключваща плака на тибията и DC плака на десен долен крайник.След извършване на оперативната интервенция на десния долен крайник му е поставена ортеза,която фиксира глезена и подбедрицата.За извършената операция С.М. е заплатил 1 798,50 лв.за заключваща плака на тибията,1 150 лв. за DC плака,170 лв.-за уолкър/ортеза/,900 лв.за избор на екип и 34,80 лв.-потребителска такса.

Силните болки в долните крайници и невъзможността да се движи с тях създават изключителни неудобства ,свързани с битовото обслужване на пострадалия,като за всички ежедневни нужди той разчита на помощта и грижите на своите роднини.

Обездвижването,което лечението налага е свързано с трайно залежаване на пострадалия,в резултат на което същият изпитва изтръпване и болки в гърба и цялото тяло,предимно в областта на гърба и седалището.Долните крайници поемат тежестта на цялото тяло,поради което оздравителният процес -зарастването на костта и възстановяването на функциите на краката трае месеци,като задължителен елемент от него е провеждането на рехабилитационна програма за възстановяване на силата на мускулите на краката.В следствие на полученото при ПТП мозъчно сътресение М. страда от ежедневни болки в главата,гадене ,световъртеж и дезориентация

Лечението на пострадалия изисква ежедневен прием на лекарства и посещаване на рехабилитационни процедури,разходите за които са непосилни за ищеца,който вследствие от претърпените травми е неработоспособенн.

Безспорно е,че травматичните увреждания и трудностите,които е търпял и продължава да търпи М. са дали негативно отражение на общото му физическо и душевно състояние.Психическата травма от претърпяната катастрофа се е отразила на ежедневието и бита на пострадалия,който и досега не може да спи спокойно ,тъй като сънува станалия инцидент .Станал е раздразнителен,нервен и мрачен.

Седлови влекач „VOLVO FH 12“,с Рег.№ ***,при управлението на който е причинено ПТП-то е застрахован по риска „Гражданска отговорност“ н ЗАД“ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“АД ,по силата на полица №BG/ 23/ 115002783682,издадена на 11.11.2015г.,валидна до 10.11.2016г.,видно от справка от интернет сайта на Гаранционен фонд и Констативен протокол за ПТП с пострадали лица.

Съгласно установеното задължение в чл.380 ал.1 от КЗ е отправена застрахователна претенция към ответника по делото за изплащане на обезщетение на неимуществени вреди на С.М.,в резултат на настъпилото на 29.01.2016г.

ПТП.Ответникът е образувал преписка по щета №0410-900-0044/2016г.,но е отказал да изплати обезщетение за неимуществени вреди на ищеца.

Претендира се заплащане на сумата от 60 000 лв.-обезщетение за неимуществени вреди,виновно причинени от водача В.Д.,частично от цялостен размер на иска -100 000лв.,ведно със законна лихва от датата на увреждането 29.01.2016г. до окончателното погасяване на задължението и сумата от 4 641,80 лв.-обезщетение за имуществени вреди,представляващи заплатени медицински изделия и консумативи,а именно 1 798,50 лв.за заключваща плака на тибията,1 150 лв. за DC плака,170 лв.-за уолкър/ортеза/,900 лв.за избор на екип и 34,80 лв.-потребителска такса,ведно със законна лихва считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване на задължението.

В срок от ответника по делото е постъпил отговор,в който се оспорва наличието на предпоставки за разглеждане на спора от Добрички окръжен съд по правилата на местната подсъдност.

Според ответника по делото налице е съдебна практика,съгласно която разпоредбата на чл.115 от ГПК не намира приложение при исковете,основани на чл.226 от КЗ,а е приложима само към тези,насочени срещу делинквента,с оглед изискването на текста искът да е за вреди от непозволено увреждане ,а не от договор,съобразно който се ангажира отговорността на застрахователя.

По така направеното възражение за липса на местна подсъдност,съдът намира следното:

Искът е предявен на 06.06.2018г.,след изменението на текста на чл.115 от ГПК/ДВ бр.86/2017г./Следва да се отчете непосредственото действие на изменените процесуални норми по заварените искови производства.Чл.115 ал.2 от ГПК гласи,че прекият иск на увреденото лице,спрямо което застрахователят е отговорен се предявява и по постоянния адрес или седалище на ищеца,или по местонастъпване на застрахователното събитие.

Текстът е действащ към момента на предявяване на иска,разпоредбата е ясна и не подлежи на тълкуване.

С тези мотиви Окръжният съд намира,че е местно компетентен да разгледа настоящия спор .Възражението на застрахователя за липса на местна подсъдност на спора пред ДОС е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Оспорва се основателността и размера на предявените искове.Претенциите не са подкрепени с доказателства и са прекомерно завишени по размер.Налице е противоречие с принципа за справедливост,прогласен в чл.52 от ЗЗД.

Оспорва се твърдението на ищеца,че вследствие на настъпилото ПТП е претърпял неимуществени вреди,които да обусловят претендираните размери на застрахователно обезщетение от 60 000лв.

Възразява се за наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца,настъпило от нарушение на вменените му от ЗДвП задължения.Това съпричиняване предполага намаляване на размера на застрахователното обезщетение.

Оспорва се изключителната вина на водача В.А.Д. за причиняване на вредоносния резултата,на основание чл.300 от ГПК.

Прекратяването на наказателното производство по реда на чл.343 ал.2 от НК означава,че по воденото наказателно производство не е изследвано обстоятелството,кой е виновен за инцидента ,дали пострадалият е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.Навеждат се твърдения за изключителна вина на пострадалото лице ,което е довело до процесния пътен инцидент.

Оспорва се механизма на настъпване на процесното ПТП.Описаният в исковата молба механизъм не отговаря на действително развилия се.

Счита се,че настъпилото произшествие не е в резултат на изключителната вина на водача на застрахованото МПС.

Вина за настъпване на резултата има и пострадалият ,защото не е бил с предпазен колан и не е съобразил пътната обстановка.

Конкретизира се,че съпричиняването се състои в това,че пострадалият не е ползвал предпазен колан,поради което тялото му свободно се е движило в купето на автомобила и удряйки се в купето на автомобила е допринесъл за получените от него наранявания.М. не е съобразил на следващо място и пътната обстановка.Видно от представената комплексна съдебно-медицинскса,трасологична и автотехническа експертиза,пътното платно е било мокро,пострадалият се е движил със скорост не по-ниска от 60 км/ч. преди да удари маневриращия товарен автомобил.Д. е подал сигнал за ляв завой и е намалил скоростта си от 20 км./ч.,извършвайки маневрата в съответствие със ЗДвП.Недалновидността на пострадалия е причина за настъпване на ПТП.

Съгласно чл.51 ,предл.2 –ро от ЗЗД и трайно установената съдебна практика ,при доказан принос на пострадалия,обезщетението се намалява съразмерно с доказания процент на съпричиняване.Когато се докаже,че за определено събитие са виновни повече от едно лице,то в този случай отговорността се разпределя между лицата на принципа на съвина.

Оспорва се вида и характера на настъпилите вреди и твърденията за тяхната продължителност.Липсват достатъчно доказателства ,че настъпилите вреди са в причинно следствена връзка с ПТП от 29.01.2016г.

Оспорва се по основание и размер иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 4 641,80 лв.Липсват доказателства за връзката между контузията на левия долен крайник с настъпилото събитие.Споменатото нараняване не следва да бъде взето предвид при определяне на размера на имуществените и неимуществени вреди.Оспорва се необходимостта от услугата „избор на екип“,не е ясно какъв е този избор на екип,кое го е налагало и каква е причината този избор на екип да струва

900 лв.

Оспорва се акцесорният иск за лихва,предвид неоснователността на основното вземане.Застрахователното дружество не е изпаднало в забава ,за да дължи лихви за забава.