Решение № 268 от 13.03.2026, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 268 гр. Горна Оряховица, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Трифон П. Славков при участието на секретаря Силвия Д. Николова като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело № 20254120101029 по описа за 2025 година

Производството е по обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД. а

Ищецът С. В. С., чрез процесуалния си представител си адв. Ж. Д. от АК – Хасково претендира от ЗАД „ОЗК-Застраховане” гр. София сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, за нанесените му увреждания на здравето подробно описани в исковата молба, както и лихва за забава върху главницата, считано от датата на уведомяването на застрахователя – 18.07.2024 г. до окончателното плащане. Посочва, че уврежданията настъпили в резултат от ПТП, реализирало се на 10.07.2024г., около 11:55 ч., на път ПП I-4, кръстовище с път VTR – 2180, когато водачът Ц.Д.П. при управление на л. а. марка „БМВ“ с рег. № А 1777 не спазил нужната дистанция от спрелия пред него л. а. марка „Ауди“ с рег. № СВ 6702 ВА,вследствие на което го ударил с предната си част, а впоследствие този автомобил ударил спрелия пред него л.а. „Шкода“ с рег. № ВТ 6411КВ, управляван от ищеца. За случая е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с рег. № 129 от 10.07.2024 г. Ищецът получил контузия на лакътя и повърхностна травма на окосмената част на главата. След инцидента и до момента имал пост-травматичен стрес, изразяващ се в нарушение на съня, 1 апетита, главоболие, фобиен страх и рецидивиращо депресивно разстройство.

Сочи, че е предявил по реда на чл. 380 от КЗ застрахователна претенция пред ответното дружество, което към момента на завеждане на ИМ не било изплатило обезщетение. Счита, че справедливият размер на обезщетение следва да е в размер на 3 000 лв., поради което го претендира от ответното дружество. Претендира разноски.

ЗАД „ОЗК-Застраховане” гр. София оспорва исковете по основание и размер. Посочва, че на 16.01.2025 г. е изплатило по банковата сметка на ищеца сумата от 1000 лв. обезщетение. Счита, че същото е справедливо и съобразено с практиката за подобни случаи. Не оспорва твърдения в исковата молба за дата и място на пътния инцидент, че МПС „БМВ“ с рег. № А1777ММ е застраховано по риска „гражданска отговорност на автомобилистите, че на 18.

07.2024 г. е получило доброволна претенция от ищеца. Оспорва, че ищецът е получил описаните в ИМ телесни увреждания, както и посттравматичен стрес, нарушение на съня и т. н. Счита, че предявената претенция от 3000 лв. е в завишен размер. Оспорва претенцията за законна лихва, считайки, че същата се дължи от изтичане на 3-месечния срок за произнасяне по доброволната претенция, а именно след 18.10.2024 г., а на от 18.07.2024 г. Иска от съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По допустимостта на предявения иск.

Законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител, отказ на застрахователя да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение - рекламационно производство, въведено с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид спорове. Уредбата е повелителна и за спазването съдът следи служебно, като провеждането на това производство е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.

2

В случая от представените по делото писмени доказателства – застрахователна претенция (стр.09-10) с вх. № 21-2943/18.07.2024 г. по описа на ЗАД „ОЗК Застраховане”АД гр. София, се установява, че между страните е протекло такова производство за извънсъдебно уреждане на претенциите за неимуществени вреди от настъпило на 10.07.2024 г. ПТП, поради което е отпаднала процесуалната пречка по чл. 498, ал. 3 КЗ препятстваща защита на правата на ищеца по исков ред и предявеният иск е процесуално допустим.

По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ:

За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка с противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял имуществени вреди по собствения лек автомобил, в резултат от увреждането.

От представено към писмения отговор на исковата молба преводно нареждане се установява, че ответното дружество на 16.01.2025 г. е превело по сметка на ищеца сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение по щета 041188000052024.

От показанията на свидетеля И. Г. и Р. К. се установява, че непосредствено след ПТП-то през м.юли 2025 г. им направило впечатление, че поведението на ищеца се променило – станал по затворен и не се шегувал. Не искал да управлява автомобила си. Оплаквал се от болки в главата и лакътя.

Приемал лекарство „лексотан“. Знаят, че е правил сеанси при психолог.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза се установява, че ищецът е получил следните травматични увреждания: контузия на главата в задната част, контузия на шията, контузия на гръдния кош и контузия на дясна лакътна става. Получените травматични увреждания според вещото лице най-вероятно са получени по време, място и начин като този описан в исковата молба. В резултат на удара ищецът получил типичната травма в оксципиталната част на главата, в стойката за глава на облегалката на шофьора, като бил налице механизъм от типа на т.нар.

„камшичен удар“ При същия се увреждала шийната област на пострадалия и се получавала травма на гърдите от инерционните сили, въздействащи върху тялото и задържане на същото от поставения предпазен колан. Болките и страданията били за срок 15-20 дни, като в първите 5-7 дни били с висок 3 интензитет. Вещото лице не е установило да са налице последващо усложнение в общото съС.ие на ищеца. Срокът за пълно функционално възстановяване определя на 15-20 дни.

От представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица и акт № 1238996/10.07.2024 г., се установява, че на 10. 07. 2024 г. в 11:55 часа, в Община Л., на път I-4 (София –Варна), при км 145+550, в посока гр. В.

Търново Ц.Д.П. управлявал л. а. марка „БМВ“ 525 Д, с рег. № А1777ММ, като не се движел на такова разС.ие зад движещия се пред него в същата посока л. а. „Ауди“ А 6 с рег. № СВ6702ВА, управляван от Р.Р., когато същия намалил скоростта си, в резултат на което с предната част го блъснал в неговата задна част. След удара л.а. „Ауди“ А 6 с рег. № СВ6702ВА блъснал намиращия се пред него л.а. „Шкода“ с рег. № ВТ6411КТ, който бил управляван от ищеца С. В. С., в следствие на което му нанесъл телесни увреждания. За извършеното административно нарушение на водача на автомобила Ц.Д.П. било съставено НП № 24-0268-000827/05.08.2024 г. за извършено нарушение по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, а именно, за това че не се движел на такова разС.ие от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.

При този механизъм на произшествие, който не беше оспорен от ответника, съдът намира, че произшествието е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на л. а. „БМВ“ 525 Д, с рег. № А1777ММ, управляван от Ц.Д.П.. Същият е нарушил разпоредбата на по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, а именно - не се движел на такова разС.ие от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко, вследствие на което допуснал опосредено ПТП с водача на л.а. „Шкода“ с рег. № ВТ6411КТ, който бил управляван от ищеца С. В. С..

С оглед изложеното, съдът приема за доказано обстоятелството, че в резултат на ПТП, настъпило на 10.07.2024 г. по вина на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника, ищецът е претърпял увреждания на здравето, така както са посочени от вещото лице по допуснатата медицинска експертиза и изразяващи се във физически болки и страдания.

4

Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост- чл. 52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото здравословно съС.ие на увредения, неговата възраст и влошаване на здравословното му съС.ие, наличие на загрозяване и белези/ПП № 4/23.12.1968 г. на ВС/. На основание чл. 154 от ГПК всяка страна има задължението да докаже всички факти, от които черпи за себе си благоприятни правни последици. В това се състои тежестта на доказване. Затова ищецът е длъжен да докаже, при пълно и главно доказване и с всички допустими и относими доказателства, претърпените от него болки и страдания. Допусната е медицинска експертиза, която е посочила получените от ищеца травми, които по своята същност не са животозастрашаващи, но са протекли болезнено. Възстановителният период от травмите на главата и тялото е бил обичайния, а именно за период от 15-20 дни, с много силни болки в първите 5-7 дни.

Относно емоционалните травми и отражението им на психиката на ищеца, съдът намира, че са доказани с показанията на разпитаните по делото свидетели Съдът счита, че вследствие на ПТП-то у ищеца се е появило вътрешно напрежение, безпокойство, несигурност и страхове, които са довели до външна промяна в поведението му. Забелязана е от свидетелите – затвореност,, спад на активния и жизнен тонус и др., така и в затормозяване на когнитивната му сфера - засилени мисли, предъвкване на случилото се, негативни нагласи и песимизъм по отношение на здравето и бъдещето и др.

Съдът намира, че за претърпените болки и страдания справедливото обезщетение за ищеца е в размер на 3 000 лв. Ответникът е платил обезщетение от 1000 лв. на ищеца, което е видно от приложеното преводно нареждане от 15.01.2025 г. Ето защо искът е основателен до сумата от 2000 лв., а за горницата до 3000 лв. следва да се отхвърли, т.к. е налице плащане на обезщетение преди завеждане на настоящото исково производство.

По иска с правно основание чл. 497, ал. 1 КЗ, вр. чл. 86 ЗЗД:

Установи се наличие на главен дълг. Предвид нормата на чл. 497, ал. 1 КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение. По делото са представени доказателства за 5 датата на отправяне на застрахователната претенция, а именно 18.07.2024 г./л.10/, поради което претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва върху главницата следва да се уважи, считано от 18.07.2024 г.

По разноските:

Пълномощникът на ищеца е поискал да му бъдат заплатени сторените по делото разноски. По делото са налични доказателства за разноски за платена държавна такса в размер на 86,92 евро или левова равностойност в размер на 170 лв. и за депозит за СМЕ в размер на 153,38 евро или левова равностойност в размер на 300 лв. Ето защо и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от общо 240,30 евро, като по съразмерност тази сума следва да бъде намалена на 160,20 евро.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 255,65 евро на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв, вр. чл.7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Ищецът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на ответното дружество сумата от 20,45 евро разноски по съразмерност за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК121265177, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света София“№ 7, ет.5, ДА ЗАПЛАТИ на С. В. С., ЕГН **********, адрес с. Д.д., общ. Л., ул. ***, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ , вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 1022.58 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от причинените му телесни увреждания, в резултат от настъпило на път ПП I - 4 , кръстовище с път VTR-2180, на 10.07.2024 г. застрахователно събитие – ПТП, реализирано по вина на водача Ц.Д.П. на лек автомобил "БМВ" с рег. А1777М, гражданската отговорност на който към датата на ПТП-то е била застрахована от ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.07.2024 г. до погасяването, 6 както и по съразмерност сумата от общо 160,20 евро, представляваща съдебно- деловодни разноски, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска до целия предявен размер - сумата от 1533.88 евро.