Решение № 3559 от 13.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3559 гр. Пловдив, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20265330103026 по описа за 2026 година

Предявени са искове с правна квалификация по чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД, вр. чл. 11 от ЗПК и по чл. 55 ал. 1, предложение първо от ЗЗД.

Ищцата З. Л. М., ЕГН: **********, от град П., бул. „М.“ № ***, ет. *, ап. *, чрез пълномощник адв. Д. М., е предявила против „Би Енд Джи Кредит” ООД, ЕИК: 201513004, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Незабравка” № 25, ет. 5, представлявано от **** Б. К. Б., иск за признаване на установено, че договор за кредит с номер *****/ **** г. е нищожен, поради противоречие със ЗПК, ЗЗД и ЗЗП, както и за осъждане на ответника да й заплати сумата от 500 евро- недължимо платена над главницата по договора, ведно със законната лихва от предявяване на иска, до окончателното й изплащане.

При условията на евентуалност, се моли за признаване на установено, че таксите услугите „Бързо разглеждане“ и „Динамично плащане“ по договора са нищожни, като се моли и за връщане на платената по тях суми от общо 450 евро, ведно със законната лихва.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за кредит с номер *****/ **** г., по който на ищеца се предоставил в заем сумата от 1 500 лева, на 10 вноски, при фиксиран лихвен процент- 37, 33 % и ГПР- 32, 11 %. Съгласно договора се дължали още такса за „Бързо разглеждане“ на искането за одобрение на кредита в размер на 448, 50 лева и такса за ползване на услугата „Динамично плащане“ в размер на 751, 50 лева, 1 платими разсрочено с месечните погасителни вноски, съгласно погасителен план. Твърди се, че договорът за кредит бил нищожен- не били посочени приложимият лихвен процент и условията по прилагането му, а и не било ясно как е образуван размерът на ГПР и какво точно включва като разходи. Нямало информация дали освен лихвата, в ГПР се включвали и таксите за допълнителни услуги, като така по ясен и разбираем за потребителя начин не ставало ясно кои компоненти оскъпяват кредита. Налице било и заобикаляне на разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК и доколкото ГПР не бил реално приложеният, съществувала заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д ал. 1 и ал. 2 т. 1 от ЗЗП. Твърди се още, че и клаузите за таксите били недействителни, на основание чл. 10а ал.

1 от ЗПК. Те противоречали на принципите на справедливостта и добросъвестността в търговския оборот и отношения, доколкото била налице явна нееквивалетност на насрещните престации. Клаузите били уговорени в ущърб на потребителя и водели до неоснователно обогатяване на другата страна. Така подлежащата на връщане сума значително се увеличавала и сумата, която трябвало да се върне по кредита, била във висок размер. Моли се за признаване на нищожността на договора/ клаузите за допълнителни услуги, както и за връщане на неоснователно платените суми. Претендират се и разноски. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява, но пълномощникът й взема писмено становище.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, с твърдения за неоснователност на иска. В ГПР се включвали само общите разходи по кредита, които били задължително условие за получаване на заемната сума. Ищцата сама пожелала да се ползва от допълнителните и доброволни дейности „бързо разглеждане“ и „динамично плащане“, като те не били задължително условие за отпускане на кредита.

Същите били посочени в СЕФ и ищцата била запозната с тях. Това не били дейности, които са свързани с усвояването или управлението на кредита, защото бързото разглеждане предхождало усвояването на сумата, а динамичното плащане не било действие, свързано с управление на кредита. С оспорените клаузи не се накърнявали добрите нрави, те не били в противоречие с общоприетите житейски норми на справедливост и добросъвестност, като в случая се прилагал принципът на свободата на договаряне по чл. 9 от ЗЗД. Освен това лицето имало преддоговорна информация за тези клаузи и такси и се съгласил с тях, като така те били и индивидуално уговорени. Лихвеният процент бил фиксиран и не се променял. Моли за отхвърляне на иска, претендира и разноски, като прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца. В с.з. страната не се представлява и не представя становище по спора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните е бил сключен договор за кредит с номер ******/ **** г., по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя парична сума в размер на 1 500 лева.

Кредитът е отпуснат при следните условия: за срок от 10 месеца, с фиксиран годишен лихвен процент по заема- 32, 11 %, при ГПР- 37, 33 %, при обща стойност на плащанията от 2

1 729, 50 лева. Предвидени са още такса за бързо разглеждане на искането в размер на 448, 50 лева и такса динамично плащане от 751, 50 лева.

Като писмени доказателства са приети договора за кредит, както и справка от ответника за платените по договора суми, възлизащи в общ размер на 1 368, 32 евро.

Във връзка със справката на кредитора е допуснато изменение на иска, като същият е увеличен в размер на 601, 41 евро, вместо първоначално предявения от 500 евро.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по делото относно това, че ищецът е кредитополучател по договор за заем, като между страните по делото е възникнало валидно правоотношение по договор за кредит, по който лицето е усвоило заетата сума, като кредиторът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, а ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл.

9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния законЗПК.

С исковата молба като предмет на процеса са въведени две клаузи от договора, по отношение на които се твърди, че са нищожни- таксата за бързо разглеждане и таксата за динамично плащане, които следва да бъдат обсъдени, за да се прецени дали действително те са предвидени в противоречие със специалния ЗЗП.

Изрично нормата на чл. 10а ал. 2 от ЗПК предоставя възможността за събиране на такси и комисионни, но не и такива, които са свързани с усвояване или управление на кредита. Разглеждане на документите и изплащане на кредита по своята същност е дейност на финансовата институция, свързана с усвояване на кредита- разглеждане на искането, отпускане на исканата сума, оформяне на съответните документи и т.н., т.е. все действия, които са част от дейността по кредитиране и разходите за тях следва да са включени в цената на услугата. В този смисъл това не е допълнителна услуга, която следва да се заплаща, а представлява действия, които са присъщи при отпускането на всеки един кредитразглеждане на искането и изплащане на съответната сума. По този начин се плаща за права, които потребителят има- правото да му се разгледат документите при кандидатстване за кредит, което е недопустимо от гледна точка на принципите на добросъвестност и справедливост.

Предвид изричната забрана за заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването на кредита, съдът намира, че ответникът не е имал правото да начислява или да претендира заплащане от страна на кредитополучателя такса за бързо разглеждане на кредита или експресно обслужване, поради което са налице клаузи, които противоречат на нормата на чл. 10а от ЗПК. Независимо дали същите са включени в ГПР и дали потребителят предварително е имал възможността да се запознае с тях, доколкото тези 3 такси са предвидени в противоречие със закона, на общо основание- чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД, те се явяват нищожни, поради което предявеният иск се явява основателен и следва да се уважи.

Отделно от това, недействителността на договора за потребителски кредит се обуславя и от неспазване на изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. Няма спор, като това се признава и в отговора, че в ГПР не са включени сумите по двете такси, като с включването им многократно ще се надхвърли границата, предвидена в чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е реалното му оскъпяване по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание. Посочването в договора за кредит на по- нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по- конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19 ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Според чл. 19 ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

ГПР се изчислява по специална формула, като спазването на това изчисление дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл. 11 т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на 4 изискването за яснота, въведено с чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК

Именно затова процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от нея води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга- към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че договорът, съдържащ тази клауза, е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД, а оттук- е налице една нищожна кредитна сделка.