Определение № 130 от 28.01.2025, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 41/2025
- Вид
- Определение № 130
- Подписан
- 28.01.2025
- В сила
- 28.01.2025
- Състав
- ЕКАТЕРИНА ТИХОМИРОВА ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА, ЖАНЕТА ДИМИТРОВА ГЕОРГИЕВА, ДАЯНА СТОЯНОВА ВАСИЛЧИНА
Цитирани разпоредби
- чл. 229 ал. 1 т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 631 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 ал. 1 т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 130 гр. Плевен, 28.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ЕКАТЕРИНА Т. Г.А-ПАНОВА
Членове:
ЖАНЕТА Д. Г.А
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. Г.А Въззивно частно гражданско дело № 20254400500041 по описа за 2025 година
Производство по чл. 274 и сл. вр. чл. 248 от ГПК .
С определение № 5063/02.12.2024 г. по гр.д. № 4528/2024 г. по описа на съда Плевенският РС е оставил без уважение молбата на ответника „Сити Кеш“ ООД, гр. София за изменение на решение № 1441/29.10.2024 г. по делото в частта за разноските за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 248 от ГПК.
Недоволно от постановеното определение е останало дружеството частен жалбоподател „Сити Кеш“ ООД, гр. София, което чрез процесуалният си представител адвокат Х. М. от САК от представляващото АД „Н.и, У., М.“ го обжалва пред въззивния съд като неправилно и незаконосъобразно.
Жалбоподателят счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че на пълномощника на ищеца се дължи заплащане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по делото в хипотезата на чл. 38 ал. 2 от ЗА, респ. че определеният от съда с решението размер на адвокатското възнаграждение е адекватен на положеният труд от адвоката по делото. Позовава се на цитирана практика на ВКС, съгласно която преценката за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА се прави с оглед конкретните данни по делото и при наличие на доказателства, респ. направени доказателствени искания в тази насока с цел оборване на твърдението, че ищецът е материално затруднено лице се счита, че може да се направи обоснован извод за злоупотреба с право от страна на ищеца. Според 1 частния жалбоподател същият ищец е завел множество дела против дружеството с цел получаване на материална облага и разноски за сметка на дружеството. Счита, че след като е направил възражение и е поискал да се изследват предпоставките за присъждане на разноски за безплатна правна помощ неправилно първоинстанционният съд не го е взел предвид и не е съобразил представените в тази насока доказателства, респ. обстоятелството, че ищецът разполага с достатъчно средства да заплати адвокатско възнаграждение. Позовава се на цитирана практика на районни съдилища в страната, в която тези негови възражения са уважени и прави извод, че на пълномощника на ищеца не се дължи изобщо възнаграждение за положения адвокатски труд по делото. Счита, че декларираните пред адвоката неверни обстоятелства водят до извод, че ищецът следва да сам да заплати възнаграждение на своя адвокат, но не и до извод, че ответното дружество дължи това възнаграждение. Излагат се подробни доводи за образуване на производството по делото като цяло в нарушение на чл. 3 от ГПК при злоупотреба с право от страна на ищеца, тъй като същият е подал 15 искови молби с единствена цел да се възложи заплащане на разноски за адвокатско възнагражение в прекомерен размер и счита, че след като на този ищец са присъдени разноски за едно от производствата за останалите не се дължат или въз основа на общия материален интерес по всички дела следва да се калкулира едно адвокатско възнаграждение, а по останалите искането за присъждане на разноски да се остави без уважение. Позовава се на цитирана практика на ОС Смолян, СГС, РС София, РС Варна и др. в тази насока.
Алтернативно се излагат възражения относно размера на присъденото адвокатско възнаграждение като се счита, че размерът му не отговоря на обективните критериите – обем и сложност на извършената работа, величина на защитавания интерес, действителната фактическа и правна сложност на делото и се прави извод, че присъждане на адвокатско възнаграждение в завишен размер води до неоснователно обогатяване на адвоката, в чиято полза се присъждат разноските и съдът следва да осуети такава злоупотреба и да не допуска необосовано и непропорционално разместване на имуществени права. Позовава се на цитирана практика на ВКС в тази насока. Посочва, че в случая са предявени два иска – установителен и осъдителен, като установителният е елемент от фактическия състав на осъдителният по чл. 55 от ЗЗД, ангажирани са едни и същи доказателства, упражнени са едни и същи 2 права, респ. не са налице основания за комулативно определяне на възнаграждение по два иска, а наред с това делото е с ниска фактическа и правна сложност и работата по него не обосновава толкова висок размер на адвокатското възнаграждение. Счита също, че представения договор за правна помощ не съдържа необходимите реквизити, тъй като в същия няма посочена дата на сключването му, а правната помощ е уговорена само за изготвяне и депозиране на искова молба. Позовава се и на решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. относно критериите при определяне на адвокатското възнаграждение, като счита, че следва да се акцентира на липсата на добросъвестното упражняване на права от страна на потребителя в конкретния случай. В заключение се иска от въззивния съд да отмени обжалваното определение и да измени постановеното решение по делото в частта относно разноските като не присъжда разноски в полза на ищеца. С частната жалба се прави искане за спиране на производството по делото на основание чл. 229 ал.
1 т. 4 вр. чл. 633 от ГПК до произнасяне на СЕС по дело С-744/2023 г. във връзка с преюдициално запитване дължи ли се присъждане на ДДС върху адвокатски хонорар при предоставена безплатна правна помощ по делото.
В срока по чл. 276 ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор на частната жалба от адвокат Д. М., в качеството на представляващ ЕАД „Д. М.“, гр.
София, с който се оспорва основателността на частната жалба. Счита, че правилно първоинстанционният съд е определил възнаграждение съгласно чл.
7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения по всеки от исковете, а наред с това определеното възнаграждение е под минимума в Наредбата. Счита, че по делото не са представени доказателства, които да опровергаят материалните затруднения на ищеца, а искането за отпускане на кредит не е годно доказателство в тази насока. Счита, че заведените множество дела от същия ищец против множество фирми за бързи кредити са доказателство за неговата свръх задлъжнялост, а обстоятелството, че ищецът се е позовал на права, които произтичат от неравноправни клаузи в договорите за кредит, сключвани от ответника водещи до приходи от неустойки, надхвърлящи многократно разходите му по кредита не би могло да се възприеме като злоупотреба с право. В заключение се иска от въззивния съд да потвърди обжалваното определение.
Плевенският окръжен съд, като прецени доводите в частната 3 жалба и представените по делото доказателства, приема за установено следното:
По направеното искане за спиране на производството по делото до постановяване на решение по дело С-744/23 г. на СЕС:
Пред СЕС е образувано дело С-744/23 г., по което предстои произнасяне по преюдициалното запитване, отправено от СРС на 01.12.2023 г. за дължимост на ДДС върху присъждано адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ. Въззивният съд приема, че не са налице основанията на чл. 631 ал. 1 от ГПК за спиране на производството по делото до постановяване на решение по горепосоченото дело на СЕС, тъй като нормата предвижда задължително спиране на производството, висящо пред съда, който е отправил запитването. След като Плевенския окръжен съд не е отправял подобно запитване до СЕС, то липсва основание за спиране на производството по делото по този ред. Не са налице основанията и на чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК, тъй като съгласно установената практика на ВКС връзката между делата, която има предвид разпоредбата е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е безспорно съществуваща и установена и пряко касае допустимостта или основателността на иска.
По частната жалба:
Частната жалба се явява подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК с оглед подаването й с електронен подпис на 18.12.2024 г. при наличие на правен интерес за страната от обжалване на атакуваното определение, поради което е допустима.
Разгледана по същество е частично ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно разпоредбата на чл. 248 ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.
От приложеното гр.д. № 4528/2024 г. по описа на ПлРС се установява, че същото е приключило с влязло в сила решение по съществото на спора, а именно решение № 1441/29.10.2024 г., с което са уважени изцяло предявените от ищеца П. С. П. против ответника „Сити Кеш“ ООД, гр. София искове, като е прогласена за нищожна на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД клаузата на чл. 11 ал.
2 от договора за паричен заем № 805057/30.01.2023 г., сключен между 4 страните и е осъдено ответното дружество да заплати на ищеца на основание чл. 55 ал. 1 от ЗЗД сумата от 145,41 лв., представляваща недължимо платена неустойка по договора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.11.2023 г. до окончателното й изплащане. С решението ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК разноските по делото в размер на 450 лв., а на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК вр. чл. 38 ал. 2 от ЗА да заплати на пълномощника на ищеца ЕАД „Д. М.“ адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. с ДДС. Решението е съобщено на „Сити Кеш“ ООД, гр. София на 12.11.2024 г. и в срока за обжалване на решението на 26.11.2024 г. е постъпила молба по реда на чл. 248 от ГПК от това дружество, с която се иска изменение на решението в частта относно присъдените разноски, като се иска разноски изобщо да не бъдат присъждани, т.е. в полза на адвоката не се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗА, а в полза на ищеца да не се присъждат разноски за държавна такса и възнаграждение на вещо лице по експертиза. С молбата се правят доказателствени искания за събиране на доказателства за образувани 15 дела между същите страни, списъците на разноските по тях с цел да се оцени общия икономически интерес по всички дела и се съпоставят разноските по делата с този интерес за да се докаже тезата на молителя за злоупотреба с право.
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с молба за изменение на решението само в частта относно разноските за адвокатско възнаграждение. За да остави без уважение молбата по реда на чл. 248 от ГПК в тази й част ПлРС е приел, че са уважени два комулативно съединени иска и за всеки от тях се дължи възнаграждение, като при определяне на адвокатското възнаграждение е съобразена фактическата и правна сложност на делото и върху определената сума на възнаграждението от 500 лв. е начислено ДДС.
Въззивният съд приема за неоснователни оплакванията в частната жалба за недължимост на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗА в полза на осъществилия безплатна правна помощ адвокат поради липса на основанията на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА по отношение на ищеца. С присъждане на възнаграждението по този ред се овъзмездява предоставената от адвоката безплатна правна услуга и тъй като от съдържанието на представения договор за правна помощ не се установява договаряне на адвокатско възнаграждение, 5 както и заплащането му следва да се приеме, че изявлението на пълномощника на ищеца за оказана безплатна правна помощ по делото не е успешно оспорено и опровергано от ответника. Налице е установена съдебна практика, а именно определение № 5557/02.12.2024 г. по ч.гр.д. № 1281/2024 г., ІІІ г.о. на ВКС и посочените в него, едно от които е цитирано от частния жалбоподател, съгласно която за уважаване на искането по чл. 38 ал. 2 от ЗА е достатъчно по делото да е установено, че е осъществена правна помощ без договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36 ал. 2 от ЗА, да е налице заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна, да липсват данни, които да го опровергават, както и да е налице отговорност на насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл. 78 ГПК. Преценката за наличие на материална затрудненост при произнасяне по искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА се прави от съда с оглед конкретните данни по делото и когато противната страна в производството, а именно тази, която по правилата на чл. 78 ГПК следва да заплати направените по делото разноски оспорва наличието на основание за осъществяване на безплатна правна помощ в нейна тежест е да установи, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице. В конкретният случай доказателства по делото, които да опровергават наличието на основание за осъществяване и заплащане на безплатна правна помощ не са представени от ответника.
Разпечатката съдържа 27 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4d4765f8-2a73-4c1f-acb5-028ae9227423