Определение № 773 от 27.02.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 773 гр. Варна, 27.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Т.ова

Членове:

Мая Недкова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно частно гражданско дело № 20243100500336 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл., вр. чл. 396 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 90962/01.12.2023г./допълнена с молба вх.№ 11528/12.02.2024г./ от Сдружение „Спортен клуб по фехтовка Младост“, ЕИК 176314198, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 3“, бл.367, вх. А, ет.8, ап.22,чрез процесуален представител срещу Определение № 13922/22.11.2023г., постановено по гр. дело№ 12729/2023 г. по описа на ВРС, с което е допуснато обезпечение на предявените от Т. П. К., ЕГН **********, с адрес: *************** против жалбоподателя, обективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на следните суми: - 2300 лева, представляваща главница - сбор от 23 бр. неплатени наемни вноски по договор за наем от 20.11.2020 г., всяка в размер на 100 лева, дължими за периода от м.02.2021 г. до м.12.2022 г. вкл., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.10.2023 г. до окончателното плащане и - 5600 лева, представляваща договорна неустойка за забава в изплащане на главницата, дължима на основание чл.2, ал.4 от договор за наем от 20.11.2020 г., начислена за периода от 20.02.2021 г. до 24.08.2023 г., при условие на внесена парична гаранция в размер на 790 лева, чрез НАЛАГАНЕ НА ОБЕЗПЕЧИТЕЛНА МЯРКА „ЗАПОР” върху банковите сметки на ответника Сдружение „Спортен клуб по фехтовка Младост“, ЕИК 176314198, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 3“, бл.367, вх. А, ет.8, ап.22, в следните банки, в Република България: „Първа инвестиционна банка“ АД; „Банка ДСК“ АД;

„Обединена българска банка“ АД; „Инвестбанк АД“; „Юробанк България“ АД /Пощенска банка/; „Централна кооперативна банка“ АД; „Алианц Банк България“ АД; „УниКредит Булбанк“ АД, при последователно преминаване от сметка в сметка, в избрана от ищеца Т. П.

К., ЕГН **********, с адрес: ***************, последователност до достигане на общия размер на вземането от общо 7900 лева.

В жалбата се излага становище за недопустимост и незаконосъобразност на наложеното обезпечение. Излага, че по молба на ищеца е образувано частно гражданско дело № 11310 / 2023 г. по описа на Районен съд – Варна, 42-ри състав, по което е издадена Обезпечителна заповед, въз основа на която е образувано изпълнително дело № 1

20233110401108 / 2023 г. по описа на съдебно-изпълнителната служба при Районен съд – Варна и са наложени запори на вземанията на жалбоподателя по банковите му сметки до размера на бъдещия иск, а именно сума в размер на 7 885,00 лв., поради което допуснатото обезпечение се явява второ за вече обезпечените искове. В уточнителната молба жалбоподателя развива доводи за неоснователност на наложената обезпечителна мярка , макар първоначално допуснатото обезпечение на бъдещ иск да е отменено с Определение № 4228/08.11.2023г. по ч.гр.дело № 2199/20223г. по описа на ВОС инициирано по негова жалба. Твърди, че обезпечението е допуснато по нередовна искова молба, първоинстанционният съд се е произнесъл само по една от поисканите обезпечителни мерки – запор на вземания по банкови сметки, искът за неустойка е вероятно неоснователен и поради това, че неустоечната клауза е нищожна, както и, че подписът на договора за наемател е оспорен, като формата на подписа върху приложения от ищеца договор се различава съществено от формата на подписа на сочения за негов автор – А.Д.А.

Претендира се отмяна на обезпечението и обезсилване на обезпечителната заповед.

В срок, ответната по жалбата страна е оспорила подадена жалба като неоснователна.

Счита, че с допуснатото обезпечение се защитават правата й. Обжалваното определение е постановено след Определение № 4228/08.11.2023г. по ч.гр.дело № 2199/20223г. по описа на ВОС, с което е отменено допуснатото по реда на чл.390 от ГПК обезпечение на бъдещ иск.

Предявената искова молба е редовна, съда е допуснал поисканата обезпечителната мярка при условия на внесена гаранция от 790.00 лева. Освен това поради възражението на жалбоподателя не е освободена и внесената по предходното производство гаранция от 788.50 лева. Претендира се потвърждаване на обжалваното определение.

За да се произнесе, настоящият състав взе предвид следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните аргументи.

Производството по гр. дело № 12729/2023г. по описа на ВРС , е образувано по предявени от Т. П. К., ЕГН ********** против Сдружение „Спортен клуб по фехтовка Младост“, ЕИК 176314198, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 3“, бл.367, вх. А, ет.8, ап.22, са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на следните суми: - 2300 лева, представляваща главница - сбор от 23 бр. неплатени наемни вноски по договор за наем от 20.11.2020 г., всяка в размер на 100 лева, дължими за периода от м.02.2021 г. до м.12.2022 г. вкл., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.10.2023 г. до окончателното плащане и сумата от 5600 лева, представляваща договорна неустойка за забава в изплащане на главницата, дължима на основание чл.2, ал.4 от договор за наем от 20.11.2020 г., начислена за периода от 20.02.2021 г. до 24.08.2023 г.

С обжалваното определение съда е уважил депозираната от ищеца молба с вх.№ 85280/ 14.11.2023г. /уточнена с молба от 15.11.2023г./ и е допуснал обезпечение на предявените искове и е издал обезпечителна заповед след представяне на доказателства за внесена от ищеца гаранция.

За да постанови обжалваното определение ВРС е изложил мотиви, че е налице обезпечителна нужда от допускане на обезпечение чрез налагане на поисканата обезпечителна мярка – запор върху банковите сметки на ответника до общия размер на вземането от общо 7900 лева, като е приел за обосновано твърдението на ищеца за обезпечителна нужда и адекватност на поисканата обезпечителна мярка.

Обезпечаването на иска, като правен институт цели да даде защита на застрашеното материално право, като прави възможно практическото осъществяване на търсената с иска защита и подготвя последващото удовлетворяване на ищеца във връзка с евентуалното 2 положително за него решение.

При постановяване на обжалвания съдебен акт първоинстанционния съд е разгледал предпоставките за допускане на обезпечение, посочени в чл. 391, ал. 1 ГПК: допустимост на иска, който се обезпечава, вероятна основателност на иска и наличие на обезпечителна нужда - адекватност на исканата обезпечителната мярка на вида на търсената с иска защита, и необходимостта от представяне на гаранция, респективно размерът й, като ги е преценил конкретно спрямо разглеждания казус.

Правилно съдът е приел, че за ищеца по предявените осъдителни искове е налице обезпечителна нужда, доколкото без допускане на обезпечението при влизане в сила на позитивно за него решение по същите, би се затруднило удовлетворяването на вземането му.

Изложените от частния жалбоподател аргументи по допустимостта и основателността на иска не опровергават, а доказват обезпечителната нужда за ищцата, доколкото са свидетелство за оспорване на правата й. Исканата и наложена обезпечителна мярка е адекватна на обезпечителната нужда, преценена към дата на подаване на молбата за обезпечение, когато е и преценката на съда.

Неоснователни са възраженията на въззивника, че към дата на постановяване на обжалваното определение ищеца не е подал молба за вдигане на допуснатите запори по отмененото вече обезпечение на бъдещ иск, доколкото с Определение № 4228/08.11.2023г. по ч.гр.дело № 2199/20223г. по описа на ВОС, издадената по ч.гр.дело 11310/ 2023г. по описа на ВРС обезпечителна заповед е обезсилена , и то по жалба на самия жалбоподател.

Възраженията за нищожност на клаузата за неустойка , както и оспорване подписа на наемателя в приложения към исковата молба договор за наем е извън предмета на настоящото произнасяне.

Уважавайки искането за допускане на обезпечение, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 13922/22.11.2023г., постановено по гр. дело№ 12729/2023 г. по описа на ВРС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3